ПЪТ

Пътуване до о.Алонисос и Международната Академия по Класическа Хомеопатия- част II

27 септ. 2017 | 09:47 | Публикувано: ПЪТ

Северният склон на о. Алонисос- Спорадски острови/ Гърция
Автор:
Янита Миланова

Този остров наистина заслужава човек да помъкне 5-6 и повече килограма фотографска чанта с хубава матрица и още по-хубав обектив и след като измрънках цялото мрънкане на света на моя мъж, в крайна сметка се понесохме с такъв на Алонисос, но да катери човек баирите и с този товар на 30+ градуса жега, не си е работа...А и комбинацията от силна влага и няколкото възможности да потрошим техника за доста хиляди левове по скалите ни отказаха, зарязахме капризната камера в хотела и това, което виждате тук съм сътворила с телефона си, за което се извинявам. Обещахме си да измислим някаква хубава и лека професионална камерка специално за пътуванията, която да има сносна оптика, хубава острота и да не става причина за масивен инфаркт на миокарда при всеки случай, в който се подхлъзнем по наклонена плоскост :) Не се разделям с чантата за спешна хомеопатична помощ, но да не дава Господ :)

 

С този материал изказвам благодарности на моя търпелив мъж, които издържа стоически всички мъки, свързани с пътуването, шофира геройски и тича след детето по цели дни из всички плажове със счупен палец на крака- изтърпя и отока и хомеопатичното влошаване и връщането на стари травми отпреди десетилетия...Всичко в името на любимата Хомеопатия :)) Важното е, че дочака  не само подобрението, но и пълното възстановяване за пореден път, само и единствено с хомеопатия- без обездвижване, без ренген и ортопедични услуги, без поликлиники и без обезболяващи.

 

От София до Волос се стига за около 6 часа с кола. Не искахме да се насилваме предвид травматичната ситуация и си резервирахме нощувка на 3 минути от пристанището, така че ферито да ни е под ръка. Нямам много впечатления за самия Волос, освен голямото пристанище и пълните крайбрежни заведения, така че ще го разглеждаме догодина :)

 

От Волос до Алонисос има редовни фериботи, но за пътуващите с автомобил, курсовете не са всеки ден, така че е добре предварително да се планира пътуването. Билетите излизат към 170 евро за 3-ма пътници + кола в едната посока. Тази година за пръв път се качих на плавателен съд без страх и без да мисля за статистиката за дълбочината на водата под мен :) Миналата година в разказа си за Венеция споделих колко Рескю на Бах изпих по трасето Ровин - Венеция за двата часа и половина в Адриатика :)) Обаче сега дори не трепнах, въпреки ниската потенция на Страмониум, който бях взела 2 месеца преди това по друг повод, което още веднъж доказва идеята, че когато хомеопатичното лекарство е назначено правилно, то въздейства върху жизнената сила дори в ниска потенция, особено при хиперчувствителни пациенти като мен :)

 

Пътуването с фери до Алонисос е около 5 часа със спирки на о. Скиатос, на който е сниман филма "Мамма миа" през 2008 г, пристанището на Глоса (о. Скопелос) и главното пристанище на самия Скопелос. Искахме след семинара да ги обиколим, но времето се развали и оставихме това начинание за началото на следващия септември. В предишната част съм публикувала снимки и от Волос и от двата острова, които ми се сториха любопитни. Живот и здраве- догодина :)

 

Остров Алонисос е последна спирка и пристанището се намира в Патитири- симпатично мини градче, което е пристан и на Стария град- Хора. Това антично селище е просто задължително, защото е изумително красиво, пълно с история, крепостни стени, антична църква, артистични ресторантчета и кафетерийки, цветя, цветя...просто разкош и истинска наслада за сетивата. Гледката към морето  от там е очарователна, пълен Дзен на всички нива :) Една обедна почивка от 3 часа между 2 лекции не ми стигна да му се нарадвам...

 

Самият Алонисос е съвсем обходим за 1 ден с кола, предвид че северната страна на острова е непроходима (и почти необитаема). Многото подводни пещери и останки на морското дъно привличат любители на дайвинга от цял свят, тук има доста опции за почитателите-екстремисти с вкус към подводните пейзажи. Около Алонисос се намират едни от най-дълбоките места в Егейско море, аз обаче пасувам на тия изкушения и се вълнувам повече от сладостта на фреша, направен от гръцки портокали, расли под жаркото слънце на Алонисос- фреш, какъвто не мога да намеря никъде в София :) Пробвах и някакъв местен фюжън специалитет- зеленолистна салата с осолени сурови праскови...Брей, доста фюжън ми дойде :)) Натъкнахме се и на някакъв странен плод в местния супермаркет- форма на ябълка, вкус, сочност и текстура като на круша с лек намек за дюля...Ако някой знак как се казва това чудо, моля да ме осветли :) Иначе не е като да не бяхме помъкнали една голяма чанта с храна от София :))

 

Хотелчето във Воци намерихме по препоръка на д-р Русев, който е модератор на групата ни по хомеопатия към Международната Академия, за което му благодаря от сърце- чисто, уютно, свръхлюбезна хазяйка :) Във Воци (на километър от Патитири) се намира един от най-красивите заливи на острова. А на Алонисос не е като да няма красиви заливи- кой от кой по-прекрасни...

 

В предишната част споделих пейзаж на Криси Милия- пясъчен плаж с уникална гледка, спокойна вода- гладка като тепсия, чиста и прозрачна като сълза.

 

На острова е пълно със симпатични заведения, кафенета и ресторантчета, но въпреки това мястото е спокойно и човек може да се радва на интимност и тишина на цели 64 кв.км островна площ.  Ние не сме от хората, които си падат по шумни купони и танци до зори, така че нямам идея как е музикалното настроение около полунощ, но всеки с предпочитанията си :) Спомням си един коментар на професора по повод на нощния живот на острова "Никога не съм разбирал как може човек да харчи толкова много енергия за нищо" ;) Мъчение или не, явно всички Тарентули, Сепии и Лахезиси не споделят това мнение :)))

 

За времето на острова, което можах да отделя в почивките и уикенда, наистина се порадвах максимално на красива природа и покой. Но за мен най-големия бонус от цялата работа е това, което видях и научих от проф. Витулкас на живо- досега до неговата харизма, огромна опитност, житейска филосфия и дълбок анализ на тежки и объркани случаи на наистина сериозни патологии- продължаващи с десетилетия мигрени, бъбречна недостъчност при пациенти на диализа, инсулинозависим диабет и диабетно ходило, тежки гангрени с некрози и пациенти пред ампутация на крайник, деца с аутизъм и поведенчески проблеми...дълъг списък...и то непълен....

 

Витулкас е не само голям хомеопат, на него сърцето му е в Хомеопатията и въпреки световния успех, десетките награди, присъдените титли от престижни световни университети, десетките хиляди излекувани пациенти с изключително тежки патологии, той остава един много скромен и смирен човек, който въпреки напредналата си възраст, все още е енергичен, преподава пред студенти от цял свят, има остър ум, изключително ясна, логична и аналитична мисъл. И как няма да е така, след като последния му досег с алопатията е бил на 16-тата му година. Истински пример и вдъхновение, защото това, което проповядва е негова житейска философия и начин на живот. Построената от него  преди повече от 20 години престижна Академия по Класическа Хомеопатия събира студенти от цял свят, които идват да почерпят от неговите знания и опит, да се учат на делото Ханеманово. Запознах се и с двигателната сила на професора- неговата фина съпруга, която е плътно до него- подкрепа и рамо в мисията на живота му- усмихната грацилна дама с прошарени коси, но със задължителната грижливо подредена прическа- радост за окото :) На нея Витулкас е посветил 12-те тома "Материя Медика Вива", чието продължение все още пише, въпреки 85-те си години...

 

В следващия пост ще споделя впечатления от самото обучение, мисли и идеи на проф. Витулкас, а за финал- един материал, публикуван в една много интересна книга, до която се домогнах- деца задават въпроси, Нобелови лауреати отговарят. В тази книга, Витулкас отговаря на детския въпрос "Защо се разболявам?"- един дълбок анализ за това какво е здраве и защо го губим,  от един голям Човек, Хомеопат и Нобелист, който наистина разбира от здраве :) Купих тази книга за моята дъщеря, която се надявам след 2-3 години сама да може да я прочете и да си отговори на простичкия въпрос- защо е едно изцяло хомеопатично дете, откакто е в земния път до нас, нейните мама и татко :)

  


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето
» 8.03
» Лесно домашно отглеждане на поници от слънчоглед
» 2019

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Антоанет Топчиян

23:22 | 28.Sep.2017



Благодаря за споделянето Почувствах се духом с Вас


Янита-RawLab.bg

14:28 | 29.Sep.2017



Д-р Антоанет, благодаря ти и аз! <3


Горе