6

Трудно е да съм майка на шестгодишна госпожица с отявлен нрав и категоричен характер, безмерна любов, желание за целуване до откат и голям, любознателен и много остроумен размах! Същински шемет!

Един ден (на 3-ти юли) в 5:08 сутринта се събуждам от писък (и мляскане)  в ухото (вариации на "Родих ли се вече и къде ми е подаръка!") и осъзнавам внезапно, че малкото момиченце, което до вчера ми бъркаше денонощно в пазвата, за да провери дали случайно не се намира  още от незаменимата бебешка храна (и необратимата алегорична пъпна връв),  днес е станало същинско шестгодишно бедствие (в розово) :)

Един малък рус пораснал катаклизъм от който:

- съм забравила какво е да спя пълноценно години наред без някоя гениална идея да не ми бъде споделена внезапно и с гръм и трясък точно, когато си казвам, че най-после ще се наспя истински и като хората... Не, имаме 5 ролки от тоалетна хартия, които спешно (сега и веднага) трябва да се превърнат в авторски бухали или пък да направим философски анализ на някоя история, която уж привидно е само за деца и не, няма нищо общо с порастването :)

- научавам какво е да се пъна в опит да измислям отговорите на най- и все по-метафизичните въпроси на света...Някой знае ли дали феите си ожулват колената понякога и имат ли майки, които да ги чакат винаги готови да избършат сълзите им с хомеопатична доза? "Мамо, защо има толкова болни деца по света и защо никой не ги лекува правилно?"

- се удивлявам, в желанието си да разбера как тази малка главица, дом на най-меките и вкусни бузи на света, е способна да побере толкова много зрялост, мъдрост, емпатия, състрадание, сълзи, усмивки, сърдене, цупене, инат, обичливост, творчески размах, вдъхновение, фантазия, крилати фрази и желание да спасяваме света- понякога с плач и умиление, понякога с гръмотевици и мълнии... "Мамо, нали няма да оставим този охлюв да се спомине под гумите на някоя кола... Не, това врабче ще живее, въпреки лошата травматична прогноза, нали?!"...

Матеа, трудно ми е да съм на нивото, което очакваш от мен нон стоп, защото мога само да си мечтая да имам вълшебна пръчка и нескончаемата енергия, която ти генерираш всяка секунда в твоята розовo-руса псорична същност. Знам само, че не ти, а ние с баща ти пораснахме покрай теб и се научихме на най-красивото и смислено обичане, на най-дълбоката свързаност, ей така, покрай белите ти, заливащия смях, разшифроващия ти, аналитичен, строг (и смешен)  поглед и изпод перушинката, в която още долавяме аромата  ти- на нашето малко (Голямо) гушливо момиченце.

А ти си вече на 6...Това е сериозна пораснала работа...

Майка ти трябва да вземе да се спре вече с тия глупави откровения...знам, че ще ми се смееш, но...такива са старомодните майки на шестгодишните :)