Обичам дълбоки филми, с послание, с интелигентен замисъл.
Филми, в които са вложени страст, находчивост, сърце...И които по своята същност надскачат ограниченията на ограничените ми сетива. Такива, които ме изкарват извън комфортните релси на обичайния ритъм, дават ми тласък да мисля и до последно ме държат в плен на историята си.
Запътихме се през 2015-та към „Солта на Земята“ заради високата „заявка“ на филма- майсторски монохромни фотографии, непознат автор, режисура на Вим Вендерс, социален сюжет... Но кой да предположи, че този филм ще ни остави без дъх, думи и без...мен специално...без носни кърпи...
След финалните надписи даже не можех да си отворя устата, за да кажа дори една сричка...Само се спогледахме мълчаливо и си дадохме сметка, че този филм Е и е за нещо Голямо. Друга дума не ми идваше...
Решавам да гледам филма втори път, сама, в „G8“, да си водя записки, да осмислям видяното на хартия, да затвърдя спомена си, да го споделя тук.
Отивам десет минути по-рано, прожекцията е под въпрос, няма ни един продаден билет, купувам два, за да си го гледам сама. Ами да, това да не е премиера на „Angry Birds“в МОЛ-а…
Още по-добре, няма да ме облъчват с пуканки и ще си го гледам на абсолютна тишина, така, че да стигам безпрепятствено до мислите си...Казвам си "Еха...камерна прожекция, само за ценители" :) Направо граничи със снобарията, само дето съм по дънки и кецове, така, че не се брои ;)
Купувам си смути на бара, влизам и изваждам бележника. Незаконно е да снимам в залата, но си нося и фотоапарат- всичко в името на "нАуката", предварително се извинявам на милите хора, които ме пуснаха на доверие :)
„Солта на Земята“ е филм за хората или по-скоро за човечността, абдикирала от хората. За природата на човеците- тази в тях, с която са изгубили изначална връзка и тази извън тях- която съсипват, сякаш е просто нескончаема даденост...Филм за загубата на надежда в човечеството...за изгубения смисъл...И за равносметката, скрита зад начина един креативен човек да се справи с всичко това. Ида го сведе до езика на Светлината и Сянката- до простия фотографски способ за диалога помежду ум, в играта между хилядите им нюанси.
"Солта на Земята" е филм-портрет на Себастиао Салгадо. Автор, приел ужаса като второто си Аз, научил се е да живее с него и до него десетилетия наред, далеч от семейството и децата си.
Отвъд скръбта, мизерията, гладът, болестите, сушата, геноцида, репресията, лудостта и страданието на хората, към които Себастиао подхожда с безмерно уважение, виждам един филм, разказан на монохроматичен, естетски език и споделен така, че няма как да остави равнодушие у зрителя. Красив, дълбок, настръхващ.
Филм, който поставя въпроса ‚Заслужава ли човешката раса да бъде спасена?“
"...Хората сме ужасни и вършим ужасни неща, съграждаме си свят, който не можем да споделяме..."
Себастиао Салгадо изоставя дипломата и мечтата на баща си да стане иконмист, за да следва собствента си мечта, инвестира семейните пари във фотографска техника, безусловно подкрепян от съпругата си, се впуска в неясната съдба на социален фотограф в най-размирните точки на планетата, в търсене на лицето на човешката раса, такова, каквото е- разтърсващо, изкривено, страшно...
Съавтор на филма е големият син на Салгадо, който е „попил“ от страстта на баща си и води разказа в чисто човешки план през призмата и погледа на на момчето, чиито баща винаги липсва, но го напътства чрез Мисията си на свидетел на страданието по света, на неуморен пътешественик, на личен герой...
"Човек , който дори и с мечка пред обектива, пак мисли за копозиция..."
Как се живее след като човек е станал свидетел на толкова страдание и то го е белязало доживот.?
Като се пренапише Света... Като се върне чистият спомен от детството, като се вложи цялата енергийна мощ в сътворяване на нещо, което ще остане и след него, като се въплъти идеята за Вечността в една идея...
Една идея може да расте, да еволюира, както една гора...Една нова гора, залесена с 1 млн. дръвчета, една напълно въстановена еко-система, в която животът се е върнал...
"Дърветата са дом за всички, човекът е част от камъчето, от пръстта...Да отдадем почит на Планетата..."
"Хората са солта на Земята...Всеки формира начина си на виждане според своята история..."
Какъв поглед, каква дълбочина...
Един проникновен поглед в сърцето на Мрака.
Коментриай