За ходенето на кино

Да ида на кино за мен е ритуал и свещенодействие в едно. Културен и полезен навик, на който се научих по-интензивно покрай мъжа ми, с който не пропускахме стойностна прожекция на „Киномания“ или „София Филм Фест“ допреди да станем родители. Освен това бяхме и редовно „абонирани“ за „Дома на киното“. Ако неочаквано се сдобиехме с "дупка" от два свободни часа, то нямаше две мнения къде ще инвестираме времето :)

Покрай киното се сближихме много, пораснахме като хора, израстнахме като индивидуалности, обособихме заедността си като екип и семейство, формирахме вкус, изградихме „център“, спрямо който да окачествяваме видяното на „Струва си"  и „Абе зарежи, тотална загуба на време“...

Закъсаме по средата на някой общ проект... Уф, катастрофален творчески недоимък..., нищо не ми ражда главата..., задава се артистична кавга с потенциал на семеен тайфун..., трябва ми малко лично пространство...имам нужда да се поразтъпча и вятъра да ми разсее мислите...,хайде на малко приключение следобед... Диагнозата е ясна- умствена преумора от много „дъвкане“ на идеи, а „предписанието“- ходене на кино :)

Докато бях бременна разнасях корема си и детето ни в него от прожекция на прожекция, не й простихме дори всичката руска реквизитна кръв и цялото бутафорно бойно снаряжение в „Изпепелени от слънцето“ на Михалков- филм, крайно неподходящ за всяка уважаваща себе си бременна,честно :) И да, не всеки филм с Оскар е добра референция за бъдещи майки ;)

После, с раждането на Матеа, влязохме отвсякъде „във филма“ и лентата стана безконечна, на моменти действието ми се струваше на забавен каданс, а на моменти с повече от 24 фрейма в секунда, но сюжетът беше винаги по 24 часа в денонощието и нямаше излизане от него ;) Носталгията по ходенето на кино обаче си остана...

И двамата сме силно свързани с киното- аз като човек, рисувал активно години наред анимационни продукции, той като кинооператор. И двамата като мега ценители на тази визуална форма на изказ.

Ходенето на кино за мен е и форма на бягство, ей така, писне ми от безплодното „копаене“ с часове по някой окуцял проект, имам нужда от глътка свеж възух и да „продухам“ главата си от зациклилата енергия- хоп, хващам се и отивам на кино, съвсем самоинициативно и ей така, за разтуха, но най-вече- за отърсване от застоя и стимулиране на свеж мисловен поток :)

Ходенето на кино за мъжа ми е и форма на бягство, ей така, да си почине от рутината...или от семейното щастие ;) И да зареди батериите с нов прилив на ентусиазъм и после да ми изтъква предимствата на "Мистифицираните парадоксални елементи"  в нечия титанична режисъорска хрумка ;)

Нормалните хора ходят на кино за кеф, ние, като представители на арт инакомислещите- за вдъхновение, за преосмисляне на нещата, за подкрепа на хората, на които им стиска да се изразяват творчески, за въодушевление и за ловуване на таланти, по които после да цъкаме възторжено с език и тръпката от видяното да ни държи дни наред...

Обичаме да ходим на кино "олдфешън", с трамвай- част от преживяването да пътуваме- към филма и в него. Уговаряме се като някоя "прясна" двойка в колко часа да се чакаме на спирката.  Радваме се на нов социален живот в трамвая, нов свят- цветове, вкусове, аромати на парфюм (най-често някой хитов мейнстрийм, миксиран с изтървана запръжка на кромид в червен пипер, с връхни нотки ала "Свърши ми сапуна" ;). Говорим си без думи и се надяваме след 30 години да сме като ей оная възрастна двойка, която се държи за ръце и за която времето е спряло :) Яко! Хем се омесваме с тълпата, хем семейна терапия ;)

Гледаме да си подсигурим навреме пропуски. Е...друго си е да си в близост с бранша ;)) Той кинодеец- ОК, а аз си мисля, че след като съм качила диоптъра от рисуване по толкова анимационни международни продукции, все ще да съм заслужила да се "окича" с честта да ме персонифицират на карта ;)

В два от три случая обаче си купуваме билети, радваме се, че с тях показваме уважение към интелектуалния труд на цялата филмова гилдия :) Харесваме си някой недолюбван часови пояс, в който вероятността да изживеем филма почти като „частни" зрители е голяма. Наслаждаваме се на прахоляка по кадифените седалки, големия екран и внушителния саунд и изживяваме удоволствието от това изкуство на макс, без да чуваме хрускането на пуканки и топ 10 на ринг тонове за Айфони. Така да се каже, правим си изживяването абсолютно частно, елитарно и в пълно сливане, направо еманация на душевния кеф и изискания  вкус ;)

Киното ни даде магията си, а ние му се отдохме до степен, че всяка свободна минута, в която не сме някъде на природа, гледаме да сме на кино, заедно или поотделно, няма значение, ходенето на кино е пълен игнор, за има-няма 2 часа напълно се откъсваме от гравитацията на ежедневието и се потапяме в свят на вълнение, за който после искаме да си спомняме и разказваме..

И емоцията ни държи дълго, а чувството е тръпка-образователна и красива.

На това бягство искаме да научим и дъщеря ни. И покрай него на още няколко дребни нещица:

Да мисли различно, да има своя гледна точка, да се изразява креативно, да има свободен дух, да отглежда шемет, искра и пламъче в главата си, да сътворява и да има широкоъгълен поглед върху нещата, с фин, естетски макро усет към детайла. И пътят й да е "светнат" майсторски, с поне няколко киловата, така, че да не изгуби себе си, докато пътува в своя собствен филм :)