ПЪТ

Импресии от Алонисос/ 2018 или накратко кое му е магичното на този остров

3 окт. 2018 | 11:27 | Публикувано: ПЪТ

Автор:
Янита Миланова

Най-значимата черта за мен на този така наречен мой сайт е качеството му да ми бъде пригледен архиватор на спомени и вълнения, да мога да се връщам към тях, когато са ми нужни и да си припомням фантастичните енергийни места, където съм била и хората, с които съм споделила тези преживявания. Така или иначе, за мен той си оставя един канал за емоционална екстровертност и неангажиращо никого поле за споделяне на лична опитност.

 

За неследящите отблизо сайта ще отбележа, че вече съм писала впечатления от о-в Алонисос, за да не се повтарям, в този материал ще споделя някои спонтанни допълнения, които може би ще се сторят за някои интересни или полезни. И знае ли човек- миналата година българската група на Алонисос беше 3-ма, а тази 15 човека, догодина като нищо ще бием индийците по численост в залата- все нетърпеливи ентусиасти, преследващи хомеопатичното знание :)

 

Независимо от всичко и от предстоящите планове на семейството за идната година, свързани с преместването ни в нова страна, пожелах си с цялото си отворено сърце да ми се подредят  вселенските карти така, че през септември 2019-та отново да съм тук, отново да уча в едно от най-престижните училища по класическа хомеопатия в света и без съмнение, пак да стъпя на Алонисос- най-хомеопатичния остров :) Просто  тук има някаква сакрална магия и това си е!

 

За втора поредна година съм тук и едва дочаквам датата за отпътуване към Волос, толкова трепет и емоционален гъдел ми генерира преживяването и всичко, на което съм свидетел на острова, че буквално като малките деца броя дните до тръгването. Има някаква особена аура по тези земи, някаква особена вибрация и притегателна сила, че направо не ми се тръгва наобратно. Не е само Академията, която се намира тук и която събира всяка година стотици хора от над 30 страни да се учат на висша Човечност и дълбоко лечение при един от най-големите живи хомеопати- проф. Джордж Витулкас на 87 г. Да ни е жив и здрав още дълги години!

 

За Витулкас и емоциите покрай него ще пиша отделен материал, както вече ми стана традиция :)

 

И така:

 

За острова

 

Алонисос е част от гръцките Споради, пътя от София минава през Волос и е към 10 часа (5 до Волос и 5 на ферибота до последния остров след Скиатос и Скопелос). Обвит е в пиратски мистерии, легенди за потънали кораби и съкровища, кристално чисти води, в които не се вливат никакви отходни хотелски тръби, прекрасни белвюта и ширини, чистота, дива природа, плажове, пълно е с котки и има истински тюлени. Ах, тюлени... Тази година ни се усмихна късмета и успяхме да засечем един, който дойде да ни поздрави на по-малко от педя разстояние, защитен вид са и е рядко явление да се види тюлен на острова, който е нещо като символ на Алонисос и може да се види отразен на всякакви сувенирни дрънкулки- от магнити за хладилник, до истински арт графики, съчетаващи удивителните гледки към Стария град Хора, чистото лазурно море и неописуемата дива красота на това място. Северната част на острова е необитаема, така че има места идеални за спорт на открито, за плаж, за разходки в тишина и съзерцание, далеч от всякакви курортни глъчки, шум, суета, истерии и мръсотия. Алонисос често е разтърсван от земетресения, тази година слава Богу не ни тресе и този факт ми е повод за блажена усмивка, предвид трусчето миналия септември, което си беше баш very welcome :)

 

На Алонисос има автентичен стар град, повечето (телефон) кадри, които съм постнала са от Хора- много кокетно и шикозно бутиково мини градче с крепост-църква, прекрасни арт магазинчета, кафенета и камънисти пътечки и възвишения- очарование за сетивата! Живописните заливи не са един и два, морето е с оня особен нюанс на лагунно синъото, плажовете са много и са основно с камъчета, като единствения пясъчен е Криси (Хриси) Милия- рай за всяко дете, въоръжено с кофичка, лопатка и формички за игра в пясъка, докато мама е на лекции :) Водата навсякъде е прозрачна, чиста, никъде няма стълпотворения, тишината и покоя са господари тук. Категорично очарование! На острова има възможност за дайвинг- за всички, които се вълнуват от потъналите съкровища, сърцеразтупващи адреналин пиратски легенди и морската фауна и флора.

 

За Академията

 

Това хомеопатично светилище е сбъдната мечта на Джордж Витулкас, който я построява преди повече от 20 години с парите от Нобеловата му награда. Да се чуди човек какво сърце живее в този необикновен лечител, как е устоял на изкушенията да не използва парите за екзотична ваканция до Бора-Бора и за луксозно возило/яхта с кожен салон, ох ;) Възхищавам му се от цялото ми смирено сърце- това е един отдаден живот в служба на хомеопатичното дело и неговите над 200 000 пациенти! С колегите от българската група  снимахме кратък филм за Академията, за личните си впечатления и за вдъхновението, което ни води в руслото на класическата Хомеопатия. Проф. Витулкас се съгласи специално за българската аудитория да даде интервю за този проект (водещ интервюто д-р Дани Русев- модератор на bg e-learning групата към Акакдемията), така че в началото на 2019-та ще обнародваме какво сме сътворили, защото всички сме много развълнувани и работим здраво, за да може тази чудесна холистична терапия да стига до знанието на повече хора (за ужас на фарма индустрията) :)

 

В академията преподават класически хомеопати от школата на Витулкас (индийски лектори с изключително успешна практика), както и самия професор, въпреки 87-те си години- в прекрасно здраве, остър ум, свежо настроение и пълен с енергия и ентусиазъм. Освен че попихме много прозрения и опитност от него, и тази година той не пропусна да ни просълзи с финалната си реч, един урок по висша хуманност, състрадание, любов към дълбокото знание за човешката природа и непрекъснат стремеж към усъвършенстване,  откъс от която ще споделя допълнително в отделен материал.

 

За големия хомеопат проф. Витулкас

 

В този сайт съм писала много за него. Изглежда не ми е достатъчно, понеже възхитата ми към него не стихва. Очарова ме най-вече личния му пример- живее живота си така, както проповядва, лекува и ни учи. Скромен, фин, дълбок човек, целият му живот е посветен на Хомеопатията и връщането на нейното достойно място като първи избор при лечение. Уважаван, ценен и боготворен от благодарните си пациенти  (кой от кой с по-тежки патологии), неуморен, раздаващ се на студентите си и е неуспорим фактор що се отнася до фундамента на класическата Хомеопатия. Хомеопат с близо 60 години практика, който не спира да акцентира върху ролята на самосъзнанието, качеството на отношението към пациента, способността да си дълбоко заинтересован от случая, никога да не пренебрегваш гласа на съвестта си, да предписваш, давайки максимума от себе си, сякаш историята на пациента ти е най-интересното нещо, което си чувал някога в живота си. Все така оптимистичен, пристигащ по баира с малката си електро количка (подарък от пациенти), един истински еколог, пазител на природата, учител по ценностна система, добродетели (и по ясен артикулативен английски) :) Подобрих чувствително английския си последните години благодарение на него :))

 

"So if you want to become good healers, watch yourself, particularly how you behave with other people and especially with your patients. If you are on the right path, gradually, conscience will become more and more sensitive, and then you will ‘feel’ for other people - and you will develop as a spiritual being. Treating with classical homeopathy will bestow you with a lot of experience, but the purer your mind will remain, the easier will be for you to find the correct remedy”.

 

"Ако успееш да помогнеш на един човек, значи си спасил целия свят!"- думи на благодарни пациенти. (За някого, може би този един човек ще значи целия свят.)

 

Моля се неговата харизма, благословия и енергия да ни водят и вдъхновяват при всяко ново предизивкателство, защото всеки нов случай е един своеобразен изпит за нас. Благодаря на съдбата, че отново имах щастието да го слушам и видя!

 

Витулкас ли вдъхва живот на Алонисос или острова дава крила и енергия на Витулкас няма как да знаем. Но ме усмихва факта, че това необикновено, притегателно място съществува и тази година изживях на макс емоцията заедно със състудентите от българската група, както и с колеги, обучаващи се в хомеопатичното изкуство буквално от цял свят!

 

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Свежа и вкусна лазаня от слайсирани тиквички с три вида плънка
» "Защо има война?" от Дезмънд Туту (Носител на Нобелова награда за мир- 1984 г.)
» Пълнени чушки по суровоядски
» "Raising a Vaccine Free Child" / by Wendy Lydall- в помощ на алтернативния родител
» Домашни кълнове и поници от броколи

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе