Хомеопатия и съзнателен начин на живот

Здравето без всякакво съмнение е най-ценният ни капитал. Всичко хубаво в живота ни става осъществимо, ако сме здрави, жизнени и в добро равновесие. Без устойчиво здраве на физическо, емоционално и ментално ниво няма планове, няма мечти, няма копнежи, няма приближаване до целите ни и възможност да ги осъществим, няма порив към духовна еволюция, няма стремеж към повишаване на вибрацията, реализация на по-пълноценен, вълнуващ живот и себеосъществяване, различно от това да сме просто пасивни наблюдатели на живота си.

Когато сме здрави енергията тече безпрепятствено през цялата ни същност и изпълва с живот всяка една от нашите близо 60 трилиона клетки. В състояние на добро здраве можем да мислим трезво, аналитично и конструктивно, да правим съзнателни избори, да развиваме и надграждаме ценностите си, да задаваме и следваме адекватен курс, по който да се случва живота ни. Само в състояние на здраве можем да сме щастливи, да генерираме любов и да даряваме обич, нежност и грижа на хората край нас, да служим активно и посветено и да допринасяме с Добро към общността, от която сме част и с която сме в обмен. Когато сме в равновесие можем да имаме сетивност за красотата на настоящия миг, да сме в съзвучие с уникалността на този момент, да забелязваме дребни нещица от удивителните проявления на Природата, която ни заобикаля, да умеем да се радваме на истинските стойности, да се умиляваме от искрени жестове на топлина и сърдечност, да сме споделящи и споделени, прегърнали копнежа си за движение напред и нагоре.

В състояние на добро здраве сме способни да влизаме в дълбочина, да правим причинно-следствени връзки, да гледаме на света отвътре навън, да сме творящи и съзидателни, а когато сме креативни и находчиви, ние търсим активно решения на проблемите си и сме двигатели на собствения си живот. Това означава, че ние проектираме начина, по който се случват дните ни, средата около нас, средата в нас. И от нашите съзнателни избори зависи действителността и нашия микрокосмос да са по-красиви, по-изпълващи, по-съдържателни и по-устойчиви.

Във всяка една критична точка от нашия живот можем да спрем, да се огледаме и да преосмислим начина, по който живеем, работим, храним се и се лекуваме, за да се радваме на по-безоблачно,  неинтоксикирано бъдеще. В полето на нашата воля е да пожелаем да се разделим с отровните навици, "помагащи ни" да преглъщаме и да се справяме с живота, които ни превръщат в пасивни потребители на клинични пътеки и усвоители на таблетки с потискащи химични субстанции. Далеч по-разумно е да умуваме как можем да стоим стабилно изправени на краката си, вместо да се вкопчваме в идеята за доживотна патерица. Здравият живот се заявява от нас самите, когато сме в готовност за този път и имаме  осъзнаване за процеса.

Да сме съзнателни означава да мислим и да предприемаме качествени действия. Да се научим да вникваме и да проумяваме, че ние, бидейки човешки същества сме част от Природата, от нейния замисъл, логика, закони и контекст, живи сме, дишащи и участващи в един свят, от който сме част и който се проявява в нас. Ние сме детайл от пространството, пъзел от една цялостна картинка, която ни заобикаля, свързани сме със света и той е свързан с нас. Вътрешното рефлектира върху външното и външното се отразява върху вътрешното. Нашите тела не са просто сбор от органи, а удивителна машина, в която всяко нещо е поставено на мястото си, за да работи оптимално и да ни придвижва уверено през живота ни. Нашите емоции не са отделени от цялото и са в процес на взаимодействие с единната ни система. Крехкият баланс, върху който се крепи здравето ни зависи от изборите ни, тези, които правим всеки ден, ежеминутно, концептуално и стратегически. Отдавайки значение на това какво консумираме и какво постъпва през устата в организма ни, ние проектираме утрешния си ден и от модела, който сами създаваме като поведенческа дългосрочно-тенденциозна щампа, можем да живеем свободни от обиколки по здравни заведения или пък да прекараме живота си в чакалнята пред поредния кабинет с направление в ръка и после на съответното интоксикиращо "лечение". Когато мислим за здравето си като за първи приоритет, следва да разсъждаваме превантивно и дългосрочно, а не на базата на моментен импулс. Когато мислим за тялото си, логично е да  сме бдителни и внимателни към всеки избор, носи ли ни той жизненост или ни обрича на вътреклетъчна отпадъчност и клетъчен глад. Храната от пазарския ни списък подпомага ли работата на органите и системите ни или е повод за нескончаема възпалителна реакция и бъдещи патологични отклонения? Предписаните ни лекарства лекуват ли ни наистина или само тушират симптомите, вкарват ги още по-навътре в системата ни, разтройвайки все по-издълбоко устоите на здравето ни. Симптомите, от които бързаме да се отървем и които всъщност са отчаяния опит на организма  да ни подскаже, че нещо с него не е наред и че трябва да се вземем в ръце и да се променим.

Стъпката към съзнателен живот значи да поемем отговорност за себе си, за живота си, за изборите и следствията от тях. Да излезем от механичния коловоз и да стъпим на пътя на промяната. Инвестицията от усилия в здраве си заслужава повече от всичко. Да се храним разумно и да се лекуваме при нужда не чрез потискане на симптоматиката, а чрез стимулиране.

Един от най-честите въпроси, с които съм се сблъсквала и продължавам да се сблъсквам в моята практика като терапевт, е липсата на разбиране за значимостта на собствената роля в процеса на излекуване. Изключително много зависи от нас да добруваме в здраве и добър баланс. Можем да постигнем невероятни подобрения в живота си само като сменим темплейта си на мислене, като се разделим със статута си на жертва, като обърнем гръб на разболяващи шаблони и доброволни токсични привнасяния в дните ни. Като се ангажираме сами с процеса по възстановяването си и като избираме подкрепящ начин на живот и холистична терапевтична помощ. Пълноценното здраве няма нищо общо със супресията, с химичните агенти, които влизат в съприкосновение с имунния ни отговор и се вливат в кръвопотока ни. Здравето ни е динамично равновесие, в чиито процес ние сме главни действащи лица и отговорни участници в пътя по възстановяването му. Това, че избираме да се лекуваме хомеопатично не ни прави безотговорни към това, което слагаме в чинията си, напротив, хомеопатичната терапия изисква от нас да сме активни и отговорни както към себе си, така и към усилията на терапевта си, споделяйки му адекватна информация, нужна за предписване на добро лекарство, както и осигуряване на възможност жизнената сила да извърши лечебния процес, без да бъде затормозявана от откровени отрови, към които ние по навик сме привързани. Хомеопатичното лечение не е в никой случай преминаване от алопатични хапчета на енергийни захарни гранулки или динамизирано разтворче. Самият Ханеман ни учи, че премахването на външната причина трябва да бъде първата стъпка към правилното лечение, без значение дали това е неправилна диета и увреждащо неразумно хранене,  дразнеща субстанция, промяна на местоживеене...Всичко, което се явява пречка по пътя към цялостното излекуване трябва да бъде преразгледано и взето под внимание. Д-р Ханеман е посветил много параграфи в Органона на важността, свързана с храненето и начина на живот. Трябва да проучим всичко, което се явява  тригър за болестното състояние и да съобразим лечението с този фактор и в никой случай да не се осланяме само на миазматичното предразположение и на конституционалната слабост. А самият пациент следва да е самонаблюдателен, интуитивен, да се отнася сериозно и отговорно към лечението си, подпомагайки работата на терапевта си и по този начин приближавайки се до излекуването си.

Историята познава безкрайно много случаи на пълна метаморфоза от болест към здраве дори при много сериозни патологии, заклеймени като необратими, при това само с корекция на начина на живот и промяна на мисловния модел, както и такива с добавено хомеопатично стимулиращо самооздравителните сили лечение и подкрепа. Едно е сигурно, съзнателният живот играе ключова роля в генерирането и поддържането на устойчиво здраве на всички нива. От една страна ние сме активно избиращи по силата на здравия разум как да способстваме и допринасяме в процеса на генерирането на здраве, от друга страна се приучаваме да следим за детайли и промени, които настъпват след началото на хомеопатичната терапия и се грижим своевременно и надеждно да предоставяме тази важна информация на терапевта си, за да помагаме процеса на лечение да се случва в правилната посока и да доведе до дългосрочни ползи и конструктивни резултати. Това важи с особена сила, когато се отнася за запуснати хронични случаи, влачени и потискани с алопатични продукти години наред. От личен опит и наблюдения мога да споделя, че една сравнително витална жизнена сила, незатормозявана от пагубен начин на живот, системна фармация и интоксикираща диета, проявява много по-ясни и категорични симптоми, които водят до много по-малко слоеве за лечение и съответно по-малко индикирани хомеопатични лекарства във времето, а едно здраво, недокоснато от модерна медицинска мисъл дете, което е отгледано с разумни действия, храни се здравословно, може да живее години наред при нужда на 1-2 хомеопатични лекарства, които да ползва при редки остри състояния като грип, ушна инфекция, кашлица, тонзилит, ентеровирус и др. и след лек и обикновено еднократен хомеопатичен стимул, да се възстановява буквално за часове. Хомеопатът е непредубеден наблюдател, но е и Пазител на здравето, а здраве без съзнателност няма.

В заключение бих споделила следното:

Човешкият организъм е шедъовър на Творението. Всички органи и системи в него са свързани в логична и комуникационна връзка помежду си и работят в удивителна синхронизация и закономерност. Всяка клетка в нас е жив агент, който знае точно ролята си, мястото си и значението си, знае в кой момент да се роди, в кой момент да загине и да излезе от системата, а тя е програмирана с точна и прецизна функция и я изпълнява точно по начина, по който е нужно, за да се поддържа реда и хармонията в цялата жива "фабрика". Когато се храним и лекуваме адекватно и според природните закони, ние подпомагаме процесите, които протичат в тялото ни. Когато съзнателно си вредим с неразумни действия, ние саботираме не просто черния си дроб и перисталтиката, ние вредим на всеки елемент, който се намира в пределите на организма ни. Няма безобидни отрови, няма невинни таблетки, няма леки стероидни кремчета, няма щадящи алопатични предписания, винаги идва момента, в който тялото ни дава сигнал, че сме злоупотребили с доверието му, постъпили сме антиприродно, манифестират се симптоми, увреждат се органи, засягат се цели системи, страда здравето, а с това и целия ни живот поема в неочаквана драматична посока. И когато няма накъде, ние се стряскаме и решаваме да помислим дали пък ние самите нямаме голяма заслуга за положението, в което се намираме, дали не сме допринесли с неразумно поведение, отклоняващо ни от състояние на здраве. И дали болестта всъщност не е добър трамплин, който да ни събуди и оттласне от летаргията на пагубните навици, отглеждани с години, за да направим здравето и устойчивия начин на живот свой приоритет.

Само в състояние на здраве сме способни да живеем живота си пълноценно, свободно и творчески, да се радваме на всеки нов ден като подарък Свише, да благодарим, да сме в обмен на качествени и истински взаимоотношения, да сме полезни на себе си и на тези около нас, да даваме добър личен пример на децата си и да ги възпитаваме устойчиво.