МАМА НА МОМИЧЕ

На какво ме научи съзнателното родителство?

7 март 2017 | 07:10 | Публикувано: МАМА НА МОМИЧЕ

На какво ме научи съзнателното родителство?
Автор:
Янита Миланова

Вместо „задължителния“ утрешен осмомартенски пост със стандартизирани пожелания към дамите, през които (щем, не щем) прозира прозаичното, изтъркано клише с отявлен и поизносен патос, реших днес (предпразнично) да споделя една лична история. Една история през призмата на Родителството- такава, каквато я живея последните 56 месеца като майка на малка (Голяма) госпожица.

 

Поемам риска (както всеки път) да ми лепнат някои злобен етикет или „доброжелатели“ да иронизират мен или въодушевлението ми, понеже...нали разбирате, не съм единствената майка на света, способна на „подвизи“ от любов към чадото си :). Но независимо кой е съгласен с мен и кой не, това е моето виждане по въпроса, заставам твърдо зад всяка от думите си и не се вълнувам от чуждото интригантство (или пък проклетия)...

 

Това, което ме затрогва, замисля, продуцира ми тръпка и обичам да чета с вълнение и интерес, са искрено споделени, трогателни лични истории от първо лице- истински, авторски, дълбоко преживяни, необикновени и написани с вложена и персонално изживяна емоция, през личната призма. Това, което споделям на свой ред в този сайт има сходна природа. Като видя някъде поредния нечий цитат или поредната чужда хиперболизирана „мъдра мисла“, направо лошо ми става...Ето още една причина да нямам нито желание, нито време, нито афинитет, нито работа в социалните мрежи и категорично смятам, че не са за мен. Обменът на енергия ми е важен, защото на него се крепи Вселенската функция и природните порядки. А и сеитбата на добри кармични семена е нещо, в което твърдо вярвам и което практикувам на драго сърце, независимо кого докосва и кого не. Творенето на добро е още един повод за проявление на добротата в живота ни. Водя се от горното всеки път, като седна да драсна някое откровение тук и смятам, че този вид споделяне си заслужава и ще срещне този, който се нуждае от него в точния момент.

 

Няма да влизам в подробности чий празник е нарочения за Женски празник 8-ми март (на жените ли, на майките ли, на комунистките ли, на феминистките ли...) Искам само да споделя в няколко реда това, на което ме научи Родителството. Съзнателното Родителство, в което избираме мъдростта и акта на осмисляне пред инерцията и безогледното следване на статуквото. Приемаме да сме активни двигатели на живота си и си даваме ясна сметка за всяко нещо, което има отношение към живота ни, както и към този на децата ни. Ето какво ми даде Родителствтото и на какво ме научи то:

 

- Статутът ми на майка ме направи на първо място пълнокръвна Жена и носител на Женска съзидателна енергия. Не съм и предполагала, че родителството ще събуди и разгърне женствеността ми по начин, който да направи от един заклет работохолик, ясно дефинирано женско творение, на което му е кеф да се зове на първо място Майка (най-смислената титла), както и да влага сърцето и цялото си старание в това да отглежда всезнаеща блондинка (с още бебешки пух под всичките фиби на главата) и задължително собствено мнение. Това съвсем категорично и без разногласия по въпроса :);

 

- Практикуването на съзнателно Родителство ме научи да правя ясна причинно –следствена връзка. Или казано по-простичко, ако си наумя да направя действие А, то неизбежно следва да се случи следствие Б. Никакви такива да се оставя на течението да ме носи в някаква неясна посока и да ме направлява, докато аз си седя, гледам тъпо и безхаберно как животът ми се случва, а аз го зяпам пасивно отстрани и цъкам с език. Активно себетворене и активно Родителство чрез личен пример - с осъзнати мисли и дела. Залагам на този, според мен най-добър пример по отношение на децата ни. Да съзнавам, осначава да си задавам много въпроси в духа на „Защо това се случва на мен“ и да не мирясам, докато не намеря отговора. Убедих се, че нищо не ми стига до главата (и до тухлата, в която си я блъскам понякога) току-така. Има си причина и житейски урок за всичко, ама си трябва и събуждане от летаргичната дрямка, напъване, раздвижване на мозъчните клетки, за да разберем какво е и защо е... (както и защо точно на нас, да му се невиди)...;

 

- Какво е да си Майка разбрах, когато от пефектно пригоденото ми за износване, раждане и изхранване на бебе тяло, преди 4,8 г. излезе един топъл, дишащ, синеок, двукилограмов вързоп с руса перушинка,  който ми разказа играта на здравия сън и добрия работен тайм мениджмънт и покрай който се сдобих с първите фини линиии около очите. Да, те ясно ме разграничават от свежестта на „Млада и безгрижна“, но пък ми напомнят за всичко дълбоко, което преживяхме като тандем „Мама и бебе“ и което просто няма цена и си заслужава всичките бръчки на света :). Не заменям тази опитност, безсънните кърмачески нощи, първите смешни думички и нелепи мултилингвистични изречения, хилядите затрогващи, комично- емоционални моменти..не ги давам за цялата вечна младост и безгрижие на света!;

 

- Покрай Родителствтото се научих да чувам интуицията си, да я развивам и да я следвам. Както и да разбирам езикът и знаците на детето ми, да чувам нуждите му. Въобще не се затрогнах от никакви медицински теории, хипотези, назидания, диагнози, прогнози и прочие бла-бла изпълнения и поучения. И слава Богу! Ако се бях вслушала, не ми се мисли сега на какви последствия щях да сърбам попарата....Природните закономерности и ценностната ми система са ми първо мерило и гледам да не се отклонявам много от тях, защото всеки избор си има следствие. А следствията от кофти изборите водят до много мигренозни главоболия...обаче за тях не хаят тези, коити шедро ги раздават...Кой каза, че късмет е когато добрата подготовка срещне правилната възможност :)  Съвсем така си е! ;

 

- Родителството ми помогна да осъзная, че не всички неща в живота са рационални, осланят се на ума и са доказуеми, научно обосновани и статични. Напротив! Най-хубавите са точно обратното на това и най-силния пример за това е любовта. Особено любовта на майка към дете- най-дълбокото и всепоглъщащо обичане на света ;

 

- Е, видях какво значи израза „Тотално изместване на фокуса“- от себе си, в някой друг, който има ситни крачки, беладжийски пръстенца с малки ноктенца, боядисани със зелен флумастер. Някой, който казва много смешно „Р“ с почти йоркширски акцент и има най-сладкия, заливащ смях на света, който ми отвява всяка тъжна мисъл и от най-сивия ми натоварен ден :);


 - Стана ми ясно, че интелигентната работа по тази връзка между двете ни е най-смисленото нещо, заради което си струва повече от всичко да намирам сили и мотивация да продължавам напред. Пътешествието по пътя на Родителството е наистина свещено и по тоя много труден път се учат най-смислените уроци по емоционална интелигентност, това без всякакво съмнение;

   

- Родителството ме научи, че радостта и сълзите идват от една и съща страна. Страната на чувствата. И често пъти се редуват без конкретна видима причина, но винаги бликат от „тънката струна“ на душевността и спонтанния порив на сърцето, там, където обитава нетленната душа;

 

- Най-после разбрах какво значи да си имам истински и нестихващ извор на постоянно вдъхновение, който никога не пресъхва, няма спад в нивото, не зависи от дъждовния сезон, пращи от енергия и не се изморява да блика ли, блика... :) Всеки ден тонове идеи, усмивки, сърдити физиономии, кисели стойки на буквата “Ф“...Да ми се усмихва с онази гънка на малката розова устичка, да изразява несъгласие и характер, ропот срещу родителския авторитет, да въси вежди, да прави смешни муцунки и да има слънчеви зайчета в синия поглед, дори когато плаче и е много растроена от някоя несправедливост;

  

- Разбрах, какво значи в родителския ми органайзер да свърши всичкото място за организиране на работни ангажиметни. На всяка страница се е настанила по една принцеса- с дълги аристократични пръсти на концертираща пианистка, с цикламено червило, с екстеншън на миглите, със сламени коси, шарена дизайнерска рокля и корона с три върха. И никога нямам химикал, точно когато най-много ми трябва, се оказва, че пишещите средства са си хванали пътя и вече са се себереализирали като важен елемент в някой арт крафтинг на тема „Феи, принцеси, звезди, цветя, рози и още нещо. О, мамо, виж, виж!“:);

    

