НА СУРОВО

Аспекти на суровоядския лайфстайл и хлорофилната философия през личната ми опитност

30 май 2019 | 17:28 | Публикувано: НА СУРОВО

Автор:
Янита Миланова

Диета ли е суровоядството? Трябва ли човек да е веган, за да се храни основно сурово? Лесно ли е да се премине към сурово хранене в дългосрочен план? Става ли от всеки човек суровоядец? Омръзва ли животът на сурово и не е ли много еднообразен този вид хранене? Не е ли опасно човек да живее без термично обработена храна за дълъг период от време? Не е ли суровоядството поредния моден тренд? Студен ли е режима на сурово хранене и не липсва ли топлата супичка на мама/баба? Защо му е на някого да става суровоядец, след като това може да е сериозен риск най-малкото да стане социопат и хората да го нарочат за човек с ментален дисордър и откровено да започнат да го избягват, понеже неволно им разваля кулинарната вакханлия и е причина да се чувстват някак по-далеч от "прехласнатия възвишен идеал"? Има ли корелация между модерен градски жител и суровоядски начин на хранене, изискващ сериозни инвестиции в органик/био и пр. скъпо търгувана на регала в селективните магазини храна? И какви ще да са тия толкова екстра здравни ползи, та човек да се откаже от порочния кръг на навика, отглеждан с десетилетия- кофти храна-кофти емоции-енергиен хаос и блокаж- хронични болести-лекарски услуги- доживотен абонат на здравната каса и клиничната пътека, вместо да се мобилизира и да повика вятъра на промяната в полза на устойчивия green based начин на живот и да се замисли сам къде бърка в името на живота в свобода от зависимости?

 

Всички тия въпроси съм събирала и синтезирала прилежно последните години от писма на дами, които навестяват сайта, който списвам и се интересуват от личностно развитие и устойчиво хранене. Умишлено не казвам "читателки" :) Напоследък размаха на егото и заявките за безсмъртие из интернет се роят на талази, аз държа да се разгранича от всякакви поучителни намерения, които целят да дават акъл и посока в живота на някого и да казват кое е правилно и кое грешно. Истината всеки дефинира сам за себе си според личния си житейски път, уроците, които има да учи в тая земна реалност и нивото си на осъзнаване. И тъй като в моя сайт споделям лична опитност и непретенциозен (и без заявки за ангажиране) личен пример, не искам да развивам сухи теории и да заливам аудиторията с цифри и цитати на мъдри учени. Тук просто давам глас на някои поводи за размишления и лични изводи. Пък нека всеки използва инфото както намери за добре и според както би му било в конструктивна полза. Целта на материала е именно такава- да стигне до тези, на които би бил полезен в този конкретен момент, ако суровото хранене им е актуална тема и имат десетки въпросителни и още толкова чуденки.

 

Не съм писала отдавна по размирната тема за храненето, тъй като интуитивно ме влече да споделям повече в холистичен план, защото смятам, че и най-прецизното и чисто съзнателно хранене е нищо, ако се интоксикираме с хапчета и потискаме имунния си отговор с неясни превантивни и/или супресиращи фарма-формули, които целят да ни овардят от поредния актуален щам и са повод за поредната медийна истерия. Така че, моля да ме извинят всички, които съм разочаровала, задето в набедената ми за суровоядска лична платформа, отделям толкова внимание на теми, които се консумират на ниво хипофиза и етерно тяло, вместо на ниво гастроинтестинален тракт :)

 

И така, няколко откровени думи за живота с превес на суровото през призмата на личната ми опитност.

 

Суровоядството е персонална философия на живот с превес в менюто на топлинно необработена и ензимно неразрушена, пълноценна, цялостна храна. То не е диета, категорично. Всеки избира процента на суровия порцион според нивото си, чуваемостта за гласа на тялото си, подготовката си (теоретична и практическа), персоналната си вибрация, мотивацията си и готовността си. Автонасилването човек да бъде такъв, какъвто не е и за каквото не е узрял в конкретния етап от живота си, наричаме потискане. Не одобрявам потискането, защото многократно съм виждала как то става повод за развиване на сериозни патологии. Идеята тук е да се работи на ниво осъзнаване, осмисляне и стремеж към мъдрост и уважение към тялото със собствено темпо, а не щото някой някъде е казал. Животът на сурова храна е предпоставка за постигане на устойчиво здраве в дългосрочен план, но не е единствен мотив за това- човек не е само физическа обвивка, а е триада от тяло, емоции и ум. За да изградим стабилно здраве е нужно всяко от тези нива да е в адекватна кондиция и да полагаме грижи за себе си холистично, а не половинчато и частично.

 

Веганизмът не е задължително условие, за да премине човек към сурово хранене. Практиката познава много случаи, при които се консумира пчелен мед, сурово мариновано месо и сурово козе/краве/овче мляко. Веган суровоядството е преди всичко за тези, които искат да навлязат дълбоко в дебрите на духа си, възприемат тялото си като храм на нетленната душа, стремят се към живот в Ахимса и искат да държат егото си под контрол, с желание да не вредят съзнателно на никакви живи същества. Аз съм напълно съгласна, че това не е път за всеки, така както служенето в полза на добруването на другите под каквато и да е форма, не е за всеки.

 

Преминаването към суров превес на дневния порцион обикновено не става от днес за утре и е процес. Аз лично следвам този път от години, като се стремя да остана съзнателна във всеки един етап от извървяването му. В момента процентът на сурова храна в менюто ми е към 95%, като запазих веганизма през годините без никакъв проблем и с лекота. Много хора започват с проба от по няколко дни, седмица, десетдневка, месец, за да анализират как ще се чувстват и как да продължат. Най-подходящият период за подобно начало е летния, когато има богато разнообразие от зелена храна, пресни плодове и регионален хлорофил под формата на всевъзможни зеленослистни (магданоз, маруля, селъри, лапад, рукола, киселец, листна целина, листно цвекло, листен фенел, левурда, спанак, тученица, кейл, коприва, копър и пр.)

 

Еднообразна или не е суровата храна, всеки може сам да прецени, но нека даде шанс първо на рецепторите си да регистрират промяната. Вярвам всеки ще се съгласи, че не е лесно за мозъка да премине на нов режим, след като десетилетия наред е бил на напълно различен вид храна с нарушено витаминно и напълно разрушено ензимно съдържание. Суровоядците не са умопомрачени ексцентрици, нито пък страдат от мания да демонстрират превъзходство над простосмъртните, обикновено просто се стремят да живеят в мир със себе си и околния свят и да се радват на живот в свобода от интоксикации и следствията от грешни избори, развивайки ценностна система в полза на ненасилието (в това число и към себе си). И не, животът на сурово не е краен, просто хората обичат да лепят етикети и да анализират чуждите порядки, без желание да се вгледат първо и основно в собствения си двор и да видят дали всичко с персоналната им градинка е наред и добре поддържано, какво могат да подобрят, какво има още да научат, до какво още могат да извисят живота си.

 

С напредването в суровия начин на хранене, започват да изчезват паразитните мисли, че храната е еднотипна, еднообразна и задължително студена. Просто човек се развива на ниво по-адекватна преценка за вътрешните си параметри и може да оцени лесно ползите и енергийния приток на всички нива без особени усилия още първите месеци. Обикновено, веднъж като стъпи човек на тоя път и види нагледно ползите му, трудно си отвлича вниманието с неща, които го дърпат назад в личната му еволюция. С времето се развиват рецептори и усет за истинския вкус на пълноценната храна, но това не става за ден-два със сигурност.

 

Основните (базови) посоки за суровоядно хранене са: сурови плодове и зеленчуци (в това число и диворастящи), дехидрирани плодове през зимните месеци, накиснати семена и ядки, покълнати семена, поници, домашно отгледана трева, прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, смутита, крекери, студено пресовани мазнини, тахани, ферментирали храни, кулинарни комбинации от гореизброените с основна идея да се запази семплостта и да не залитаме в предобряне на композициите в чинията.

 

Суровоядството е не само грижа за тялото и духа, но и грижа за природата и природните ресурси. Всяка сурова супа може да постигне приятно топла температура от 42 градуса в дехидратор с вентилатор за половин час. Суровата храна е жива храна, в нея се съдържат запазени нутриенти и органичната й вода,  въздействието й е синергично. Природата се е погрижила да пресметне точния баланс между витамини, аминокиселини, минерали, фибри, ензими по начин, който не би могъл да бъде измислен по-оптимално. Огънят променя живите характеристики, виталността, нутриентния състав и процента усвояемост, в посока влошена асимилация и подкиселяване на организма. Освен това ползите от естественото хранене са и на емоционално ниво- грижа за себе си и даване на адекватен нагледен пример на децата ни, живот с повече усещане за чистота на тялото и светлина за духа, повече знания, четене и осмисляне, повече самозависимост и свобода на действията. Вярвам, че човек се определя сам във времето и сам диктува правилата, по които да се развива живота му, затова е хубаво да сме генератори на дните си и да избягваме жертвеното поведение. В природата се намира най-съвършената красота, усещането за вселенски порядък и хармония, и в този ред на мисли, навлизането на котлона в кухнята и превеса в експлоатирането му, нарушава тази хармонична цялост и изначалното добре измислено равновесие.

 

Грамотното практикуване на суровоядство е предпоставка за постигане на добро здраве, вътрешен баланс и устойчив във времето живот. За мен лично този зелен път е покой, чистота, развиване на добро интериорно зрение, по-дълбоко познание за себе си, състрадание, балансиране на енергийните центрове, озаптяване на егото, развиване на мекота, позитивизъм, подкрепа на фините тела, което пък от своя страна дава по-добра интуитивност и осъзнаване за абсолютния изначален ред, част от който сме всички ние. Хлорофилният начин на живот е индикация за генериране на повече Прана, за развиване и в духовния път, за нуждата да правим добро, да служим, да сме отдадени на добри каузи, да търсим по-висш смисъл в съществуването си, да разберем по-добре персоналната си роля в земния ни път, да извисим духа си, да имаме творческа реализация, да сме щастливи и самозависими. В този ред на мисли, суровото хранене е едно добро начало да обърнем гръб на хаоса, да внесем ред в живота си и да се отлъчим с увереност от нездравите навици, които ни правят зависими от поредното медийно активно нещо, около което се шуми, харчи се вестникарска хартия и скъпо телевизионно време...Да сме главни герои в собствения си филм, за да можем да сме пълноценни в отношенията си с хората, които са свързани със сърцето ни. Само този, който обича първо себе си, може да дарява любов и на другите.

 

Човек става суровоядец, когато е готов да поеме собствена отговорност за себе си, за изборите си и за следствията от тях. Съгласна съм, че тук се иска готовност и емоционална зрялост, но пък целта и дългосрочните ползи си струват отвсякъде. С времето се свиква и с учудените погледи на околните, особено на тези, на които им е сложно да приемат без да осъждат чуждия избор. Понятието "крайност" (вярвам всички ще се съгласим),  е много субективно, особено от пиедестала на личната камбанария на всеки. За един всеяден конвенционално хранещ се, суровоядеца е краен, а за този, който живее на слънцеядство, суровоядеца е безумец, така че всеки с проблемите, които са му на дневен ред :) Всяко осъждане е грозно и комуникира доста добре автора си, съвсем просто е, затова е добре да използваме главите си по предназначение, да мислим аналитично, да не бързаме да посрещаме по дрехите и да търсим и поощряваме в себе си зрялата личност, а не просто индивида.

 

Суровоядското хранене не е задължително да е непременно скъпо. Две връзки магданоз и една ябълка на закуска струват стотинки. Копривата расте без пари във всяко по-чисто и отдалечено от градската мръсотия място, сезонните плодове не е задължително винаги да са с етикет от органик маркета, особено ако имате съседи или приятели  със село и добра култура за нетоксично земеделие. Само мързелът може да е пречка за отглеждане на домашни кълнове и поници, които също струват стотинки и само упорството и съюзяването с общия знаменател, могат да ни провалят в идеята да сме съзнателни за това, което слагаме в чинията си. Ензимите дават заряда и искрата на храната ни, която е гориво за клетките ни, те са живецът, който ни храни на физическо ниво и са чувствителни на температура над 48 градуса, което означава, че системното хранене с топлинно обработен порцион, ни обрича на реално клетъчно гладуване и празни калории. Пълноценната храна е суровата храна. А още по-пълноценната храна е тази, която приготвим грамотно или отгледаме с любов, внимание и отношение, инвестирайли в доброто здраве на себе си и близките си, осъзнавайки колко много зависи от нас самите да имаме по-добро качество на живот и да се радваме на по-доволно и хармонично битие не просто днес и утре, а занапред.

 

Напълно възможно е за един градски жител да промени приоритетите и навиците си, в полза на здравето си. Нужно е само да стигне до точката в живота си, в която да разбере, че решенията, които взима в този момент, създават бъдещия му ден и не е без значение дали ще изберем да правим съзнателни избори или ще се пуснем по пързалката на статуквото, за да не се цепим от общоприетите порядки и да ни сметнат за луди, странни или тренди актуални на поредния диетичен писък.

 

Осъзнаването на важността на хранителната ни философия е не просто предизивкателство за нас самите, а повод да погледнем по-дълбоко в себе си, да разберем къде са пробойните, през които изтича енергията ни, да имаме по-добро единение със себе си, да разберем, че грижейки се адекватно за себе си като избягваме да се интоксикираме, ние работим за бъдещето си на физическо, емоционално и ментално ниво и за така желаното усещане за благополучие, което ни кара да чувстваме пулса на живота във вселенската му пълнота и да имаме рецептори, с които да оценим красотата му, тук и сега.

 

Днес този сайт навършва 3 годинки. След цялата  спонтанна мантра, която изписах на един дъх, остана да добавя само едно "Наздраве! И благодаря." ;)

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Животът продължава в...Амстердам/ Нидерландия
» Аспекти на суровоядския лайфстайл и хлорофилната философия през личната ми опитност
» "Magic Pills" документален филм на Ананда Мор за хомеопатията- научно базирана и ефективна или плацебо, застрашаващо живота
» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Даниела Събева

19:09 | 03.Jun.2019



Честит рожден ден на сайта и на теб, Яни - неговата вдъхновителка! Нека искрата ти пали и увлича готовите да градят по-хуманното и осъзнато себе си! Благодаря ти за всичко, което споделяш - безценно ми и си пожелавам да успяваш да си по-активна тук, защото личният опит е много по-докосващ от описаният в книгите.


Янита-RawLab.bg

14:17 | 13.Jun.2019



Дани, благодаря ти за обратната връзка! Ти си много специална за мен- въплащение на женската енергия и мекота, на източната мъдрост! Всеки път като правя йога във Вондел Парк на подарения ми от теб травъл мат, ще си мисля за теб с най-мили чувства и благодарност! Прегръдки! :-*


Горе