ХОЛИСТИЧНО

Големият индийски хомеопат д-р Кулхарни за сърцето като символ, орган и патология

27 март 2017 | 15:41 | Публикувано: ХОЛИСТИЧНО

Д-р Аджит Кулхарни в София/ 25 март 2017
Автор:
Янита Миланова

Много харесвам индийските холистици, заради дълбочината на мисленето им, високото ниво на осъзнатост, чувствителност и присъщото им смирение, състрадание и благост. Те просто излъчват хармония и устойчив вътрешен мир и това е видно с просто око.

 

Научила съм много от тях и особено от индийските хомеопати (с които общувам активно последните години),  не само по отношение на хомеопатията, но и по отношение на живота като цяло. Философията и източната мъдрост е в кръвта им и всяка следваща среща с някой от тях само затвърждава мнението ми.

 

Уникално е интерпретирането на понятията за здраве и болест в контекста на холистичния подход, който разглежда човека като тяло, емоции и ум. Не без значение е и интеграцията му в природните закони и възстановяването на здравето му чрез дълбоко разбиране и прилагане на закона за Подобието.

 

Д-р Кулхарни е хомеопат от Индия с над 30 годишен опит в областта на класическата хомеопатия. Директор е на научно-изследователския институт по хомеопатия в Пула. Много уважаван и канен международен лектор, автор на много хомеопатични книги и статии, ръководител на  изследователски проекти в областта на хомеопатията и доказванията на нови хомеопатични лекарства. В България обучава хомеопати и води семинари от 2004. На родна почва може да се намери неговата книга „Съвременна комуникация без думи“ (издание на "Едикта"), която представя високо д-р Кулхарни не само като опитен хомеопат, но и като майстор на езика на тялото.

 

В този материал ще споделя някои негови идеи, базирани на философията и опитността му, които той представи пред българска аудитория на обучението по хомеопатия във връзка със сърцето и сърдечно-съдовата патология. Няма да навлизам в темата на дълбоките патологии, понеже е ясно на всички, които имат някакво базово понятие от хомеопатия, че тази наука има приложение и успехи там, където нищо друго не е сработило. По-скоро фокусът ми е върху някои мъдри послания, свързани с философския поглед върху сърцето, защото обикновено малко са хората, които си дават сметка защо едно или друго събитие или болест се случват в живота им като част от житейските уроци и са повод за преразглеждане на мисленето, а не причина за поредното хапче.

 

Тези, които са чели "Болестта като път" знаят, че болестта е отговор на организма, че нещо в живота ни не е наред и решението не е таблетка и хоспитализация, а преразглеждане на позицията и настройката на ума ни, навиците ни, причините за изгубената хармония. Когато организмът страда, той продуцира симптоми, които да ни сръчкат в ребрата да си обърнем внимание, да вникнем себе си, да озаптим проявите на гордост и раздуто Его... да допуснем, че сме се отклонили от равновесието и устойчивия живот,  в който тяло, емоции и ум функционират в съзвучие с личността ни и света около нас.

 

Хомеопатията е природен, холистичен метод за въстановяване на здравето, базиран върху закона на Подобието, който разглежда човека като Тоталност и лекува неговата личност като цяло. В този смисъл Хомеопатията не предписва по клинични симптоми, а се стреми да разбере индивидуалността на пациента и да избере едно-единствено лекарство в конкретния момент, което в най-голяма степен притежава подобна вибрация, т.нар. Симилимум. Защото подобното с подобно се лекува.

 

Масово битува мнението, че хомеопатията е остарял метод за лечение, но моето мнение е, че подобни твърдения са остарели. Хомеопатията на Ханеман е точно толкова актуална и работеща и днес, колкото и по времето на Ханеман. Разбира се, днес се сблъскваме с много повече предизвикателства заради всички модерни извращения, които сме допуснали в кръвопотoка си покрай конвенционалната медицина и нейните модерни творения, резултатът от които е все по-болно общество, все повече потискания, все повече емоционални и ментални разстройства, с които все повече човекът се отдалечава от идеята за „благополучие", здрав и щастлив  живот.

 

Споделям част от размислите на д-р Кулхарни заради дълбокото ми желание за по-адекватно разбиране и популяризиране на идеята за класическа хомеопатия и холистика въобще. Както и с огромно уважение към труда и авторските права на д-р Кулхарни.

 

Следващите редове са на лектора и идеята му за Сърцето- животворен орган, но и вместилище на емоциите ни, любовта, състраданието. Нядявам се да са полезни и да помогнат да се разбере сърцето като символ, като център на една интерактивна система, която ни дава по-добра гледна точка към  Цялостта. Сърцето не е само помпащ мускул, а има много по-дълбоко измерение и значение и всяко нарушение на хармонията в него, свързанo с преживяването на негативни емоции и мисли, постиснат гняв, мъка, завист и омраза, води до патологии. В тази връзка винаги много се учудвам, когато чуя за пореден път как холестеролът и неадекватното хранене се посочват като основни виновниции за инфаркти и други сърдечно-съдови заболявания. И никой не мисли за по-дълбоките причини, които отключват болестта и в които се корени изначалното разстройство на Жизнената сила.

 

„Сърцето е много специален орган, мозъкът е на второ място...чрез сърцата си ние се храним с емоции. Емоции, мисли и сътресения преминават през сърцето ни, но то подържа ритъма си...Самото му туптене показва живот, а спирането му- край на живота...

 

Когато сърцето работи ритмично, ние сме успешни. Когато и мозък и интелект са ритмични, ние сме още по-успешни. Сърцето трябва да бъде разбрано като орган на духовност, физическо и емоционално тяло- ние сме човешки. същества. Трябва да направим връзка- емоции с дух, съзнание и съвест.

 

Неделмима част от човека е сърцето, като бие сърцето, означава „Жив съм!“. Аз съм идентичност, личност, когато говоря за сърцето. Любовта и състраданието са до голяма степен свързани със сърцето, с деликатността, съчувствието...

 

Духовното разбиране: в индийската традиция, Аюрведа и йога,  сърцето се свърза със сърдечната чакра- Анахата (четвъртата чакра). Тя е директно свързана с душата на човека. Концепцията за любовта е свързана със сърцето и душата. Любовта не е физичен феномен, любовта е свързана с езика на душата. Болестта е на духовно ниво. Сърцето като една помпа стои между любовта и живота. Всеки сърдечен удар ви праща любов. Анахата чакра е свързана с тимуса, сърцето, долната част на дробовете, циркулацията, ръцете и кожата. Тимусната жлеза е свързана с имунитета, ръцете са ни помощ в комуникацията, а с кожата комуникираме с външния свят. Ако сърдечната чакра е блокирана, можем да развием астма или сериозни сърдечни заболявания. Симптомите са: затворено сърце, проблеми с общуването, липса на контакт със съкровените ни чувства, потъване в мрачни мисли, липса на радост от живота...

 

Философски,  любовта е свързана със сърцето. В китайската медицина сърцето е крал на органите. Сърцето е символ на творческата жизнена енергия, поддържа нашето същество и живота ни. Концепция на здраве: Здравето не е само отсъствие на болест- не е само физическо, ментално и духовно здраве. Здравето трябва да включва творчеството, без творчество няма здраве. Незвисимо, че човек не се оплаква от нищо, не може да бъде наречен здрав...Ако няма творчество,  няма здраве..

 

Сърцето е индикатор на здраве, то е до края на живота, не се отказва, без почивка, няма изтощение. Сърцето символизира потока на творчеството, той е най-интелигентния ни орган, с всеки удар ни дава живот, казва ни "Живей!". Сърцето е седалището на емоциите,  на прозрението. Отговорът на сърцето показва колко успяваме да откликнем на всички промени на околната среда около нас.

 

Когато поемем дълбоко въздух, това ни успокоява, сърцето се успокоява.  Днес няма време и дъх да си поемем, няма време да вдишваме светлина и любов. Сърцето ни помага да настроим по много фин начин много емоции, в това число и емпатията. Нашият ум генерира мисли. Мостът между мислите и тялото ни е сърцето. То е модератор, регулатор, преводач... Когато мислите са тормозещи имаме натиск върху сърцето. Тревогата и депресията са вредни за сърцето, то не може много да понася... За да лекуваме успешно пациент трябва да се фокусираме върху модела на неговото мислене.

 

Дори най-лекия страх води до сърдечна тревожност, сърцебиене, дори мисълта за това може да причини сърцебиене. Мислите са много важни. Да контролираме мисълта, това трябва да осъзнаем.

 

Мозъкът на сърцето е мрежата от неврони, която заобикаля сърдечната област. Невроните имат автономна сила да обработват информация от мозъка, те не само предават сигнали. Идеята е, че мозъкът и сърцето работят като равностойни партнъори. Единственият "крал" е самата личност.

 

Сърцето е център на една динамична интерактивна система, която дава смисъл на всичко. Сърцето не е просто помпа, то е интелигентна помпа на сетивността. Когато има проблем със Жизнената сила се появяват всички останали проблеми. Всички отклонения в здравето се дължат на отклонения в Жизнената сила. Кент я нарича формираща интелигентност.

 

Стресът води до напрежение в сърцето и до проблеми. Появява се пик на адреналина и той не може да бъде отработен правилно. Ако стресът е хроничен, тогава надбъбречните жлези не са в състояние да произвеждат адекватно количество адреналин. Има вероятност организма да не се справи с натоварването. Стресът трябва да се канализира адекватно, правилно да се отработи. Ако това не се случи, следва хипотироидизъм, заради връзката с щитовидната  жлеза. Те са взаимно свързани.

 

Ние сами сме си отговорни за своята болест, в 90 % сами сме отговорни за своята карма, в 10 % има причина в обкръжението. Ние искаме да обичаме човек като нас, търсим подобие, търсим как чрез закона за Подобието да си намерим мястото в света, Липсата на съответствие развива разделянето. Нямаме време да създадем хармонична вибрация и единение с другия, да приложим закона за Подобието в живота си, нямаме волята да се впишем хармонично с другия.

 

Най- успешни хора са тези, които са открили това, което им пасва най-добре на техния житейски път, приели са собствената си роля.

 

Създадени сме от Бог различни, добре е да уважаваме различията. Разболяваме се,  ако изискванията ни не бъдат изпълнени. Трябва да имаме добър филтър на емоциите. Като филтрираме добре, нечистотиите се отделят, ако не отделят не сме здрави, имаме разложени материи из ума ни-  развалена храна, недоокислен материал в ума, болестта се самогенерира.

 

Никой не създава нашите болести, това е истината...

 

Трябва да уважаваме личните си преживявания и да разберем какво значат те, това е пътешествие на човек по пътя лъм истината. И ние следваме този път на истината като дефинираме себе си.

 

Човек пренебрегва емоционалната си страна, гледа на нещата рационално. Хората стават все по-интетелектуални и все по-малко емоционални. Защото емоционалния човек изглежда за всички слаб. Плачът не е слабост- слабост и ллач не са едно и също нещо. Равновесието между ум и емоции  ни  прави силни.

 

Имаме много нервни окончания в сърцето, то има добро кръвоснабдяване. Сърцето е сетивен орган, Петте сетива... но ако помислим, шестият сетивен орган е сърцето... Мисъл, чувство, действие, този модел е много важен. Устойчивите мисли създават чувство. Мислите и чувствата са в основата на действието. Именно това дава портрета на личостта.

 

Блокираната агресивна енергия се освободжава във вид на инфаркт, потиснат гняв, неудовлетворение, безсърдечие, агресия, омраза... Хората не могат да освободят  тази енергия,  те задържат агресията и гнева, не могат да я вложат в нещо конструктивно, тази енергия се насоча към централния орган, към сърцето... Инфарктът е сумата от всички нападения, на които сме били подложени, от боя на който сме били подложени. Това, което не е отработено в миналото, се възприема като атака към себе си. Загубата означава тъга, а пък победата означава радост, това е добре приложимо в училище, животът обаче не е толкова прост.  Човекът не успява да разбере живота,  да действа балансирано. Именно заради желанието да бъде по-добър от другите, човекът е стигнал до тук, състезателен дух... това е големия проблем... Като смяташ себе си за по-добър, смяташ, че другитте са по-долу.. Не оценяваме адекватно другите, не им признаваме заслугите, не им отдаваме дължимото, тогава се появява социално неравновесие...

 

Правилният подход в хомеопатитая е да се отдаде нужното както на ума, така и на физическите симтоми, говорим за система, която е едно цяло с всичките си характеристики, така че не бива да делим физическите и психическите симптми. Но организмът изразява тази цялост по различни начини. Ние сме индивидуалности.

 

Хомеопатията казва, че личността е болна, болестта не е в сърцето, не лекуваме сърдечната болест, не лекуваме никоя болест всъщност. Опитваме се да разберем как болестта се проявяа на различните нива.  Хомеопатията и Аюрведа се базират на холистичния подход,  това е основната разлика между съвременната  медицина и повечето холистични терапии. Трябва да се лекува цялата система, автоматично лекуваме и сърцето като част от целия организъм. То не е локален орган, а обобщаващ орган, който олицетворява Аз-а. Концепцията не е да се лекуват симптомите... Ако трябва да говорим с езика на Ханеман, то симптомите са външна промяна (и проява)  на вътрешния свят.

 

Хомеопатията разглежда интелигентно симптомите. Вярваме в регулирането, опитваме се да създадем равновесие, това равновесие / покой са истинската основа на излекуването. Ако третираме както алопатията прави, ще изгубим красотата на хомеопатията, няма да сме холистични, цялата ни концепция за излекуване ще бъде поставена в опастност, няма да има излекуване.

 

Хомеопатията има задълбочен подход, трябва да разбираме, че личността е болна, няма такова несъответствие между болест и личност. Личността създава своя живот, ние взимаме симптимите на всяко ниво на  личността и се опитваме да открием скритото им значение. Симптомът не е нещо просто, но не всички симптими са индивидуализиращи, има и много обичайни. Хомеопатията се фокусира върху това, което е необичайно, защото то индивидуализира. В потивен случай хомеопатията ще стане алопатичен подход. Ето защо ние не подкрепяме идеята за развитие само на клинична хомеопатия.

 

Когато енергията в сърдечната чакра е достатъчна и хармонизирана, ние се радваме на сигурност в общуването, способност да разбираме другите, силно изразена чувствителност, оптимизъм, доверие в себе си, любов към себе си и другите, гъвкавост, разбиране, хармония, мир и вътрешен покой.

 

Със сърцето е свързано прозрението, мъдростта, умението да прощаваме, да обичаме..."

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето
» 8.03
» Лесно домашно отглеждане на поници от слънчоглед
» 2019

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе