ХОЛИСТИЧНО

Конституционално предписание в хомеопатията

11 ян. 2021 | 17:54 | Публикувано: ХОЛИСТИЧНО

Проф. Витулкас пред студенти в IACH, Алонисос 2018
Автор:
Янита Миланова

Конституционалният хомеопатичен тип и предписание като концепции в хомеопатията.
Редно ли е да мислим за конституционалното лекарство като за панацея в хомеопатичната терапия? Отговорът е двузначен: за някой случаи да, то е именно такова, а за други- съвсем не.

Идеята за конституционалнотo лекарство е в пряка връзка с теорията за нива на здраве. Знаем, че за конституционално лекарство можем да говорим тогава, когато пациентът се намира в най-високите нива на здраве, т.нар. група А. Такъв човек ще притежава достатъчно силна жизнена сила, която всеки път ще произвежда симптоми, водещи към едно и също хомеопатично предписание- т.нар. "същинско конституционално лекарство", от което той ще има нужда през целия си живот или поне за много, много дълги периоди от време. Според проф. Витулкас, пациенти, надарени с такова ниво на здраве, съставляват не повече от 5 % от земното население. С понижаване нивото на здраве и множеството съвременни супресии и интоксикации, от хомеопата се изисква все по-голямо усилие за подбиране на правилно индикирано лекарство, случаят е многослоен, тоест изисква предписване на различно лекарство за всеки отделен слой и лечението се усложнява, а прогнозата става все по-обезкуражителна. Предписването на лекарство за съответния слой е базирано на тоталността и на ключовите симптоми, които пациентът споделя с терапевта си.

Навлизайки малко по-навътре в темата виждаме че "можем да определим едно лекарство за конституционално, когато по силата на своята симптоматика, то обхваща основната хронична или остра симптоматика на човека през целия му живот, въпреки факта, че такъв човек може да страда в различни етапи на живота си от различни патологии като отит на средното ухо, лумбаго, ишиас, бронхит, псориазис...,посоченото като конституционално лекарство остава винаги едно и също....Такива пациенти днес могат да бъдат намерени по-скоро като изключение. Това са най-здравите хора, които живеят до дълбока старост с много малко реални проблеми. Днес практически те се срещат само в селските райони, в чистия климат на планините, живеят много спокоен живот, напълно далеч от досега с цивилизацията и претъпканите градове." *

Често в ежедневната практика ние казваме за даден пациент, че е тип "Калкарея Карбоника", тип "Сепия", тип "Фосфорус" и т.н., когато сумираме характеристики от външността му с черти от характера, навиците, персоналните характеристики и поведението, което съвсем не значи задължително, че съответното лекарство, на което го оприличаваме, ще бъде показано за него като конституционално, тоест индикирано през целия му живот и сработващо при всяка една явяваща се в хода на времето патология.

Но нека разгледаме темата малко по-задълбочено така, както ни я представя големият хомеопат, проф. Витулкас, в редовете надолу.


КОНСТИТУЦИОНАЛНО ПРЕДПИСАНИЕ

Започвайки да се занимаваме с хомеопатия, ние знаем основния закон "Similia similibus curentur" (подобното с подобно се лекува). Ентусиазираме се, раздаваме лекарства и изживяваме нагледно това, което се казва "хомеопатични изненади". Обикновено не чакаме да се случи нещо и изведнъж виждаме красиво излекуване. Друг път сме готови да се закълнем в избора си на предписание, но нищо не се получава. Когато даваме лекарство нещо или се променя или не, впоследствие предписваме следващо лекарство. Продължаваме да назначаваме лекарства с надежда да се изяви ефект и когато след години се върнем назад и погледнем своите случаи, започваме да се питаме "Чакай малко, какво всъщност правя, следвах ли достатъчно логичните хипотези, бях ли достатъчно съзнателен за тях? Защо един пациент  се подобри? Защо друг не се повлия така положително, като вземем под внимание факта, че по принцип е отговорил добре на някои лекарства, които са му били предписани преди? Такива въпроси си задавах аз в ранните години на моята хомеопатична практика и ранни ми изследвания. Подтикван от тези въпроси, започнах да наблюдавам повече.

Както знаем, съгласно теорията на класическата хомеопатия, ние предписваме едно лекарство в един конкретен момент. Можем да погледнем на случая основно по два начина: От една страна, можем да подходим към случая послойно, както белим лук, преминавайки през различните лекарствени слоеве на индивидуалното състояние. Другата теория казва, че ние трябва да открием онова единствено лекарство, което преминава през цялата история на пациента, защото именно то се явява "симилимум" и ще свърши работата. Като погледна назад към моя опит, намирам, че и двете хипотези  зависят изцяло от случая, обследван правилно. Определен случай изисква просто едно лекарство за постигане на красиво излекуване, докато при други случаи е нужно да се подходи стъпка по стъпка, лекарство след лекарство, за да се види ефекта, описан в първия случай, лекуван с едното предписание. Каква е разликата? Нека разгледаме първата хипотеза:  Трябва да намерим онова единствено лекарство, което ще свърши всичко и това е индикираното лекарство. Да допуснем, че тази хипотеза, която е базирана на наблюдения, направени по време на интервюто, е вярна. Ако това е така, то тази хипотеза  противоречи на теорията за миазмите. Съгласно Ханеман, има три миазма: сикоза, сифилис, псора. Случаят, който разглеждаме, най-вероятно ще бъде усложнен на някое ниво, съгласно тези три миазма. Нашата работа е първо да обърнем внимание на сикотичния или сифилитичния миазъм, използвайки различни лекарства (сикотични или сифилитични хомеопатични лекарства).

В наш интерес е да идентифицираме закона, върху който лежи метода ни на лечение. Тук аз просто отбелязвам някои върпоси и предизивкателства, с които се сблъскваме в тази наука. Като хомеопатични терапевти, ние сме достигнали точката, в която разбираме процесите и законите, които определят нашите действия и предписания при работа с един склучай. Когато сме изправени пред случай, ние веднага си задаваме въпроса: Мога ли да намеря едно-единствено лекарство в този случай? Възможно ли е да е индикирано едно-единствено лекарство или те са две, три, четири, пет необходими предписания в съответния ред, които ще подобрят пациента? Какви са законите, водещата линия, която ни казва, че този случай има нужда от едно-единствено лекарство? Кои са законите, които ни казват, че случаят се нуждае от две, три или пет лекарства? Можем ли да предвидим това? Можем ли това да го знаем предварително? Прецизната прогноза на случая зависи от нашата способност да си отговорим на тези въпроси. Какво имам предвид с това? Добре, ако аз виждам случай, в който е показано едно лекарство прец целия живот на пациента, нека кажем, че пациентът е бил Фосфорус като дете, Фосфорус по-късно и сега, пациентът отново идва и аз пак го определям като Фосфорус- тогава мога да предположа с увереност, че този пациент ще отговори на Фосфорус много добре и именно това лекарство ще му донесе забележителни промени. Случаят, който току-що споменах, подкрепен с Фосфорус, ще донесе това, което наричаме "прекрасно излекуване".

Понякога, терминологията, която използваме, за да опишем подобни случаи, може да бъде малко объркваща. Когато виждаме едно лекарство, показано през целия живот на пациента, говорим за конституционално лекарство. Давайки това лекарство, ние предписваме конституционално. Какво всъщност е конституционално предписание? Ние казваме, че класическият хомеопат- (това значи даване на едно лекарство в конкретен момент)- прави конституционално предписание, но ние трябва да видим, че в такива случаи, където е индикирано едно лекарство през целия жовот на пациента, лекарството е повече конституционално, отколкото в други случаи. Най-вероятно ще се наложи същото това лекарство да бъде повтаряно във времето; казваме това, понеже при релапс, симптомите на пациента пак ще водят до Фосфорус. Първо, трябва да знаем прогнозата и после, ако случая е доказано конституционален- симптоматиката минава през целия живот на пациента- промените са прекрасни, то това е конституционално лекарство. Второ, ние знаем, че това лекарство ще работи за много дълго време. Това значи, че ако сме дали конституционално лекарство, то можем да очакваме релапс след две, три или четири години. Ако нашият пациент преживява релапс по-рано, непременно трябва да попитаме какво става със случая? Той антидотирал ли е някак лекарството? Лекарството същото ли е било? Ако лекарството е наистина конституционално, тогава прогнозата въпреки всичко е много добра, защото лекарството е ясно и действието му продължава много дълго. Тази теория трябва да бъде сравнена с теорията на миазмите и ни служи, за да си обясним защо в един случай е нужно само едно-единствено лекарство  и съответно го повтаряме през няколко години, докато при други случаи може да бъдат изисквани две или повече предписания, преди да видим някакви резултати, които постигаме с една индикация в другия случай.

Ако сме имали възможност да изледваме случая по-отблизо или в подробности, или ако сме имали повече информация върху самите лекарства, трябва да сме открили, че дори при един типичен Фосфорус конституционален случай, може също така да се наложи употребата на друго лекарство, ако не е било възможно това друго лекарство лесно да се прозре. Сложността нараства, защото човекът ще каже, че се чувства добре, а ако е добре, съоъветно няма симптоматика, върху която да базираме следващото си предписание. Може би сте видяли подлежащата Калкарея Карбоника в този случай на Фосфорус. Ако можете да дадете Калкарея, този пациент няма така лесно да стигне до релапс. И дори, ако пациентът направи релапс, той няма да се върне към патологията на Фосфорус, а по-скоро ще стигне отново до Калкарея.

Не съм поддръжник на теорията на трите миазма- сикоза, сифилис и псора- защото аз вярвам, че съобразно нашето съвременно общество, ние биваме засегнати от повече от три миазма. Нека например вземем раковия миазъм. Какво е раков миазъм? Това е кумулативно генетично влияние, идващо от предшествениците на пациента, както и влиянието на техните конституции, които на свой ред водят до предиспозиция пациентът да развие рак. Веднъж, фамилната обремененост става много силна, можем да дадем Карцинозин, той ще работи, заради вече наложения раков отпечатък, създаваки у пациента нов слой, който е напълно отделен. Дори самият пациент да няма рак- например да има астма или колит- Карцинозин ще работи въпреки това, заради миазма и отражението му върху личността. Например ще дадете Карцинозин заради майката на пациента, бащата или близките, починали от карцином. По същия начин предписваме Туберкулинум или Бацилинум, ако при снемане на случая сме видяли назад във фамилната история чести случаи на туберкулоза. Проблемът е как да започнем? С Карцинозин или с Туберкулин, или с Фосфорус.

Въпросът, който споменах е от централна важност. Нямам всички отговори, разбира се, просто задавам много въпроси, изследвам обстоятелствата с надежда на науча възможно най-много за всеки случай. Надявам се всички вие, особено моите студенти, които сте следвали моето преподаване  отблизо, един ден да можете да дадете прецизни отговори на тези въпроси, защото такива отговори има. Нека ви дам пример какво имам предвид. Имате случай на Калкарея Карбоника. Сега, изненадващо отдолу се подава второ лекарство, трябва да дадете Туберкулинум. И нека допуснем, че имате друг случай на Калкарея, който е конституционален тип, и под нея виждате Ликоподиум или Нитрикум Ацидум. Манифестът или изразът на Калакрея в единия случай, ще бъде различен от другия, така че е възмножно да виждате подлежащи подсказки, които да сочат към Туберкулинум като стоящо отдолу лекарство. Да погледнем един пример. Вземете случай на Калкарея Карбоника, който често има настинки с много бронхити и който има много чувстителни дробове, с изявена тенденция към белодробни възпалителни остри инфекции. Всички тези възможности сочат към възможността да имаме под Калкарея подлежащ Туберкулинум, така че вашият курс на терапия ще бъде да дадете Калкарея и после Туберкулинум и така пациентът ви ще бъде добре.  Друг случай на Калкарея няма да е така лесен обаче. Този пациент може да има цистити, например и същевременно инфекция на пикочните пътища. Поглеждате към историята на пациента и виждате, че бащата на пациента е имал гонорея. Вашите подозрения относно подлежащото лекарство се потвърждават и виждате, че под Калкарея има възможност да е показан Медорин. Това е различен израз на същото лекарство, Калкарея  Карбоника.  Туберкулинум даваме, когато в случай на Калкарея виждаме отдолу бронхити? Да, това е една възможност за назначаване на Туберкулинум. Тук е важно да решим  предварително кое лекарство  трябва да бъде дадено първо- Туберкулинум ии Калкарея. Аз ви дадох пример, в който видяхме случай, в който първото лекарство беше Калкарея с подлежащ Туберкулинум. Манифестът на симптомите в този случай ще бъде различен от манифеста на симптомите в другия случай, за който говорихме- Калакрея с подлежащ Медорин. Подлежащото лекарство често може да украси симптоматиката на пациента, тогава имаме  друг тип случай, имаме вмъкнат слой. В такива случаи с вмъкнати слоеве, първото нещо, което трябва да отбележим е, че картината не е ясна. Например, да допуснем, че има възможност за няколко лекарства в този случай и започвате да се питате: може ли това да е случай на Пулсатила? Да, обаче какво ще кажем за Сулфур? Има симптоми на Сулфур, но също и на Калакрея, както и на Купрум или Нитрикум Ацидум или Аргентум Нитрикум също? Тогава ние сме изгубени. Може да си кажем, че в такъв случай прогнозата не е добра, защото няма да видим резултатите, които виждаме в ясния случай. Давайки лекарство и неотразявайки резултат след него- това може да е доста обезкуражаващо. Започвате да се терзаете, да се питате дали способностите ви като хомеопат са достатъчно надеждни. Защо?  Защото става въпрос за "Similia similibus curentur" (подобното с подобно се лекува, принципът на подобието). Вземете например Арника: тя ряботи прекрасно при синини, но може би сте виждали случаи, в които синините не отминават след Арника. Разбира се, вие можете да дадете още Арника, но това въобще няма да повлие разсейването на синините, те ще си идат сами след приемрно два месеца. Проблемът на такъв случай е, че Арника не е симилимум тук.

