МАМА НА МОМИЧЕ

Бебеносене или детска количка?

9 дек. 2016 | 12:08 | Публикувано: МАМА НА МОМИЧЕ

Автор:
Янита Миланова

Родителството придаде на живота ми такъв смисъл, на какъвто не смеех да се надявам. Трудно е да се опише състояние, което думите могат само елементарно и повърхностно да загатнат и възпроизведат. То просто трябва да се изживее- с чиста емоция, която извира от сърцето и за която всяка вербална форма на изказ е крайно недостатъчна и незавършена. Статутът ми на майка ми отвори очите за неща, чувства, вълнения и изпитания, които не съм предполагала, че въобще могат да съществуват и да се отнасят до мен.

 

Но...един живот не стига, за да разберем в дълбочина какво значи безусловната любов. Тази на майка към дете. Тази на майка, която иска и полага усилия да даде максимума от себе си, за да отгледа здраво дете. Здраво дете на физическо, емоционално и ментално ниво. Дете, което да расте желано, щастливо, обичано и окрилено, за да развие потенциала си и да има шанса "да достигне висшата цел на своето съществуване“.(Цитатът в кавички е на Ханеман.)

 

Естественото родителство го разбирам така- с мисъл, грижа, любов, осъзната отговорност и много старание по отношение на всички фактори, които могат да окажат въздействие върху детето. Оптимална пренатална среда, адекватна подготовка и естествено раждане, постнатално обкръжение, дълго кърмене, естествено бебеносене близо до сърцето на мама.

 

Уважавам правото на всеки да избере какъв родител да бъде и не искам да бъда разбрана неправилно или да продуцирам с настоящото изложение чувство за вина у някой, който е избрал друг път и има различен поглед върху начинът, по който да си гледа децата. Право на всеки е да си има своя житейска философия и да я следва според ценностната си система и лична преценка за правилно и неправилно. Аз избягвам да си служа с подобни категоризации, намирам абсолютизирането за нелепо, затова моля тези редове да бъдат приети не като поучение, а като споделяне на персонален опит, довел до устойчив резултат и здраво дете. Здраво дете на всички нива.

 

Ние сме от родителите, които не толерират харченето на пари за „незаменими“ неща за бебето, от които то всъщност въобще няма никаква нужда. Решихме, че вместо да похарчим една бала пари за марков дизайнерски хибрид между токсична пластмаса, текстил, гума и метал на четири колела с амортисъори, по-разумно е да си купим естествени бебеносещи помощници, които да са с нас навсякъде и по всяко време. Защото бебето няма нужда от количка „Гучи“, а от топлината, която излъчват родителите му, от близостта им и от това да чуват естествените му нужди. Разбира се, на първо място от гърдата на мама, която не се намира в количката и е добре да е винаги наблизо и на разположение.

 

До три годишна възраст детето се намира в енергийната орбита на майката и в този период и особено докато фонтанелата не е затворена, бебето има нужда да съществува в непосредствена близост до майката (разбира се, близостта с таткото също не е за подценяване). В този период то все още е много уязвимо и се нуждае от протекция, покой и сигурност, които получава, докато чувства близкия контакт с родителите си, които го носят до тялото си, топлят го, а то усеща познатия мирис и му е приятно да го поклащат нежно и ритмично. Всичко това няма как да се случи, когато бебето е изолирано на метър и половина напред, в студена, чужда, неестествена количка, докато майка му нервно го клатушка в опит да спре протестите му и да прекрати плача му.

 

Бебето няма нужда от модерна количка. Бебето има нужда от емоционално стабилна, спокойна майка, която разбира езика на детето си и е готова да отговори на нуждите му. Разбира се, количките не са измислени за комфорта на децата, а за комфортна на майките. Само че да си адекватен родител значи в голяма степен да се себеотречеш и да поставиш нуждата на детето си пред своята. Защото то за естествено родителство се иска да имаш години наред здрав гръб и много книги за прочит, докато трае нощното кърмене :) Когато обаче всичките тези автолишения с години дават красноречиви положителни резултати и родителите вместо да влачат детето си по поликлиниките, се радват на стабилното му здраве, независещо от фармаиндустрията и фамилния доктор, то всичко това си струва. Че и отгоре.

 

Започнахме със слинг. Хубаво е да имаш бебеносещи приятелки, при които можеш да пробваш различни модели и да установиш кой е най-удобен за теб. Аз избрах такъв с халки. На таткото му ушихме по поръчка сходен модел, понеже е едрогабаритен :) Хареса му от раз, с гордост разхождаше спящата Матеа по софийските улици в слинг, а преминаващите майки край него го спираха да го питат от къде е и му се радваха „Ах, какъв баща!“ :) Не е много често явление да се види татко с мъниче на няколко дни, който носи бебето си с кеф до сърцето си :) И двата слинга поръчахме в синъо от „Dee Dee Слинг“. Ами не се сработвам никак с розовото- сигурно единствения цвят, към който съм така да се каже „алергична“ :) Със слинг разнасях детето докато стана към 10-тина килограма- в легнало и седнало положение, винаги с лице към мама и любопитен поглед, изследващ света наоколо. Заема незначително място, винаги под ръка- супер комфортен, бърз за слагане и сваляне на детето, здрав и сигурен, незаменим. Пера, суша за два часа и отново влиза в употреба. Семпло, естествено, нетоксично средство за носене на бебе. Къде една количка „Гучи“ може да се мери с подобно нещо :)

 

Слингът те прави независим- влизаш в автобус, не гледаш жално и не чакаш никой да ти помогне с количката, движиш се по ескалатор и можеш да живееш и на 8-мия етаж, без да си зависим от асансъор. Кърмиш когато и където бебето пожелае само с едно движение на ръката. Не разнасяш дисаги с биберони и дрънкалки. Убедена съм, че никое бебе няма нужда от тях.

 

С растежа на бебето и дългите разходки до Южния парк и обратно, както и преходите на Витоша, решихме, че трябва да си купим раничка за бебе. Разбира се, не е много лесно да се намери качествена, здрава, ергономична, екологична и естествена раничка. Преди години в България не се намираха такива и поръчах нашата „Ergo baby“от Щатите. За щастие има превозващи компании като Gabco, с които разумните майки не си губят времето да висят на Софийска митница по един цял ден.

 

Избрах модел от еко памук (в синъо :-Р), който струваше към 270 лв. с доставката и след 2 седмици му се радвахме с пълна сила :). Това Ерго се оказа безценно и без аналог- позволява носене в позиция лице в лице, носене на хълбок, на гръб. Има меки, комфортни презрамки, които се регулират, едно Ерго се носи и от двамата родители, направено е от органичен памук и е боядисано с екологична боя, която пада след няколко пранета, но аз не съм се трогвала от този факт. Безопасността на бебето е на първо място. Има практичен джоб и с нея може да се носи дете до 18 килограма. Е, разбира се, докато носите бебето си е добре да си купите удобни кецове и да забравите за токчетата и претенциозните дрехи :) Но пък с тази раничка можете да се радвате на безопасни, дълги разходки, без да изпитвате умора от тежестта. И да правите дълги преходи в планината, без да бутате количка по камънака. Прекрасна раничка, ползвахме я активно докато Матеа навърши 3,5 г. Беше толкова привързана към нея, че сама си я носеше като се приготвяхме да излизаме :)

 

Към Ергото може да се закупи приставка за новородени и да си носите бебето от първия ден в него. Аз не съм ползвала такава, тъй като купихме раничката, когато детето стана на 8-9 месеца и вече имаше стабилност в гръбчето.

 

Бебеносенето дава възможност на детето да расте в хармония с нуждите си,а не в хармония с нашия комфорт и рахат, който е свързан с модерното разбиране да бутаме количка, за да не ни боли гърба, вместо да гушкаме бебето си. Много хора разбират такъв подход като робуване на бебето. Аз подминавам това твърдеие с усмивка, понеже знам най-добре от какво се нуждае собственото ми дете, което няма начин да развие страхове от отхвърляне и изоставяне, чувство на изолираност и самота, докато усеща топлината на тялото ми. То расте емоционално здраво и стабилно ментално, а това са двата основополагащии фактора, за да дефинираме едно дете като здраво. И категорично няма да оцени едната бала пари, оставена в магазина за луксозна количка с лъскав бранд, огледало за обратно виждане, мултимедийна хай дефинишън 4К забавачка с тач скрийн и стерео саунд, два ката наниз на плюшени играчки с шаренки LED лампичи по тях, амортисъори и лети джанти ( примерно) ;)

 

Бебеносенето не е атрактивно и не показва социален статус по улиците. С него няма да можете да си разходите ония фешън обувки с 10 сантиметров ток, с които краката ви изглеждат така, сякаш започват от сливиците ;) Но бебеносенето дава нещо много по-ценно от това изживяване. Докато носим бебето до гърдите си, ние го храним с любов и бебето разбира, че приоритизираме неговата нужда пред тази да си разхождаме елегантните обувки, на които просто сега изобщо не им е времето.

 

В такива моменти разбираме, че трябва да направим паметник на леките, текстилни, ергономични обувки с анатомична стелка, които понасят достойно собственото ни тегло и бонус- теглото на бебето и всичко това на разстояния от по 10-15 км на ден, особено в топлите дни. Случи ми се и на няколко пъти квартални баби да ме питат дали не съм си счупила ръката, че така съм се превързала ;))) Явно градските баби са забравили, че те самите са били носени така. Моята баба веднага ме разпозна с „Тази цедилка, дето го носиш бебето“ и си припомни как е виждала подобно нещо при нейната майка в началото на миналия век :)

 

Бебеносенето ми даде възможност да продължа да работя ежедневно- бебето си спи кротки в слинга, аз си проектирам текущия дизайн, кърми се когато пожелае, без да ми се налага да си прекъсвам потока на мисълта си. С Матеа изработихме заедно много комуникационни стратегии, много опаковки, етикети и всевъзможни дизайнерски творения, обиколихме една камара печатници :) Чистихме с прахосмукачка, гладихме пране и вършихме куп домакински нужди заедно. Няма драма, когато синхронизацията между мама и бебе е налице :)

 

Всеки има право да избере как трябва да отгежда детето си и кой е „правилния“ начин, който му импонира на лайфстайла и вътрешното чувство. Щастлива съм, че аз избрах измежду всички този, който за мен е най-семпъл, естествен, сигурен, отговарящ на нуждите на детето ми и даващ му възможност да расте здраво. На всички нива.

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Свежа и вкусна лазаня от слайсирани тиквички с три вида плънка
» "Защо има война?" от Дезмънд Туту (Носител на Нобелова награда за мир- 1984 г.)
» Пълнени чушки по суровоядски
» "Raising a Vaccine Free Child" / by Wendy Lydall- в помощ на алтернативния родител
» Домашни кълнове и поници от броколи

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе