ПЪТ

Постно пътешествие в Пулия/ Южна Италия- част I- Бари

12 апр. 2017 | 12:11 | Публикувано: ПЪТ

Бари
Автор:
Янита Миланова

Впечатленията ми от това вълнуващо априлско пътешествие из Пулия ще споделя в 3 части:

част I- Бари

част II- Полиняно А Маре, Матера

част III- Алберобелло, Локоротондо, Остуни

 

Ако съдя по пасажерите в самолета, излиза, че Бари е доста популярна дестинация, изглежда само аз доскоро не знаех за нея...Моят олдфешънизъм на моменти явно граничи с туристически темерутизъм :) Плануваме това пътуване още от миналата година, когато моят Рейки сенсей Тина Захариева ми разказа за това фантастично място и ме запали по тази част от южно италианските хубавини, на които най-после им дойде ред да ги зърнем. Винаги се вълнувам да чуя за туристически препоръчки от хора, с които споделяме общи ценности и сме на една вълна, така че мога само да благодаря на разкошната дама, която ми даде тази идея :)

 

Смятам за абсолютно задължително периодично да се впускаме в задгранично бягство за някакъв период от време, за да си освежаваме главите с нови емоции, впечатления, да излизаме от обичайните си черупки, среда, работни ангажименти и атмосфера, защото зареждането е обновяващо и дава нов прилив на творческа енергия.

 

Пулия е област в Италия, която се слави с маслини и хубави вина, много живописни исторически местенца, повечето под егидата на Юнеско и е за туристи, които като нас се вълнуват от природа и автентичност и гледат да стоят далеч от всякакви дестинации в стил "Золотые Пески"- демек много бетон, турбо барок в съчетание с късен Ренесанс, примесен с ърбан индъстриал, Луи XIV, елементарност, липса на вкус и всякакви подобни безумни архитектурни миксажи и недоразумения.

 

Полетите да Бари са достъпни с Wizz Air  и за една седмица човек наистина може да се откъсне почти напълно от обичайния пейзаж, да събере красиви спомени, да посвети цялото си време на най-обичните си, да се потопи в една различна среда, култура и да остане без крака от ходене, а ако има повечко късмет и да слънчаса ;)

 

Много ми хареса тази южно италианска област, направо не ми се прибираше в София, макар, че на финала всичко по мен беше натъртено от обикаляне на собствен ход по цял ден из архитектурните красоти :) Времето беше благосклонно и само един ден ни наваля дъжд здравата. За такива места мога да оценя пътуването със собствен автомобил- като ти писне, просто се мяташ  на колата, но се радвам, че този път го направихме със самолет- Матеа отдавна нямаше търпение да пътува между облаците и беше много развълнувана да се качи за пръв път на въздушно возило :)

 

Полетът до Бари е точно 55 минути и ако се абстрахираме от висенето по летищата, човек спокойно може да си прекарва всеки уикенд на море, сред бриз и палми :) Обаче пътуването със самолет ограничава доста хора като нас, които ядат растения и отиват на почивка в страната на моцарелата, където се оказа доста трудно да се намери качествена,  подходяща храна. А и някак не върви да потеглим с 2 куфара храна от София, направо си става пародия на Бай Ганъо тръгва по Европа :) Виж с колата си е друго- багажник бол, безлимитно разнасяне на храна насам-натам и кажи-речи почти никакви компромиси :) В Италия обаче царуват глутенът и лактозата...А плодовете са крайно супермаркетски, никъде на видях био/органик магазин за прясна растителна храна...Така че си отядохме на ГМО хлорофил, огромни и калъпно оформени зеленчуци и плодчета, но нямаше друг начин...В сезона на копривата, направо умирах за едно смути с прясна коприва, за една богата салата с много зеленолистни, репички и кълнове...Тук марулите са кът, а за кълнове не са и чували... Оценявам предимството да живееш в София- прекрасната храна все още е достъпна и ти я карат на прага със сертификат за достойнства :) Това не можах да го преглътна лесно...

 

Основното нещо, за което бързах първо да се погрижа във връзка с пътуването е чантата за хомеопатична спешна помощ, защото на път е добре човек да бъде подготвен и да не чака на съдбата да решава вместо него. Запасих се с всички необходими лекарства на гранули, тъй като със сигурност нямаше как да пренеса 40 шишета с течна форма през митница... Щом ми конфискуваха запечатаната бутилка с 300 мл минерална вода, която си бях сложила в ръчния багаж, вадете си изводите- митничарите не се шегуват :) За щастие не се наложи да ползваме нищо, освен капки на Бах този път, но се радвам, че имах всичко нужно, което ми даваше сигурност, че в нужда мога да реагирам веднага.

 

Още в самолета имах силен импулс да предложа хомеопатична помощ на семейството, което стоеше пред нас с малко бебенце с пробиващи зъбки, което се съсипа от рев през целия полет на отиване и връщане, обаче се замислих за поговорката "Няма ненаказано добро", не посмях да вляза в приключение с италианско семейство, които току-виж се оказали роднини на Дон Корлеоне и на другия ден вестниците гръмнат с новина на първа страница "Българска туристка в опит за покушение над невръстен италиански гражданин с неизвестно химическо оръжие в самолета за Бари" ;)) Та реших да си трая и наум да съжалявам за мъките на горкото бебе, които можеха да свършат с точно 2 хомеопатични капки...Не е като да нямаме опит с пробиващи бебешки зъбки и тоталния дискомфорт, свързан с този период, който за щастие се решава леко и бързо с хомеопатия :)

 

Мястото за престой в Бари избрахме чрез  Booking- не спирам да се дивя на този сайт. Случихме не само на прекрасен пансион, който блестеше от чистота, ами и хазяйката като разбра че сме на растения, не спря да ни обгрижва- всеки ден плодове, зеленчуци и ново веган предизвикателство, което на фона на печалната възможност да се храним в ресторантите, си беше като да уцелиш джакпота :) Лошото в Бари е, че по магазините наистина няма хубава храна като за нас...Опустошихме каквото си носихме първите 2 дни и после се позиционирахме в единствената пицария, която познаваше символа "Веган" и гордо го беше сложила на менюто си на цели 6 от постните си  артикули :)

 

Какво да се прави, това е страната на глутена, рибата и хилядите им интерпретации, десетките млечни произведения и на хората просто им изглежда като виц като кажем, че не искаме в храната да има месо, мляко, кашкавал, масло и яйца :) Обаче за сметка на това пък си отядохме на ягоди-гиганти и артишок, който в БГе по-слабо познат, но в тази част на Италия е много уважаван.

 

В Бари си заслужава човек да се разходи по крайбрежаната ивица, особено в стария град. За жалост пясък няма, но и без пясък пак е красиво и автентично, а държавата се грижи адекватно да запази уникалния стил на това местенце, като никъде не видях архитектурни интрерпетации в свободен микс от стилове, каквито тук у нас има с тонове по родното черноморие. Красиви катедрали, много цветя и каскадна растителност от всеки балкон, романтика, зелени площи, море, пейки за отмора, вело алеи, фрески, фризове, исторически кътчета...Всичко е организирано с много респект към хората с увреждания и в помощ на майките. Хазяйката ни даде идеи къде и как да стигнем, за да оползотворим максимално времето и да се насладим на престоя си в Пулия. Разбрахме какво значи изразът "Италианска сиеста"- в следобедните часове дори тоалетните са в сиеста, а това с малко дете не е никак забавно :)

 

Железопътният транспорт е уреден брилянтно- чисти и комфортни влакове, изключително достъпни билети, просто красота и никъде не мирише на ЖП- цивилизация. Минуси: много малко хора говорят английски, голям проблем. По улиците е доста мръсно и много опасно откъм пресичане на пешеходни пътеки. Правилата за движение са свободна интерпретация, светофарите- още повече. И има голям контраст между ултра заможни и ултра бедни. Много просяци и тъмнокожи мигранти от Африка, в съчетание с мега луксозни бутици на Ролекс, Булгари, Луи Вютон, Ермес, Прада и пр. и всичко това в градче с 300 хил. жители. И тук, както и във Венеция миналата година ми направи силно впечатление как се поддържат италианките- прическа, стайлинг, фини чорапи, дискретни бижута и ток, без значение дали излиза на шопинг или до магазина за кафе- наистина този финес и непреходна елегантност ме очароваха и то става дума за дами дори в напреднала възраст от 65+ :) Всички остаряват, но някои жени го правят наистина уникално стилно :)

 

Бари е център на областта Пулия и от там може да се стигне до най-красивите дестинации в региона, които бих подредила в този ред по важност: Матера, Полиняно, Алберобелло, Остуни, Локоротондо. За жалост до Лече не успяхме да стигнем, но разбрахме, че на юг от него се простира вълшебна пясъчна ивица с 20 км плажове. Направо си представих красотите и екзотиката, но една седмица не стига, особено ако се движите с малко дете и не искате да си съсипете краката и гърба под жаркото слънце, което по пладне така препича, че измежду бриза не се усеща как на човек му се отнася главата в неясна посока...

 

В Бари е вълнуващо да се види стария град и Цитаделата, в която има музей с красиви скулптури. Снимането никъде не беше забранено и се възползвахме от тази щедрост, но за най-прекрасните места в Пулия ще разкажа в следващите части :)

 

В общи линии от Бари натам нещата изглеждаха така- пред нас на 10-тина метра върви нашия татко (арт фотограф), който снима на лента, ние въсим вежди, но не пречим на голямото изкуство и с раница на гръб и 19 килограмова Матеа на ръце, се носим по екзотичните улички с италиански хубавини. Забава отвсякъде, със сигурност съм подобрила обиколката на бицепса си ;))) Но повече за този фитнес на открито в следващата част: Полиняно и Матера (или на снимачната площадка на "Страстите Христови" :)

   


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Животът продължава в...Амстердам/ Нидерландия
» Аспекти на суровоядския лайфстайл и хлорофилната философия през личната ми опитност
» "Magic Pills" документален филм на Ананда Мор за хомеопатията- научно базирана и ефективна или плацебо, застрашаващо живота
» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе