Мисля, че няма човек, който да не е наясно какво е качеството на храната, която се предлага в търговската мрежа. В това число и на "хляба наш, насъщен", както и на всичко останало, което съставлява основен процент от дневния ни хранителен порцион. Струва ли си да ядем безогледно евтино и каквото ни попадне пред погледа, а после да се кахърим печално по изгубеното си здраве и съсипан имунитет, оставяйки припечелените (и спестени от качествена храна) с труд пари в аптеката и за хонорари на медицински специалисти...
Това, на което залагам аз е нещото, наречено свободна воля и информиран избор и от личен опит знам, че навици и вкус се отглеждат и култивират с осъзнатост на мисленето и най-вече на действията. Само да развиваме теории и да си говорим колко много знаем по темата, не става...И все си мисля, че превенцията е за предпочитане пред лекуването. Вярно, не става за един ден, а с постоянство и мотивация. Защото не се сещам за нещо, което си струва повече от здравето. Това обаче, обикновено се разбира късно, когато вече сме изгубили устоите си, здравето на червата и имунния си отговор и сме се пуснали по течението на поредната клинична пътека на здравната каса.
Житните култури отдавна не са това, което са били преди периода на индустриализацията и хибридизацията и неизменно нутриентния им състав няма нищо общо с идеята за полезност и естественост. Последните години стана много актуална темата за древните сортове житни (камут, лимец, спелта), народът масово стана чувствителен към глутена и термофилните дрожди, минахме на квас :) И за капак на модерната картина, касаеща основната храна на българина- хляба, добавихме и акриламида, който си вкарваме доброволно в клетото тяло с наличието на фурна в дома ни, то направо стана отчайващо :) Къде е истината, всеки има глава на раменете си да прецени и да направи нужните според ценностите си корекции. Аз не смятам да ви занимавам с отегчителни факти за вредите от хибридните сортове житни и от достатъчното импулси, които дават те за отглеждане на възпалителни процеси в червата, автоимунни болести и прочие статистика, че и аз самата се отегчавам от цифри и безкрайни научни доводи, а и всеки, който се интересува от здравословни навици, мисля е наясно с всичката тая покъртителна проза...
За себе си съм решила, че ако си позволя да ям глутен, ще е максимум 2 пъти в годината, ако ще е хляб, да е от елда или ориз и то изключително рядко, ако ще е печен да е при щадяща температура и без никакви термофилни творения божии, защото мисля, че в храносмилателния ми тракт те не са добре дошли. Ще се случи 2-3 пъти годишно да хапна в "Слънце-Луна" някой хлебен специалитет, но до там...За всички останали дни в годината си правя сурови крекери от семена и ядки и мисля, че това е мъдро решение. А що се отнася до лимеца и спелтата- харесвам ги под формата на кълнове и смятам лично за себе си, че така е най-разумно. Не съм нито фиксирана, нито вманиачена, нито ментално лабилна, просто си имам принципи и когато бера плодовете от тях и съм категорична, че ми носят позитиви в дългосрочен план, май няма какво повече да се каже...
За последните години се наслушах много по темата за адекватно практикуване на суровоядство. Кое е адекватно и кое безумно също мисля е въпрос на лични доводи и най-вече лични резултати. Понеже когато резултатите говорят, теориите мълчат., а теоретиците се потулват нанякъде.... В суровоядските среди има практикуващи, които не ползват ни блендер, ни дехидратор, ни кухненски робот, ни цитрус преса, ни ферма за кълнове, ни нищо, което е минало през нож и му е разрушена клетъчната стена и са му съсипани природно подредените клъстери. Това, от което страня е да осъждам чуждия избор, защото не е моя работа да държа сметка на хората и да им коментирам съдържанието на чиниите.
Това, което на мен лично ми е важно в моя начин на хранене, е да имам и да си създавам разнообразие. И за да имам разнообразие (понеже не понасям монотонността и да паса всеки ден едно и също), си имам суровоядско, с години събирано оборудване, което ми улеснява живота безкрайно. Съжалявам много, ако това може да натъжи някой или разбуни духовете :) Далеч съм от мисълта и не твърдя, че всяка ябълка, която влиза в кръвопотока ми, трябва да мине през блендер, вместо да я изям интегрално с кората и кочана, но стотиците възможности, които ми дава наличието на суровоядско оборудване са ми просто бенефит, от който нямам намерение да се откажа, заради обромното разнообразие, което ми дава в ежедневието.
Мъдрото решение да си купим дехидратор и да си правим на него "хляб" взехме преди 4 години. Купиме го от Англия и макар, че тежи колкото мен и го чакахме 3 седмици, не го заменяме за нищо. Спряхме се на модел на Excalbur с 9 тавички и таймер. Ще ви излъжа неволно за цената, но по спомени ни излезе някъде към 1500-1600 лв. С едно зареждане изкарваме долу-горе седмица. Като измислям и правя задължително крекери с различен вкус, за да не ни втръсват. Има опции за регулиране на градусите, както и за самоизключване след определено време. Безценна придобивка. Някой път ще разкажа специално не само за него, но и подробно за цялата суровоядска техника, която имам и ползвам.
Обикновено след правенето на бадемово (или друго ядково) мляко, си запазвам пулпа, който остава след прецеждане и използвам него като основа на "тестото". Добавям предварително накиснати от вечерта орехи, тиквено семе, покълнал слънчоглед, 1 сушена чушка или домат, подправки по избор. Сред любимите ми са сминдух, сушен пащърнак, самардала, червен пипер, куркума, чесън. Използвам блендер с приставка за смилане на семена (Нутрибулет). Старая се кашата да стане достатъчно гъста, за да се разпределя равномерно върху силиконовата подложка, с която си върви дехидратора и която позволява направата на тънки крекери, които лесно се отлепват и обръщат. Суша по 4 часа от двете страни, като оставям около 10% влажност на продуктите. Щанцовам ги с формични за сладки, правя им различна поръска (сусам, мак, коноп). Хапвам ги с песто, дип, домашно "сирене", зеленчуци, салата или каквото ми хрумне. И не ги заменям за никоя филия конвенционален хляб с неясен произход и поне една дузина отравящи червата ми компоненти. Никога не ми омръзва, защото с годините вкусовите ми предпочитания претърпяха конструктивна промяна и винаги ми е водеща ползата и нутриентите пред това да ми е вкусно така, както да изям един мек и топъл, нормален хляб, който още пуши и пращи от "лепило", хибридизирани зърнени, емулгатор, стабилизатор, консервант, оцветител и термофилни бактерии...и е много, ама много фотогеничен и рустикален, уау :)
Вариантите за рецепти на сурови крекери са безброй, а въображението и пробите на различни комбинации от ядки, семена и зеленчуци могат да направят суровия, жив и пълен с полезности и запазени витамини, сушен на 40 градуса домашен крекер, незаменим гост на всяка трапеза, която се интересува живо от идеята за устойчиво здраве и живот без стомашно-чревни проблеми (а и не само).
Коментриай