ХОЛИСТИЧНО

10 април- Световен ден на Хомеопатията

10 апр. 2021 | 06:30 | Публикувано: ХОЛИСТИЧНО

Световен ден на Хомеопатията-10 април 2021
Автор:
Янита Миланова

Всяка година на 10-ти април хомеопатичната общност по света отбелязва Световния ден на Хомеопатията. Този ден е рожден за създателя й, както и повод да почетем гения му- д-р Кристиан Фридрих Самуел Ханеман (17551843), основоположник и баща на тази велика наука, променила светогледа и живота на милиони пациенти, както и на нас, неговите последователи, които не спираме да се вдъхновяваме от делото на живота му,  придържайки се и практикувайки съгласно фундаменталните закони на Хомеопатията, основния от които гласи "Подобното подобно лекува" (Similia Similibus Curentur). Лечение чрез подобното накратко означава следното: всяка субстанция, която може да създаде определена съвкупност от симптоми в здравия организъм, може да премахне същата съвкупност от симптоми при болния пациент.

Д-р Ханеман е бил изключителен ерудит, визионер, химик, лекар (докторска степен по медицина от Erlangen University), новатор, изследовател, учен, преводач и полиглот. Владеел е гръцки, латински, иврит, английски, френски, италиански, ползвал е арабски, унгарски, испански, румънски и руски, както и някои славянски диалекти. Разочарованието му от конвенционалната медицина, практикувана по негово време (за която смятал, че нанася много повече вреди, отколкото носи ползи), го тласнало към търсене на нов природен лечебен метод, който не цели да потисне изявите на болестта, а да стимулира жизнената сила на човешкия организъм, водейки към излекуване без увреда и токсичност. Относно своята виталистична идея, Ханеман казва:

"В здраво състояние нематериалната (самоуправляема) жизнена сила- този двигател, одухотворяващ материалното тяло (организма), властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във възхитителен, хармоничен жив порядък, както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите, тъй че нашият вечен, надарен с разсъдък дух, може свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент, за да постигне висшите цели на своето съществуване. Материалният организъм, лишен от жизенената сила, е неспособен да чувства, да функционира  да се самозащитава, той дължи всичките си усещания и изпълнява жизенените си функции посредством нематериална същност (жизненият принцип), която вдъхва живот на материалния организъм в здраве и болест.“ (пар. 9-10 на Органон)


Ханеман споделя още "Чувството ми за дълг не би ми позволило лесно да лекувам неясното патологично състояние на страдащите с тези непознати лекарства...Мисълта да стана убиец или да нанеса умишлена увреда по отношение на живота на моите събратя беше най-ужасна за мен, толкова ужасна и обезпокоителна, че напълно се отказах от практиката си в първите години от брачния си живот и се занимавах единствено с химия и писане." И така започва неговия път в търсене на истината по отношение на практикуването на лечителското изкуство.

В следващите кратки редове ще разгледаме някои вълнуващи моменти, свързани с д-р Ханеман, инспирирани от книгата на Катрин Култър "The Power of Vision- Life of Samuel Hahnemann". (преводът от английски е мой.)

"Изглежда, че две концепции изникват съвсем ясно. Първата е, че е необходима индивидуализация при всеки отделен случай. Когато предписваме върху Закона на Подобието, то трябва да има покритие между лечебната субстанция и индивидуализиращата група от симптоми, а не просто да даваме същото лекарство всеки път, когато срещнем една и съща болест, като например астма, колит, пневмония, екзема или артрит. С други думи, предписващият трябва да назначава лекарство не върху болестта, както е традиционния начин, а върху пациента, който проявява тази болест...Болестите се различават при всеки пациент като проявление така, както облаците на небето са различни един от друг, съответно лечебната субстанция трябва да отговаря чрез подобие на всеки един пациент., всяко предписание трябва да е индивидуализиращо...И втората концепция е, че предписващият трябва да назначава едно-единствено лекарство в конкретния момент, защото има само една координираща всичко жизнена сила в живия организъм. Повече от едно лекарство в един и същи момент ще значи смесени стимули, съответно смесени съобщения и индикации към вече обърканата и разстроена жизнена сила, което ще възпрепятства хода на лечението....Само една подобна субстанция е необходима в един конкретен момент, която да върне жизнената сила в баланс. И за да бъдат различавани от медицинските лекарства на старата школа, моите лечебни субстанции ще бъдат назовавани "remedies", вместо "drugs", защото те лекуват болестта...(а не я потискат и вкарват навътре, както действат конвенционалните)."

"Аз реших да нарека моя метод "Хомеопатия"- от гръцката дума "homoeios", което значи "подобен" и "pathos", което означава "страдание", а лекарствата на "старата школа" (конвенционалната медицина) ще наричам "алопатия" защото техните лекарства действат противоположно като потискат симптомите, изявявани от болестта..."

Алопатия означава лечение с противоположното (етимологично от гръцки allos- противоположен и pathos- болест, т.е. терапия, противоположна на болестта. Това е подходът, използван от официалната медицина, според която предписаният медикамент трябва да се противопостави на симптомите на болестта и поради тази причина се предписват антибиотици, антикоагуланти, антидепресанти, антиинфламаторни, антихистамини и пр.

"В продължение на 2500 години човечеството е търсило надежден метод, чрез който да се бори с човешката болка и страдание. Но сега, в нашата малка къща в Стотериц, булото на истината беше надигнато от твоя любящ съпруг, който имаше привилегията да открие ключа, който отключва лечебната мистерия на Природата. Само си представи това, Хенриета!" (Ханеман към своята първа съпруга Johanna Henrietta Leopoldine Kuchler, която остава най-верния му, отдаден съмишленик в делото му до смъртта си).

След смъртта на съпругата си, през 1835 г. Ханеман сключва брак за втори път с Mélanie d'Hervilly, която под негова опека и менторство започва да практикува хомеопатия и дори през 1840 г. Хомеопатичната Академия в Пенсилвания й присъжда степен по медицина. Мелани остава позната като първата жена в историята, на която е присъдена медицинска титла. Този факт насърчава сбъдването на една нова епоха за жените- през 1848 г. в Бостън, Масачузец, отваря врати първото хомеопатично училище, в което се обучават бъдещи жени-хомеопати с присъдени медицински титли- много преди алопатичните училища да им дадат подобно право.

Самуел Ханеман умира на 88 годишна възраст, опитвайки се да подготви съпругата си за неизбежното. "Дори хомеопатите не живеят вечно", успокоявал я той, но тя била непреклонна пред наближаващия финал. "Провидението трябва да ти дължи освобождаване от страданията, след като ти си освободил толкова много хора от тях...", на което Ханеман отговорил "Защо Провидението да ми дължи нещо? То не ми дължи нищо, но аз му дължа много. Аз му дължа всичко!". Мелани не позволила в продължение на 9 дни тялото на мъртвия й съпруг да напусне дома им. В момента останките на д-р Ханеман се намират в гробищния парк Пиер Лаше в Париж, а на гроба му стоят гравирани  думите "Non inutilis vixi"- "Не изживях живота си напразно".

Д-р Ханеман остава жив в съзнанието на милиони поддръжници на науката Хомеопатия по света, най-великия медицински мислител и хомеопатичен практик на всички времена, допринесъл повече за изкуството на лекуването от който и да е. Неговото име живее в милиони благодарни сърца и умове по света, излекувани и подпомогнати от хомеопатията, от тази медицинска дисциплина, която нейния създател е описал в Органона като най-ненавредимата, най-бързата, най-надеждната система на лекуване в полза на човечеството.


И дори нещо повече. Когато Ханеман открива своя метод през 1796 г., той не просто открива начин, разбулващ тайните на Природата и предлагайки на човечеството нов начин за лечение на болестите (остри и хронични), той също открива един напълно нов начин на възприемане на света, в който живеем. Ханеман казва "Всяка субстанция на земята съдържа заключена уникална лечебна сила, очакваща да бъде разпозната чрез метода на хомеопатичното доказване и освободена чрез динамизация, и накрая да бъде насочена към страдащия пациент, съгласно Закона на Подобието. Това разбиране дава въздигане на вярата ни в милостивия Създател и в изпълнената със смисъл Вселена. То ни показва, че нищо не е тук напразно. Всяка субстанция, дори най-отровната може да бъде превърната в нещо добро и полезно, когато бъде взета в правилната доза и това се случва благодарение на вярата в лечебните закони на Природата, която дава дълбочина на хомеопатичната философия и този метод."

-------
други книги от Катрин Култър:

"Homeopathic Education: The Unfolding of Experience"
"Portraits of Homeopathic Medicines ( 3 vols.)"
"Nature and Human Perosnality: Homeopatic  Archetypes"
"Homeopathic Sketches of Children's Types"
"A homeopathic Aproach to Cancer"

Inutilis


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» 10 април- Световен ден на Хомеопатията
» Нетравмиращо отбиване на кърмаче след период на дълго кърмене
» Суров хумус от покълнал нахут
» Конституционално предписание в хомеопатията
» 2021

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе