ИНТРО

"Защо има война?" от Дезмънд Туту (Носител на Нобелова награда за мир- 1984 г.)

26 дек. 2022 | 17:00 | Публикувано: ИНТРО

"Защо има война?"
Автор:
Янита Миланова

Дезмънд Туту е роден в Южна Африка през 1931 г.. Получава Нобелова награда за мир през 1984 г. за изключителния си принос към прекратяването на апартейда в Южна Африка. Пребивавал в Кейптаун, той дълги години е участвал в разрешаването на много конфликтни въпроси, свързани с национални и международни събития от голямо значение. Починал през 2021 г.

Аз съм човек на мира. Как, ще попитате, човек на мира може да отговори на въпрос за война? Е, аз вярвам, че само, когато познаваш войната истински отвътре и в действителност, можеш да оцениш мира, така че мисля, че мога да разкажа малко за тази зла част от човешкото състояние, тази нужда от насилие, която ни кара да влизаме във война. Аз също съм духовен човек и моя живот на вярващ  има много общо с моето мислене и моите идеи за глобален мир. Войната е толкова сложна форма на конфликт, крайна форма, така че ще се опитам да отговоря на въпроса в няколко части.

Първо, как започва една война?

Когато двама души или повече хора не са съгласни относно дадено нещо, те спорят и всеки се опитва да докаже на другия, че е прав. Понякога те дори се удрят и се стига до физическа разправа. Може би сте виждали това, може би дори сте изпитвали това ужасно нещо самите вие на свой гръб. Този спор включва много хора и от двете страни, те може да използват различни оръжия, за да се бият и воюват. Понякога използват камъни, понякога копия, за да се нараняват. За съжаление, с развитието на хората, техните оръжия също се развиват и стават по-опасни. Вместо да ползват камъни, сега те използват огнестрелни оръжия, които могат да убият врага от безопасно разстояние. След това битката може да стане толкова лоша, че хората да решат да използват бомби. В наши дни те дори имат ядрени оръжия, които са особено разрушителни и поразяващи. Така, че войната се случва, когато хората не могат да се споразумеят. Единият човек казва: "Аз съм прав!", другият казва също: "Аз съм прав!" и те решават кой е прав според това кой ще спечели войната.

Сега можем да преминем към следващата част от въпроса: Защо започва войната?

Въпреки, че хората в наши дни живеят в глобално село, за съжаление си остава вярно, че човеците продължават да се страхуват един от друг. Ядем една и съща храна, използваме едни и същи компютри, гледаме едни и същи филми, принадлежим към една и съща човешка раса, независимо дали това ни харесва или не. Въпреки тези прилики, ние се страхуваме и не можем да си вярваме. Може би защото сме различни на цвят, може би защото говорим различни езици, може би защото празнуваме Божието съществуване по различни начини.

Освен основния страх, който хората имат от други хора, има много причини, които тласкат една война да избухне. Понякога това е така, защото много силна държава има претенции към друга държава. В човешки план съм сигурен, че може дори да сте изпитали това поведение да бъдете тормозени от човек, който силово ви превъзхожда. Насилникът обикновено вярва, че нещата, които имат другите хора, трябва да принадлежат тъкмо на него и той ще използва всякаква сила, за да вземе тези неща, ако те не му бъдат дадени доброволно. Тъжна черта на човешката природа е, че някои хора искат и са способни на силна агресия. Но зрънцето на тази лошотия, което дреме по-малко или повече у всеки човек, ни кара да вярваме, че използването на сила ще реши проблемите ни. Така е и с държавите. Една държава може да завижда на това, което има друга държава- тя може да има петрол, злато или да притежава други ценности, които могат да бъдат отнети само с агресия.

Понякога една война може да започне, защото една държава се притеснява, че друга държава потиска нейния народ. Той казва, че иска да премахне тези потисници , както се случи с Ирак и САЩ. Лидерът на Ирак беше възприеман като безмилостен диктатор, който управляваше народа си чрез страх. Имаше няколко държави, които също вярваха, че иракския лидер е скрил много мощни и опасни оръжия, които може да използва, за да потиска още повече хора. Така че тези държави решиха да му отнемат лидерството като започнаха война срещу него.

За съжаление, също е възможно войната да бъде започната по напълно фалшиви причини. Представете си сценарий, при който властен президент иска да скрие скандал, който застрашава властта му в собствената му страна. Така, че той започва битка с потенциален, но не много опасен враг. Този вид битка може да ескалира във война, тогава скандалът вкъщи е забравен, за сметка на това, той придобива по-мащабен размер извън дома му. Много животи са погубени в такива войни, но президентът има шанс да запази овластяването си.

Войната може да започне дори вътре в една държава. Хората може да не са съгласни, защото принадлежат към различни етнически групи или племена, а понякога между тях се разгаря такава силна вражда и конфликтност, че трябва да се бият помежду си. Ние наричаме този конфликт гражданска, племенна или етническа война. От историческа гледна точка, почти всяка страна в света е имала някакъв вид гражданска война в миналото си, включително Америка.

И понякога войната започва заради несправедливост, извършена от правителството. Такъв беше случая в моята страна Южна Африка, където малка група, която беше малцинство (белите хора), получиха управляваща власт през 1948 г. Години и години подред те използваха тази власт, за да потискат чернокожите. На черните хора не им е било позволено образование, нито да живеят в същите райони, които са били определени за белите, нито правото на глас. Белите хора имаха цялата власт и привилегии. Тази система на управление, станала известна по цял свят като апартейд, африканска дума, означаваща "да живеем отделно един от друг", продължи читиридесет години. Черните хора се опитаха да променят тази система по мирен път...

Но...нещата не се промениха и в крайна сметка някои от черните хора решиха да се включат в това, което наричаха "въоръжена борба", което е просто синоним на думата "война". За наше щастие всичко приключи в началото на деветдесетте, когато и двете страни стигнаха до решението, че най-добре е да се установи демокрация. Станахме страна, в която всеки, без значение от цвета на кожата, беше свободен. Тяхното достойнство беше признато и всички заедно можеха да управляват страната.

Аз лично не съм участвал във въоръжена борба, но знам че по време на апартейда преценката беше, че той беше оправдан, защото врагът наруши законите на хуманността. Идеята тук е за справедлива война- война, която се определя като морално правилна...И това повдига друг въпрос- Приемлива форма на разрешаване на конфликт ли е войната, това въобще морално правилно ли е? Войната е нещо, което е зло безспорно. Но справедливата война по-малко зло ли е за света, ако избирате изобщо да не се биете?

Това не означава, че тъй като водите справедлива война, можете да се държите както ви харесва. Трябва да се придържате към конвенциите, които светът е установил, според които трябва да се управляват конфликтите. Имаше група световни лидери, които се събраха след Първата световна война, която продължи между 1914 и 1918 г. Те съставиха насоки за поведение на правителствата и техните армии по време на война. Тези договори бяха наречени Женевска конвенция. Тя се занимава основно с правата на пленените войници, както и с видовете оръжия, които могат да се използват. Например, използването на отровни газове или химикали се смята за престъпление срещу човечеството по време на война и след война. И ако вие си позволите това, трети държави ще имат правото да ви пратят в затвора.

В съвременния свят ние създадохме група от нации, които светът разглежда като легитимна власт, когато става върпос за водене на справедлива война. Ние наричаме тази група ООН. Но е много трудно дори за ООН да решат кое е морално или правилно да се използва за разрешение на разногласия. Обединените нации са установили набор от условия, които трябва да бъдат изпълнение, преди войната да може да се води и да се счита за оправдана.

Първото условие е войната да бъде одобрена от ООН. Една държава не може просто да води война срещу друга държава без истинска причина. Това би направило войната неоправдана.

Второто условие е да се прецени дали дадена страна или група е изчерпала всички възможни мирни решения за разрешаване на конфликта между двете страни.

Третото условие включва шансовете за успех. Страната или групата има ли разумно очакване или надежда, че ще успее. Не е от полза за никой да започва война, ако има вероятност да бъде победен.

Четвъртото условие за водене на справедлива война е средствата да са пропорционални на целта. Това означава, че ако искате да победите малка страна, не можете да използвате сила, която бихте използвали срещу голяма страна. Силата трябва да е винаги разумна.

Последното условие за справедлива война е дали обстоятелствата в страната ще бъдат по-добри след войната, отколкото преди нея. Ако една война се е водила, за да се освободят хората, тогава това трябва да е, защото тяхната нова свобода се изразява в подобряване на начина на живот, наличие на чиста вода, електричество, възможност да живеят в приличен дом, да имат добра работа и възможност да се трудят честно и достойно, възможност децата да ходят на училище, да има достъпно и добро здравеопазване. Качестото на живот трябва да бъде като цяло повишено и подобрено.

Целта на всички тези условия е да направят войната толкова хуманна, доколкото това е възможно. След войната, целта на ООН е да осигури мир и стабилност с възможно най-малко страдание. Както знаете от гледането на телевизия, войната не е само куршуми и бомби. Основни неща като прясна храна и вода, дрехи, провизии...всичко това винаги е голям проблем по време на една война.

Говорейки за телевизия, много е важно да разберем силата на медиите по време на война. За хората е трудно да разберат на кого трябва да вярват в тези конфликтни и враждебни времена, в които живеем. Препоръчвам ви да седнете и да поговорите с възрастни, зрели и опитни хора, на които имате доверие и да чуете това, което имат да ви споделят.

Войната не е игра. Вероятно знаете това, но си струва да го повторите и затвърдите. Знам, че има военни игри, които можете да играете на вашия компютър или телевизор. Можете да бъдете войник или пилот на военен изтребител, можете да се биете срещу враг, да изберете вашите оръжия, можете да победите останалите с вашите експлозиви, понякога с много кръв. Но кръвта и димът не са истински и лесно можете да ги изключите, след като се отегчите и унищожите врага с умните си движения, с интелигентните си оръжия. Това не е начина, по който се случват нещата в реалния свят обаче. В реалния свят умират истински хора.

Аз съм, както казах в началото, човек, който служи на Бога и затова е мой дълг да помагам на хората да търсят доброто и да избягват злото. Откакто започнах работа се опитвах да правя това и в процеса научих много. Има някои хора, които ме спират и ми казват: "Ти, човече на мира, човече на църквата, какво ще кажеш по темата "Око за око..." .Това беше стария религиозен начин. Казвам им, че много хора са постъпили неправилно като са сметнали, че съвременния живот, в който живеем насърчава отмъщението. Да се насърчава злобата и мъстта е погрешно.

Известният миролюбив индийски лидер Махатма Ганди е казал: "Око за око в крайна сметка прави целия свят сляп".

Тъй като наближаваме края на дискусията, трябва да се запитаме дали въобще някога има победители в една война. Историята ни показва отговора на този въпрос. Като победител в конфликт може да се радвате за определен период на страхотен успех. Празнувате победата си, но не забравяйте, че винаги ще има някой, който ще негодува и ще завижда, ще таи злоба срещу вас заради вашата победа. Един ден този някой може да опита да ви отмъсти, да ви навреди.. Видяхме подобен пример в Руанда през 90-те- където една група, потискала друга в продължение на много години и един ден потърпевшата група отвръща на натрапника. Почти половин милион души бяха убити в последната война... Друг пример- Косово, Югославия.. Войната понякога може да даде усещането, че  нещата са разрешени, но ако не се справите съзнателно с произтичащата болка, гняв, негодувание, краят на една война всъщност е подготовка за следващата...

В Южна Африка ние, които бяхме против апартейда, открихме по-добър начин да се справим с различията си с другите. Видяхме, че битките не водят до никъде. И решихме да спрем битката и да седнем, да поговорим с врага. Ако има конструктивен диалог можете да намерите начин да се приспособите някак един към друг.

Може би се чудите защо като носител на Нобелова награда за мир, аз не мога да спра войните. Е, уверявам ви, аз не спирам да се опитвам. Има много носители на Нобелова награда, които са все още живи и активни, всеки един прави каквото е възможно, за да се спре започването на война, всеки по възможния за него начин.

Надявам се, че съм нарисувал картина на елементите, които съставялват най-лошата част от нашето човечество, актът на война. Но винаги има надежда за мир, защото все още имаме Бог и той ни казва, че един ден, някой бъдещ ден в света няма да има повече войни. И мечтата на Бог е да вземем нещата, които сме използвали във войните и да ги превърнем в инструменти за култивиране на нещо добро, с което да отглеждаме храна за хората, храна в земята, за Земята. Това е мечтата на Бога. И защото Бог е Бог, Абсолют, един ден тази мечта ще стане факт.

(Източник: "The Nobel book of answers", преводът от английски език е мой)


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» "Защо има война?" от Дезмънд Туту (Носител на Нобелова награда за мир- 1984 г.)
» Пълнени чушки по суровоядски
» "Raising a Vaccine Free Child" / by Wendy Lydall- в помощ на алтернативния родител
» Домашни кълнове и поници от броколи
» 10 април- Световен ден на Хомеопатията

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Julka

11:36 | 27.Dec.2022



Благодаря! :-*


Горе