Накъде върви днешният свят, към Рая или към Ада? Мисля си, че всички знаем отговора.
Какво можем да направим, за да обърнем хода на нещата, понеже всички виждаме с просто око последствията от замърсяването, глобалното затопляне в световен план, парниковия ефект, обезлесяването, топенето на ледниците, изчезването на цели животински видове, регреса на биоразнообразието, огромните щети, причинени от хранителната индустрия, лакомията за печалби за сметка на загубата на крехкото еко равновесие, свръхпроизводството и кървавата страна на нещата...Понеже всички тия факти ни засягат не косвено, а пряко. Засягат още повече нашите деца- тези, за които милеем най-силно и даваме мило и драго да им осигурим всичко, за да са щастливи. Но дали се замисляме каква планета ще им оставим, каква земя ще наследят от нас...
Ние влияем на тази световна деструктивна тенденция с личните си избори всеки ден. Природните ни ресурси са ограничени и трябва да се научим да живеем по-отговорно, с по-високо ниво на съзнание, давайки си сметка, че ние сме свързани помежду си и всички заедно сме свързани с планетата, която обитаваме. Нищо, че проблемът не се намира в личния ни двор. Здравата планета буквално е единственото нещо, без което не можем да оцелеем и единствено с активен и осъзнат начин на живот, нещата в глобален план могат да се променат към добро. А това, с което можем да започнем е личния пример.
14-тия Далай Лама за екологията, за изборите ни и за осъзнатостта:
"Намирането на вътрешния баланс.
Според будисткото учение, съществува много тясна взаимозависимост между природната среда и живите същества, живеещи в нея. Някои мои приятели ми казаха, че основната човешка природа е донякъде насилствена, но аз им казах, че не съм съгласен. Ако изследваме различни животни, например тези, чието оцеляване зависи от отнемането на чужд живот, като тигри или лъвове, научаваме, че природата им е осигурила остри зъби и нокти. Мирните животни, като елени например, които са растителноядни, са по-нежни, фини и имат по-малки зъби, нямат остри нокти. Ако погледнем нещата от тази гледна точка, излиза, че ние, човешките същества, имаме ненасилствен характер. Що се отнася до въпроса за оцеляването на човека, хората са социални животни. За да оцелеем, ние се нуждаем от спътници. Без други човешки същества просто няма възможност за оцеляване, това е природен закон.
Тъй като дълбоко вярвам, че хората по съществото на тяхната природа, са нежни като същност, чувствам, че е редно да поддържаме нежни, спокойни отношения с нашите близки човешки същества, но и че е много важно да разширим същия тип нежно отношение към околната природна среда. Морално казано, ние трябва да сме загрижени за цялата си среда.
Има и друго нещо, не е само въпрос на етика, а въпрос на собственото ни оцеляване. Околната среда е много важна не само за това поколение, но и за бъдещите поколения. Ако използваме околната среда по екстремни начини, въпреки че сега можем да получим някакви пари или друга полза от нея, в дългосрочен план ние самите ще страдаме, както и бъдещите поколения ще страдат. Когато средата се променя, климатичните условия също се променят. Когато те се променят драстично, икономиката и много други неща също се променят. Дори физическото ни здраве ще бъде силно повлияно неизбежно от тези промени. Така че това не е просто морален въпрос, но и въпрос за собственото ни оцеляване.
Ето защо, за да успеем в опазването на природата, мисля, че преди всичко е важно да постигнем вътрешен баланс в самите хора. Злоупотребата с околната среда, довела до такава вреда за човешката общност, възниква поради незнанието за значението и важността на околната среда. Смятам, че е важно да помогнем на хората да разберат това и да работим за това. Трябва да научим хората, че околната среда има пряко отношение към нашата полза, към нас самите.
Аз винаги говоря за важността на състрадателната мисъл. Както казах по-рано, дори от вашата чисто егоистична гледна точка, вие имате нужда от други хора. Така че, ако развиете загриженост за благополучието на другите хора, споделяте страданията на другите и им помагате, в крайна сметка ще имате полза и самите вие. Ако мислите само за себе си и забравите за другите, в крайна сметка ще загубите. Това също е нещо като закон на природата.
То е съвсем простичко: ако не се усмихваш на хората, а си неприветлив, те отговарят по подобен начин, нали? Ако се отнасяте с други хора по много искрен, честен, открит начин, те се държат по подобен начин. Всички искат да имат приятели и не искат да се сдобиват с врагове. Правилният начин да създадете приятели е да имате сърце, а не просто да сте собственик на пари или власт. Приятелят на властта и приятелят на парите са нещо различно: Това не са истински приятели. Истинските приятели трябва да са истински приятели на сърцето, нали? Винаги казвам на хората, че онези приятели, които идват към вас, когато имате значимост, пари или власт, не са ваши приятели, а приятели по интерес, защото щом парите и властта изчезнат, тези приятели също са готови да си отидат от вас. Те не са надеждни.
Истинските, човешките приятели са в готовност, независимо дали сте успешни или нещастни и винаги споделят своята скръб и тежест с вас. Начинът да се създават такива приятелства не е чрез ядосване, нито чрез добро образование или интелигентност, а чрез чисто сърце.
Ако се замислите по-дълбоко, ако трябва да сте егоист, тогава бъдете разумно егоистични, а не тесногръди егоисти. Ключовото нещо е усещането за всеобща отговорност; това е истинският източник на сила, истинският източник на щастие. Ако нашето поколение експлоатира всичко налично наред - дърветата, водата, минералите и т.н, без да полага грижи за това, което ще наследят следващите поколения или бъдещето, ние сме виновни, нали? Но ако имаме истинско чувство за всеобща отговорност като наша централна мотивация, тогава отношенията ни със съседите, както вътрешни, така и в международен план, вървят към добро.
Друг важен въпрос е: Какво е съзнанието, какво е умът? В западния свят през последните един или два века има голям акцент върху науката и технологиите, които се занимават главно с материята. Днес, някои ядрени физици и невролози казват, че когато изследват материалната същност, много подробно, се отчита и някакво влияние от страна на наблюдателя. Какво е това знание? Прост отговор- човекът, изследователят. Какво знае ученият? Независимо дали го наричате ум, мозък или съзнание, съществува пряка връзка между мозъка и ума, а също и между ума и материята. Мисля, че това заключение е важно. Чувствам, че е възможно да се проведе някакъв диалог/ мост между източната философия и западната наука въз основа на тази връзка.
Във всеки случай, в наши дни ние, хората, сме много по-ангажирани във външния свят, докато пренебрегваме вътрешния такъв. Ние се нуждаем от научно развитие и материално развитие, за да оцелеем и да увеличим общата полза и просперитет за човечеството, но също толкова се нуждаем и от душевен мир. И все пак никой лекар не може да ви инжектира душевен мир и на нито един пазар не може да си го купите. Ако отидете в супермаркет с милиони и милиони долари, можете да си купите всичко, но ако отидете там и поискате покой, хората ще ви се смеят. И ако поискате от лекаря си истински вътрешен покой, а не просто успокояване и замазване на положението, което получавате от приема на някакво хапче или инжекция, лекарят няма да може да ви го осигури.
Дори днешните сложни модерни компютри не могат да ви осигурят душевен мир. Душевният мир трябва да идва от ума. Всеки иска щастие и удовлетворение, но ако сравним физическото удоволствие и физическата болка с умственото удовлетворение и душевната болка, откриваме, че умът е по-ефективен, той е преобладаващ, по-йерархивен и по-висш. Ако следваме тази логика, излиза, че си струва да предприемем определени методи за увеличаване на душевния си мир и вътрешната си притихналост. За да постигнем това, е важно да знаем повече за ума, за съзнанието. Когато говорим за опазването на околната среда, тя е свързана с много други неща. Ключовият момент е да имаме истинско чувство за всеобща отговорност, основаващо се на любовта, състраданието и ясното Осъзнаване."
* Източник: Up Lift, фотография: Tenzin Choejor, превод: Я. Миланова
Коментриай