Амстердам отвъд клишираната представа за град на греха, червени фенери, лалета и легален джойнт

Това ревю е моя поглед към Амстердам- такъв, какъвто го видях аз в началото на май и фактите надолу са личния ми акцент върху това, което ме впечатли най-силно в този вълнуващ град извън общата матрица, извън кулинарния туризъм и най-вече извън забранените удоволствия, заради които народа (18+) настървено се втурва към летището в посока тази северна дестинация.

Амстердам за мен не беше обикновено турист-пътуване, засилихме се към него със съвсем друга разузнавателно-проучвателна мисия, свързана със семейните ни близки планове, на които в този пост няма да отделям внимание. Целта на редовете по-долу е споделяне на някои факти, за които обикновено хората не пишат, понеже са извън обичайните представи за атракция, насред която човек  да се увековечи със селфи и да се цопне по нашенски във Фейсбук.

И така, докато ми е още прясно, да драсна няколко реда импресии от този колоритен град Амстердам, културна столица на уредената северна държава (кралство) Холандия (Netherlands).

"Ако Бог е направил света, то Холандия е направена от холандците"- тази местна поговорка може би най-добре отразява завоевателския дух на кореняците холандци, които са направили цяла държава, отвоювайки земите й от морето, водата и блатата. Там всяко дърво е засадено от човешка ръка, всичко е направено и проектирано с мисъл и холандците се гордеят с националността си (не само като пият две  ракии вечер, както е по нашите ширини).

Попаднахме на 5-ти май по една случайност в Амстердам, когато държавата празнува националния си празник Liberation Day и почита загиналите от нацисткия режим. Общината се беше погрижила по паркове и градинки още от предния следобед да се поставят знамена, а на фасадата на всеки дом в деня имаше холандски трибагреник. Националният празник е почивен ден веднъж на всеки пет години, от което си вадим извод, че на тая територия хората работят здраво за процъфтяването на холандската икономика и това се вижда с просто око навсякъде.

Амстердамското летище Schiphol всъщност не се казва Шипхол, а Сип(х)ол и е огромно и брилянтно организирано, въпреки размерите си, човек трудно може да загуби ориентир. Холандският език е странна смесица между старонемски и английски и останах с впечатление, че трудно се учи. Но все пак научих първата дума Wеlkom (добре дошли)- нещо средно между английското  Welcome и немското Willkommen. От летището има удобен градски транспорт- електробуси, трамваи, метро и таксита.

Амстердамският градски транспорт е чудно уреден и безбожно скъп. Автобусите са на ток (но не са тролеи), както и много от такситата са Тесла, въобще еко мисленето на местните ни е изпреварило и в това отношение. Опазването на природните ресурси явно е кодирано в ДНК-то на холандците. В градския транспорт може да се пътува с билетче one way, 24 hours, 90 minutes или с чип карта, която се зарежда на големите транспортни възли и се разходва според продължителността на пътуването. За да не изпадам в подробности, ще кажа само, че час и половина пътуване струва 6 евро на човек с билет, закупен в електроавтобус. Децата до 4 години пътуват безплатно. В автобусите има USB хъбове, в които може безплатно да си заредите телефона или таблета, а на по-големите спирки има контакти за свободно ползване, на които може и кафе да си сварите :) В градския транспорт не чух някой да говори по мобилния си телефон, всеки уважава личното пространство на другия и реда. Всички шофъори са образовани и говорят английски перфектно, поздравяват всеки качил се в автобуса и са изключително помагащи и внимателни. В автобуса билети се купуват само с Виза или Мастъркард, не може да платите кеш. Излишно е да споменавам чистотата и комфорта. Uber услугите също са много популярни тук и понеже бълграския таксиметров синдикат не им даде шанс в България, ги пробвахме тук- системата работи безупречно и на добра цена.

Първото нещо, което видях след стъпването си на холандска земя и на дневна светлина беше камион-прахосмукачка, който обираше в 8.30 сутринта падналите цветове от уличните дървета, така, че да не загниват по паважа и местните жители да се радват на хигиена, пригледност и чистота по улиците. После си припомних трите кофи за боклук пред софийския ни дом, аранжирани с изхвърлени матраци, бидета и скъсани чували, в които ровят поне двама роми и едно куче, а около тях не се носи мирис на пролет...Обещах си да не правя паралел, че този материал би бил много тъжен...

В Амстердам не видях ни едно бездомно куче или котка, оставени на произвола на съдбата и на божията милост. За сметка на това във всеки канал и на всяка полянка се разхождат свободно патици, които са свикнали с хората и се приближават без страх към минувачите. Обаче останах особено втрещена, когато на спирката на трамвай 2, видях истински свободно скачащи зайци, които си живеят в градинката и си пасат трева на воля, без никой да им посегне и да ги пожелае с гарнитура от задушени картофки или да ги запечата на буркани.

Рай за майките с малки деца. Не видях никоя холандска майка да бута количка с бебе. Тук всички деца са метнати на колело със специален кош, в който се возят децата. А пешеходките са нарамили по едно бебе в Ерго раничка, а в ръцете държат поне още две. Многодетните семейства тук са преобладаващи и нищо чудно- държавата се грижи за сигурността и поощрява раждаемостта. Навсякъде паркове и градинки с детски площадки. Всички съоръжения са дърво, метал и въже, токсични катерушки и пързалки от шарени пластмаси не видях никъде. По полянките пикници до безкрай- щастливи майки и щастливи деца с приятели. Има обособени отделни площи за разходки на кучета и отделни градинки за деца и разходки- просто никакъв шанс да седнете на кучешкo пупу, тревата е чиста, прясно окосена,. без кърлежи, бълхи и при всичката тая вода наоколо- ни един комар. Над 90% от местните жени работят на 4 часов работен ден (ако пожелаят да работят), за да имат време за дома, децата и семействата си. Явно холандците са прозрели простичкия факт, че семейната клетка е стълб на обществото и семейните ценности тук са на почит.

Холистична нация. Тук хомеопатията има достойно място редом с акупунктурата, енергийните терапии и хиропрактиките. Имах щастието да си побъбря с нашата хазяйка по темата и останах впечатлена колко много знае за хомеопатията. В милата ни родина все още масово битува мнението, че хомеопатията е билки...И по телевизията не видях нито една реклама на фармацевтично хапче или мазило. В родния ефир всяка втора реклама е прахче за диария, ензими за газове, антипиретик за висока температура, хапче за главобол, за менструални болки, за кашлица и прочие ужасии....Кога ще детронираме вездесъщия антибиотик с това си антично и противоестествено мислене, не знам....

Естественост. Тук децата се раждат в домовете си или в родилни центрове с акушерка и дула. Тук раждането е естествено, а не медицинско събитие. Кандидат майките в добро здраве ходят до последния ден на йога за бременни и се грижат да увеличат прогнозите си за естествено и безпроблемно раждане. В България има пандемия от цезарови сечения- с повод или без....Ин витро процедурите дори не искам да ги коментирам, че ми става жал за бъдещите деца и за нивото на здраве, с което ще се сдобият...

Холандското образование. Познато в цял свят с емпатичния си подход към децата и липсата на стрес в образователното статукво. Системата Монтесори тук процъфтява. Едва ли е нужно да споменавам, че и дума не може да става за сравнение с нашата образователна система...

Местните пенсионери са супер усмихнати, спортни и френдли, един път се загубихме и помолихме спретната амстердамска белокоса дама да ни упъти, а тя пожела да ни заведе, при все че имахме да ходим пеша повече от километър на 26 градуса жежко слънце в 1 на обяд.

Pedal Power.  В Амстердам не видях Мазерати, Майбах и Ламбургини. Средната класа тук е преобладаваща- скромни, но чисти и поддържани автомобили и всички са на колело. Има статистика, че велосипедите в Амстердам са около 900 000, малко повече от жителите :)

Ландшафти и зеленина. Отседнахме в покрайнините на града, в квартала Badhoevedorp. С кеф бих си купила една къщурчица там. Всички фамилни домове са в сходен стил. Явно архитекта не позволява така популярните у нас миксажи между турбо барок, късен ренесанс, рококо и постмодернизъм, с елементи на скандинавски индустриализъм и чалгария до откат. Дизайнът е семпъл, изчистен и в натурални цветове. А градините и фасадните дворове...ах, сяхаш над всеки се е трудил ландшафтен дизайнер- красота и изящество в композиционните решения. Естетика на макс! На прозорците на първия етаж рядко може да се видят пердета или щори, ходите си вие по улицата и виждате на 3 метра от вас как домакинята вътре мие чиниите или вечеря. Просто тук никой не се вълнува от основния проблем на българина Вуте- колко е зелена чуждата морава.

"Времето и храната в Холандия са гадни". Това беше най-масовия израз, който чувах от нашенци преди да заминем. Ами какво да кажа- за 7 дни в Амстердам само 4 часа валя дъжд, а през останалото време беше 25-26 градуса с яко слънце. Хванах тен, даже носът ми се обели :) А отидохме с шушляци и полари- хората по сандали и къс ръкав....Топлокръвна нация.

Руси, по-руси, най-руси. Голяма концентрация на естествено руси и високи хора с бял тен и червендалести бузки. Жените тук са високи и ячки, въпреки че въртят педалите на всяко излизане. А мъжете са стройни и над 1.90. Всички говорят английски с холандска скорост :)

Тук може да се види как влюбени мъже се държат за ръце и си разменят интимности на улицата. Либерална нация. Гей браковете тук са разрешени :) В центъра навсякъде мирише на трева, но никъде не видях нападали по улицата напушени или дрогирани хора, нарушаващи реда и спокойствието на туристите или местните. Всеки прави каквото е наумил, стига да не пречи на другите. Никой не съди никого и на никой не му влиза в работата какво яде, пуши или гълта другия.  Иначе марихуана, хашиш, халюциногенни гъби и разни весели хапчета тук се комуникират свободно по витрините на кофи шоповете- стълпотворения няма, полиция има навсякъде, която следи да няма безредици. И маркетинга с джойнта процъфтява. Тук джойнтът може не само да се пуши, но и да се яде на сладолед, на кекс, на близалка. На летището щателно ще ви проверят дали не сте скрили някой армаган за приятелите си, на които тазгодишната им реколта не е дала задължителния минимум и нужната концентрация :). Нашият багаж беше буквално преровен, чак чадъра ми отвориха да не би да съм заклещила някоя весела "пийс мен" близалка :)) Регето дрънчи от всяка закусвалня, но обслужващите са акуратни и не ви гледат с надрусан поглед. Просто всеки си върши работата, за която е квалифициран.

Храната. За кулинарните туристи тук е рая на сирената от добитък. За такива като нас- кварталния супермаркет с био щандчето в него. Цените на някои неща са по-евтини от софийските, на други са два пъти по-скъпи. Органик краставичката се търгува по 1.4 евро, кутийка с 3 вида кълнове за 1 евро. Аеро мангото 6 евро за 2 броя. Всичко останало доста по-скъпичко. Има органично разнообразие, само да имаш да харчиш...Така, че много зависи кой как се храни, за да слагаме етикети гадна или не е холандската храна. На мен си ми дойде екстра :) Смутита има в бутилка- зелени, плодови, всякакви, както и фрешове. Е, фрешът не е като гръцкия заради липсата на количествено слънце, но това да му е кусура :) И водата от водопровода става за пиене, при това има съвсем приличен вкус.

Тук хората не висят на борсата. Тук държавата инвестира в хората, за да вливат капитал в холандската икономика. Креативният труд е отлично платен и всеки уважава труда и времето на другия. Ганъовщини, далаверка, тарикатлък и желанието да положиш усилия, за да прецакаш другия- тук просто тия неща не минават. Имах възможност да разговарям обстойно с местни и с българи, които живеят там, за да напиша това изречение. Достойна държава с достойни трудещи се, на които им е даден шанса сами да избират как да живеят, как да харчат парите си и как да осигуряват старините си, здравето си и семействата си. Все пак холандците са си извоювали това право да инвестират личния си капитал в личното си здраве и лично бъдеще според личната си визия за нещата, а не според недодялания закон, измислен от не особено интелигентни властоимащи...

Легална проституция. Тук това е превърнато в явен бизнес, от който печели държавата. Има го и на Лъвов мост, само че парите от там не влизат в държавния бюджет. Всички знаем за съществуването на момичета на късмета около гарата и държавата знае, само че се прави, че не ги забелязва...Не остана време да зърнем витрините с червените фенери, а и нямах особено желание дъщеря ни да гледа дами по гърди и жартиери, които подканват минувачите да пробват от  забранените наслади, които тук са си легални отвсякъде. И момичетата на късмета си имат годишни данъчни декларации, като всяка друга професия и всеки друг легален бизнес. А при нас се вее флага на Сивата икономика, която има не само 50 нюанса сиво....

И така, какво все пак може да се види в турист-контекста?

На първо място- красивите паркове и да се усети атмосферата.

Вондел Парк- това е общински парк с размер на близо 500 декара. Идеален за безопасни пикници и безкрайни разходки и отмора.

Каналите- разходки с лодка, корабче, има едночасови турове, които тръгват от Гарата.

Музей до музея. Тук сигурно има музей на каквото се сетите.Арт музеи, музея на Ван Гог, Националният музей, Къщата на Ане Франк, Ермитаж, музей на бирата, на футбола, на Мадам Тюсо, галерии, църкви, площад Дам с камера на живо, Кралският дворец, музей на еротиката, музей на хашиша и марихуаната...Въобще, музеи да иска човек и да го държат краката да ги обикаля...

Разходка на колело. Тук има свежа пътна маркировка за колоездачи из целия град и море от велосипеди навсякъде. Срещу 18 евро за 24 часа можете да си наемете колело по вкус и размер и да обикаляте докато ви държат краката или докато ви падне веригата :)

Градината с лалета Keukenhof. За тук трябва цял един ден, посветен на Лалето. Изумителна градина с лалета на 32 хектара, подредена по конец от всякакви разновидности лалета във всякакви форми, цветове и дизайни, в съчетание с красиви езерца, детски площадки и ландшафтчета. В градината има различни тематични павилиони, от които може човек да си купи грудки, саксии с растения или някаква флорална дрънкулка за спомен от това цветно море- мечта за всеки флорист и маниак на тема декоративни цветя, дървета, храсти и фрезии. Да падлудейш, буквално :)

В края на април тук се празнува Деня на Краля, голямо местно събитие, свързано с много ивенти, всички се обличат в оранжево и празнуват до откат :)

Harleem. Това симпатично градче в близост до Амстердам е просто задължително. До там се стига с градския транспорт. Има красива църква, много сладко пазарче с всякакви неща за бита и хладилника, приятни заведения за бърза салатка и фрешче, вятърна мелница и много романтика в Арт Нуво стил. Очарователно.

Вятърни мелници. Има десетки и повечето от тях са музеи. Тази, която видяхме ние беше музей на Рембранд.-Rembrandt Molen van Sloten със симпатична скулптура на Рембранд и жена му Саския на входа.

В Аместердам има истински леден бар, култивирана 80 годишна гора, театри, кино фестивали, културен живот, много студенти, арт магазинчета и танцови атракции на площад Дам. Въобще, има какво да се види, какво да научи човек, с какво да се обогати и за какво да съжалява, че не е налично в собствената му кочинка...

Местните тук си позволават да имат смели мечти и работят здраво и със сърце, за да си ги сбъдват в тази спокойна, уредена, чиста, зелена и ухаеща на цветя (и малко трева), ред и чистота Холандия.

Фото впечатления в следващите 35 непретенциозни кадъра :)