ПЪТ

Постно пътешествие в Пулия/ Южна Италия- част II- Матера и Полиняно А Маре

14 апр. 2017 | 14:05 | Публикувано: ПЪТ

Матера
Автор:
Янита Миланова

Сигурно не е случайно, че точно днес на Разпети петък, един от най-важните дни във Великденските пости (ден на смирение и строг пост), пиша този материал за невероятния град Матера, където Мел Гибсън е снимал преди години своята мегапродукция "Страстите Христови" (The Passion ot the Christ/ 2004). Признавам си, че не издържах финала на филма, заради изключителните сцени на кръв и насилие, но този ултра тежък и  реалистичен филм е направен с много отношение към мъките и саможертвата на Христос в името на нас, грешните човеци...За жалост масовото отношение днес към дните около Великден (и Коледа) е едно- повод за ядене, пиене, гости на роднините и най-вече неходене на работа...

 

Как точно ние оценяваме тази жертва, няма въобще да коментирам, че мисля на всички е ясно, че само по празниците хората се сещат за елементарните човешки ценности, които в останалите 363 дни от годината изобщо не са на дневен ред и не впечатляват никого...Лицемерието по медиите е потресаващо, а темата за поста и смирението като акт на пречистване, осъзнаване и уважение към храма на душата,  въобще не мисля да я докосвам...Нека всеки прецени според собственото си мерило как да стопанисва тялото си и мястото, в което живее нетленната частичка от Бога във всеки от нас...

 

И последно по темата: тези дни са още един повод да се замислим върху простичките християнски ценности- уважение, зачитане, приемане, смирение, пречистване, споделяне, доброта, помощ, сърдечност,  състрадание, благост, одухотвореност и умение да гледаме по-далеч от носа си, да имаме очи и уши да виждаме и чуваме човешкото в нас с висшия си разум и със сърцето си.

 

Матера е място, каквото не съм виждала никога преди. Не прилича по нищо на никое и на нищо друго, което съм зървала- забележителна мащабност на простички домове и храмове, иззидани в скалите, а в подножието на града- зелен канъон с криволичеща приказна рекичка. А докъдето ти стига погледа- скали и пещери със символични прозорци, не е за вярване, че там са живяли хора в 20-ти век...Мястото е пълно с храмове, музеи и фрески, а помежду им са скътани малки кафетерийки, семейни ресторантчета и сувенирни магазинчета. На моменти изглежда нереално, като изграден от сценографски екип декор за филм. Много автентично, атрактивно, а панорамата от хълмовете надолу е спираща дъха..."Удивително" е слаба дума, наистина...

 

Отделихме си цял един ден за разходка в Матера. От Бари има влакове няколко пъти на ден. Билетчето е 4,90 евро на човек, влаковете са комфортни, чисти, а пътуването е по-малко от 2 часа в едната посока. Гледката до Матера е предимно маслинови и други плодни дръвчета, малки симпатични селца и много зелени, добре стопанисвани дворове и тревни площи, така че времето по пътя не се усеща.

 

От централния площад на града може да се наеме срещу 40 евро малка количка, която за около час и половина, два да ви разходи из този античен град от камък и скали, в който наистина са живели хора до 60-те години на 20-ти век...Това умът ми не го побира просто...Абсолютна сюрреалистична магия...Домовете в старинната част се наричат "саси" и са като лабиринти- един дом, прелива в друг, в трети...като пещера с много примитивни и причудливи зали...

 

В Матера решихме да го даваме по-европейски, особено като видяхме за какъв мащаб, възвишения и катерене иде реч. За да се обиколи всичко и да се обърне адекватно внимание на по-значимото в града, според мен едно 3 дни не мърдат. Ето защо се примолихме да ни помогнат  в изследването на тези забележителни места като се порадваме на комфорта на местна, възтясна  мини количка с екзотичен шофъор, който да ни заведе до най-високите места, от които да зърнем панорамите, за които няма да ни удържат краката на собствен ход, това със сигурност. От много разнасяне на Матеа, в съчетание с раница, още ме боли гърба, а за тежестта в краката да не споменавам, все едно минах отсечката София-Бари пеша :) Та решихме тук да си спестим катеренето и да се порадваме на разходка с двигател, яко раздрусване под съпровода на местен разказвач :)

 

За късмет случихме на супер учтив шофъор-екскурзовод на име Пино, който така запалено ни разказваше за всички красоти наоколо...на италиански :) Ние се правим, че го разбираме, впускаме се в диалог на английски, той още по-разпалено качва градуса на настроението и ни залива с още повече подробности...на италиански...Добре, че има и разни интернационални думички, та да хванем някоя история на две, на три :) А там, където думите не стигат, минаваме на жестомимичния език и така близо 2 часа си откарахме в супер приятната компания на сенъоре Пино, който ни развози с мини автомобил без стъкла и ни се  усмихваше щедро  под италианския си мустак с целия чар и автентична харизма на света :)

 

Тия обиколки и гледките между тях ми остнаха в сърцето- уникално място, което си струва да се види отвсякъде, заради автентичния си дух, феноменално строителство на дом в пещера, там наистина се пренасяш в друга епоха, а времето просто е спряло...освен ако не бързаш да хванеш обратния влак за Бари в късния следобед :)

 

Полиняно А Маре беше първото местенце извън Бари, което посетихме. Както се вижда от името му, намира се на морето и е само на 40 минутки с влака от Бари. Прекрасно, романтично местенце, с красиви гледки от скалите към морската шир. Старият град е прекрасен за разходки, всяка втора врата е изографисана с любовни фрески, което много ме впечатли- явно любовния живот тук процъфтява :) Всичко е много шикозно, уличките тесни, слънцето препича, а бризът и мирисът на море са ...ммм :) Панорамата от 20 метровите скали към морето е невероятна. Всички къщи са в светли, пастелни цветове.

 

Там, насред кокетна уличка се престрашихме да пробваме местна автентична паста, сушена на естествено въздушно течение върху мрежа с тензух, приготвена на основата на пшенично нишесте с броколи и чери домати. За жалост за безглутенова не бяха чували и реших да не настоявам, че току-виж ме сметнали за криминално проявена спрямо изконните полинянски традиции в кулинарния туризъм...Или най-малкото за луда :) То не стига, че изрично помолихме без пармезан и моцарела, ами сега и без глутен...нагли та нагли тия софиянци, ей ;)

 

Научихме, че в Полиняно има и луксозен ресторант в пещера, заради който идват много туристи в града. Помислих си, че няма нужда да дам 100 евро за няколко листа салата с купол от пресен босилек, пък и расъл под лъчите на полинянското слънце ;) Да оставим това изпразващо джоба приключение на запалените кулинарни туристи, които не са скарани с животинската храна :) Само, че аз си имам принципи и много държа да съм чиста пред съвестта си и в синхрон с лайфстайла ми, който предизвиква у италианците абсолютно мигане и неразбиране, защото им звучи направо смешно и фантасмогорично :) И категорично се оказа, че не ставам за кулинарна туристка :) Много лоша работа ;)

 

Полиняно ме очарова с романтика, красива морска шир и накацали белосани къщурки с много цветя, любовни фрески и графити по вратите. Отсега насетне всеки път като чуя песента "Воооларе..., кантаре...", ще се сещам за тази разходка, тъй като изпълнителят на тази прочута песен е родом от Полиняно :) Разхождахме се ние по тия романтични улички, хрупахме ябълки, моркови и се гледахме разтапящо с любов, припявайки си този легендарен рефрен :))

 

В следващата част: Алберобелло, Локоротондо, Остуни.

 

Красив, одухотворен, смирен и топъл Разпети петък на всички, които имат отношение към този сайт.

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето
» 8.03
» Лесно домашно отглеждане на поници от слънчоглед
» 2019

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе