НА СУРОВО > Хлорофил

Споделено...за живота на зелено

10 февр. 2017 | 16:37 | Публикувано: НА СУРОВО > Хлорофил

Споделено...за живота на зелено
Автор:
Янита Миланова

Даже в рима (незабравима) ми се получи заглавието, еха ;)

 

В следващите (искрени и много лични ;) редове,  бих искала да споделя какво означава за мен етично хранене в контекста на суровоядството, с превес на ежедневния порцион хлорофил и през призмата на живот, воден от желание да не вредя на никави създания, които могат да ме гледат в очите с влажен поглед :)

 

Не, това не е материал, който цели да вмени някому чувство за вина, задето не е избрал подобен път. Това не е  агитация в полза на веганизма. Аз не вярвам, че хората се променят току-така. Особено пък, ако биват заставени от някого или някой им пили на главата колко са несъвършени...Щом сме на тая земя е ясно, че сме безкрайно далеч от всякакъв досег със съвършенството...И максимума, на който сме способни е живот в старание и стремеж към по-висока вибрация...

 

Това, в което категорично вярвам е, че всеки следва своя път, съобразно своята енергийна честота, своя капацитет и своето темпо. Всякакви откровени форми на натиск и насаждане на чуждата гледна точка като абсолютна, ми се струват нелепи. Личното ми верую е в духа на „Най-доброто възпитание е личният пример“ :)  Затова много внимавам кой какво ме съветва, каква житейска позиция има, как си гледа, възпитава и лекува децата...Както и  до колко въпросната позиция е част от ежедневието му. Естествено,  не на последно място, разбира се, с какъв резултат се случва цялата тая работа...Не се трогвам от ничий имидж и ничии теоретични  (или медицински) доказателства. Единственото, което ме вълнува е какво се случва на практика...

 

Човек не става вегетарианец (веган) просто така, защото е модерно, здравословно и много шик или куул :) И ако можеше да става чрез натякване, порицаване и вменяване на скрупули, то нямаше да познавам толкова бивши вегани. Ами не става с размахване на пръст и с мъмрене с укор...Даже напротив...Заставянето и агресивната атака може да продуцират обратния резултат...Защото никой не обича някой друг да му казва как да си живее живота и кой е критерия за правилно и неправилно...Ето защо на вегаите им се носи славата на напористи, агресивни или конформисти...Съжалявам, аз не желая да давам акъл на никой как е редно да си живее живота, защото не нося отогорност за него и не смятам, че изобщо е моя работа да си вра носа в чужди дела...

 

Това, което мога да споделя от висотата на собствения си опит (18 години вегетарианство, прераснали в 7 години веганизъм), е следното:

 

От всеки човек веган не става. Абсолютно съм категорична тук.

 

Защото всички бивши вегани, които познавам, са наясно с етичните и здравословни съображения, само, че за да са бивши, означава само едно- тая работа просто не е за тях. Не им отговаря на вибрацията и не им се получава извън контекста на автомъчението. А човек да си живее живота в мазохизъм не е нищо друго, освен потискане. Бих казала, доста опасно потискане, което може да избие на патология. Вждала съм го с очите си. И то не еднократно.

 

За да поиска човек да се храни етично, си трябва узряване за това на всички нива и е нужно тая идея да дреме някъде дълбоко в клетките му и един ден просто да се събуди с готовност за ново начало на един живот, воден от Ахимса.

 

Мъчно ти е за животните, не ги ядеш и категорично не ги мечтаеш, положени в чиния с шопска салата и картофки –соте...Защото обратното е да се опитваш да бъдеш това, което не си...това, за което не си готов и това, което вероятно въобще не ти отговаря на натюрела и конституцията...

 

И ако тия редове не бяха адекватни на действителността, нямаше да има бивши вегани...

 

Опитайте се да забраните яйцата на една Калкарея Карбоника например, ами месото с тлъстинка или дебело намазаната с краве масло филия на една Пулсатила :) Ако искате да знаете какво е потискане, ето това.е...Човек да не е наясно кой е, какъв е и каква му е чувствителността спрямо другите форми на живот...

 

Прекарала съм голяма част от детството си на село, където съм виждала всяка година по Коледа как прасето Гошко биваше принасяно в жертва и впоследствие разфасовано на съставни части в една дузина легени. И всеки път като влизах в банята, печалния поглед на Гошко, зареян в отвъдното, ме гледаше половинчато през капака на някоя кофа, в очакване да бъде приготвен на пача с чесън и повечко оцет и зехтинче.. В името на изхранването на семейството, заветната зимнина в буркани и други кулинарни шедъоври,  остатъка от тая  "богоугодна“ работа се видоизменяше на 5 ката нанизи със сушащи се миризливи творения, както е модерно да им казваме сега  „домашни деликатеси“..

 

Инвалидизираните кокошки, които не изпълняваха задълженията си за яйца/ брой/ на ден,  ги очакваше само една перспектива- тая на тенджерата под налягане, мисля, че няма какво да споменавам нататък..

 

Животът на село ме научи, че месото не идва от магазина....Нито млякото идва в тетрапак опаковка...Нито кравата доброволно е пратила по куриер сиренето си, понеже й е останало вповечко мляко, след като е нахранила щедро детето си...

 

Обаче искам да ви кажа, че човек трябва да има чувствителност  по тая тема, за да може нечия смърт или страдание в името на вечерята му,  да го докоснат дълбоко, та да се замисли...

 

Винаги съм била вътрешно убедена, че мога да живея без месо, мляко, риба и сирене...Познавам себе си добре. Обаче се въздържам от теорията, че всеки би могъл със същия резултат...

 

В семейството, в което съм отраснала, няма вегетарианци. Нито вегани. И когато аз, като едно дете на 14 годишна възраст, започнах да си задавам въпроси,  до колко е редно да слагам в чинията си трупна храна, очаквах, че няма да получа подкрепа в това си начинание от никого. И ако съм решила нещо в тая посока, ще се оправям сама с тая работа. По онова време да си вегетарианец беше равно на сектант...Нямаше ни книги, ни форуми, ни ФБ, ни от кой да почерпиш опит...Караш на принципа "проба-грешка" и се молиш да си заслужил някак си на пътя ти да се изпречи някой себеподобен, с който,  ако не друго, то поне да разменяте база данни...Как се менят времената...Сега всеки 3-ти, който познавам не яде месо ( и риба :)..

 

.А в далечната 1992 имаше купонна система, гладувах системно, за да мога да си купя акварели "Ленинград" и четки "Да Винчи" и имах една-едничка книга по темата, която все още пазя с носталгия "1001 въпроса и отговора за природосъобразен живот" :)) Някой ден ще напиша ревю на нея :)

 

Покрай навъртането на километража на годините ми, започнах да схващам, че хората сме различни, имаме различна настройка, енергия, вибрация, сетивност и житейски уроци...И не е зле да се научим да чуваме себе си адекватно и да се отнасяме с разбиране към личната си еволюция. Както и към тази на другите ни събратя от породата на Хомо Сапиенса :)

 

За живот на трева узрях около Христовата възраст, когато разсъждавах върху темата за етично и здравословно и си дадох ясна сметка, че всичките тези 18 години вегетарианство въобще нямат грам отношение към това да не причинявам страдание на чифтокопитните майки, които се лишават от бебетата си, за да имам аз сирене и кисело мляко в хубавата си чиния от костен порцелан... Понеже то без калций не може...Ами протеините...Ами Б12....:) Те лакарите отдавна са казали, че без тях не може..

 

После се оказа, че много от  нещата, които ми казваха лекарите, се оказаха съвсем не така :) Но това е тема за друг разговор :)

 

С времето, увереността ми в живота на зелено стана по-стабилна, защото съвестта ми работеше в унисон с личната ми вибрация и нямах ни една причина да се съмнявам, че тая работа не е за мен. Към днешна дата (и спрямо лабораторните ми резултати  от вчера),   не съжалявам ни за миг за тази си стъпка. Какво ще се случи в обозримо бъдеще- времето ще покаже...:)

 

Осем грама протеин на ден все има от къде да си набавя, а калций има къде ли не, при това в органичен, суров и етичен вид. О, да, Б12 ми е над средната референтна стойност, а хемоглобинът 136. Брей тоя хлорофил, брей тия марули......много са добри :))

 

Чудни зеленийки, зеле, цвекло и морковчета...:) Унищожавам по 2 връзки магданоз, пия по 2 литра зелено смути и си хрускам по 4 вида кълнове на ден...Зеленчуци, плодове и ядки обожавам в какви ли не сурови вариации! Каква скучна храна ;) Какъв беден на протеини и желязо дневен порцион ;))

 

Винаги съм се доверявала на интуицията си, преди да взема под внимание какво ми говори научната  (или медицинска) мисъл. Защото  теория,  която не е минала през персоналната практика,  не струва пет пари!

 

Човек от човека има една цяла Вселена разлика. И ако на мен животът на растения ми е донесъл само позитиви, то познавам  лично поне една дузина хора, при които това не е така.

 

Разбира се, има значение какъв веганизъм практикуваме, има значение дали въобще природата ни е подходяща за такъв живот, дали умът и тялото се движат с една скорост и не на последно място как управляваме имунитета си и с какво го бойкотираме (разбирайте какво правим като сме болни, ние и децата ни). Понеже,  особено по последното, никой не смее гък да каже, че тя стана страшна :))

 

Научих се да чувам интуицията си, да съм търпелива към себе си, да се наблюдавам. И най-важното- да нямам страхове, защото страхът от липси води до липси. Мисълта е енергия, както и ние вървим комплект с всичките си емоции, ментален статус и астрални тела. И по тяхната тоталност не приличаме на никой друг хуманоид.

 

Това, на което ме научи животът на зелено, е да функционирам в мир със себе си. И в мир с околните, различни от мен...И да си имам, като резултат от личната ми опитност, изпитани и работещи ежедневни ритуали, които хранят както тялото, така и душата ми. Научих се да правя профилактика на организма си с периодично въздържане от хранене и вода. Научих се да готвя сурово и храната,  с неунищожени ензими,  да е основна в менюто ми и първи избор... Научих се, че да си на растения не означава скука в никой случай... Научих се, че никое хайванче няма има повод да ме навестява в кошмарите ми, задето съм го изяла...Понеже то без протеини не може...Научих се, че мога да си правя фантастично мляко и сирене, без никоя крава да загуби бебето си заради мен...Научих се, че това да си на растения не е диета, а житейска философия :)

 

А всичко това ми стана още по-ясно, когато се оказа, че ще имам свое бебе...И ми стана кристално ясна връзката "майка- бебе" с целия акт на кърмене, като акт на любов между индивиди от един и същ биологичен вид...И съвсем ми се избистри темата за несъвместимост между протеин от крава и протеин от човек...

 

Въпреки всичките спорове, караници, търкания и прочие вербални побоища, на които се натъквам често,  не знам дали човек е роден месояден, растителнояден или всеяден. И не ме интересува грам. Защото след всички книги, които съм изчела по темата, оставам вярна само на едно- това, което казва моя опит и моите лични резултати. Защото човек не е само физическа обивика, ами е и емоции, ум и конкретна и уникална вибрация.

 

Когато на 14 реших да зачеркна месото, се оказах крайна...Сега познавам толкова много вегетарианци. В наши дни, обаче веганизмът е краен...Ами не познавам много растителноядни. Особено такива, които да отглеждат и децата си на растения :)

 

И се започва една тирада кое е правилно и неправилно, естествено и противоестествено...

 

Нароиха се десетки здравословни течения...всички с претенции за правилност...И се започна едно размахване на пръст- всичко, различно от моята теория е напълно погрешно...Едно нещо се пропуска в цялата тая работа и то е Индувидуалност и Индивидуална възпроемчивост и реакция към дадено нещо...

 

Ето защо смятам, че към всяка теория следва да се подхожда персонално. Според моя опит и личното ми мнение, няма такова нещо като „здравословно всемирно хранене“, което важи с една сила за всички. Защото аз няма нужда ни от месо, ни от яйца, за да се чувствам здрава и пълноценна. Като гледам дъщеря ми на 4,5 г., не вярвам и тя да има :) Но всеки решава за себе си...

 

И смятам за доста наивно човек да подхожда със сляпо доверие към казаното от някой авторитет, без да има генерирана и доказана  във времето лична опитност по темата...

 

Както беше казал  Кришнамурти „ Не е признак на добро здраве да си добре присособен към болно общество.“-  за мен най-доброто обобщение на овчедушието и сляпото следване на някакво наложено статукво...

 

Харесвам Кришнамурти, а още повече харесвам моя учител Джордж Витулкас, който е бил негов хомеопат немалко години в Индия, някъде през 60-те на миналия век  :)

    


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Аспекти на суровоядския лайфстайл и хлорофилната философия през личната ми опитност
» "Magic Pills" документален филм на Ананда Мор за хомеопатията- научно базирана и ефективна или плацебо, застрашаващо живота
» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Ден на Здравето
» 8.03

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Калина

10:58 | 29.Apr.2018



Янита, благодаря ти за прекрасния сайт! Благодаря на съдбата, че те срещнах! Ти си вдъхновение!


АНТОАНЕТ

11:43 | 13.Feb.2017



ПРИЯТНО Е ДА ВИБРИРАШ НА ЕДНА ЧЕСТОТА С НЯКОГО . БЛАГОДАРЯ ЧЕ ТЕ ИМА


Янита-RawLab.bg

12:08 | 14.Feb.2017



Скъпа д-р Антоанет, аз ти благодаря!


Даниела

13:30 | 12.Feb.2017



Изчетох всичко на един дъх! Много се радвам, че има хора, като вас, Янита! От всяка думичка лъха толкова чистота, разбиране и смирение. Всяка думичка толкова много гали душата ми и е в унисон с нея, че просто исках да напиша - Благодаря!


Янита-RawLab.bg

12:11 | 14.Feb.2017



Даниела, радвам се, че сте усетила нещата по начина, по който съм искала да прозвучат и според както ги разбирам и най-важното- живея :) Благодаря Ви!


Иво Стоянов

9:54 | 12.Feb.2017



Дано не прозвучи пресилено, на 51-а съм, но по-умно изказване по тази тема не съм чел.


Янита-RawLab.bg

12:12 | 14.Feb.2017



Благодаря, Иво! Значи все пак разликата във възрастта ни не е толкова голяма :)


Десислава

11:32 | 11.Feb.2017



Здравейте! Много харесвам сайта ви и съм благодарна, че споделяте вашият личен опит с нас, тези които знаят малко за вегетарианството, веганството и хомеопатията.


Янита-RawLab.bg

12:14 | 14.Feb.2017



Деси, благодаря за обратната връзка! Радвам се, че темите, които разглеждам са полезни за Вас :)


Горе