Бременност на растително хранене

Следващите смирени редове са разказ от първо лице за една необикновена бременност. Моята бременност на растително хранене. Умишлено не казвам „веган“, по-долу ще разберете защо напоследък не харесвам тази дума.

Това е разказ за силата на вярата в себе си, в собственото тяло и капацитета му,  в това, че е напълно възможно една жена да износи и роди съвсем здраво бебе на хлорофил и ....любов.

За кого е това лично откровение?

За тези, които имат силна връзка със себе си и вярват в интуицията и ценностната си система. За жените, които следват порива на сърцето си и не позволяват никому да им насажда възгледите си. За смелите майки, които имат способност да се заявяват, да се свързват с Висшия си Аз...и имат уши, за да го чуват. За тези,  които разбират, че ние хората сме енергийни творения и като такива се стремим към живот на по-високи вибрации. И за всички, които любопитстват с желание да научат нещо ново, без да осъждат и етикетизират.

За кого не е това откровение?

За тези, които смятат, че човекът е еманация и връх на хранителната верига,  а животът на планетата е невъзможен без месо, сирене, яйца и мляко. И всичките им производни, Пък били те и домашни. За всички, които смятат, че всичко полезно е написано в учебниците по медицина и е редно да се спазва, понеже така съветват медиците, а както знаем- докторите знаят всичко.

Ако сте бъдеща майка, най-искрения съвет, който мога да Ви дам е следният: не упоменавайте там, където се проследявате, че се храните различно от общоприетото. Има риск да Ви стресират, да Ви подложат на "дисекция", да Ви гледат под лупа "за Ваше добро", да Ви предпишат куп необосновани добавки и медикаменти, да Ви изложат на радиацията на безброй безсмислени изследвания само и само, защото не давате на бебето Ви жизненоважни нутриенти, които се съдържат само и единствено в продуктите от животински произход. Ако сте здрава бременна, изживявате това пълноценно, наясно сте със себе си и тялото си, практикувате успешен живот на растително хранене, то по-добре си пазете силите за раждането, а не за да влизате в спорове с всякакви лица в бяла престилка или пък в други одежди.

Да си различен често пъти означава да си в някаква форма неудобен, проблемен, ексцентричен, а и влизаш в графата „безотговорен“, ако в корема ти расте бебе и носиш отговорност и за друг живот.

На растително хранене съм от 2010, като месо и риба не съм близвала от 14 годишна. Излишно е да споменавам, че в онези години не беше лесно да си информиран вегетарианец, още по-малко да намериш себеподобни, с които да споделяте опит и да имате мини обменна общност. За този период ще разкажа подробно в друг материал.

Преходът ми към изцяло растително хранене стана съвсем естествено и спонтанно и беше в тясна връзка с процеса на по-адекватно осъзнаване на собствената ми природа, желание да не вредя и да опитам да съществувам в хармония с всички чифтокопитни, без да отнемам живота им косвено, както  и да не докосвам това, което е предвидено за изханване на собствените им малки.Такава е моята представа за веганизъм. Друг е въпросът, че това понятие меко казано се изроди последните години и чак на мен ми е кофти да се характеризирам с него, тъй като е натоварено с доста негативизъм.

Веганизмът не е диета, в която не ядем месо и сирене, защото е вредно. Веганизмът е първо желание да сме осъзнати в действията си спрямо другите форми на живот  и едва на следващ прочит- какво причиняваме на собствения си задниик. Веганизмът определено не е за всеки, особено ако не Ви се получава с лекота и имате силно вътрешно убеждение, че той е нещо, което работи добре за вас и характерът на природата Ви. Това е нещо лично и не засяга никого. Но в тази връзка наличието на веган факт се явява магнит за всякакви спекулации, от които можете да се натоварите емоционално доста неприятно.

И така...Бях набрала кажи-речи година стаж на хранене  с растения, когато забременях. Образовах се основно от малкото ми налични книги за веган и сурово хранене, както и от "Земя назаем"- по онова време- велик форум.

С партнъора ми не сме планирали бебе, бяхме се отдали на интензивен труд по новия ни съвместен бизнес в областта на визуалните комуникации, аз живеех на квартира и прекарвах по много часове в трескав дизайнерски труд. С други думи- да ставам майка не беше сред скорошните приоритети в живота ми.  Но както знаем, когато човек си прави планове без да следва знаците на съдбата, нещата се получват леко встрани от неговите планове :) Но пък според житейските уроци, за които е дошло време :)

Ако главоломно пред очите Ви нарасне концентрацията на билборди, рекламни пана, платени публикации, прес карета и прочие материали, от които изкачат розови бебета с тонове, то да знаете, че това едва ли е случайно. Аз лично, след тия отвсякъде гледащи ме пеленачета, се оказах с бебе в корема и то съвсем скоро. Имах и астрологична подсказка от близка приятелка-астроложка, че в живота ми предстои пълна промяна...Е, Венера успя да ме излъже и да се загнезди във фаталния  Осми дом, лланетите се подредиха в своя си вселенска  логика, та коя съм аз, че да протестирам ;)

За по-сигурно, купих си 3 теста за бременност от 3 различни аптеки, изпробвах ги в рамките на един ден и все се надявах на производствен дефект- всякакви идеи за бебе ми бяха чужди, при възраст 34+ нито се виждах тепърва като майка, нито пък можех да си представя как точно ще се справя с тази ситуация. Напълно нормално- десетилетия наред животът ми е бил фокусиран изцяло върху оцеляването, а навикът от дългите часове в офиса и работата като единствен смисъл на живота- всичко това се префасонира доста трудно, а мисловните модели в тази възраст са почти непробиваеми... Давах си ясна сметка, че сме само аз и бъдещия татко и ако ще ставаме родители, то ще се оправяме съвсем сами с цялата тая работа. По-късно разбрах, че това си има своите плюсове и е част от позицията на съзнателния родител- да си отглежда и възпитава детето като продукт на волята и в унисон с отговорността към акта на родителството, а не да го метне на бабите да правят човек от него :)

Упорствах до последно и роптаех срещу непланираната случка, докато не решихме новината да бъде потвърдена официално от лекар-гинеколог. Все пак може да има грешка...теоретично... :) Някак по-авторитетно ми се стори да го чуя от човек с докторска титла, отколкото от хартийка, облицована с розова пластмаса. И всичко се преобърна в момента, в който видях на дисплея ехографския образ на моето 7 седмично мъниче с размер на малко покълнало зрънце. В този момент се почувствах напълно обезоръжена, цялото ми защитно снаряжение рухна и усетих не само повика на майчинския инстинкт, но и пълно единение с тази малка душа, която ме бе избрала и се беше настанила неканена в корема ми. От тук нататък, мислите ми се насочиха изцяло в преосмисляне на живота, навиците ми, приоритета ми, а емоцията, която изпитах при вида на малката туптяща форма на живот, надминаха всички ограничения на възприятията ми.

От този момент насетне, вниманието ми беше концентрирани основно в това как да създам възможно най-добра среда за развитие на моето малко бебче, как да се науча да разбирам по-добре нуждите му, да общувам с него, да чувам знаците му, интуитивно да го следвам, пазя и обгрижвам.

Най-напред от всичко, исках да запазя спокойствие, за да мога да мисля трезво и да се готвя съзнателно за бременността си, да я изживея така, както искам- естествено, без излишно напрежение, да запазя хармонията в себе си и да създам удобства бебето да расте необезкокоявано в мен.

Не познавах лично ни една бъдеща майка на растително хранене, с която да се посъветвам,  от която да почерпя опит или информация. Вътрешната ми увереност обаче, че съм напълно здрава и бебето е добре, беше много силна и аз й се доверих, оставих я да ме води и така до самотото раждане.

Първата стъпка беше да ревизирам храненето си, като въведох по-голям процент сурова храна, увеличих покълналите семена, зеленолистните под форма на салати и зелените смутита заеха съществена част от храненето ми. Експериментирах смело с дневните си менюта и разчитах на интуицията си и на книгите си, не съм се насилвала да ям нищо, което не ми е било по вкуса, нито пък съм следвала нечии съвети. Четях, прекроявах по своя размер инфото и следях за реакция. През този период си понакупих суровоядска литература и започнах да пробвам прочетеното смело. Не съм повръщала нито веднъж, запазих виталността и енергията си до края на бременността си, не съм се залежавала, нито съм ползвала отпуск по майчинство. Просто пренастроих живота си спрямо новия ритъм, като се постарах да съм бременна, но и да си бутам работния процес докъдето ми е възможно, без това да е в ущърб на бебето. Фокусът в храненето ми беше върху зелените храни, млека от покълнали семена, фрешове, смутита, салати, ядки, плодове и изобилие от много видове кълнове. Започнах да се уча да отглеждам част от храната си вкъщи.

За периода на цялата бременност качих 10 кг, 6 от които свалих още в родилния дом, а останалите в рамките на месец и половина след раждането.

Опитвах се да влагам конструктивна настройка при приготвянето на храната си, да я правя с идея, че храня с нея моето бебче, да я зареждам с добри намерения и позитивни утвърждения, да я превърна в енергиен носител за изграждане на здраво детенце.

Записах се на проследяване във видна столична частна клиника. Въобще обаче не си представях, че всеки месец ще е нужно да ми гледат бебето на ултразвук, че ще ми правят постоянни кръвни тестове, в това число и за гестационен диабет и това при условие, че съм напълно здрава и бебето е добре. Не бих допуснала втори път да ми се случи подобно нещо, изживях го леко стресирана и с известна доза притеснение... Признавам си, не бях много ОК с този план за проследяване... Бебето ни вървеше с тегло малко  по-ниско от нормалното и това е съвсем обяснимо, все пак го храня с хлорофил, а не с карловска луканка. Изписаха ми таблетки с магнезий, желязо, фолиева киселина и някакъв препарат за по-добър пренос на хранителни вещества от плацентата към плода. Купих си само органична фолиева киселина, която пих до края на 6-тия месец. Всичко останало се постарах да мине покрай ушите ми. Разбира се, бях споделила с лекарката, че се храня нестандартно и това неминуемо не беше прието радушно.

Моята интуиция ми подсказваше , че с бебето всичко е наред. Отглеждам го добре, топло и уютно му е, храня го старателно, развива се здраво и е напълно нормално, макар и леко встрани от БДС стандарта.

Покрай моя близка,  наскоро родила приятелка,  разбрах, че йогата за бременни може да подпомогне процеса на раждането без лекарска намеса и започнах да посещавам практиките редовно в „Естествени идеи“. Признавам с ръка на сърце, че това беше много мъдра стъпка и се радвах на всеки час, в който по време на йога занятието се учех да общувам с детето си, тренирах визуализация на процеса на раждане, техники за отпускане и контрол на тазовото дъно, медитация, релаксация, йога асани. Не си падам по фитнес и разни подобни активности, но цял живот ще съм благодарна на Галя Дянкова затова, че и днес ходя на йога, благодарение на нея,  тя ме увлече по стремежа към вътрешно самопознание, научи ме на нежност, по-добро разбиране за тялото ми и процесите, които се случват в него, научи ме и на любов към йога. Към днешна дата дъщеря ми също учи йога и вярвам, че това въобще не е случайно :) От Галя научих и първата рецепта за сурови  сусамови бонбони с тахан :)

Следващата стъпка беше да избера опитен помощник за раждането си и открих точния човек в лицето на Оля Дукат. Тази жена нито веднъж не ме осъди за начина ми на хранене, пристъпи към мен с уважение, зачитане на нуждите и ценностите ми, беше ми увереността, че мога да се справя и да родя точно по начинът, по който планирам и искам това да се случи. Тя се погрижи всяко мое желание, свързано с раждането да бъде факт. В разговорите ни през хода на бременнността, тя самата, като майка на 3 деца, ми вдъхваше сигурност и ми даваше спокойствие. Общувах често с нея и я информирах за всеки нов етап от бременността ми. Разбирах същността на родовия процес, запознах се с усещанията и промените през различните фази и благодарение на Оля "влязох" в раждането напълно подготвена и с ясно съзнание, че това е нещо, което е съвсем по силите ми и ще се случи точно както го искам. Щастлива съм, че я избрах да ми бъде дула и с това изживях раждането на мечтите си- съвсем както го планирах и очаквах :)

Наясно съм, че да кажеш добра дума за човек, който е бил до теб в много важен период в живота ти и си научил нещо ценно от него, за повечето хора е трудно нещо...Въобще, българинът не умее да благодари спонтанно и от сърце, особено ако не бъде заставен по силата на някоя практична умисъл...Аз обаче не страдам от подобна "болест" и смятам за достойна благодарността, която идва от дълбините на душата и се отнася към стойностни хора, помогнали да се домогнеш до нещо, придало  стойност на живота ти. Благодаря на Галя и Оля от сърце!

Бременността ми протече наистина идеално. Нямах никакакъв дискомфорт, отклонения в изследванията, работех до последния ден, общувах много с бебето в корема ми, не позволих нито едно хапче да влезе в него, нито пък друга стандартна фармация за бременни... Формулата „Постно и сурово“ за мен се оказа много успешна, защото макар и на растително хранене и с плод в не добра позиция за естествено раждане, бебчето ми се роди напълно естествено и съвсем здраво- без дори да имам венозен път.

За овладяването на емоциите и страха от непознатото приемах капки на Бах и пристъпих към събитието без страхове и без съмнения, уверена, силна и спокойна в себе си, в процеса на раждането, а  чувството, че всичко ще бъде наред не ме изостави ни за секунда, оставих се на вълната да ме поведе.

За самото раждане ще разкажа в следващ материал.

Целта на настоящия е да покаже, че иска ли човек, намира начин,  следва ли сърцето си, вратите му се отварят сами, нужно е само да ги прекрачи, да се отърси от чужди предразсъдъци, стадно мислене, калъпно формирование на съзнанието,  да се отърве от чужди правилности, да последва себе си и неговия план става и Вселенски план.

Изживях всеки час от бременността си съзнателно, с чувство, отговорност към себе си и детето ми,  положих  старание, подготвих се добре за тази най-вълнуваща среща в живота ми.

Вярвам, че бременността е много личен и специален период в живота на всяка жена. След нея нищо никога няма да бъде същото. Затова съм щастлива, че изживях моята по един прекрасен начин и това ме промени много, направи ме нов човек, направи ме майка, направи ме носител на женска енергия, мекота, нежност и старание.  А това за мен значи безмерна любов, доживот.