МАМА НА МОМИЧЕ

Как се роди Матеа- едно непланирано бебе с дълго планирано раждане :)

27 окт. 2016 | 14:06 | Публикувано: МАМА НА МОМИЧЕ

Момент от самото раждане- фотография Олга Дукат
Автор:
Янита Миланова

Разказът за раждането на нашата дъщеря Матеа написах преди близо три години и половина по повод Световната седмица на дулата и в чест на дамата (дула, а понастоящем вече и акушерка), която ми помогна в това тайнство- Олга Дукат. Тази жена е пример за това, че има ли мечта човек, трябва да последва сърцето си и да приведе мечтата си в реалност :)

 

Понеже това е категорията в сайта ми, в която споделям всичко важно и смислено, свързано с опитността ми като алтернативен родител, опитвам се да я водя хронологично, днес публикувам историята за раждането на Мати такава, каквато доста от следящите ме вече я познават от личния ми FB и сайта на Оля, тук с някои допълнения.

 

Надявам се да е полезна на всички настоящи и бъдещи родители, които вярват, че е в наши ръце да изживеем идването на децата ни на бял свят по един фантастичен и незабравим начин, за който да си спомняме с любов и позитивни емоции цял живот :)

 

Смятам, че бременността и раждането са периоди в живота на жената, които заслужават внимание, подготовка и много старание и си струват услилията повече от всичко. Това са периодите, които развиват най-силно женската енергия, финеса и грацията на отношението ни към света, понеже с плода, който носим, ние създаваме и отглеждаме цяла една микро вселена. Намирам за съвсем естествено добрата подготовка да даде положителен резултат и раждането да се случи точно така, както природата го е замислила.

 

Нека си припомним старата истина, че да се роди  нов човек е нещо съвсем нормално и ние като жени, чиято природа е да даваме живот, можем да постигнем много по пътя към успешно реализиране на този изначално най-присъщ ни, естествен  процес. Нужно е обаче да придобием познания, да се постараем в посока постигане на добра форма на ментално, емоционално и физическо ниво, да си създадем устойчиви навици да работим с визуализации, да се лишим от натрапване на паразитни мисли, които ни вменяват страхове и ни водят към провал, да се сдобием с кураж и вътрешна сила, да изберем подходяща компания от помощници в този процес. И когато всичко това е налице,  остава ни  само да изживеем раждането на мечтите си :)

 

Ето как дойде на този свят Матеа- непланирано бебе с едно дълго планирано, наистина прекрасно раждане :)

 

Написването на този разказ ми отне времето, необходимо за износването на едно бебе, или иначе казано, почти девет месеца.

 

Целта на споделеното тук не е фактологична, нито пък чрез него се опитвам да убеждавам някого в моето разбиране за нещата, той е просто комплимент към хората, които се появиха в точния момент в живота ми и ми помогнаха да изпитам най-необикновеното и красиво изживяване – да стана майка по един разтърсващ и затрогващ начин.

 

А и смятам, че човек трябва да прави добро. Не защото му се пише и не защото някъде ще му се отблагодарят :)

 

На някои може да им се стори странно, но винаги съм си мислила, че бебетата са нещо, което се случва на другите. Години наред приоритетите ми в живота са били много заобиколни спрямо бебе-темата и честно казано, не съм планирала да ставам майка и не съм мислила в тази посока въобще. Може да се каже, че основно прекравах времето си в работа в офиса и фокусът на живота ми беше свързан с това да си осигурявам сигурност и стабилно препитание.

 

С навършването на Христовата възраст в живота ми започнаха да се случват серия от събития, които сякаш подготвяха идването на Големия ден. Както ми обясни моя приятелка-астроложка  „Планетите са налице и ти предстоят генерални промени в живота!“:)

...Е хайде сега, планетите… Какви ще да са тия промени и как така някакви си планети ще се месят в моите дела!? (си мислех аз). "Следвай знаците и скоро ще разбереш!“ ми отговори мистично и многозначително тя  :)

 

Не мина много време след този разговор и хоп, видях страховитите две черти на теста за бременност :) И в мен настана абсолютна паника как една бременност ще промени тотално живота ми. От разказът за бременността ми на растително хранене (който достигна над 6700 прочитания), знаете как протече този период и колко много емоции ми генерира малкото растящо човече в корема ми :) Затова в този материал ще продължа с историята на самото раждане. Такова, каквото си беше и така, както го изживях аз, от първо лице :)

   

Определено исках да родя с дула, да имам естествено случващо се раждане, да избера екип и условия, съответстващи на моите ценности и разбирания. С Оля се запознах покрай моята приятелка от  ученическите години Мария, която роди с нея първата си рожба, а раждането бе първо в дула практиката и за самата Оля. След няколко срещи разбрах, че тя ще бъде моя избор, остава само да направим план за раждането и да чакаме момента. Имах чудесно впечатление, термин за раждане,  дула и много нетърпение да изпипам целия процес по подготовката до последния детайл :)

 

След задълбочено проучване на софийските болници избрах да родя в „Св. Лазар“ с акушерката Емилия Казълова, с която се запознах лично на едно Дула парти, организирано от Оля. Знаех за нея от разказа на Мария, но исках да преценя дали е добър избор и за мен, затова се записах на няколко лекции в нейното училище за бъдещи родители, след които нямах никакво съмнение, че това е моята акушерка.

 

На същото това Дула парти се запознах и с д-р Марта Дончева, която направи с мен дебюта си в „Св. Лазар“, но до последно не беше ясно дали планетите ще й позволят да бъде мой лекар на раждането :)

 

Бременността си напредваше, нямах никакви отклонения в изследванията, бях енергична, въпреки, че работех интензивно до деня, в който отидох да раждам.

 

Месец преди термина всичко беше решено, но имаше някои препятствия. Бебето ми трябваше да се роди на 17 юли, дулата ми щеше да се върне от летен отпуск три седмици преди това, но дали раждането щеше да започне точно на термин, а не седмици преди това? Имах нагласа, че ще родя малко преди указаната дата, тъй като аз самата съм родена така, имам силна интуиция и това си е :)

 

Акушерката Емилия ми поднесе новината, че и нейния отпуск съвпада с този критичен период, през който можеше да започне раждането. И за да е пълно напрежението се оказа, че до последно не беше ясно дали д-р Дончева ще подпише навреме договор със „Св. Лазар“, за да бъде част от моя екип.

 

Междувременно започнах да ходя всяка седмица на тонове и проследяващата бременността ми  лекарка ме уведоми, че бебето е с по-ниско тегло от очакваното и е в позиция, която не е особено благоприятна за естествено раждане (беше застанало по диагонал). Както вече ви е известно, аз се заинатих и не съм приемала никакви предписани медикаменти. Пиех си органичната фолиева киселина, взех една хомеопатична доза, покриваща картината ми към момента  и си имах комбинация от капки на Бах, с които разреших страховете от неизвестното в деня, в който започнаха контракциите. Ето как без ни едно фармацевтично хапче всичко се подреди идеално само с енергийни средства. И кой би повярвал, че покрай тези чудни резултати се амбицирах и се сертифицирах като Бахов терапевт, а ми предстои да се реализирам и като класически хомеопат :))

 

И така, терминът ми беше на 17 юли.

 

Към края на юни Оля се завърна от отпуск, аз си отдъхнах, че поне дула ще имам със сигурност и ако не друго, то с повече късмет и с нея мога да родя и на дивана вкъщи  Това да си призная, не ми изглеждаше въобще чуждо, особено след посещението на лекцията на холандската акушерка Мери Шварц :)

 

Съвсем навреме,  три седмици преди раждането и д-р Дончева ми звънна с новината, че договора й вече е факт и тя ще бъде до мен (освен ако раждането ми не съвпада с дежурството й в болница „Св. София“, където тя иначе е щатен лекар).

