Хомеопатия в остри и критични ситуации или как се разминахме с хоспитализацията

Тази история ми се стовари на главата точно преди 7 дни и най-важната поука, която ми изкристализира след нея е, че всяко предизивкателство, което ни застава на пътя идва, за да научим нещо стойностно от него, да оценим нивото на вярата и смирението си, да видим проявленията на природните закони на живо за пореден път и да излезем от ситуацията по-мъдри и с повече знания.

Това е случка, която вероятно е дала тласък на първите бели коси, които очаквам да видя съвсем скоро на главата си, но знам със сигурност, че след нея излязох по-уверена, по-знаеща и още по-удивена от възможностите на Хомеопатията, особено в остри случаи, когато няма време за губене и трябва да се действа адекватно, бързо и с известна доза стоицизъм.

Това лично изпитание с моята дъщеря преди броени дни ми напомни, че само за няколко часа едно дете, което всяка конвенционална майка би пратила в Спешното за минути, след като е повърнало 35 пъти в рамките на два часа, може да се възстанови напълно с правилно подбрано хомеопатично лекарство за още толкова минути време. Тук говорим за предколапсна ситуация на тотално изтощение и  обезводняване, при което детето не може да стои на краката си, не говори, не гледа, не споделя какво му е, дави се в напъни и трябва да се оцени картината основно според външната поведенческа симптоматика.

Малко предистория: Независимо колко усилия и старание полагаме в отглеждането на дъщеря ни по отношение на всеки ден от зачеването й до момента, в един хубав ден идва мига на първата температура от 40 градуса, идва първия шок "Ами сега как да се справя с това с природни методи?"... Неочаквано идва първия остър случай, от който на няколко пъти са ми се подкосявали краката, но добрата новина от това е, че за тези 5 години се научих на какво е способна Хомеопатията и как благодарение на нея към днешна дата Матеа не е изпила нито една алопатична таблетка/ сиропче/ прахче.

Успешно с хомеопатия сме се справили с бебешки колики, атопичен дерматит, с бронхит, ежегодишно по веднъж с температура от 40+. И миналия четвъртък пак с хомеопатия успяхме да се изправим на крака след може би най-кризисното състояние, което сме преживявали- остра бактериална коремна инфекция с повръщане през две минути половин ден. Сами можете да си представите какво изпитание е това за едно близо 5 годишно дете, което дори не знае какво означава и как изглежда това състояние, в което огромни маси течности излизат през устата му без никакъв контрол, с огромна мъка и без никаква възможност да се задържи на краката си.

Не искам това откровение да звучи гръмко и патетично, чрез него искам само да споделя личната си опитност и гледната си точка, защото за мен здраво дете не се отглежда в съзвучие с постиженията на модерната химична мисъл, на която възможностите стигат само до ниво потискане на симптоматиката. Здраво дете за мен се гледа в унисон с природните закони на излекуването или казано по друг начин, спазвайки устойчиви навици на хранене, уважение, зачитане на личността му и при всяко разстройство на Жизнената сила- прилагане на мъдрия закон на Подобието или казано иначе- лечение с класическа хомеопатия.

Досега никога не сме имали агресивни чревни патогени, не отглеждаме детето в инкубатор и не я приучваме да си мие ръцете по 100 пъти на ден със сапун и дезинфектант. Детето ходи на градина, играе в пръстта и пясъка, яде храна, която извън дома не се обезпаразитява (био плодове и зеленчуци, които се предлагат в градината), така че възможностите да се сдобие с някой едноклетъчен вид или бактерий са безгранични и можем само да гадаем пъроизточника на инфекцията. Подобни ситуации обаче са много опасни, защото водят до много бързо обезводняване, физическо изтощение, паника и копалс, положението става за минути животозастрашително и обикновено детето се настанява в болница, където му правят вливания през абокат, докато се убедят, че инфекцията е овладяна (потисната), след което изписват пациента.

Не искам да настройвам никого срещу болничното лечение, искам само да отбележа, че то има висока цена: рязко падане на нивото на здраве на детето след алопатичното лечение, след което то става все по-податливо на разболявания от всякакъв характер- чести настинки, бактериални инфекции на белите дробове, пневмонии, тонзилити, алергии, астматични пристъпи и прочие, които с годините се превръщат в хронични заболвания...

Това, което  мога на 100 % да твърдя за нашата дъшеря е, че за 3 години ходене на градина е отсъствала не повече от 7 дни за целия период, в повечето случаи заради сополи или много висока темепратура, която преминава за няколко часа след конституционално лекарство. С други думи- Хомеопатията никога не ме предаде. Напротив- детето е лекувано без да понижи дори с едно ниво здравето си.

Замислих се за преживяното и си дадох сметка, че екстрата "Възстановяване на здравето в много опасно и комплицирано състояние" при това с нулев риск от увреждане на здравето на детето- това го може само Хомеопатията и точния симилимум в точния момент. Защото именно тя изправи на крака детето ни, което се свличаше в ръцете ми и се давеше в мъки, докато имунната му реакция се опитваше да изведе патогена от тялото му.

В такъв момент най-важното нещо, което може да се направи, е да се запази самообладание, да се следи стриктно симптоматиката и според нея да се предпише остро хомеопатично лекарство. Аз взимах Рескю Ремеди, който ми помогна да преживея психически тази опасна ситуация, детето го приемаше като му мажех пулса и слепоочията, докато чаках хомеопатичното лекарство да подейства. В началото назначих едно от често предписваните лекарства при повръщане Nux-V, което обаче не даде резултат, защото не покриваше тоталността от симптоми на детето. В почти всички случаи до сега в остро състояние сме се справяли с конституционалното й лекарство Sulph, тъй като то винаги е покривало и острата картина. Сега обаче случаят не беше такъв. А знаех категорично, че не ставаше дума за отравяне с храна. Записвах стриктно и последователно симптомите от началото, за да съм сигурна, че в нужда ще се допитам за помощ до доверен хомеопат. Това е най-доброто, което може да направи една доста изплашена майка, чието дете върви стремително към копапс със страшна сила и лежи в ръцете й почти безжизнено. Идеална история за спешен болничен прием...

Аз обаче нито за момент не допуснах идеята, че детето ще се озове в Спешното и ще прекара там дни на системи с вливания, които ще потиснат коремния му бактерий, но за сметка на това от първа група най-високо ниво на здраве, ще го пратят директно в група II, а от там пътя до хронификацията не е никак дълъг. Имунната му реакция ще бъде съсипана, ще спре да прави редки  високи 40+ градусови температури, от които да се възстановява супер бързо за часове, ще потъне в честите възпалителни заболвания и вместо да играе с приятелите си в градината, ще се дундуркаме болни вкъщи на принципа "Два дни на градина, седмица болно вкъщи на поредния антибиотик с протяжна температура 37,5"...Тъжна прогноза...и масова практика сред децата, които виждам покрай нас...И защо се случва цялата тази работа? Защото алопатичното лечение я прави възможна с всичките си модерни химични достижения, които работят против естествената имунна реакция.

Наистина бях много уплашена, но тази случка ме накара целия следващ ден да чета Материя Медика на Vеratrum Album - лекарството, което излекува детето и благодарение на което отървахме хоспитализацията. Дадох си ясна сметка колко е важно да се наблюдават точно острите симптоми и да се предпише бързо и коректно върху този остър слой лекарство, което най-добре покрива картината в конкретния момент. Оцених и увереността, която имах към момента и подкрепата, която получих от опитен класически хомеопат. Това в такъв миг е безценно, тъй като нямах опция да отворя Реперториума, да въвеждам симптоми и да търся симилимум чрез реперторизация. Просто ръцете ми бяха заети да крепя полуприпаднало дете с постоянни, мъчителни позиви за повръщане на фонтан, което имаше силна жажда за много студена вода, по челото му имаше студена пот, тенът му беше блед, имаше огромни сенки под очите и зъзнеше от студ, макар, че навън беше над 25 градуса. За жалост аз познавах добре само хроничната и най-вече психо -емоционална картина на Veratrum Album и въобще не ми мина през ум, че това е безценно лекарство с много ясна остра картина, което може да направи чудеса за по-малко от два часа. Опитът обаче е най-добрия учител...И се оказа, че така се учи най-ефективно Материя Медика...

Критичните ситуации водят до учестен сърцетуп и със сигурност, до бели коси,  до съкращаване на житейския път с неизвестно количество дни на алтернативни майки като мен, но позитива от подобни ситуации е, че научих чудесно картината на още едно много важно и безценно хомеопатично лекарство, което до края на деня беше изправило детето ми на крака, беше върнало живеца и тена му и от инфекцията не беше останал и помен. Защото това, което умее Хомеопатията е да дава стимул на имунния отговор по един блестящ начин и да възвръща равновесието в организма чрез Закона на Подобието. А симптомите са просто опит да се възстанови изначалния баланс на Жизнената сила.

Припомних си за пореден път, че комплексния и мъдър подход за постигане на устойчиво здраве се корени в природните закони, а не в поредната таблетка/антибиотик. Хомеопатичните лекарства в остри случаи дават наистина забележителен резултат, защото са информационно-енергийни и работят за динамичното равновесие на Жизнената сила по пътя към здравето и не потискат, а стимулират имунния отговор.

Независимо колко добри грижи полагаме за здравето и храненето на детето ни, ненадейно идва момента на острата ситуация и тогава, когато трябва да се отреагира за броени минути, няма особено значение колко чисто и етично храним детето си. Всичко важно в такъв момент е да лекуваме адекватно, безопасно и със симилимум. Защото ненадейно "от небето" ни се стоварва я някой тежък вирус, я някой бактерий, я ужилване с алергична реакция и тогава е смешно да говорим колко правилно се храним, докато тичаме при личния лекар за рецептичка, тушираме треската  с Парацетамол и си пием антидепресантите заради "Хроничните паник атаки".... Смешно е и да се правим, че миазматичната активност не съществува, че сме властелини на здравето-бетон, въпреки че имаме по 28 ваксини и  не сме вдигали 40 градусова температура от деца и това е повод за гордост.... Не случайно Хомеопатията има такива забележителни успехи в случаите на епидемии от дифтерия, дезинтерия, малария, тиф, холера, СПИН в Африка и пр....

Историята, която преживях ми даде още по-ясна представа за мен самата и за пътя, който съм захванала. Замислих се колко е ценно инвестирането на времето не в цъкане на ФБ, в злорадстване по групичките, скролване до откат, лайкване и клюкарене, а в задълбочено четене на  Материя Медика и пълна отдаденост на тази наука, защото тези часове са инвестиция, която се връща с пълна сила, защото здравето е безценно,  имунитета на децата е свещен, а Хомеопатията просто верифицира тези прости природни истини.

Споделям тази история като жест към делото на Ханеман, което нито веднъж не ме подведе. Надявам се да е полезна на майките, които имат желание да отглеждат децата си далеч от алопатичните продукти. Споделям я с огромна признателност към класическия хомеопат д-р Даниел Русев- модератор на групата ни по хомеопатия към Международната Академия по Класическа Хомеопатия на проф. Джордж Витулкас- подкрепата, знанията и примера му за мен са безценни и вдъхновяващи.

За Хомеопатията все още няма научно обяснение и заради енергийно-кинетичната си, нематериална природа си има куп врагове, но възможностите й да спасява човешки живот са неуспорими, защото работи в синергия с човешкия геном и действието й често може да се наблюдава до секунди. За всичко, което съм получила от нея и за постоянното предизвикване, за себепознанието, за това че ме учи да мисля,  да ползвам ума си възходящо и съзидателно, в помощ на страданието, мога само смирено да благодаря!