Синини, като току-що описаните от мен, ще изискват Сулфурик  Ацид, не Арника. Сулфурик Ацид бе показан, а ние не успяхме да го видим. Този случай на Арника показва още веднъж важността да изследваме различните слоеве в един случай.

Със сигурност вие имате доста случаи, в които сте дали почти всичко възможно- Натриум Муриатикум, Пулсатила... и все още няма резултат. Един ден пациентът ви идва и казва "Всичките ми проблеми започнаха след като паднах лошо". Това ще е индикация, че Арника ви вика, така че давате Арника 10М. Пациентът идва отново при вас и ви казва "Чувствам се фантастично!". И на часа вашата гордост е възстановена. Но какво значи това? Означава, че падането е било причина за стрес, който е продуцирал определени симптоми. Арника е отпечатала слой върху пациента и това може да се е случило дори преди 20 години, примерно. И как става това? Този човек не е конституционална Арника, но той се нуждае именно от нея сега, а после от Калкарея, после от Сулфур, и т.н. Станало е това, че шокът от това лошо падане, от тази злополука е отпечатал слой върху пациента.

Ще ви дам друг пример, който също сигурно няма да е чужд за повечето от вас. Колко от вас са взимали Игнация в конкретен момент от живота си? Жените, които вдигат ръка вече са отвъд състоянието на Игнация, но съм и сигурен, че има Игнация сред вас, които не вдигнаха ръка. Виждате ли, Игнация създава вид интровертност и срамежливост, една истинска Игнация нама да се покаже току-така. Така че, когато видим двайсет Игнации в тази стая, това какво трябва да ни говори? Това значи, че там някъде има напомнящ слой на Игнация, след тъга, след мъка, който по-късно е бил повлиян с Игнация. Някои от вас имат нужда от Натриум Муриатикум като следващо лекарство, някои пък ще имат нужда от Сепия или Апис и т.н. Въпросът остава- колко следващи предписания ще бъдат показани? Едно, две, три? Независимо от броя им, тези лекарства ще следват едно след друго. Затова, когато говорим за слоеве, прогнозата се усложнява, все още можем да виждаме подобрение, но цялостната прогноза за случая не е много добра. Съответно лекарството ще бъде показано за кратко време и ще действа кратко в този тип случаи.

Заедно с конституционалните и многослойните случаи, има и трети тип случаи- тези, при които лекарството въобще не е ясно. Това ще ви обясни защо изобщо не виждате Арника или Игнация от самото начало. Картината на лекарството може да не ви се открие - виждате например Ликоподиум със симптоми на Игнация. Може да виждате индикация за Ликоподиум  или за Натриум Муриатикум и после отново да видите Игнация. Сега кое лекарство трябва да дадете първо? Много е важно в нашата наука да разберем, че трябва да започнем с правилното лекарство, с показаното лекарство първо, преди да продължим нататък. Само така можем да имаме резултати. Понякога първото предписание може въобще да не доведе до подобрение, независимо от това, то може да извика картината на следващото индикирано лекарство. Например, давате Рустокс и той въобще не премахва болката, но пък ви води към ясна картина на Бриония и после вие давате Бриония и  виждате отличен резултат. И вашето първо лекарство съвсем не е било грешно, вярно е било и то е довело до промени, постигнати след откриването на картина на Бриония след първото предписание.

Докато работех в хомеопатичния център  в Атина, където много лекари идваха да се обучават за дълги периоди време, трябваше постоянно да предписвам върху протоколи с анамнеза, вече снети случаи. Получавах много сложни случай и от мен се очакваше да предписвам вярно. Често моите студенти ми даваха протокол за случая със забележка, че лекарството не е сработило и че трябва да премисля и преразгледам предписанието си отново. Обяснявал съм много пъти защо първото предписание понякога помага, за да се изявят симптоми, които после всеки хомеопат би разпознал, тоест да се изчисти картината на случая напред. "

източник "Семинари на Витулкас в Берн/ Швейцария", печатно издание на IACH, Алонисос, Гърция
* www.vithoulkas.com
преводът от английски е мой

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Нетравмиращо отбиване на кърмаче след период на дълго кърмене
» Суров хумус от покълнал нахут
» Конституционално предписание в хомеопатията
» 2021

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе