Ех, доживяхме го тоя 1-ви март :)
Слънцето плахо напира да си отвоюва място измежду гъстия, мазен индустриален смог и отиващите си вяли, монохромни дни... Мирисът на предстоящата пролет се носи на талази отвсякъде, дори в голямата, мръсна и одимена от автомобили и хронифициран стрес София, в която все още намирам реален смисъл да живея, работя и отглеждам(е) малка госпожица (поради поне две дузини причини, обаче за тях някой друг път :))...
Нежни кокичета, напъпили срамежливи клонки, много крехки тревички и дискретни зелени намеци по тротоарите и площадките напомнят, че идва топлото, свежото и зеленото...Че идва обновяването, промяната, свободните, дишащи дрешки и цветните, кислородно наситени настроения. Въобще, живецът се пораздвижва във всичко живо, кръвта се динамизира и това се познава не само по любовните стонове на всички квартални котараци :)
Тая зима ми се стори много протяжна...С мръсната си, лепкава киша, с всичките си минус 17 градусови температури и як цепенак, от който ти замръзват всички мозъчни клетки...Но да не се пъна в безплодни брътвежи по темата за софийския студ и нескончаемата мръсотия...То и няма смисъл да занимавам никого...Така или иначе, София (хубава или лоша) е градът, с който така сме се сраснали, че на моменти си мисля, че положението си е направо отковена (и най-вероятно доживотна) Сикоза :)
Ноо, но...
Днес е 1-ви март :) И да си призная, нямам никакво намерение да си слагам бандаж на китките и да се дегизирам с половин кило прежда, шаренки мъниста и прочие „Мейд ин Чайна“ декорацийки, понеже не понасям нищо, което ме стяга, притиска, ограничава и дразни периферното ми зрение...А и не обичам масовките, клишираните действия, алергична съм към задължителните групови изпълнения, особено в стил „Така повелява традицията“...Задушава ме позата, робуването на някакви пазарно наложени предразсъдъци, зад които отдавна не прозира добрата стара (и автентична) идея за митичната Баба Марта, която по правило се явява свръзката между идеята за Зимата и Пролетта и си е „жена“ с отявлен характер- люта, непредсказуема, напълно неочаквана, но в никой случай скучна и посредствена :)
Все пак, няма начин да пропусна да отбележа, че като оставим настрана пазарните вълнения, (дебнещи от всеки ъгъл), на 1-ви март пролетта категорично заявява себе си, а това много се нрави на топлолюбиво, студенокръвно, хипер чувствително към влага, мраз, течение и студ същество като мен :) А и зеленюто ми е любим цвят- като започнем от сочното, свежо, сурово, хлорофилно, искрящо и витаминозно, минем през маслиновото и благородно “Каки“ със земни полутонове, та стигнем чак до Веронезе...Зеленото е цветът, през който прозира росата, сокът на живота, младостта и е символ на природната динамика и обновяващия се цикъл на живота. И като уж съм наясно със себе си и цветовите си препочитания, да се чуди човек по каква причина целия ми гардероб (99,9%) е в „Нейви“ синъо :) Да знаех, да ви кажа :)
И понеже на 1-ви март ми е свежо, пълнодишащо, слънчево, открито, въздушно, ефирно и откровено, споделям някои пролетни емоции тук. Че ако не на прага на пролетта, кога ще ми падне случай да се изкажа диалогично (или иронично-селф/монологично), няма значение- важно е споделяне да става. И по възможност да е родено от спонтанността и непринудената емоция, с връхни нотки на чувство за хумор и върху съвсем авторска база :)
Ако не през пролетта, кога ще намерим по-добър сезон да ревизираме живота си и да се заемем с подобрения. Без да вмъквам грам поучителен тон и наставнически подтон, мисля, на всички е ясно, че живеем в реалността, която сами си създаваме с мисли, думи и действия и която е плод на собствените ни решения и персонални избори. Добри или лоши, вълнуващи или тъжни...наши си...(авторски) ;)
Пожеланията ми за този първи мартенски ден са: На първо място, добре излъскани очила за вътрешно зрение. Това ще ни разграничи от всеки мерак да живеем нечия чужда реалност, в която зорлем искаме да се напъхаме. А както всички знаем, обувките на Пепеляшка са си лично нейни и не се фитват на ничий друг крак ;) После в пожеланията ми е ред на добре отгледаното здраве с вложен автоангажимент, обновяване на всички нива, разчистване на стара, застойна и блокажна енергия, сбогуване с кофти навици, безпредметни страхове и всякакви дребнавости, безсмислени дрязги и спорове, грозни вторачвания в чуждата морава и всякакви злободневни въвличания в негативни контакти и преживявания.
И понеже каквото ни е, от нас самите ни е, то нека си създаваме повече хубави, наши си вълнения, красиви поводи и събития, самоинициативно подети (и изследвани) възможности, собственоръчно измайсторени планове, на които не само им се каним от сто години насам, ами и ги и правим, обличайки ги в реализирано сбъдване.
И понеже 1-ви март си е чудесен повод за преодоляване на инерцията, да вземем да си спретнем (задължително в компанията на децата си), една автентична мартеница- с домашни, подръчни материали, ей така, от уважение към Пролетта и мъдростта на Природата, а не като бойкот и съботаж на близката китайска ишлеме сергия...Не заради отказ от подкрепа на братската азиатска инкономика, а заради умението и ползотворния навик да се научим да създаваме нещо простичко с ръцете си. И да споделяме това ръкоделно, незначително по обем време с близките на сърцето ни хора. Защото ограниченията със сигурност съществуват само в нашия ум...
Честита Баба Марта!
Коментриай