ИНТРО

От къде идват бебетата?

1 дек. 2017 | 09:28 | Публикувано: ИНТРО

Автор:
Янита Миланова

Когато бях малко дете, имах една цветна книжка с красиви илюстрации. Това беше историята на раждането на едно малко момиченце на име Мари, която разказваше чрез картинките на леля си Мари-Клод, как е дошла на бял свят и това всъщност е историята на появата на всички бебета по света. Така сме се родили аз и ти и всички ние. А  началото на това необикновено пътешествие обикновено започва така:

 

"Имало едно време един млад мъж и една млада жена. Те се обичали. Пожелали да живеят заедно и затова се оженили. Това са моите мама и татко, виждате ли ги? Те пожелали да си имат бебе. Един ден мама разбрала, че ме носи в корема си..."

 

Спомних си за тази книжка и за простичката история в нея преди няколко часа, когато от напълно мистериозната планета на Любовта, която се намира на десетки хиляди светлинни години от ограничените ни човешки сетива и недоразвитите ни землянски възприятия, се появи един малък, напълно здрав, завършен Човек. Но ако говорим за разстояния, в 3,30 през нощта и със 160 км по околовръстното на София, разстоянието пак ми се видя като на няколко светлинни години :) Явно малкия трикилограмов човек, който чакахме с нетърпение и трепет и за появата на който правихме 2 генерални репетиции в стила на "Занятието май пак беше учебно :)", беше хванал свръхзвуков полет  от планетата на Любовта и за има-няма 5 минути, по всичко личеше, че щяхме да го прегърнем още в колата на някой светофар :)

 

Този адреналин, ескалирането на пулса в слепоочията, вълнението и тези емоции се помнят за цял живот и съм сигурна, че един ден Маги ще чете същата книжка на току-що родения си син Тео и ще му разказва през сълзи за тези най-скоростострелни 10 минути, в които фучахме по околовръстното с активна родова дейност, напъни и педал на макс, а той едвам дочака да срещне акушерката и ни се яви в цялата си прелест на едно малко, топло, туптящо бебе, което си има всичко и всичко си му е идеално.

 

Бях забравила как ухаят бебетата и колко е вълшебен първия досег с такова божествено чудо. Припомних си го в мига, в който видях главичката да прорязва и силата до краен предел на Маги да даде всичко от себе си, за да се роди бебето по възможно най- нормалния на света начин. Усетих за пореден път, че този момент на свързаност и пълно единение между мама и бебе е еманация на чистата Любов, която преминава отвъд ограничеността на ограничената ни сетивност и за нея думите не са измислени. В този съкровен миг, нищо не бива да смущава този тандем, защото той работи съвършено и така, както природата човешка е постановила. И както обичаме да се шегуваме в приятелския кръг, така се създават най-красивите "ромАнтични сензитивни спомени" :-Р

 

Да кажа, че съм щастлива, че бях част от целия процес- би било незавършено и някак половинчато. Изпитах невероятна екзалтация на емоциите, не удържах сълзите си на умиление и ми се струва, че с Тео се познаваме толкова отдавна, а го подържах едва няколко минути в прегръдките си. Общувахме си с него  през корема на мама 9 месеца (и един ден) и не мога да опиша въодушевлението си, когато Маги ми се обади точно 2 седмици след началото на  хомеопатичната си терапия, с новината, че е забременяла. Всички първи неща в живота се помнят особено ярко, как мога да забравя моето първо хомеопатично бебе?! :)

 

От този случай (който започна като случай на моя супервизия) научих няколко важни неща:

 

- Любовта е голяма сила, която заслужава уважение и отдаденост;

- Майката има нужда да бъде подкрепяна в избора и визията си за бременността, лечението, профилактирането и раждането така, както го вижда в мечтите си. В този момент тя се нуждае да усеща рамо, подкрепа и упора, за да приеме неизбежното позитивно и да знае, че има до себе си близък, адекватен и доверен човек, койкто да бъде активно до нея в тези мигове на неизвестност, когато напълно е потънала в сюрреалистичните усещания на родовия процес;

- Усещам в сърцето си огромна благодарност за това, че родителите пожелаха да споделят с мен тези интимни и разтърсващи мигове и че имах радостта да извървя с тях всяка една от стъпките  от зачеването до раждането, а съм убедена, че най-хубавото за това мило семейство едва сега започва и ще имаме тъпърва още невероятни моменти на опознаване заедно.

 

Да се чуди човек как стават тия неща и от къде всъщност идват бебетата, а ги оженихме едва преди 3 седмици ;))

 

"Имало едно време един мъж и една жена. Те се обичали. Пожелали да живеят заедно и затова се оженили. Това са моите мама и татко, виждате ли ги? Те пожелали да си имат бебе. Един ден  (след едно много специално хомеопатично лекарство ;) мама разбрала, че ме носи в корема си... и така започна моя земен път на 1 декември 2017-та в 3:55 ч."

 

А аз само мога да добавя от цялото ми развълнувано сърце- да е здрав, да расте в обич и радост и да стане добър човек, новородения Теодор! <3

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето
» 8.03
» Лесно домашно отглеждане на поници от слънчоглед
» 2019

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Таткото на Тео

8:54 | 02.Dec.2017



Мила Яни, Не мога да намеря думите, с които да изразя благодарността си към теб! Всеки път когато чета и препрочитам статията - ме разплакваш! Ти си важна част от досегашния живот на семейството ни, а сега и от този на Тео! Благодаря ти от сърце!


Янита-RawLab.bg

9:11 | 03.Dec.2017



Аз наистина не мисля, че съм направила нещо кой знае какво. Сам разбра, че природата е мъдра, знае си работата и от нас се иска само да я разбираме и да не й пречим :)


Д-р Топчиян

16:42 | 01.Dec.2017



Това е живота между смъртта и раждането Поздравления за успеха Може би тази душа която си в заминала от катастрофата ще срещнеш отново в живота си Горещо те прегръщам


Янита-RawLab.bg

8:32 | 02.Dec.2017



Мила Антоанет, аз не вярвам в случайността, затова си мисля, че всяко нещо, което застава на пътя ни е част от идеята да начуим нещо важно от конкретната ситуация и да пораснем след него в емоционален или духовен аспект. Ти посрещаш бебета по цял ден, разбираш ме прекрасно :-*


Горе