В навечерието на Коледните и Новогодишните празници, тази година реших да не правя специален пожелателен пост. Пожеланията идват и се забравят много скоро. А и не смятам, че докосват чак толкова дълбоко някого. На тези празници, които са манифест на идеята за Рождество, независимо кой вярва в него и кой не, искам да обърна внимание и на темата за личностното Рождество във всеки от нас- личното пожелание, осъзнаване, намерение и автоизпълнение на човешкия импулс да се опитаме да работим върху еволюцията си на по-добри хора и да дадем шанс на мислите и делата ни да ни направят една идея по-висши и осмислящи същества.
По празниците всички си пожелаваме най-вече здраве. А дали се замисляме какво е здравето, как се грижим за него, как стопанисваме телата, умовете и чувствата си. Как почистваме храма на нетленната частичка в нас, която ни прави живи (различни от мъртви хора)?
Надявам се, по време на празничните софри и лудия шопинг, да отделим време да се замислим върху простичките ценности в живота ни, за чистотата на душите и помислите ни, както и да се удържим от поредната масова интоксикация с неестествена храна, пък ако ще утре да идва Армагедона (демек като за последно).
Надявам се също да ни остане време да осмислим факта колко много лична отговорност носим ние за състоянието си на здраве, както и за това на децата ни. Да преразгледаме желанието си да държим някой друг отговорен за собствените ни здравни неволи, да търсим спасение в Здравната институция, Здравната каса, Личния лекар и в крайна сметка да им подарим здравето си на тепсия.
Надявам се с осъзнати мисли и дела да застанем зад позицията, че от осъзнатите избори (и действия) по-ефективно работеща система няма.
Пожелавам на всички, които се отбиват периодично в този сайт и го намират за близък по някакъв начин или мотивиращ, да бъдат наистина здрави на всички нива, да живеят щастливо с призванието си, да се радват на пристана на здравите си семейства, да бъдат добър пример за децата си и да следват мечтите си, пълни с енергия.
И понеже здравето е най-ценното нещо, което притежаваме, в редовете надолу, ви предлагам един вдъхновяващ материал, от един още по-вдъхновяващ учител, който е близо до моето сърце и който намирам за изключителна личност.
Попаднах на тази книга през септември, когато се ровех в библиотеката на Хомеопатичната Академия в Гърция. Това място ми изглеждаше като пещерата на Аладин- пълно със съкровища. Загледах една синя книжка с бели облаци, въдушни и пухкави като небето над Алонисос, в което се влюбих доживот. Зачетох съдържанието и разбрах, че непременно искам да купя тази книга за дъщеря ми, която искрено вярвам след 2-3 години, когато ще бъде в състояние да я прочете сама, да я оцени подобаващо. В тази книга, наречена „The Nobel Book of Аnswers” има много обикновени детски въпроси като например „Защо небето е синъо“, „Защо не мога да живея само на пържени картофки“, „Какво е любовта“, „Защо чувстваме болка“, „Защо има войни“ и т.н. А на тази детска любознателност, отговарят носители на Нобелова Награда.
Много приятно бях изненадана, че на единствeния въпрос, който касае здравето, е поканен за отговор Джордж Витулкас- един голям Човек, Нобелист и Хомеопат, който определено разбира от здраве и който е така смирен, скромен и земен- истинско вдъхновение за всички, поели по много трудния път на науката "Хомеопатия".
Надявам се в авторските му редове по-долу да се долови призива за по-дълбока близост с природата и природните закономерности, защото човек е част от нея, а не от някоя химична лаборатория, търсейки лек в поредното фармацевтично хапче.
И да помним, че значимите неща в света са дело на хора, които не мислят матрично, пускайки се в общото течение, а мислят и действат като никой друг.
„Защо се разболявам?“ от Джордж Витулкас
(превода от английски език е мой)
Въпросът ти звучи лесен, мило дете. Но това всъщност е още един от сложните въпроси в тази книга, дори за възрастните е трудно да отговорят. Най-лесния отговор би бил да кажа, че лоша бактерия (организъм, който влиза в тялото ни чрез въздуха или през наранена кожа), ни разболява. Сигурен съм, че вече си чувал този отговор от твоите учители, родители или дори от педиатъра ти. Навярно, може би си питал „Ако тази бактерия е толкова лоша и наистина ни разболява всички, тогава защо татко не се разболя, когато мама имаше болно гърло, възпалено от стрептококови бактерии?" Всъщност, ние не знаем. И двамата ти родители спят в едно легло, бактериите могат да си скачат от единия на другия без проблем.
Ние, лекуващите, знаем само това: хората се разболяват, когато имаме на лице 2 фактора: външен агент, който провокира болестта (бактерия, вирус, отрова) и вътрешна възприемчивост, която наричаме още „предиспозиция“. Така или иначе, много съвременни лекари неглижират втория аспект и се концентрират само върху бактериалната трансмисия на болестта. Те обикновено са наясно, че човешкото тяло продуцира антитела (вид полицейска сила в кръвопотока ни), които се борят с нежеланите гости в кръвта ни.Това, което те не знаят е защо хората, боледуващи често, не произвеждат достатъчно антитела срещу специфичните вируси или бактерии.
Убеждението, че болестта идва от бактерии е навярно една от най-широко тиражираните илюзии в наше време. Цялата днешна научна мисъл лежи на това твърдение. Учени, лекари и бизнес предприемачи жертват време, усилия и пари за битка срещу бактериите. Нови бактерийни убици (медицински лекарства срещу бактериите) се изобретяват и произвеждат лавинообразно. Антибиотиците са добър пример в това отношение. Истина е, че пациента с настинка, който взима антибиотик се възстановява бързо от кашлицата. Но антибиотиците не се борят само срещу бактерията, причинител на кашлицата. Като страничен ефект, те отслабват имунната система, правят я вяла и възпрепятстват нейната способност да произвежда антитела, които да се борят срещи всички бактерии. Така че тялото става все по-податливо на реинфекции.
Много медицински доктори твърдят, че благодарение на модерната медицина, в световен план е намаляла смъртността. Те визират времето преди 100 години, когато неколцина души са починали от някаква болест. И това е така. Полиомиелитът например, е убил известно количество хора преди 100 години. Но ако се поогледаме наоколо, ще видим, че сега, в наши дни, има изобилие от нови други болести. Болестта на Алцхаймер, например (една болест, която кара старите хора да забравят всичко), се разпространява в момента в количества, които спокойно можем да назовем „епидемия“. Милиони хора по света страдат от нея и то не само възрастни. Напоследък много млади хора също са засегнати от тази болест. Никак не е добре, когато една 65 годишна баба не може да си спомни нищо. Но ще е същинси ужас, ако много по-младия ти баща не може да си спомни същото.
Болести, които преди това не са били познати, сега ни се явяват. Сигурно си чувал за съученици, които имат ADD (Синдром на дефицит на вниманието), един напълно нов проблем. Тези деца не са в състояние да се концентрират, те винаги се чувстват неспокойни, тревожни, не могат да учат лесно и понякога имат проблеми с речта.
Така че, ако приемем за вярно това, че в миналото определени хора са умирали от болести, то трябва да приемем, че в наши дни сме свидетели на напълно нови синдроми и заболявания, някои от които са много комплексни. Лечителите, които практикуват една много стара наука, наречена „Хомеопатия“, вярват, че употребата на антибиотици и възникването на нови болести са в много тясна връзка.Защо? Защото един истински здрав човек може да живее дълги години живот без да се разболее нито веднъж. Срещал съм много такива хора, изолирани в планините на Кавказ, в централна Азия. Те живеят в природата, в среда с незначително или с никакво замърсяване, далече от новите отрови (химични продукти за промишлеността и бита), които създадоха много нови болести последните години и които преди са били напълно непознати.
Много хора днес живеят в мръсна среда. Ние замърсяваме водата, почвата, животните и тогава чрез храната, която ядем, ние замърсяваме себе си. Замърсяването в нас ни носи болести. Нашите тела стават все повече мръсни и замърсени.
В хомеопатичната медицина, идеята не е да избиваме всички гадини (бактерии) с лекарства, хомеопатичните лечители вярват, че химичните лекарства и антибиотици само потискат симптомите на болестта, но не са способни да излекуват изобщо самата болест. Вместо да потискат, хомеопатичните лечители имат за цел да създадат в организма такава среда, в която да е невъзможно за бактериите да се размножават. С други думи, ние се опитваме да повлияем възприемчивостта на пациента да се разболява при контакт с бактериите.
Преди 200 години, един немски лекар за пръв път е изследвал този път. Неговото име е Самуел Ханеман и неговата медицина била много успешна не само в лекуването на болести като грип, но също и спрямо небактериални болести като болки в гърба, например. Съществуват повече от хиляда хомеопатични лекарства, всяко едно от тях има природна субстанция (енергия) като Пулсатила, Беладонна, Натрум Муриатикум, Фосфор, Сулфур, Меркуриус. В точната доза, те усилват виталността на болния човек. За хомеопатите е важно винаги да лекуват цялостния човек (тялото, емоциите и ума), а не да разглеждат един отделен симптом.
Така че, ако питаш хомеопат като мен, защо хората се разболяват, аз първо трябва да ти кажа какво е здравето за мен. Ето я и моята хомеопатична дефиниция: Здрав е този човек, който е напълно свободен на физическо, емоционално и ментално ниво. Здравото тяло просто се чувства добре като е свободно от болка. По отношение на ума и духовния план, здраве не означава да си егоист, а да си загрижен за добруването на човешките същества. Относно емоциите- здраве означава свобода от навици, които ни правят зависими към нездравословни субстанции или поведения, като пушене, хазарт и пр., които биха могли да ни държат в състояние на пристрастеност. Имам предвид, всяко нещо, всяка страст, която ни отдалечава от трезвото мислене и чистия ум.
И какво идва да ти каже всичко това относно причините за разболяването? Ще ти дам един пример. Нашите физически тела се разболяват час по-скоро след като са се хранили с отровна храна. Но ние не се храним само с материална храна. Ние имаме нужда от емоционална и ментална храна, също така. Отровните емоции като омраза, завист, страх и депресия ни правят болни, както и мислите да откраднем нещо от някого, да нараним или да убием някого. Тези мисли разболяват ума ни, а после и телата ни.
Собственият ми живот се е възползвал от хомеопатията. По време на войната аз бях дете, бедно дете, което изгуби и двамата си родители в германската окупация по време на Втората световна война. Продавах цигари в Атина, за да издържам себе си и сестра ми. Състоянието на костната ми структура беше ужасяващо, един от гръбначните ми дискове беше пострадал много. След войната, лекарите искаха да ме оперират. Заради операцията имаше голям риск да се парализирам. Аз просто избягах. Болката ме съпътстваше много години, докато станах на 27, попаднах на една книга на Ханеман и научих как да лекувам себе си. И се излекувах. Като бях на 15 години, лекарите ми даваха само няколко години живот. Сега аз съм на над 70 (към 2017-та на 85- все още активно практикуващ и преподаващ).
Но да се върнем на въпроса ти. Емоционалният стрес може да отслаби нашето тяло и да ни направи податливи на болестта. Под стрес (независимо дали е емоционален или физически, човешкия организъм е много по-податлив на вируси, бактерии и микроби.. Ето ти един пример. Хората, които летят, често дишат много лош въздух, това е стрес. Ето защо, 2-3 дни, след полет над Атлантика, може да пипнеш сериозна настинка. Твоето тяло казва „Лошо ме третираш и ето ти моята реакция.“
Понякога, моето тяло ми казва това и ме наказва с грип. Тогава аз не взимам антибиотици, просто знам, че на моята възраст, да летя често не е никак здравословно. Защо го правя все пак, въпреки че съм наясно с това? Защото преди да умра, искам човечеството да е разбрало за възможностите на хомеопатията. Защото аз виждам как много хора могат да бъдат излекувани с хомеопатия.
Модерната медицина е нужна, особено при тежки инциденти и сериозни болести, като рак (има много случаи на рак, успешно излекувани с хомеопатия).Но аз мисля, че модерната медицина не е способна да регенерира човека, да лекува тялото.Тя се грижи само за симптомите на болестта, тя не може да лекува на дълбоко ниво.
Според мен, ние трябва да разберем механизма на болестта, преди да сме в състояние да я лекуваме. Не само да отбелязваме болестта във финалния й етап. Болестта започва много по-рано, като липса на баланс в нас. Това е липса на баланс на енергията, на духа, това е повика на някой заболял орган. Ние трябва да разберем как, от какво и какви отрови са замърсили тялото ни и са оказали негативно въздействие върху организма ни. Древните гърци са знаели колко е важно да имаме здрав ум в здраво тяло.
Ако живеем в идеално общество, вероятно ще сме много по-здрави и щастливи. Ако искаме здраве за себе си, трябва да създадем здраво общество, в което да ни е грижа много повече един за друг, така както ни е грижа за самите нас. Вместо това ние водим войни, караме се един с друг. Няма да сме здрави, докато не спрем агресията и всички негативни намерения, съпровождащи човешките същества днес. Трябва да започнем да се държим като деца на един и същ Създател.
Тук започва хомеопатията, но нашето разбиране не расте със скоростта, с която ние имаме способността да се лекуваме.
Не знам всъщност, дали съм достатъчно умен, за да дефинирам ясен отговор на твоя въпрос. Но имам сериозно намерение да опитам да го направя в книгата си. (Витулкас има много книги по темата за хомеопатията, здравето и болестта).
---------------------------------------------------------------
Джордж Витулкас е роден на 25 юли 1932 г. Носител е на много награди (Хомеопат на века от 2000-та година), сред които и Алтернативна Нобелова Награда (Right Livelihood Award) от 1996-та за хомеопатичните му заслуги. Витулкас е използвал парите от наградата, за да създаде Академия по Класическа Хомеопатия на гръцкия остров Алонисос, в която се обучават хомеопати буквално от целия свят. През хомеопатичното му лечение са минали над 150 000 случая за над 50 години практика в класическата хомеопатия.
Коментриай