 

Остана само да разчитам на късмет акушерката Емилия да е тук и да родя преди тя да е излязла в отпуск.

 

Точно две седмици преди термин се събудих с предвестник  Имах сигнал, че тапата ми е в движение и е възможно раждането да започне скоро. Обадих се на Оля да я предупредя, тя ме успокои, че това все още не значи нищо конкретно и може да се наложи да почакам няколко дни, а може да родя и съвсем скоро. Същата сутрин имах да довърша важна поръчка и изпитах страхотно облекчение, когато предадох файловете си навреме, вече можех спокойно да се отдам на мисли за бебето и предстоящото раждане. За обяд имах уговорка да се видя с приятелката ми  Мария и й споделих за моя предвестник, тя ми разказа как са се случили много бързо нещата при нея след падането на тапата и двете много се смяхме, а аз бях съвсем спокойна и вече в очакване, че очевидно няма да ми се размине :)

 

Същата вечер към шест часа започнаха и контракциите. Нямаше как да ги сбъркам с подготвителните, тези бяха съвсем истински и въобще, ама хич не се шегуваха с мен :)

 

Вечерта прекрах в циркулация между двете стаи, като ми беше комфортно да бъда седнала по време на контракция. Обядих се на Оля, за да й кажа актуалното положение, тя ме успокои и ми каза да й се обадя в момента, в който искам да дойде при мен. Това се случи, когато контракциите ми бяха на 5-6 минути. Мъжът ми гордо обикаляше с един тефтер и регистрираше всяко изменение в ритмологията :)

 

Вече не ми беше възможно да обикалям из апартамента, а предпочитах да седя на дивана в хола като по време на контракция и особено по време на нейния пик някак се успокоявах като потропвах с петата на левия крак в паркета, а междувременно положението започна да ми изглежда все по-сюрреалистично. Започнах да пия периодично Рескю Ремеди  на Бах и да се влускам все по-дълбоко в това извънземно състояние...

 

Оля се опита да ми направи масаж, но аз се възпротивих, тя ме разбра само по погледа ми. Почувствах се малко неловко, че жената искаше всячески да ми облекчи положението, а аз се противях и не й позволих да ме докосне. Съзерзавах случващото се с мен и се оставих вълната да ме поведе...

 

Решихме да се обадим на д-р Дончева, за да проверим на какво ниво е разкритието ми, тъй като времето между контракциите се скъсяваше все повече, а аз все по-често почуквах паркета с лява пета и започвах да губя връзка с действителността :)

 

Междувременно се усилваха и звуците, които издавах, макар че се опитвах заради съседите да се владея, все пак часът беше към два след полунощ и никак не вървеше да вдигна цялата кооперация на глава :)

 

Малко преди да тръгнем към кабинета на д-р Дочнева за проверка на маточната шийка, ми се спука мехура и цялото му съдържание се озова върху роклята ми  Видяхме, че водите са съвсем бистри и понеже вече контракциите станаха на минута се отказахме от проверката, а направо помолихме д-р Дончева да тръгва към „Св. Лазар“. За щастие тя нямаше дежурство тази нощ и щеше да бъде с мен на раждането. Хубав знак и мнооого добро начало! :) Роклята и дивана пострадаха, но аз бях напълно наред, макар и вече в едно друго и съвсем непонятно измерение :) А и си имах на разположение целия желан екип- дула, акушерка и избрания лекар (в случай на нужда)  :)

 

Оля се обади и на акушерката Казълова, че раждането ми е започнало и когато след минути по-късно я видях да ме посреща в болницата се разплаках от радост. И двете много се смяхме по-късно, когато си повтаряхме, че планетите очевидно са се подредили правилно, понеже това беше последното й дежурство преди на другия ден да излезе в отпуск :)

 

Бях занесла две седмици преди това документите си в болницата и веднага след качването ми в стаята, д-р Дончева установи, че имам пълно разкритие и трябва да ме преместят в родилна зала, за да започна да напъвам.

 

„Какво се случва в родилна зала?“- вече знаех, нали бях посетила едноименната лекция на акушерката Емилия и с нея бяхме репетирали дишането и напъването :)

 

Е, не успях да владея много викането, но пък то ми действаше толкова освобождаващо. И с напъните май се справих по-добре на курса, отколкото в реалната ситуация, но всичко се случваше толкова бързо и спонтанно, че в един момент просто усетих как Оля ми каза „Още малко, главата се вижда!!!“.

„Още малко, още малко...но колко точно, искам да знам колко точно още остава“- питах я аз, сякаш тя можеше да го прочете в някой учебник и да ми сервира категоричен отговор :))

 

Знаех, че бебето ми ще е без коса :) Емилия, макар и на много приглушено и интимно осветление,  го беше разконспирирала минути преди това и ми беше казала с нейното остроумно чувство за хумор, че за жалост няма да мога да й правя плитки, понеже е гологлава :))

 

През цялото време докато раждах, си мислех за упражненията по визуализация, които правихме на курса по йога. Представях си как бебето преминава плавно през родовия канал и се опитвах всячески да не смущавам пътя му, за да се роди максимално естествено и необезпокоявано, да се чувства уверено, та ако не то, кой ще се справи с това :) Мислех си и как ще изглежда, как ще го гушна, когато се роди.

 

През цялото време на раждането тоновете бяха отлични, нямах дори венозен път, всичко се случи толкова спонтанно, че в един момент, в който вече си мислех, че умирам със сигурност, Матеа се роди :)

 

Пикът на контракциите ми по време на целия родилен процес намираше освобождаване в същия ляв крак, като се оказа, че съм успяла от много зор да си изкълча един от пръстите без дори да разбера. На няколко пъти си припомнях думите на моя колежка, която ми обясняваше раждането с култовата мисъл “Ами какво да ти кажа, раждането е следното: Представи си, че имаш в себе си чадър, разтварят го и се опитват да го извадят“ :)) Това ме разсмиваше и ме караше да се усмихвам, въпреки физическата болка.

 

Гушнах бебето, което изглеждаше точно както си го представях и за щастие наистина не беше по БДС, но пък си имаше всичко и си беше съвсем наред, макар и много миниатюрно :) Нали не си представяте, че бебе, пренатално отгледано на растения ще стигне тегло от 5 килограма ;)

 

Спомням си и първите ми думи веднага след като родих „ Искам второ!“ :)

 

Раждането за мен беше абсолютно приключение, нещо като тест, през който жената преминава, преди да установи, че целият й свят се е променил, дори самата тя е станала напълно неузнаваема.

 

Оля ми сподели в същия момент, че ако можеш да родиш, значи можеш да постигнеш всичко и след раждането се чувстваш като свръх човек  Има много истина в тези думи. Помня ги като че ли беше вчера :)

 

Подготвях се много дълго за това събитие – най-вълнуващата и необикновена среща в живота ми. Нашият татко ме подкрепяше за всичко и търпеливо сновеше около вратата със своя Canon, без да ме смущава, за да не изпусне ни една подробност от появата на своята дъщеричка :)

 

Опитвах се през цялото време да запазя спокойствие и самообладание, да се потопя в случващото се и да го приема като нещо неизбежно, нещо женствено, нещо, което не е задължително да изживявам като болка, понеже нормалното раждане е съвсем естествен процес. И бидейки такъв е добре да приема стратегията за бърз и позитивен финал и да го подкрепя с възторг и въодушевление, с отпускане и усмивка. Изчетох и доста книги с гол бременен корем на корицата, докато бременността ми напредваше седмица след седмица и се опитвах да се наслаждавам максимално на тези безценни мигове.

 

Оля ме подкрепяше през цялото време с детайлни обяснения на процеса, в който се намирам през различните етапи. На нея дължа и най-добрия за мен избор на лекар и болница. Тя се погрижи и всичките ми желания, свързани с раждането да станат факт.

 

Емилия посрещна детето ни с невероятната си присъща духовитост и ме насърчаваше през цялото време. Обещах й да родя с нея и следващото си дете :)

 

Д-р Дончева беше  мила, търпелива, внимателна и разбираща. Е, наложи се да ми направи малък шев, но на фона на изкълчения ми от много зор пръст на левия крак,той не заслужава да му отделям внимание :)) О, да ...и в хода на раждането не ми предложи обезболяваща и противоестествена интервенция :))

 

Целият екип на „Св. Лазар“ се отнесе към мен с нужното уважение и зачитане на моите нужди и изисквания по отношение на всички грижи за бебето, които бях упоменала изрично в плана си за раждане, детските акушерки се отнасяха към Матеа с огромно внимание като се допитваха за абсолютно всяка подробност до мен. По това време в болницата имаше само три бебета, всички много й се радваха, закърмих я веднага, а аз дори имах честта да получавах веганска храна през целия си престой там. Ами явно е възможно, стига човек да се постарае да планира всичко в детайли и навреме  :)

 

До колко е вярна астрологичната прогноза няма да коментирам :)

 

И как става така, че в живота на жената в точния момент планетите се подреждат така, че някак си Венера се оказва във фаталния осми дом :)

 

И в момента на съзиране на малкото пулсиращо създание с размер на покълнало лещено зърно ти става ясно, че започваш да изпитваш неща, за които не си подозирала че съществуват. Научаваш какво означава изразът „безусловна любов“ и как поводът за него е едно миниатюрно, беззъбо, синеоко, пищящо и плешиво същество, което прави вълненията, безпокойството, безсънието, тревогите и пристъпите на плач твоя втора същност. Това малко създание, което от жена те превръща в майка и което те кара да се променяш, усъвършенстваш и издигаш духовно до невероятни честоти. И същото то става причина да познаваш параметри на любовта, каквито не си виждала никога преди и за които не ти трябват никакви анализи, теории и доказателства, понеже тази любов  просто блика от теб всеки път, когато очите на детето ти те погледнат...

 

Винаги съм мислила, че бебетата са нещо, което се случва на другите хора.

 

Сега, когато съм вече майка и придобих този „статут“ по един удивителен, прекрасен и разтърсващ начин, благодарение на невероятните хора, които ми помогнаха в това, знам че бебетата идват от един вълшебен свят, за който не е съдено да знаем. Не и в този етап от човешката ни еволюция...

 

Понякога ми се струва много забавен факта, че никой не вярва в приказки и когато реално се сблъска с тях е много изненадан :)

 

След такова магично преживяване ни остава само да се научим да живеем с факта, че нашата реална и най-уязвима същина вече ще живее извън нас, ще се смее и плаче пред очите ни всеки ден, ще е повод за страховете и тревогите ни, но и за най- дълбоко-смислените и безценни мигове в живота ни, заради които си струва да сме тук и да крачим по тази земя...

 

И все си мисля, че най-важното в краткия ни земен път е да станем добри родители, да бъдем емпатични и човечни, да правим добро и да запазим свежо чувството си за хумор! :) Създаването на този сайт е продължение на това ми намерение и съм щастлива, че със споделеното тук мога да съм полезна на родители, които имат сходни виждания за нещата от живота, вселената и всичко останало :)

 

Матеа се роди на 03.07.2012, 45 см, 2370 г, едно напълно здраво, слънчево дете :)

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето
» 8.03
» Лесно домашно отглеждане на поници от слънчоглед
» 2019

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе