МАМА НА МОМИЧЕ

Нетравмиращо отбиване на кърмаче след период на дълго кърмене

17 февр. 2021 | 10:56 | Публикувано: МАМА НА МОМИЧЕ

Този лазурен поглед, татуиран в сърцето ми доживот
Автор:
Янита Миланова

Преустановяване на кърменето без травма, без ненужни терзания и с любов- мисия напълно постижима! Или как изглежда обективната действителност през моя опит и поглед на майка на алтернативно отглеждано момиченце.


След вълненията на активната бременност, възторга от добре планираното раждане и трепетните месеци/ години на кърмене и общуване в тандем "Мама и бебе", неминуемо идва момент, в който по различни съображения идва време да отбием кърмачето. Решението за отбиване може да е вътрешен импулс, насъбрала се с времето умора, възрастта на детето, нова бременност...Или пък факторът може да дойде от външни обстоятелства- наложително връщане на работа, което заставя майката да преустанови кърменето частично или напълно. Каквато и да е личната причина, отбиването обикновено е предизвикателно, често е съпроводено със стрес, сълзи, чувство за вина и психически прелом... Прекъсва се естественото хранене с кърма, за да дойде ред на изхранване на детето изцяло с външен ресурс. И тук възниква нова ситуация, в която все повече разбираме, че кърменето не е само оптималната бебешка храна, която изтича от млечните жлези, то е също много силен емоционален канал, по който тече не просто незаменимо майчино мляко, но и изобилна майчина любов, близост, внимание, нежност, съкровена грижа. И дори месеци, да не кажа години по-късно след преустановяване на кърменето, този мил спомен за прекрасните кърмачески дни остава в сърцето и мислите за него се връщат, събуждайки умиление и нежна носталгия. Всички майки, които са кърмили дълго децата си, си спомнят с любов всеки път, когато поотрасналите им дечица се сгушат силно близо до гърдите им, сякаш с желание да върнат времето назад, когато най-топлата утеха и решението за всяка емоционална драма е било скрито в пазвата на мама- винаги на разположение, на старт за ползване и неизменно в готовност да нахрани- физически и емоционално.

За отбиването като естествено събитие без травматичен привкус ще стане дума в следващите редове. Такова, каквото го познаваме на теория, но най-вече такова, каквото го познаваме чрез опитността, чрез личните преживявания в контекста на практикуване на съзнателно родителство в синхронизация с природните закони. И за да е в помощ на родителите, практикуващи привързано  родителство встрани от статуквото.

Няколко встъпителни думи

Най-хубавите неща в живота ни идват като резултат от нашето старание да се случат, да ги видим в ума си и да се потрудим да ги сбъднем в реалността. Така и резултатите са по-категорични, както и удовлетворението от тях, а в съзнанието си можем да ги остойностим високо, заради всички трудности по пътя, през които сме преминали, за да стигнем до целите си, да материализираме намеренията си. Съзнателните усилия и усърдието ни придават добавена стойност на нашия път, правят го много по-ценен учител, а опитността ни дава увереност, че можем да се справим и с тази трудност, и с това предизвикателство. Родителството е едно такова предизвикателство, отговорност, благословия и невероятен повод за личностен растеж- без почивен ден, без годишен отпуск, доста встрани от личния комфорт, винаги на линия, винаги с желание да дадем най-доброто, на което сме способни. Затова често чуваме вариации на постулата "Родителството превръща човек в личност, обладаваща свръхестествени сили" и това важи с особена сила за майките, които винаги намират още и още сила в себе си, независимо от всичко. Дори в критичните мигове, когато им се струва, че са на предела, дори тогава са в мобилизация да се притекат, отново и отново, защото черпят енергия от нескончаемия източник на Любовта, а той никога не пресъхва и не се изчерпва. След сдобиване със статут "Майка", на всяка жена й става ясно, че еуфория и тревога, боязън и удовлетворение ще съпътстват дните й в един напълно нов етап от живота й, в който й предстои да изпита усещания, каквито не е познавала никога преди и които си струват всяка една безсънна минута.

Кърменето- според СЗО или според Природата

Истината е, че коластрата и кърмата са незаменими за бебето, независимо какво се тиражира в модерните наръчници за отглеждане на деца и независимо от убежденията, ирадирани от всякакви шарени брошурки, които тровят ефира на увереността ни. Затова независимо как е протекло раждането, поставянето на детето на гърдата още в първите постнатални секунди е от особена важност. Винаги съм се удивлявала каква вътрешна интелигентност притежават току-що родените бебета и колко е силен сукателния инстинкт, как намират като на магия траекторията до гърдата на мама само няколко секунди след раждането. Стимулирането на коластрата се случва чрез устичката на кърмачето, а не чрез пръстите на акушерката. Тегленето и меренето, както и административно-бумашките подробности могат да почакат, докато се случи засукването и изричното желание на майката за това вече може да бъде заявено в плана за раждане и отстоявано активно. Всяка здрава родилка има коластра и опитите за убеждаване в ползите от шишето с адаптирано мляко са меко казано нелепи и безпредметни. Веднага след раждането хипофизата отделя един лактационен хормон, наречен пролактин, чието действие касае пряко функцията на  млечните жлези, а до два дни обикновено кърмата "слиза" и идва с пълна сила. Коластрата е напълно достатъчна храна за нуждите на новороденото до идването на млякото и тя е не само първия източник на хранителни вещества, но е и изобилна на имуноглобулин А, чиято функция е да покрие стените на червата на бебето, за да попречи на бактериите да преминават през тях. Коластрата е незаменима за новороденото, когато то преминава от напълно защитения вътреутробен живот към пълния с опасни болестотворни агенти външен свят и не ваксината, а коластрата е същинската имунизация на детето в неговото първо съприкосновение с екстериорната реалност. Ето защо е от особена важност да не нарушаваме естествения родов процес с химични намеси, за да се случи всичко нататък с лекота и без сътресения, да помним винаги, че Природата е дефинирала оптимално всяка една фаза от този процес, нужно е само да подходим съзнателно, да не му пречим да се случва адекватно и дори само с прилагането на практика на тази истина, ще си спестим куп бъдещи неприятности.

СЗО препоръчва кърмене в първите шест месеца и след този период дава зелена светлина за отбиване и изхранване с външна храна. Личната ми препоръчка обаче е следната- нека кърменето да трае толкова, колкото може да си позволи жената или приложимо и пожелателно възможно най-дълго, според личната й толерантност към процеса, дори да остане само вечерното кърмене и независимо от прохождането на детето и частичното захранване. Кърмата е най-мощния природен деактиватор на инфекции и най-безотказния имуностимулатор, независимо от "напредъка" на медицинските изделия- няма шишета, пълни с фталати, няма каучук, стерилизатори, нощни дежурства, колики и капки колико-палиативни, хранителни разстройства, ненужни посещения в поликлиниката, безсмислено замърсяване на червата с алопатични продукти, зорлем снижаване нивото на здраве и излишно омаскаряване на Планетата. Както казва Ейми Спанглър "Кърменето може да не изглежда правилния избор за всеки родител, но е най-добрия избор за всяко бебе." А ръководството за отглеждане на здрави деца не е разписано от д-р Спок, не е издадено от "Медицина и физкултура", нито пък мъдростта е заключена в бисфенол фрий шишето за хранене. То е гравирано в майчиното сърце и в хармоничния и устойчив начин, който е разписала самата Природа, стига само да отворим сетивата си за нея и да искаме поне мъничко да се постараем.

Едно шестмесечно бебе има отчайваща нужда не просто да бъде нахранено, но и да се чувства защитено, обичано, споделено. Актът на кърмене е незаменим и уникален начин за изграждане на тази връзка и никое шише и съдържимото в него не може да замести това преживяване. Изкуствената храна нито е пълноценна, нито притежава необходимите имунологични свойства на майчиното мляко, затова дългото кърмене трябва да бъде насърчавано и поощрявано с все сили. Кърмата е естествена храна, оптимално смилаема, точно дозирана и със синергичен нутриентен състав, осигурява всичко необходимо за растеж и развитие и се адаптира перфектно спрямо променящите се нужди на детето, спрямо неговия ритъм, подпомагайки съзряването на хронисмилателната система. При физиологични, патологични или емоционални причини, налагащи твърде ранното отбиване или невъзможност за пълноценно кърмене, хомеопатията може да бъде незаменим помощник, работейки върху причината, която блокира житейската ситуация и възпрепятства безпроблемното случване на тандема "Мама и бебе".

Вярвам, че всяка здрава жена може да откърми детето си, стига да има желание и подкрепа в това си намерение. Личният ми опит като майка и преките ми наблюдения в работата ми с кърмещи дами показват същото. Провалите най-често се случват заради страхове, незнание,  среща с дори незначителни трудности и липса на тотално доверие на жената в собственото й тяло, което по една "случайност" Природата е проектирала ергономично във вид, годен за раждане и изхранване на новия човек. И може би в тези консуматорски времена, в които живеем, в които от всякъде ни се предлагат "спасителни" маркетингови решения за всеки проблем, е добре по-често да си припомняме тези неизменчиви истини, които освен друго, винаги работят изцяло и категорично в наша полза.

Време за отбиване

СЗО препоръчва детето да бъде захранено след 4-тия месец, докато същевременно още се кърми, дали обаче и Природата е на това мнение? Ранното захранване крие огромни рискове от алергии поради незрялата храносмилателна система на бебето, да не говорим за психологическия афект от подобно ранно захранване. Абсолютен нонсенс е теорията, че след 6-тия месец кърмата става недостатъчна за нуждите на бебето и е наложително включването на външна храна. Самото дете чрез сукането на поискаване регулира състава на кърмата, която с категоричност поне до навършване на годинка напълно покрива нутриентните му нужди като аз лично съм започнала с предлагане на външна храна след 1,2 годишна възраст без да спирам кърменето до 2,5 г., продължих да кърмя дори след като детето тръгна на детска градина. По-долу ще оставя линк към материала ми за захранването.

Отбиването започва с готовност, за предпочитане и от страна на майката, и от страна на детето и следва да се случи плавно, с много малки, но регулярни стъпки, с внимание, ласки, нежност, обяснения и в никой случай да не става повод за изживяването му от детето като изоставяне от майката или прекъсване на потока на нейната обич, заедно с кърмата. Заместването на едно хранене с външно такова бележи началото на отбиването. Рязкото преустановяване на кърменето може да стане повод за мастит и е повече от  вредно и за двете страни- болезнени и твърди гърди с възпалителна инфилтрация за майката, с вероятно наложително включвване на антибиотик, ако не бъде лекувано хомеопатично,  страдание и неутешима тъга по липсата на достъп до гърдата за детето.

Повечето бебета с любопитство откриват света и често това се случва чрез орално изучаване. Затова редом до домашно приготвеното плодово или зеленчуково пюре, можем да започнем да включваме резен суров морков, ябълка, краставица, селъри, като горещия ми съвет при отбиването е да се включват във външната храна разнообразни пюрирани кълнове и още повече, ако детето е над годинка и може да ходи, да участва заедно с мама в засаждането на поници като му позволим да наблюдава процеса, да играе и изследва пръстта или съда за покълване. Децата са попивателни на поведението на родителите си и не е никакъв проблем да бъдат приучени още от ранна възраст на критерии за здравословно хранене. Отбиването в по-съзнателна възраст може да стане съвсем гладко, ако сме подготвяли месеци наред за това предварително детето си и то е съвсем наясно, че свършва не любовта, а само кърмата. И че за детето започва един нов и вълнуващ период на порастване, в което то само започва да разбира, че е надраснало нуждата да се кърми. В началото преустановяваме дневните кърмения, стъпка по стъпка, като ги заместваме със смути, пюре, сок, резен плод, зеленчук, пасирани кълнове и едва, когато постигнем чувствителен напредък и сме убедени, че детето приема с охота и без негативни реакции външната храна, едва тогава започваме плавно да преустановяваме и нощните кърмения. Целият този процес е съпроводен от много гушкане, целуване, разговори и прекарване на достатъчно време заедно в споделени занимания- игра, четене на книжки, разходки, рисуване, приготвяне на храна заедно с подробни обяснения кое, как и защо. Детето трябва да се чувства част от прехода и да участва активно в него, за да не се чувства изолирано, самотно, объркано и нещастно. На всеки порив за кърмене е уместно  да предлагаме добра външна алтернатива, а не просто да отклоним вниманието с хладен отказ, понеже сме изнервени или нямаме търпение. В тази крехка възраст децата са особено уязвими и жаждата им за любов е огромна, затова не трябва да се скъпим, а да я показваме щедро и никога да не отхвърляме желанието на детето си да получи топлина, дори да имаме само няколко минути, важно е да ги посветим пълноценно на детето и да сме 100 процентови в качеството за засвидетелстваното отношение. Чудесно е, ако можем да изградим някакъв вечерен ритуал преди заспиване, в който не просто да четем приказка, но и да водим разговор, да споделяме света и нуждите на детето и да бъдем активни участници в неговия свят и собствени вълнения. Навикът за сукане прекрасно се заменя с отпускане на глава върху гърдите на мама и нежна прегръдка, докато разгръщаме книжка или заедно пеем песничка. Добре е да проумеем, че детото разбира повече, отколкото предполагаме, особено, когато му говорим на езика на Любовта, който е универсален лек и винаги надежден комуникационен канал.

Събирането с други деца на възрастта на детето, които преживяват сходен преход може да бъде много полезно и стимулиращо отбиването, децата много се впечатляват от чуждия пример. Прекарването на определени часове на детска градина също може да допринесе конструктивно в тази ни мисия и по този начин детето да започне да свиква с идеята, че света се простира и отвъд пределите на майчината прегръдка, но независимо от този факт, в нея то ще намира утеха и любов  винаги, когато има потребност, а нуждата му от ласка никога няма да бъде отхвърлена. Поява на истерия, силна раздразнителност, откровено страдание са явен знак, че някъде в подхода допускаме грешка и е нужно да преосмислим стратегията си. Виждала съм в практиката си и деца, които реагират с физическа патология на отбиването, тъй като боледуват емоциите им и най-лесния начин да задържим мама у дома е като реагираме с болест и я заставим да ни обърне вниманието, от което отчаяно имаме нужда. Винаги е добра идея да потърсим терапевтична помощ, ако не успяваме да се справим сами с отбиването и процесът е съпроводен с негативни емоции у детето, понася се мъчително, а това поражда у майката вина, тъга, безпокойство и отчаяние. В нашата хомеопатична Материя Медика имаме достатъчно ценни лекарства, които могат да подпомогнат процеса, ако е наистина наложително.

Как да си помогнем сами?

На първо място бих препоръчала да се дава Баховата есенция Walnut, която има доказано благотворно действие в преходни периоди, когато навлизаме в нова житейска фаза. За рализка от хомеопатичните лекарства, за които е добре да търсим квалифицирана консултация, с капките на Бах можем да си помогнем и сами без риск.

Като следваща мярка можем да анализираме поведението си и стратегията при отбиване, да споделим с приятелки, които имат конструктивна опитност и вече са минали успешно през това. Опитът не може да бъде заменен от нищо и е безценен, особено, когато е изграден позитивно и съзнателно и дава резултатност.

Да включим в процеса работа с утвърждения и визуализация. Санкалпа е мощен трансформиращ метод за работа с мисловни семена, които с постоянство, усърдие и последователност покълват, сбъднати в обективната ни реалност. "Санкалпа" означава заявено твърдо решение, семе на намерението, готово да се разпука под напора на нашата активна работа с него, обикновено се практикува в йога Нидра. Ще подготвя специален материал, посветен на работата с утвърждения. Заявяваме ясно и категорично нашето намерение в сегашно време за безболезнено отбиване на детето по най-лекия и естествен начин като запечатаме личната си Санкалпа в подсъзнанието с повторения в пълна отпуснатост на тялото и мечтателно настроение. Докато "засяваме" намерението си, подкрепяме процеса с изживяване на силна емоция от сбъдването й, визуализирайки резултата в ума си и запомняйки вече проявената там картина и в сърцето си.

Да показваме любов постоянно, с действията си, с изражението на лицето си, чрез топлината на прегръдките си, чрез докосване. За детето отказ от близост е равен на смърт. В очите на малкото същество майчината любов е целия свят, в който то не може да се справи само. Да казваме често "Обичам те!" без усещане, че ще разлигавим детето и да насърчаваме самото то да показва чувствата си без страх от отхвърляне. Да не отблъскваме неудържимото му желание да се сгуши в гърдите ни, дори само за да провери дали те са все още там, където винаги са били и макар, че вече не са източник на мляко, те все пак остават източник на обич, необходима като въздуха.

Да разговаряме с детето си, да обсъждаме с него това, което вълнува душата и чувствата му, дори да ни се струва като някоя глупост, вербалния контакт е много важен и в него няма място за нерви, за хладно поведение или строг и укорителен поглед. Да помним, че обичта никога не може да бъде надрасната и всички ние имаме нужда да обичаме, да се чувстаме обичани постоянно, да се грижим един за друг, докато преодолявайки етап след етап, израстваме взаимно.

Всяко едно наше намерение започва с мисъл, а от мислите до материализирането им има само една стъпка и тя е предприетото активно действие. А какво по-хубаво от съзнателните действия, които подплатени с любов и грижа създават предпоставки да отглеждаме децата си щастливи,  показвайки им, че животът е движение и промяна, непрекъснато срещане на нови предизвикателни ситуации, с които трябва да се научим да се справяме адекватно, да изживяваме с готовност, да отваряме път за новото, което идва и чрез което порастваме, ставайки по-уверени в себе си, по-силни и по-цялостни.

------------------------------------
Още за захранването:
http://rawlab.bg/article/Zahranvane-sled-dalgo-karmene-v-konteksta-na-etichnoto-surovoyadstvo/165/6/0

Още за кърменето:
http://rawlab.bg/article/Dalgo-i-uspeshno-karmene-misiya-vazmozhna/80/6/0
Фотографии: Калина Арсова и Тихомир Илиев/ 2012-2014

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Нетравмиращо отбиване на кърмаче след период на дълго кърмене
» Суров хумус от покълнал нахут
» Конституционално предписание в хомеопатията
» 2021

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Петя

17:53 | 01.Mar.2021



Във Вашия сценарий описвате идеално раждане, последвано от идеално кърмене. Обаче не при всеки е възможно това да се случи и какво следва, ако изобщо кърмата не стига и се налага да се дохранва детето? Случват се и такива варианти, в които просто няма начин адаптираното мляко да се избегне и отбиването да стане скоро след раждането. Какви са препоръките Ви тогава?


Янита- Rawlab.bg

12:53 | 02.Mar.2021



Привет, Петя! Разбирам гледната Ви точка, но допуснете, че за да се случат нещата оптимално, нужно е да се потрудим и ние с адекватна подготовка, не просто да не надяваме на случайността. Това ни прави себе и про-активни и именно чрез това можем да повлияем много на начина, по който ни се случват нещата и през бременността, раждането, и през периода на кърмене, в последствие и при отбиването. Знанията са много ценен капитал и ни дават добри стратегии как да си помогнем във всяка ситуация. Защо не стига кърмата и е нужно да се отбие рано няма как да кажа на общо основание без да познавам случая в детайли. В БГ има и банка за майчина кърма, която също е вариант в критични ситуации, има и безплатни консултанти от Ла Лече, които са на разположение. Можем да продължим разговора на лични, ако имате нужда от конкретна помощ.


Слънчоглед

15:31 | 28.Feb.2021



Здравейте! Пониците от слънчоглед върху почва ли ги отглеждате? Тези метални съдове специални ли са за поници, имат ли дупки? Благодаря!


Янита- Rawlab.bg

18:54 | 28.Feb.2021



Аз имам този съд от доста години и наистина отдавна не се предлага в Балев, но може да го издирите в интернет. Специална целулоза има като подложка и като хартия за покълване. Аз купувам на GEO, но не живея в БГ. Напишете в Гугъл: Sprouting paper и изберете според бюджет и предпочитания. Една конопена торбичка няма как да е достатъчна, покълвайте смело повечко, само ползи може да имате от този процес :)


Слънчоглед

17:33 | 28.Feb.2021



Благодаря за бързия отговор! Търсих съд с решетка като вашия, но за съжаление в Балев вече не се предлага. Специалната целулозна подложка къде мога да открия? За сега най-успешно покълвам в конопена торбичка, но количеството е недостатъчно.


Янита- RawLab.bg

16:57 | 28.Feb.2021



Здравейте! Поници могат да се отглеждат във ферма за поници (показана на снимката), в тавичка с чиста органична почва, върху специална целулозна подложка или в керамичен съд с метална решетка, вижте тук, писала съм по темата: http://rawlab.bg/article/Lesno-domashno-otglezhdane-na-ponitsi-ot-slanchogled/147/2/2 Съдовете ми не са специални, нямат дупки и не е нужно да имат, тъй като поливнето става чрез пулверизация, пониците са готови за няколко дни и практически няма загниване, ако семената ви са качествени. Поздрави!


Горе