ИНТРО

1-ви ноември- Световен Веган Ден

1 ноем. 2020 | 05:20 | Публикувано: ИНТРО

Някои размисли от Зеленият път
Автор:
Янита Миланова

Всяка година на 1-ви ноември сядам да споделя някои мисли по повод на хлорофилния празник, манифест на идеята за по-добър бъдещ свят без насилие- не просто пряко, но и косвено.

На днешната дата, от 1994-та насам (официално), този ден се отбелязва по света като повод за равносметки- в личен и глобален план, и се уважава и отчита от онази порода идеалистично устроени, душевно-чувствителни  хора, които са приели ненасилието, състраданието и зеленото мислене като свой начин на живот, свое лично верую, себеотразителна житейска философия, базирана на първо място на повика на съвестта. На този ден винаги си припомням от къде съм тръгнала и къде се намирам в момента по отношение на своите ценности и с какво те ми помагат да преминавам през живота си.

Това е 10-тата ми година на растения- напълно спонтанно-естествен преход след 18 години вегетарианстване.  Поглеждам назад и чак на мен ми се струва нереално, че са минали толкова години, а сякаш вече напълно съм се срастнала със зеления протеин и ензимите, не мога да си представя, че животът (и чинията ми)  може да изглеждат другояче. Разбира се, цифрите са просто един личен момент и те не привнасят добавена стойност към пътя. Кое е истинното лично за нас самите и кое ни тласка към устойчивост с бъдеще, това са същинските показатели, тъй да се каже- важните неща. Промяната винаги се случва встрани от комфортната зона и е свързана с лични мотиви и дълбоко вътрешно трасформиране, което дава и външно отражение- енергията се променя, тъй като храната е носител на конкретна вибрация, сетивността става различна (обоняние, вкусови рецептори), чуваемостта за вътрешния глас става по-обозрима, фините тела се преобразуват и хармонизират, а с тях и физическото тяло. Разбира се, това е процес и той не се случва за ден-два-три... Огромно е значението на храната, с която се храним и нейният избор влияе не само върху физическата ни обвивка, но също така и върху емоциите и духовните ни преживявания.

Първите веган години бях много фокусирана върху самото хранене, сигурно защото облъчването от къде ли не, отнесено към потенциалните дефицити, беше трудно заобиколимо...Редовно оставях колосални суми по 5 пъти в годината в лабораториите, за да тествам кръвта си и да се самоубедя, че прословутия Б12  и нивата на хомоцистеина няма да ме оставят да падна жертва на магданоза :) Сега ми е смешно, но тогава, в началото на пътя,  съвсем не ми беше забавно ;) А и този период съвпадна с бременността ми, после с годините на кърмене, с отглеждане на дете на същия режим и етични устои...Не е никак лесно, съгласна. Живеем в свят на арогантност, насилие, материализъм, агресия и овълченост, и подобни ценности са не просто странни и нефитващи се в грубата реалност, ами и редовно стават повод за нападки, критика или вмешателство в личното пространство.

Не е лесно, нито пък гладко, признавам, човек да удържи уверено посоката на личния си път, особено в среда на нетолерантност, при наличие на толкова "квалифицирани доброжелатели" наоколо, всевъзможни медийни герои, медицински специалисти, които отвсякъде "за добро" ни замерят с лавини от цифри, цитати, линкове, СЗО статистики, провалени чужди опитности, чужди правилности, сериозни окурителни погледи и недоверие, че животът на трева е съвместим с идеята за здрав човек...Този деградивен подход ме препраща винаги към наложеното убеждение, че раждането е ужасно преживяване. И раждането и веганизмът са неутрални, изцяло от нашата готовност, старание и усърдие зависи какви резултати ще постигнем и как ще ни се получат нещата. Дали ще се пуснем по пързалката на случайността или ще оформим идея и план, които да последваме, това са наши персонални избори, следствията от тях и уроците пак са си наши.

Хубавото на цялата работа в контекста на импулса за израстване е, че съдбата винаги ни сблъсква с хора, които пряко или не, стават наши стълбове и нетитуловани водачи с откровения си личен  пример, споделен в книга, сайт или пред очите ни в близкия контактен кръг. И ако има адекватност и зрялост за подобен зелен път, резониращ на стремежа за живот на по-висока вибрация, то резонансът конфигурира вселенските течения така, че задължително пресича пътеките и ни сблъсква някак с тях, за да почерпим идеи и мъдрост. Тези хора в моята лична история са ключов тласък- ярки, необикновени и особено ценни, те изпитват върху себе си търпеливо и с години,  и не държат да се идентифицират с масовите тенденции, да тъпчат в коловоза на статуквото, да се движат по  повърхността. Попила съм от тях доста, модифицирайки нещата през своя опит и своите индивидуални реакции, тъй като вярвам, че умението да ходим стабилно на собствен ход идва отвътре, не отвън. И да четем и анализираме е прекрасно, но просто теория без практика не помага много...Опит няма как да си привнесем, освен ако не го изживеем от първо лице, единствено число, при това съзнателно, понеже собствената опитност е автентичен процес. И понякога е добре да се дръпнем малко настрани от лавината на информационния поток, за да преживеем сами това, което четем в книгите и това, което ни съветват, да генерираме наше  становище, лични заключения, не просто да дъвчем чуждото, изгубвайки ориентирите си. Няма друг показател, който по-добре от дълбокото лично потапяне в процеса, да ни каже създаден ли е човекът да функционира на растения или природата на Хомо Сапиенс е хищна.

Та първите години купувах и четях всевъзможни книги и сайтове по темата, за да съм сигурна, че имам необходимия минимум солидна база, за да практикувам веганизъм прилично грамотно. Изследвах и анализирах безброй чужди опитности, в опит да намеря себе си някъде между тях...Обаче после ми светна лампичката, че веганизъм без духовната му страна не е никакъв веганизъм и префокусирането само върху едното хранене окастря панорамния поглед, от който се вижда по-глобалната картинка. Общият пейзаж, в който всички ние сме герои, които участваме в общия поток, в стопанисването на общата ни Планета, единственият дом, който ще онаследят децата ни, за които така треперим. Да, родителството е страшен тригър за подобно опомняне, тъй като то дава огромен импулс човек да израсте, да погледне нещата отстрани, да започне да развива по-висока съзнателност за действията си и за начина, по който тече ежедневието му. В този ред на мисли, веганизъм без преживяването му откъм духовно-етично-екологичната страна на нещата, си остава просто една диета на растения и именно заради това тя много пъти се проваля, защото й липсва стабилната ценностна основа, която надхвърля едното оцеляване на спанак, рукола и марули.

Функционирането на прясна витална и етична храна е прекрасно, но бонус към това е да помислим за нейния сорс, за пътя, който изминава преди да я положим в чинията си, за чистотата на почвата, в която расте, за качеството на водата, с която се полива, за въздухът, който дишаме, за индустриализацията, за консуматорството, за отпадъците, които генерираме, за токсичността, която стимулираме, за химичните замърсители и пестицидните привнасяния, които поощряваме чрез изборите и потреблението си, за решението ни да се лекуваме според природните закони или пък зорлем да се вграждаме в порочния кръг като усвоители на токсични клинични пътеки...Можем да допринесем положително с толкова много неща, стига да сме активни, креативни и търсещи възможностите около нас.

Съзнателният начин на мислене ни провокира да осмисляме преди да похарчим, да избираме храната си без да причиняваме болка- да се поставим за малко в обувките на отсрещната жертвено-страдалческа страна, да храним живия си организъм със завишен порцион необработена топлинно храна, богата на пълноценни и лесно усвоими нутриенти, да ни е грижа за натуралната хигиена, за възможнотта сами да си отглеждаме хлорофил дори в градски условия... Да ни боли за Природата, да уважаваме природните закони, да обичаме животните, тяхната беззащитност, емпатията, екологията, чистотата (вътрешна и външна), горите, океаните, кислородът, ветровете, стихиите и слънцето...Да ползваме разумно, да рециклираме, да даряваме непотребното, което може да е съкровище за друг, да намалим потреблението за сметка на качественото си съзидателно присъствие в живота на тези, които уважаваме и обичаме, и с които сме в енергиен обмен.

Да сме по-мъдри и посветени родители чрез личния си пример и да заразяваме околните с добри резултати, а не с гръмки статистики, които така или иначе, всички отдавна знаем.

Честит ден на Състраданието и съзнателните избори!

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 1-ви ноември- Световен Веган Ден
» Покълване на нахут в тюлена торбичка
» За изборите, които правим и на чиито следствия сме свидетели
» Сурови зеленчукови рулца в оризова кора с Тахини дип
» Сурова плодова торта

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Никола

11:30 | 03.Nov.2020



Не че не съм съгласен принципно с теб, но хората няма да се променят, агресията е навсякъде около нас и това го доказва действителността, в която живеем. Ние за жалост не живеем в идеален свят. Може би след няколко поколения в бъдеще, нещата може и леко да дръпнат напред, засега обаче аз оставам реалист и не гледам през розов филтър :)


Мария П.

16:58 | 01.Nov.2020



Честит празник, Янита! :)


Горе