ПЪТ

Лято в Хърватска- част IV (Плитвички езера)

7 окт. 2016 | 12:11 | Публикувано: ПЪТ

Автор:
Янита Миланова

Има места по света, където е направо жалко и печално човек да се озове неподготвен и вместо да нарами статив и професионална фотографска техника, за да отрази природните чудеса достойно и със замах, той се диви на красотите с някаква семпла туристическа камерка, на която не й е по силите да покаже и 10 процента от това, което си струва да се съхрани за спомените, любопитните, че и за поколенията :)

 

Аз съжалих много, че се намирам на божествено място, късче от рая, което изглежда толкова красиво и магично, та чак нереално, а ние сме тръгнали с някакво смешно обективче и с недостойна камерка...

 

Обожавам да чета разкази за пътувания и винаги го правя с удоволствие и благодарност, защото погледа на човек, който вече е бил там, където планирам да отида аз, е много добра и полезна практика. А и в природата всичко функционира на принципа получаваш енергия-отдаваш енергия и пишейки тук, съм щастлива, че поддържам баланса в личната си вселена и мога да съм полезна на хора, които имат отношение към темите, които ме вълнуват и чрез които можем взаимно да обогатяваме преживяванията си.

 

Плитвички езера са такова място, където на човек му се струва, че се намира на снимачната площадка на някой мега скъп филм, с декор и работа на сценографския екип за милиони. Всичко около него е толкова концентрирано в екзотиката си, нереално красиво, дивно и приказно, че имаш чувствтото, че ей сега отнякъде ще изкочи някой тиранозавър рекс или поне някоя самодива :) А пък Спилбърг стои зад някой храст и следи снимачния процес от визъора си изкъсо ;)

 

Оставихме си Плитвице за най-накрая, така да се каже "черешката на тортата" на тазгодишната ни почивка и тия красоти са ми все още пред погледа, защото наистина мястото е сюреалистична магия, невероятно природно творение с величествена хубост, за която просто не намирам думи...

 

Планирахме си 2 нощувки в близост до Езерата, за да имаме цял ден да обиколим целия природен парк, но лошата новина е, че един ден не стига да се види и половината, особено в туристическия сезон и особено с малко дете, на което бързо му писва да обикаля на собствен ход :)

 

Нощувахме в малко селце на 15-тина километра от Плитвице и на 10 километра от границата с Босна. Явно се намирахме в много конфликтна територия, тъй като мобилния оператор автоматично постоянно превключваше от Хърватска на Босненска услуга, а от хазяинът ни (сърбин) разбрахме, че за местните да пазаруват в Босна е много по-евтин вариант :) Е, не остана време да я видим тая Босна, макар, че можехме да я прекосим, така да се каже, по чехли :)

 

Селското пътче до Езерата е еднолентово, асфалтът е брилянтен, а в дясно и ляво само къщурки в австрийски стил с преливаща зеленина и цвят, фризова декорация по ъглите, окосена морава и жив плет, подстриган по конец- досущ като от приказката за Хензел и Гретел :) Как пък никъде не видях занемарен парцел, имот или пустееща нива, пълна с трънак, бодли  и лишена от внимание и грижа...

 

Пристигаме към 10 ч., но народът не спи и още от сутринта туристите са превзели росната природа и са се втурнали да изследват красотите на огромни групи с всякакви националности.

 

Още на входа, след като си платите таксата, имате възможност да избирате маршрут, в зависмост от времето, с което разполагате- 4 часа, 7 часа, 10 часа, 2 дни :) После само следвате стрелките, но ако имате желание да се дивите на природата под съпровод на професионален водач, то можете да си наемете такъв, за да сте сигурни, че нищо няма да ви убегне от погледа и ще запечатате в съзнанието си тази фантазия доживот.

 

Искам да ви кажа, че всичко в този природен резерват е измислено до последния детайл, с изключение на 2 неща- мостчетата, по които се движите между езерата са теснички, необезопасени са, нямат перваз в съществената си част и едва ли са предвидени да побират толкова много народ на квадратен сантиметър...Още повече, всеки се бута в акробатични пози със смартфона си, закачен на някаква странна селфи джажда ( простете за невежеството, но по отношение на модерните телефони съм пълен лаик). Стори ми се доста опасно да се намирам на мостче с десетки хора, дишащи ми буквално във врата, повечето от които стоят на една пета, в желание да се доближат максимално до съвършената селфи композиция, а от двете страни има езеро с дълбочина 16 метра ...Както знаем, Фейсбук не прощава :))) А това окастря много от невинността на идилията да се разхождате в тази извънземна красота и да наслаждавате необезпокоявани или поне в компанията на по-ограничен кръг хора.

 

За 6 часа успяхме да зърнем само една част от терасовидните езера, които преливат едно в друго, а от скалите между тях хвърчи вода сякаш сте в исландски гейзер, пейзажът в началото на есента е обагрен с всички нюанси, намиращи се в скалата от зелено, към жълто, към корал  и кармин, а цвета на водата е изумруден като в плитка океанска лагуна...Природа, невероятно богата и изобилна, в която могат да се видят неизбороими видове растения, животинки и всички те, функциониращи в хармония и съвършено единение...И при все целия поток от туристи, всички нетърпеливи да обходят резервата до последния сантиметър, никъде не видях хартийка, фас, счупена бутилка, смачкана чашка от кафе, обелка от плод или друго човешко извращение. Почти всеки уикенд на родната Витоша наблюдавам този феномен на човешката осъзнатост...Щом не е лично мое, няма спирачка да цапам и маскаря на воля...Явно имаме още много "хляб" да изядем, докато се научим да ценим, пазим, зачитаме и уважаваме това, което ни се дава бонус от природата като естетика и преживяване и това, което е плод на усилия и труд, за да се опази и съхрани...

 

Японските туристи не се шегуват и не се увековечават измежду десетките белвюта с Iphone, a насред пътечката вадят камера с тегло половината от телесното им, опъват статива и снимат като за корица на списание. То всичко, различно от това наистина е недоразумение :) Искрено им се възхитих, защото това място заслужава именно такъв подход, а ранната есен е идеалния сезон, ако човек иска да "хване" цялото богатво на цветове, преливащи един в друг, от които човек остава наистина зашеметен...В 2016-та, в зенита на мобилната индустрия, когато мобилните телефони всеки ден илизат с все по-чудна камерка, аз все още ползвам античен  телефон с копчета и ще го нося в джоба си, докато той ме изостави :)) Какво да се прави, алергия към Ай-джаджи  ;) Обичам ябълките цели, а не отхапани ;) Не казвам, че не съм странна :))

 

Ето и малко информация от брошурката, с която обиколихме този парк с нереална красота, която трябва да се види и отвисоко, за да се улови мащаба на величието:

 

Разположен е на 294.82 кв. км, най-големия национален парк в Хърватска, обявен е като такъв още през 1949 г., а от 79-та е под закрилата на ЮНЕСКО. Световно природно наследство. Скалите са порести и карбонатни по базов  състав, а реките и водопадите са карстови. Гористите местности са запазени автентични и са дом на голямо разнообразие от растения и животни. Малко статистика: 1287 вида растения, от които 55 вида орхидеи, 321 вида пеперуди, 21 вида прилепи...Нищо  не се пипа и бере, забранено е да се хранят патиците, които са много френдли и идват да ви подушат ръката без грам притеснение :) Рибата си плува свободно в кристалните води и никой не си я представя метната на скара с гарнитура от зеленчуци и лютеница ;)

 

Из езерата можете да се разхождате пеша, с лодка, корабче, с хибрид между автобус и влак, а освен красиви води и изобилна растителност, можете да видите и прекрасни пещери, от където и да застанете- той кадъра сам си става :) Е, хубаво обективче и добра матрица си е просто задължително :)

 

Прекрасно място, което си струва да се види поне веднъж в живота. Виждала съм снимки през зимата и със сигурност подобно пътешествие насред лед и кристални структури, отразяващи оскъдните слънчеви лъчи,  би било невъобразимо прекрасно...А и сигурно напливът от туристи би бил по-малък, та си струва човек да се замисли за зимна разходка по тия места извън активния туристически сезон.

 

Че е красиво е ясно, но съм особено впечатлена от навиците на хората, които стопанисват това място, как си пазят природните богатства. Както споменах в първия разказ- Хърватска скърца от чистота. Аз наистина не знам как го правят...И въобще не ми е ясно как стига за тази екологична мисия таксата от близо 14-15 евро на човек, но явно им се получава доста добре и умеят да се отнасят с грижа и отношение към това, с което природата е била щедра към нацията им.

 

Накрая ще си позволя една препоръка- изберете си кротък сезон, в който да се наслаждавате на макс, без край вас в радиус от 360 градуса да има огромни маси хора и глъчка. Човек се впуска в диалог с природата, когато иска да чуе собствения си глас, да се порадва на уединение, а не около него от всите страни да стърчат смартфони на клечка, които му съсипват фокуса на собственото зрение.

 

А Плитвице наистина са нереални, като декор на филм или като бекграунд на романтична приказка за феи и тролове :) Наистина вълшебно място...

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Лесно домашно отглеждане на поници от слънчоглед
» 2019
» За раждането като посвещение
» Честит Св. Матей, Матеа!
» Глобализация и хомеопатия- Споделено от Проф. Витулкас пред студентите му по класическа хомеопатия/ Алонисос, Гърция 2018

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Nikola Donev

19:21 | 12.Nov.2016



В националния парк Крка има по-хубави водопади, билета е на същата стойност, намира се до град Шибеник, в Далмация. А в Босна и Херцеговина, съвсем наблизо има още по-удивително местенце наречено, Кравице. Вход няма. Плаща се само ако решиш с кола да слизаш.


Янита- RawLab.bg

13:04 | 05.Jan.2017



Никола, благодаря за идеята! Ще се види и твоето предлоцение, само живот и здраве :)


Горе