ИНТРО

Диагноза: 40+. Или какво е същественото, което научих за 4 десетилетия житейски път

28 март 2018 | 13:10 | Публикувано: ИНТРО

Диагноза: 40+
Автор:
Янита Миланова

От 4 дни животът ми тече в руслото на 40-те.Това си е направо нова цифра в биографията, нова страница, нов епизод и нова декада, така да се каже, което ако не друго, то поне за мен (и за астролозите) има значение :)

 

Аха,  без малко да се засиля да си спретна юбилейно и много шик заглавно brand new профи кадърче по повода, увековечаващо ме в целия задължителен шармантен и помпозен блясък на 40-те (токчета, червило, деколте и оная прашасала фотогенична рокля в гардероба) и взех, че се замислих колко по-важни неща имам да свърша днес, вместо задължителния FB "глянец", от който и без това само ме напушва смях :-P. А и се оказа, че всичките ми елегантни обувки на ток отлежават от поне година на хладно в мазето, а време за небрежна, но много фотогенична прическа няма, така че...ще я караме така- без "глянец" и по невзрачному, но напълно автентично и истинско :)

 

Наясно съм, че това е краят на женската аудитория на сайта :)) То не стига, че за близо две години поне една томбола с награди не направих в тоя така наречен мой сайт, не разпратих никакви измъчени лайк инвитейшънс, ами сега и съвсем без отношение към задължителния социално мрежов тренди & бюти имидж...Такава проява на ръбатщина ще да е отражение на 40-те, нямам друго обяснение (явно темерутщина на възрастта, няма как ) :) Просто излишната суетня, високопарност и показност не ме вълнуват по никой начин, "сериозна и отговорна" са ключови думи за мен и това не е белег на възрастта ми, а на конституцията ми, както и на зрялото ми отношение към живота.

 

Залагам на думи като стойност, смисъл, дълбочина и качество на изложението, през личния ми поглед. Това може и да е далеч от масовата тенденция, която се шири из нета, но дали заради натюрела и опърничавостта ми, или заради желанието ми да пиша за нещата такива, каквито са, без да ме вълнува кой, как и какво ще интерпретира (стига да не пристъпва личните ми граници), реших да седна и ей така, спонтанно (и обичайно без чернова), да драсна няколко реда- от любов към фактите, равносметките, анализите в името на...мъдростта, на която ме научиха моите 4 нелеки десетилетия житейски път.

 

Ще го карам по чувство, пък каквото излезе- това, което знам със сигурност е, че ще е автентично и адекватно на действителността. И от сърце и душа.

 

Личният път

Следвам го от съвсем малка, не станах адвокат, нито финансист, не се увлякох по никоя топ професия и ничии амбиции, 4 десетилетия се трудя здраво и творчески, за да сбъдвам своите лични мечти и да работя активно по живота си- такъв, какъвто е в моите представи и според моите критерии и мерило. Винаги съм печелила парите си с характер, с креативен и умствен труд. Не се научих да се натягам, да се бутам, да се пъна, да нахалствам, да се предлагам, да мяукам и да падам под достойнството си. Просто това си е мойта пътечка и моето виждане.

 

Устоите

Имам си категорични принципи и много държа на тях, те ми дават център, стабилност, умение да менажирам процеса, по който се случва живота ми. Изградих си философия и ценностна система през годините,  базирана на умението ми да мисля самостоятелно и да се справям с всички житейски предизвикателства без да мрънкам и да хленча, без да обвинявам живота колко е несправедлив...От всяка кофти ситуация има минимум три изхода- ето още един резултат на творческия подход в живота.

 

Проектирай себе си

Преди години една приятелка ми подари книга с това заглавие. Дизайнерска, красива, с голяма полиграфическа стойност. Пазя я до ден днешен. Но от това, което беше споделно от автора й  между кориците, научих още повече- реализацията на творческата енергия е това, която ни прави здрави и ни позволява да бъдем себе си, да сме автори на съдбата  си, да бъдем мислещи, търсещи и да ползваме активно наличните гънки в черепа си.. Мога да седя часове наред, потънала в някой проект- без да се сетя да ям, да пия, без представа за време...творческия процес е дефиниция на душата и там се канализира емоционалната ни екстровертност- във всяко творческо начинание оставяме по малко от себе си...В този процес е много важно да не се втренчаме и да не се взимаме много на сериозно, творчеството не е сцена на егото, а повод да изживеем живота си пълноценно, заявявайки себе си интелигентно и с вкус. Витулкас казва, че параметърът, чрез който се измерва здравето е креативността. Ограниченията в проявите на креативността са предпоставка за болест.

 

Трудните моменти

Преживала съм много и то в концентрация. Научиха ме да се справям сама, с изобретателност,  находчивост и търпение. Трудните моменти ми дадоха вяра в себе си, че и това ще мине, и с това ще се справя. С трудните моменти израстнах, узрях и се научих да разчитам твърдо на себе си. Вярно е, че пообрулиха мекотата ми и окастриха много от невинното ми и идеалистично отношение към несъвършения ни свят, но пък ме направиха боец. Разбира се, имам селекция на битките и каузите и се хвърлям стремглаво там, където наистина си струва. Не хабя енергия за всичко и на всяка цена. Трудните моменти ме научиха да мисля различно и нестереотипно. Клишетата и матрицата не са довели никой до нищо добро.

 

Работата

Креативната ми работа ми дава свобода, сама решавам дали днес ще цъкам цял ден едно файлче или като ми писне, ще ида на кино или ще се видя с приятни хора. Дава ми гъвкавост, възможност да избирам, да стопанисвам времето си както намеря за добре. А холистичните ми занимания последните години ми дават смисъл и визия за близкото бъдеще - как, защо и най-вече къде. Те ме научиха, че никога не е късно човек да открие нещо, което вълнува душата му дълбоко и да му се посвети със сърце. Никой смислен път не е лесен, но когато е личния, осъзнат път и става дума за личното призвание- тогава си заслужава човек да обърне света и да последва себе си и мечтата си, без значение в коя точка на планетата смята да даде почва за корените й.

 

Половинката

Срещнах сродната си душа  доста късно, но пък явно в точния момент. С годините става сякаш все по-дълбоко, проникновено, интимно, интуитивно, подкрепящо, разбиращо и обичливо. Никога не ни е скучно, все още спорим разпалено, все още сме много различни и отявлени индивидуалисти- всеки в неговия си ресор. Но пък решаваме всичко заедно. С любов и грижа. Без натякване, без напрежение, без принуда. Дори смешните ни караници вече са улегнали и никой не се връзва на другия до степен на вманиачаване. Гръб сме си, пазим се и още не сме стигнали фазата на тихата ненавист ;)

 

Семейната клетка

Никога не съм предполагала, че да съм семейна жена ще е нещо, което ще ми подхожда на ръбатия и възсвободолюбив нрав. Задомих се късничко, на 34- типична стара мома- кариеристка, която не ще и да чуе за брак (легалната робия) - не, та не... :)) Доста време ми трябваше, за да разуча формулата как да съхраня (и обуздая) себе си в някаква нова форма на мини социум, в който вече няма да ме е грижа само за моите чорапи, ами ще се терзая и за тези на другия от двойката :-Р И все пак мина на мойта- бунт до дупка- все още имам статут на госпожица, макар, че вече ми е трудно да си представя живота без всичко хубаво и стойностно, което създадохме през годините с човека, който избрах да крачи до мен, в общия ни семеен и благословен (макар и незаконен) път :)

 

Детето

Преживала съм много и винаги съм си мислила, че няма нещо, което да ми види сметката и да ме изкара извън собствения ми коловоз :) Оказа се, че има и то се казва Матеа. Това същество е  абсолютно необяснима емоция, свързаност, обмен на енергия, наречете го безусловна любов или вълнение с най-висша вибрация- тя завъртя живота ми на 180 градуса. В момента, в който се роди, знаех, че с нея ще имам най-сърдечната, всепоглъщаща и специална връзка на света. Тя промени целия ми свят, научи ме на търпение, на женственост, придаде ми завършеност, направи ме майка. И ми взе сърцето. Обичам я...до невъзможност. Тя даде посока, страст и тласък на всички нови проекти извън дизайнерската ми работа, с които се захванах, с които се занимавам упорито и в които влагам душата си. Благодарна съм на всичкия вселенски разум, който ми подари тази благословия!

 

Приятелството

Трудно го давам и трудно се отварям. Обаче случи ли се- раздавам се на макс, с цялото ми старание и усърдие, особено като виждам същото и отсреща. Споделянето на енергия в няколкото ми (безценни) приятелства, ми носи покой, съкровеност, смисъл, духовен пристан и ме разтоварва. Повърхностни познанства не ме вълнуват. Нямам нито време, нито енергия за нещо, което е лишено от искреност, спонтанност, обич, дълбочина и много лично отношение.

 

Овълченият лош свят навън

Гледам на лошотията като на душевен недоимък- форма на  компенсаторна слабост с размер на пандемия и лоши следствия от системни потискания. Всички сме тук, за да усвоим съответните уроци- всеки според вибрацията си, нивото си, кармата си, еволюцията си. Тормози ме липсата на толерантност, простащината, Ганъовщината (типично по нашенски), завистта, злобата и агресията. Но те са факт и усилията ми са насочени в посока минимум допирни точки с такива представители. Предпочитам да отделя 10 минути, за да играя с детето си, вместо да се защитавам в люта вербална битка с някого- игнор на макс и толкоз. Не е нужно да си симпатичен на всеки. И не трябва. Лошото е, когато отсреща прекрачат грубо личното ти пространство с тон, комуникация и език, сякаш им дължиш нещо...Липсата на възпитание и умение човек да си слага някакви спирачки, да знае къде се намира и как напада вербално, също е повсеместен факт. Затова си имам позиция за виртуалното общуване- не е моето нещо, преценила съм, че не ме обогатява с нищо смислено, не ми носи дългосрочни и устойчиви позитиви и нямам време за инвестиция там. Елементарни диспути, прояви на неграмотност и люти, фанатични дискусии не са нещо, което е в сферата на интересите ми. Безогледната простотия и малодушието ми идват в повече...Предпочитам да общувам с неколцина истински, активни, интелигентни, интересни и необикновени хора в реално време- с хора, които имат култура, знания и са наясно какво значи "взаимност" и ни е приятно да споделяме време заедно.

 

Вдъхновението

Намирам го навсякъде- в тишината и самовглъбението, в стотиците умни книги в библиотеката ми, в мъдри, съзидателни, интуитивни хора, в големите учители, в красиви отношения, в проникновени житейски уроци, мили жестове, натрупани опитности, споделени безценни моменти, малки мигове на щастие, истинско и ценно общуване, в простичките неща, които ни откъсват от делника и ни карат да се  вгледаме в себе си, да се замислим. В стремежа към добродетели, живот на по-висока вибрация, истинска стойност и дълбоки преживявания.

 

От висотата на моята диагноза 40+ мога да завърша така:

 

Това, в което вярвам е, че животът ни има нужда от добра посока (личната такава), от качество и отношение, а не от въздушен пълнеж. От истинска и смислена комуникация, а не от призраци, с които да водим битки, за да се доказваме в някакви измислени войни. В размирните времена, в които живеем, най-важната стъпка, от която трябва да започнем е да изградим добра и стабилна връзка- най-напред и най-вече със себе си. Само тогава можем да сме пълноценни и в свързаността си с другите.


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето
» 8.03
» Лесно домашно отглеждане на поници от слънчоглед
» 2019

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Анна Апостолова

2:07 | 14.Jul.2018



Много ми харесва Вашето отношение към Живота и мъдрото му осмисляне! Пожелавам Ви успех в хомеопатичната практика! Както и щастие в личен план!


Янита/ Rawlab.bg

11:36 | 03.Oct.2018



Много мило, Анна, благодаря Ви! Надявам се сайта да Ви е полезен. Всичко добро!


Горе