- Покрай Родителството разбрах, че ако до сега съм имала дни „само за мен и никой друг", отсега насетне ще имам 24 часов работен ден, без право на годишен отпуск и без право на болничен лист...Моля ви, не визирам никакви баби в практикуването на съзнателно Родителство. И не, това становище не ме прави фиксирана, самонадеяна откачалка и луда, вкопчена майка, просто смятам, че грижата по отглеждането на децата е работа на тези, които са ги създали и имат ясна идея как желаят да ги гледат, развиват, хранят, лекуват и възпитават. Така си спестявам оправданието „Ами бабите го разлигавиха и развалиха така...“, а и някак ставам пряк свидетел на всички „първи“ неща в живота на детето си и знам, че ако има бъг в системата, то за това не са виновни роднините, ами сме си криви ние и липспата ни на родителска зрялост. Мисля, че детето е пълноправна част на живота в Заедност и има своето достойно място на „малък възрастен“ в родителските планове за почивка, екскурзия, релаксиращ уикенд...и е неизменна (може би най-важна) част от красивите спомени..С добро разпределение на приоритетите се намира време за всяко важно и съществено нещо- вярно, учим се на гъвкавост и балансиране ежеминутно и в движение, трудно е, но пък си струва...;

     

- Родителството ме научи, че не е нужно да се превръщам в търкаляща се топка само защото съм станала Майка. Признавам, да отглеждам задник с размерите на Бразилия не ми е цел номер едно в живота ;) Самоуважението ми си ми е важен елемент от това да се чувствам жена, на която й е комфортно в тялото й целогодишно и не виждам точно по кой начин едно дете може да е отговорно за това, че майка му е избрала системно да злоупотребява с... храма на душата си...;

    

-  А, и не щадих гърдите си близо три години, за да са в полза на добре нахраненото ми дете. Родителството ме научи на това. Дали са същите както преди? Със сигурност не съм ги докарала още до състояние на обезобразяване, моля ви...;) Ами да речем, че са ... долу горе както преди или съвсем не, нямам идея, не се застоявам прекалено пред огледалото в тюхкане по отишлите си момински форми...Залагам на йогата. И не, не си мисля за хирургична корекция :) Все пак основната функция на гърдите е да произвеждат кърма, всичко друго са маркетингови и фетиш злоупотреби със слабия ангел на жените :);

 

- Покрай майчинството се сдобих с безценен опит по отношение на адекватно овладяване на всякакви кризисни систуации, защото аз знам най-добре от какво има нужда собственото ми дете, когато е болно, умислено, сърдито или изживява някакъв негов си стрес покрай порастването и опознаването на света;

 

-  Родителството ме научи, че едно дете не е пречка да съм майка и успоредно с това да работя, да уча, да си гледам семейството и да не си позволя да се занемаря нито физически, нито психически. Напротив- имам мотив да се старая повече отвсякога да правя това, което ми харесва, защото смятам, че за едно дете е важно да расте под грижите на ведра, пълноценна и реализирана майка, която има сили да му се усмихва вечер и да си играе с него. Съгласна съм, че на 39 това не винаги е лесно начинание, но пък не спирам да се пробвам, понякога ми се получава, понякога не съвсем ;)Тук ролята на таткото е много, много важна! ;

 

- Нито за миг не си позволих да мисля за Родителството като за пречка и спънка, а като за нова възможност, защото това без съмнение е най-смисления ми приоритет, с който никога не ми е скучно и отегчително. Приоритет, който стана причина за много нови неща, които научих последните години и за които благодаря всеки ден на съдбата;

 

- Това, на което ме научи Родителството е, че да съм майка на малко момиченце, се оказа липсващия елемент в пъзела, без който картината на собствения ми свят ми изглеждаше празна, незавършена, невзрачна, бедна, незначителна, суха и много стерилна...

 

- Едно малко момиченце, което стана причина да познавам обич, за която няма измислено мерило, ни степен, ни рационално доказване...

 

Нямам никаква идея как съм живяла без нея и не ми трябва да стигам никакви научни висоти, за да съзнавам този простичък, напълно необясним, но и неуспорим факт, който ме кара на моменти да не усещам гравитацията под краката си и да чувствам категорично пулса на живота, през който преминавам...

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Лесно домашно отглеждане на поници от слънчоглед
» 2019
» За раждането като посвещение
» Честит Св. Матей, Матеа!
» Глобализация и хомеопатия- Споделено от Проф. Витулкас пред студентите му по класическа хомеопатия/ Алонисос, Гърция 2018

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе