ХОЛИСТИЧНО

Хомеопатия и СПИН- Световноизвестният Джереми Шер отново в София и някои споделени откровения за хомеопатията и осъзнаването

29 авг. 2018 | 12:13 | Публикувано: ХОЛИСТИЧНО

С големият хомеопат Джереми Шер, София 2018. Фотография Л. Димитрова
Автор:
Янита Миланова

За Джереми Шер- безспорно един от най-значимите и авторитетни съвременни хомеопати в световен план, съм писала вече в предишен материал. В настоящия, бих искала да споделя някои моменти от гостуването му в София през юли тази година. Не се случва често личности от такава висота и класа да гостуват в скромната ни държава, но съм щастлива, че два пъти имах възможност да гледам този вдъхновяващ космополитен хомеопат с невероятни постижения и заслуги в областта на СПИН епидемията в Африка и доказването на нови хомеопатични лекарства, с особена важност благородните газове от периодиката на Менделеев.

 

Джереми Шер и съпругата му- хомеопат Камила Шер са уважавани и признати хомеопатични терапевти, лектори, изследователи и отдадени застъпници на Ханемановата хомеопатия и това, което е най-вдъхновяващо и мотивиращо е личният им пример. Без личен пример всяко учение се превръща в чиста алабалистика и теоретизация с щипка лицемерие, затова си мисля, че делото им в Африка, насред нищото, далеч от цивилизацията, където децата се раждат в бедност и като носители на СПИН и работата им с над 7000 случая на тази коварна болест, заслужават адмирации и възхита, или най-малкото голяма доза уважение и признание.

 

Не е често срещано явление в модерния сико-сифилитичен свят, в който живеем, човек да напусне зоната си на комфорт, удобния самодоволен живот, който може да води в най-желаните точки на планетата, да помъкне жена си и трите си деца в неизвестното, мизерното и лишеното откъм удобства място някъде из Африка, за да следва мечтата си- да избере трудния път, да учи, да изследва, да лекува про боно болни със СПИН, да обучава доброволци, да придаде един друг смисъл на живота си,  непонятен за всеки стандартен инертен градски човек.

 

Джереми Шер, който ни учи как да виждаме нещата отвъд видимото, да търсим сенчестата страна у всеки пациент, за да предписваме успешно, да виждаме синтеза в случая, а не да стреляме напосоки с откъслечни симптоми, да следваме сърцето си, въпреки, че хомеопатията е неудобна професия, понеже животът на хомеопата е много труден, но пък си заслужава.

 

За хомеопатията като изкуство на индивидуализацията, което ни учи как да съберем човека и лекарството в едно, за философията, трънливия, но осъзнат път, за вдъхновението и същността на болестта и острите състояния, с които се борим алопатично, в редовете по-долу.

 

Цитатите са от записките ми от проведения семинар в София/2018, авторските права са на Джереми Шер и тъй като семинара беше платен, си позволявам да споделя само някои вълнуващи откровения на този хомеопатичен магъосник, понеже целта на материала е да се разпространява Ханемановата хомеопатия и нейните възможности.

 

 

"Има само 2 вида болести: остри и хронични. Острата болест е абсолютно противоположна на хроничната, те не са различни, те са противоположни. Острата болест винаги свършва бързо и се характеризира с продромален период, начало, после криза и после свършва, има възбуждаща причина, продрома и завършек, в кратко време, обикновено винаги има треска. В пар. 73 (на Органона)  Ханеман казва: „Тази остра болест завършва със смърт или с оздравяване, или ставате напълно по-добре, или умирате.“

 

Треската е огън, каква е ролята на огъня? Да чисти, треската идва, за да ни пречисти.. Огънят е нещо хубаво, което идва да ни пречисти. Понякога в гората става пожар, който изгаря всичко,  в началото е трагедия, но после следва нов живот, както големия пожар в Лондон, ако не беше той, Лондон нямаше да стане толкова голям град, но пожарът го унищожи и те го построиха наново, целия Лондон е умрял, но се е родил новия. Философски погледнато, можем да кажем, че няма разлика между умиране и възстановяване, след огъня умираш и се раждаш отново, така че дали ще умрете или ще се възстановите няма значение, освен за роднините ви :). Хората като умират се връщат излекувани, смъртта е най-доброто лекарство. Много хора имат състояния, близки до смъртта, има книги, които ни разказват за тези преживания, сигурен съм, че някои от вас са имали преживяане близко до смъртта. Хората в техните разкази умират, излизат от телата си, излизат през тавана, отиват в небето, минават през тесен тунел, въртят се и стигат до точка, в която трябва да решат, да продължат или да се върнат в света, но не всички минават през тези етапи, но от събраните истории, знаем, че това е процесът.  Интересното за мен от тези истории е, че хората, които се връщат от тези състояния, се връщат променени, обновени, 95 % казват, че се чувстват по-щастливи, по-позитивни, разбират по-добре другите хора, започват да живеят живота си по-добре.

 

След доброто хомеопатично лекарство искаме да водим по-добър живот, докосването до смъртта и до добро лекарство са в общи линии едно и също нещо, малката смърт се нарича влошаването преди излекуването (initial aggravation), имаме малко изцеление, има състояние, близко до смъртта, имаме по-голямо излекуване, зависи как умирате, има добра смърт и не толкова добра.

 

Острата болест е така бърза, винаги има огън в нея, винаги пречиства, затова винаги е лечебна. Това е лечебен процес, независимо дали завършва със смърт или с възстановяване. Хроничната болест е съвсем различно (противоположно)  нещо, тя е много бавна, дълга, продължителна, разтеглива, няма въстановяване, няма край, нищо хубаво не следва, бавно влошаване към деструкция.

 

Ако днес погледнетете света, страдаме от тежки хронични болести, войни, замърсяване, глад, бедност, омраза, разрушаване на околната среда, огромна индустриализаця, светът се изяжда сам, не става по-добре, става по-зле, ядрени оръжия, ядрена енергия, амазонските гори умират, имаме СПИН, рак навсякъде, това не е добро състояние, има диабет и много тежки хронични болести, и Тръмп... Светът  e в състояние на хронична болест, а хроничната болест, както казва Ханеман, няма възстановяване, няма оправяне, нищо хубаво... Защо страдаме от такава ужасна болест, защо толкова много хора имат рак днес, защо изяждаме света...

 

Трябва да разгледаме тези въпроси. В 72 параграф, Ханеман казва, че хроничната болест започва полека и се разраства и разраства, докато Жизнената сила, която трябва да държи здравето ни, дава само несъвършена, неподходяща, безполезна, глупава, идиотска, безсмислена съпротива, която не помага много. Жизнената сила не е само не помага, а прави нещата по-лоши, хората страдат безпомощно, идете в болниците, идете в психиатриите, идете на улиците, четете какво се случва около нас, това е безнадеждно унищожение...даваме на хора лекарства, но милиони умират не по-добър начин, те умират бавно ужасно, безнадежно, безпомощно, това е хроничното състояние.

 

Виждаме, че острото и хроничното са напълно противололожни, бих предпочел да умра от остра смърт, отколкото от хронична смърт, предпочитам да имам и да умра от силна треска, отколкото да умирам като диабетик или като раково болен на химиотерапия. При хроничната болест това е въпрос на време, докато в острата болест всичко е компресирано за кратко време.

 

При острата болест имате Сега, при хроничната болест умирате бавно. Това е псорична, сикотична и сифилитична филосфия. Разликата между остра и хронична болест, както ще видим, е че при острото всичко отива към Сега, а при хроничното всичко се движи в посока на Тогава. Истинският закон на излекуването върви към Тук и Сега. Като дадете на човек добро хомеопатично лекарство, те живеят в Сега-то, само така можете да бъдете здрави, никой не може да бъде здрав като живее Там и Тогава. Ако не сте тук и сега, не сте здрави. Като правите доказване на хомеопатично лекарство, взимате лекарство, ставате болни (в името на благото за човечеството), това е целта, щастлив съм да бъда болен сега, това е моя дар към човечествотото, ще бъда болен като Херинг, той  доказвал Lachesis, после бил в делириум и болка, като се събудил сутринта, се интересувал  какви смптоми е дал, "Какво казах, записа ли?", казал на жена си, той бил щастлив да даде дара на човечеството.

 

Ако имаме страх, това е нещо внзезпно, вулканът е изригнал, изпитваме страх, има огън, страх, но не е тревожност, тревожността е по-всяко време, непрекъсната, не е свързана с нещо конкретно, погледнете тревожнността- тревожност с бронхит, през деня, през нощта, при деца, с конвулсии...това са все модалности, конкомидантни. Страх, страх от кучета, от отваряне на врата, от врагове, от зло, от провал, всеки страх има причина, от нещо, от което се страхувате, в тревожността няма нищо конкретно, защото тревожността е хронична, напрегнати сте. Има възбуждаща причина при острите състояния. При вас идва майка на дете-пациент, казва ви- "Детето има езема и астма, само ако намерим причината, всичко ще бъде наред, спряхме  млякото, мислихме че е от кучето, убихме кучето, мислехме, че е от леглото, махнахме леглото, отидохме на хомеопат..." Ако ви опари коприва, тогава имате остър огън и имате причина, можете да убиете копривата, при острото заболяване убивате причината, при хроничното убивате причината, стреляте наред и нищо не се променя.

 

Ако вируса влезе в ДНК-то ви и спечели, ще умрете. Холерата идва в системата ви, получавате диария и повръщане 48 часа и сте мъртви, холерата побеждава, вие сте мъртви. Побеждавате или умирате. При хроничната болест не се борите с никого, не знаете кой е врага, търсите, всеки търси врага, цялата алопатия търси врага, "само да можехме да намерим вируса или бактерията"-казват алопатите. Те обичат вируси и бактерии. Всичко днес е хеликобактер, сега е навсякъде,  дайте на всички антибиотици, убийте с картечници хеликобактера... Няма с кого да се биете. При хроничното няма с кого да се биете, но същинската природа е автоимунно заболяване, в него ние се бием срещу себе си. Аз смятам, че всички хронични заболявания са автоимунни, бием се със себе си.

 

Най-тъпата терапия, която  съществува- Химиотерапията...Тя идва  да убие половината от вас, убивате раковите клетки, съзнателно  убивате и половината от себе си, те умират, но умира и останалата част от вас. Ние хомеопатите се занимаваме с това по цели дни, занимаваме се с хора, които  се бият със себе си.

 

Искам да ходя в университета, но и да работя, да изкарвам пари, искам да съм с мъжа си, но искам и да пътувам по света с любовника си, искам да съм каскадъор, но искам и баща ми да е щастлив... Дилеми, дилеми......Казват, че сме едно същество, всеки идва на тоя свят като едно същество, но в хомеопатията ние казваме , че пациента прилича на едно същество, но в него са много, които се бият помежду си. Ние трябва да намерим за какво е битката в пациента. И целта е да променим човека като една завършена личност, като че ли личността съществува и целта е това да стане една личност, която живее Тук и Сега, има само едно Тук и Сега. Всичко остри болести се движат в посока на Тук и Сега. Докато е подобна енергията (между пациента и хомеопатичното лекарство), можем да решим битката.

 

Равновесието между Ин и Ян е нарушено.. Какъв е проблема на света, вижте Америка. Американците са виновни за всичко, заради Сикозата, но ние бяхме щастливи да си присвоим техните проблеми, защото са при нас-  хората не спират да работат, искат да печелят много, имат по 2-3 работи, една работа денем и една нощем, имат мечта, американската мечта, да забогатеете, трябва да работите много... Аз преподавам в Америка, особено в Ню Йорк, всичките ми студенти там са с по 2-3 докторски степени, тренират, тичат, правят книги, четат, пътуват, ходят на Луната, медитират с мобилно приложение в автобуса, това е Сикоза, още и още.... хрущяла се втвърдява, всичко се втвърдява, рак, Сикоза...

 

Хората мразят Хомеопатията, защото не я разбират. Тя прилича на пълна магия.

Хората, които не разбират магията я наричат глупост/ лъжа. Но днешната магия е утрешната Наука! Ако покажа на някое племе мобилен телефон и снимки в Африка (непрекъснато се сблъсквам с това), те не могат да повярват, че от телефона мога да правя снимки, за тях това е магия. Представете си преди 2000 години да видите самолет, ще откачите, ако кажете че сте го видели, ще ви изгорят на клада. Хората не разбират магията на хомеопатията, ние не можем да разбираме всичко.

 

Сега се работи много за лошия имидж на Хомеопатията.

Има какви ли не претенции и някои сигурно работят. Но не забравяйте, че стероидите работят също, антивирусните работят, антибиотика работи, ваденето на зъб работи, мен не ме е грижа дали работи, грижа ме е за Пътуването. Аз обучавам хомеопати, образовам ги да видят смисъла в това да свалят случая, да видят и да помогнат на целия човек. Да видят здравето или фалшивото оздравяване. Уча ги да снемат случай, как да предписват, как да реперторизират, да разбират Материя Медика дълбоко. Това е много трудно. Много от  хората обаче искат лесния тъп начин. А това убива Хомеопатията.

 

Знам, че класическата хомеопатия работи най-добре за хора със СПИН, виждал съм всякакви  проекти за СПИН в Африка и знам,че това е най-доброто лечение.  Но важното е,  какво се опитваме да постигнем. В хомеопатията има 4 неща- Подобие, Тоталност, Индивидуалност, Потенция! Като няма подобие, няма доказване, няма инидивудалност- всеки получва едно и също.

Ако няма индивидуализация е потискане.Ама то работи, премахва симптомите...Стероидите също работят, това ли искам аз? А вие? След 20 години костите ви ще се разпаднат след такова лечение...

 

Предпочитам дългия и труден път, препочитам да си свърша работата добре и накрая магията ще дойде. Ако не искаш прекия път, какво искаш? Реших, че ще вървя по трудния трънлив път- ще пиша книги (една за едно лекарство за 5-10 години), ще уча, ще доказвам лекарства, ще пиша,  ще ида в Африка, никога няма да вървя по прекия път. И на мен ми се получи, трънливия път ми се получи, не казвам че е за всеки, някои предпочитат стероидите. На аз знам, че първо като имаме влошаване, после ще имаме и трайно подобрение.  Това е моят начин. Хомеопатията е изкуството на аналогиите.

 

Жизнената сила не е душата, Кент казва, че тя е главния комендант на душата, вицерегента, Жизнената сила е войник.

Единствения начин да си здрав е да си динамичен и да продължаваш напред. Жизнената сила знае какво да прави, тя е интелигентен отговор на всяка ситуация, но само в остра болест. При хронична болест, Жизнената сила е интелигентен отговор на проблем, който не съществува. Проблем от миналото, от бъдещето, но не и проблем на Тук и Сега.

 

Малките деца непрестанно вдигат високи темератураи, интелигентни са, имат енергия, още не сме ги объркали, не сме имали време да ги объркаме, трябват ни поне 10 години, за да ги объркаме напълно- не прави това,  не прави онова... Те са интелигентни, енергични, смели, динамични деца, отварят вратата- хоп, вирус "Идвай, хайде да  видим кой ще спечели, ти или аз, да се бием",  непрекъснато получават остри, упражняват се, бият се със стафилококи, с менингококи, с учителите, с всички, няма проблем, получват трески, вдигат висока 40 градуса температура и в повечето случаи побеждават или понякога умират, но умират в бой.  След 30 години няма трески, няма високи температури, слаби, мързеливи, глупави са, нямат енергия, само хронична болест е налице, режат си главата, ушите, пият алопатични ежедневно, това е то...Трябва ви високо ниво на здраве, за  да идете на развод :)  Психично болен, който не прави остри ви казва „Аз съм здрав“ хората живеят много по-дълго в болница, на стероиди, на химиотерапия... понеже са  "здрави"...

 

Единствената порта към здравето е през острото заболяване, ако сте тръгнали през хроничния път,  ако сте си затворили очите и сте си запушили ушите, единствения изход назад е да отворите вратата, трябва да станете от леглото, да видите кой звъни, дори да е убиеца там, да живеете или да умрете, ако можете да преживеете това, ще стигнете до Тибет, всички други посоки водят към жалката хронична болест.

 

Имаме ли кураж за Хомеопатията? Бях счетоводител, научих за хмеопатията и я харесах, трябва да стана от леглото и да ида до вратата, да видя кой звъни... Семейството ви е казало : "Ти си идиот, луд, правиш добри пари като счетоводител, имаше комфортен живот, сносен брак, логичен брак, но искаш да си хомеопат, защо не си седиш в леглото и да си отрежеш ушите, за да не чуваш себе си..." Поне за едно нещо сте имале кураж, дори в БГ не ви е позволено да практикувате, вие водите битка, но го правите заради интелигентността и куража си, това е само една битка, ще имате много битки още, всеки ден, всеки момент ще трябва да отваряте вратата, но при всяка битка, която печелите, ставате по-силни, спечелилите  една малка битка, ще спечелят и повече.

 

Защото Ин и Ян трябва да се съберат. Антибиотик никога няма да може да ги събере. Когато два атома се съберат има реакция. Това създава Слънцето, 2 атома Хидроген се сливат в 1 Хелий- това прави Слънцето. Синтез- фюжън. Когато се случи този синтез, се освобождава енергия и светлина, това наричаме Треска (Остро) , когато Жизнената сила събере Ин и Ян – имате треска, това е острата болест. Ин и Ян се събират и следва любов, оргазъм, светлина, все едно и също нещо, решаването на конфликта между Ин и Ян- това е острата болест..

 

Ако отворите вратата и станате посред нощ, кого ще намерите- ще намерите отражение, ще се биете със себе си, ще намерите другата си половина. Ами  ако е убиец? Каквото и да е сте, сте само вие, вашата сянка, и двете трябва да станат едно, ние и нашата сянка, да са в хармония, да живеят, да има светлина и сянка, никакво количество пари няма да ви реши проблема, но се иска смелост да се изправим срещу себе си, това е началото на разбирането ви за острото и хронично състояние.

 

За комбинираните хомеопатични лекарства:

Ако се дават по няколко лекарства накуп- някои хора може би ще станат по-добре, някои ще се влошат,  някои няма да реагират въобще, всякакви неща могат да се случат,  но едно нещо няма да се случи- вие няма да се научите, няма вие като хомеопати да станете по-добре !

 

Мога да забъркам буламач и да кажа, че съм готвач, но какъв готвач ще бъда?

Няма доказване, няма тоталност, няма индивидуализация, гръм няма да ви удари, обичайно пациента няма да умре и вие няма да се развивате! Това ли искате?

 

Въпроса е дали искате да учите и да се развивате или не, аз избирам дългия път, ще ми отнеме 3 месеца да редактирам доказването на Ксенон например сега, това е тежка работа, но това е избор, който всички правим, но ако готвите внимателно след  години ще станете майстор- готвач и тогава ще се насладите на уменията си.

 

Иначе всички искат бързи чудеса, но същинската работа по връщане назад в поколенията отнема много време и иска много работа,това е трудния път.

 

Децата са силни, като правят бърза и висока температура, 41 градуса за 10 минути е най-добрата температура, 40 градуса за 6 часа също е добра.  Ниските, продължителни температури не са така успешни,  все едно се карате със съпруга си цяла седмица, но не се убивате, само се карате без всъщност да стигнете до никъде в отношенията си.

 

Ин и Ян се търсят постоянно. Това е равно на това да имате куража да станете и да отворите вратата и като отворите вратата ще видите огледалото- другата си част/ сенчестия Аз. Затова всяко истиснко лекарство е първо опознай себе си !

 

Сенчестата страна  излиза в сънищата, в делюзииите, в делириума при треска, ще я видим, в страховете.

За да решите случая трябва да видите 2-те страни на човека!

 

А защо трябва да лекуваме хомеопатично острата блест? Човекът ввче се подобрява. Понякога не трябва да лекуваме острата болест. Причината е, че ние подмазваме клапана, отваряме го повече, помагаме на парата по-гладко да излезе, ако треската не е достатъчна за организма, струва много милиони мозъчни клетки, които изгарят, за да се достигне облекчение на хроничното състояние, но ако дадете добро хомеопатично лекарство по време на острото, няма да коства толкова много на организма, няма да черпи толкова енергиен запас.

 

Какво би накарало един много болен човек да се обърне, да тръгне в правилната посока? Той е уморен, ходи на психиатър, на химиотерапия е. Какво ще го накара да се обърне? Шока. Осъзнаването.  Тогава той се обръща и тръгва в друга посока.  Трябва да има осъзнаване, само от това осъзнаване е обръщането. Това осъзнаване идва само от нещо Подобно, няма друг начин да се обърне посоката, затова в параграф 34, Ханеман казва, че няма да има излекуване никога, освен с Подобното, не с витамини, никакви стероиди, единствения начин е с Подобието да сменим посoката. Като отворим вратата през нощта и видим себе си.

 

Острото е пътя към лечение на хроничното. Трябва да решим и да се върнем към центъра, така че Ин и Ян да се съберат, да има космически оргазъм.

Макар да лекуваме хомеопатично острите случаи, ние трябва да видим по-голямата картина, не просто симптомите на острото, иначе палиацията ще се превърне в потискане, но дори нашето потискане е 100 пъти по-добро от алопатичното (което не е подобно, а противоположно) и Бог ще ни прости ...

 

Прави най-доброто,  което можеш. Децата са доста силни да имат истински остри, те са силни, ние възрастните  ги правим слаби и глупави с грешните си избори...

 

Но ако се обърнете ще трябва да пострадате, 8-те F-та. Докато сте шофирали 45 години и изведнъж разберете, че сте карали в грешна посока всичките тия години, първото, което си казвате е "Fuck". Не е грешка, че е F, ако сте германец, ще кажете "Шайзе", ако сте българин, казвате „Баси“. Тези ругатни идват от изпод пояса, защото сянката се надига...Преди това разбирате. Find out, че се движите в грешна посока. Откачате. Разбрали сте, изплували сте, откачили сте, тръгвате напред Forward и то Fast, ako сте късметлии, може да получите остро и накрая да се освободите Freedom :)

 

Това е пътя и вие можете да го видите с пациентите си. Fuck e влошаването (initial aggravation), Flip е като започнат да обръщат живота си, Fever, Fusion (синтез) и Freedom. Toва е."


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Аспекти на суровоядския лайфстайл и хлорофилната философия през личната ми опитност
» "Magic Pills" документален филм на Ананда Мор за хомеопатията- научно базирана и ефективна или плацебо, застрашаващо живота
» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето
» 8.03

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе