Родителството е изживяване като никое друго- емоционално поглъщащо, раздвижващо всички душевни пластове, пълно с неочаквана красота, която прозира иззад всичката вложена доброволна саможертвеност, простиращо се далеч отвъд всички познати форми на собствен комфорт и гравитиране около личния център. Изживяно съзнателно, може да бъде благословия и удивителна споделена пътека.
Начинът, по който се случва зачатието, посветената активна бременност и естественото раждане, протекло в съзвучие с природните закони, са предпоставка за здраво дете, надарено със силна жизнена сила и оптимални качества. И ако пренаталния период е време за усилена работа, чрез която формираме бъдещото си дете на всички нива, то раждането е венец, манифест, катализатор на цялото усилие, вложено в начинанието да дадем оптимален старт в живота на най-свидното ни, да посеем устойчиви семена, които да се развият плодотворно и да разцъфтят в здраве, което да обгрижваме със старание, любов и посвещение.
Раждането и начинът, по който детето идва на бял свят, са от съществено значение за бъдещия малък човек, затова си заслужава да подходим с ентусиазъм, с пълна мобилизация към това събитие, да не го неглижираме, да се потрудим да влезем в него информирани и с пълно доверие в процеса. Да помним, че всяко предизвикателство по пътя не е пречка и мотив да се откажем, а повод да го преборим, да се извисим над него, да израстнем над слабостите си, да придобием ценна опитност, да научим важни житейски уроци, да станем по-добри родители, да изградим по-близка енергийна връзка с рожбата си.
Раждането е първата раздяла, която преживява новия човек, който 9 месеца е бил свързан с майката и е споделял заедно с нея всяко въздействие от външния свят. Когато в продължение на толкова месеци бебе и мама са поддържали помежду си хармония и са функционирали в баланс, изведнъж назрее момента на отделянето, на прекъсването на пъпната връв, на отделянето на плацентата, на извеждането от защитения топъл, уютен свят на утробата в непознатия, пълен с ярки звуци и светлини външен свят, то този процес може да е съпроводен със страхове, несигурност и съмнения заради предстоящото неизвестно и разклатената вяра в собствените сили. Най-добрият помощник в този преход се явяват конструктивната нагласа, знанието и добрата подготовка, които многократно увеличават шансовете да изживеем раждането не мъченически, а като един магичен епизод от живота си, който да помним вечно и към който да се връщаме със сълзи не от спомена за болка, а от спомен, пропит с умиление, възторг, щастие. Когато сме добре подготвени, знаем възможностите си, познаваме лимитите си, имаме доверие в себе си и хората, които сме избрали да ни помагат в този предизвикателен процес, настроени сме да видим на финала кулминацията на един вълнуващ път на вътреутробно съпреживяване, който ще роди ново житейско събитие, ще прерасне в нова посветена връзка, която ще остане специална до края на земните ни дни.
Не е ли магично да изживеем присъствено еволюцията на една-единствена клетка (зигота) до нейната внушителна експанзия, разгърната в над 10 трилиона клетки, прецизно оформящи по отделно всеки един орган, всяка една система и всички те обединени в едно ново човешко същество, задвижвано от новородена жизнена сила, ръководеща всяка една функция или операция по напълно синхронизиран, удивителен начин? Не е ли чудо как благодарение на същата тази жизнена сила, на божествената искрица, същия този фетус (съзнателен за всичко, което се случва около него), още в края на първи триместър си има обособени и оформени всички прилежащи органи и напълно функциониращо сърчице...Туптящо сърчице, което е достатъчно да зърнем само веднъж, да усетим пулсацията му само миг, за да ни залее вълната на абсолютната жертвоготовност, да докоснем всепоглъщащия Еверест на обичането, да усетим как ни залива Космическата любов и как цялото ни същество се изпълва с безмерна нежност и желание за грижа, отдаване...
Раждането може да бъде духовно, свещено, красиво, стига да положим усилия и да подходим към него като към всяко друго начинание, което искаме да видим увенчано с успех. Да тръгнем към него така, както отиваме на изпит- готови, заредени с информация, с интегрална подготовка, с адекватни избори, с увереност, без страхове, без насадени истории за кървави драми, без негативни клишета в ума си. Да се стремим да износим плода си и да родим така, както женското тяло е конструирано е преимущество, носещо не само физиологични, но и емоционални ползи и естествения процес е гарантирано доказан от Природата като най-добрия възможен за родоразрешение. Затова не бива да взимаме противоестествени решения, базирани на неосведоменост, градски легенди или обикновен каприз, които могат да се явят сериозни следствия за здравето и на двамата участника в този процес.
Негативният опит може да е следствие от лоша подготовка, недостатъчна информираност, липса на доверие в капацитета на собственото тяло и психика, липса на подкрепа, страхове, лоши избори (храна, медикаменти, интоксикации, нелекувани хронични заболявания...) В нашето съвремие, когато информацията е буквално леснодостъпна отвсякъде, е въпрос единствено на мотивация, желание и последователност да направим индивидуален план за раждане и да го сбъднем така, както го виждаме в най-смелите си мечти. Случайността невинаги е добър съветник и най-често носи горчиви разочарования, а стремежът към съзнателна бременност и естествено раждане е най-естествения избор. Вече има достатъчно центорве за бременни, дули, холистични акушерки, опитни терапевти и алтернативни лекари, които подкрепят желанието за естествено раждане. Има и достатъчно подготвени холистици, които успешно могат да повляят значителна част от всички възникащи в хода на бременността и раждането емоционални и/ или физически проблеми (хомеопатия, Бахови есенции, остеопатия, Боуен терапия и др.) Нека помним, че с нарастването на знанията и доверието в себе си и екипа ни, неминуемо нараства и самочувствието ни, че можем да преминем уверено през това приключение и да излезем от него по-силни, по-мъдри, по-смели.
С подходящ план за раждане, физическа и емоционална подготовка и вяра в женската сила, раждането може да се случи в комфорта на дома ни, в родилен център, в болница (законовата мярка за България е само болнично родоразрешение). Решенията в тази връзка са персонални и винаги на родителите, добре е да се случат след обстойно проучване на наличните възможности на локален терен и с преценка коя опция пасва най-добре на личните им убеждения, ценности и нагласа.
Раждането започва с началото на по-интензивните контракции, които не могат да се сбъркат с подготвителните. Това е прогресивно нарастваща болка, която е физиологична, а не патологична, много е важно да не бързаме да я "лекуваме", просто защото е болка. Не всяка болка трябва да бъде терапевтирана, не на всяка цена трябва да се намесваме в процеса. Разширяването на маточната шийка се случва плавно и на тялото се дава низ от почивки между контрахирането, това помага много да се привикне плавно към интензитета и едновременно с това да се потъва все по-дълбоко в процеса. Околоплодният сак се спуква обикновено, когато шийката има разкритие 7-8 см. Водите могат да изтекат рязко и буйно, като обилен поток (предните мембрани), или да изтичат бавно на тънка струйка (задните). Природата на раждащата жена е премъдра и е предвидила постоянно обновяване на амниотичната течност, така че бебето да не е в опасна, суха среда и да няма фетално страдание. При изтичане на предните води обикновено активното раждане започва съвсем скоро. Околоплодната течност няма мирис и е бистра, когато всичко е наред и затова не бива да бързаме в паника към болницата, а само да уведомим екипа си за тези промени. Понякога се случва, когато е налице фетално страдание, амниотичната течност да има зелен оттенък и лош мирис, особено ако бременността не е преносена. В такъв момент е добре да се потърси консултация с акушерката/ лекаря/ дулата/ хомеопатичния терапевт, за да се предприемат необходимите адекватни мерки и да се проверят сърдечните тонове, за да се изключи проблем с бебето.
Понякога се случва раждането да започне с падането на слузестата маточна запушалка, която пази матката и бебето от потенциални инфекции и е знак, че тялото на родилката се подготвя за великия момент. Случва се въпросната "тапа" да падне на части или пък цялата и изглежда като прозрачен мукус, набразден с кървави нишки (но не наблюдаваме ясно кървене като при мензис). Това е нормална част от процеса на раждане и в нeго няма място за тревога.
Контракциите са нещо, което всяка жена може да изтърпи и имат ясна логика- започват плавно, леко, усилват се постепенно, набират скорост, достигат своя пик и плавно отшумяват надолу по кривата. Контрахирането на шийката напомня на вълни, които идват една след друга и стават все по-мощни, заливайки все по-голям терен от съзнанието и тялото на родилката. Успоредно с това жената се спуска все по-дълбоко в процеса и усещанията й стават все по-сюрреалистични. Затова се грижат отделяните хормони, които придават на процеса известна медитативност. Много е важно в тази фаза родилката да се движи свободно и да намери позициите, в които се чувства най-комфортно, като за тези подробности може да бъде насочвана и подкрепяна от своята доверена дула. Раждането по гръб, макар и класика, е възможно най-нефизиологичната и противоестествена поза, измислена за удобство на медицинския персонал и не допринася с нищо за комфорта на родилката, не работи изобщо в полза на гравитацията. В хода на раждането жената е в правото си да реши дали иска да бъде докосвана и масажирана или предпочита вглъбяване в процеса на фона на любима музика и ароматни свещи. Всички тези детайли се изясняват в плана за раждане, с който предварително се запознават всички участници в екипа й. Когато продъжителността на контракциите стане над минута, а честотата им на много кратък интервал, можем да очакваме, че бебето ще се роди съвсем скоро. С напредване на процеса, раждащата все по-трудно може да регистрира факти извън нея самата и извън това, което й се случва. Фокусът трябва да бъде върху дишането и неизбежността на събитието, което приближава и трябва да бъде посрещнато спокойно и с отдаденост. В случай на очаквани потенциални страхове или други неразположения, терапевтът може да предпише индикирано хомеопатично лекарство, което да реши блокажите и да позволи на жената да изживее раждането като позитивно приключение. В нашата хомеопатична Материя Медика имаме чудесни лекарства, които могат да са неоценим помощник в справянето с почти всяко емоционално, ментално или физическо състояние в хода на родовата дейност, предписани на базата на подобието и индивидуалната съвкупност от симптоми. През периода на цялата активна родова фаза може да се приема Рескю Ремеди или индивидуално приготвена Бах комбинация.
Добра идея е раждащата да остане в дома си максимално дълго, тъй като това е ключово важно за нейната емоционална стабилност, а от там и за развоя на добре протичащото раждане- позната среда, интимна, близка атмосфера, пълна свобода на движение, подкрепа от таткото (не във всички болници е разрешено присъствие на бащата, както и свободната двигателна активност). Затова страховете са особено лош съветник, който може да промени негативно хода на събитията. При първо раждане обикновено процесът се слува по-бавно и по-плавно, но ако контракциите станат по-дълги от минута и са на всеки 3-5 минути, ако изборът е болнично раждане, то сега е моментът за тръгване към избраното здравно заведение.
Знак, че бебето ще се роди съвем скоро е пълното "изключване" на родилката от околния свят- тя няма контрол върху случващото й се, само отчита връхлитащите я една след друга вълни, не се вълнува как изглежда, нито какво говори, тъй като е изцяло дълбоко потопена в контракциите, които отнемат цялата й налична енергия и фокусът й е справянето с тях. В този миг най-важно е да се отпусне напълно, да се предаде на потока, да приеме с доверие идващото към нея, като вълнолом който среща мощта на вълните...И да чака, притихнала в дебрите на дъха си- бебето идва, най-небикновената среща в живота й предстои съвсем скоро.
Трудно е да се обясни процес, който носи в себе си неземна сила и свръх акумулирано преживяване, но най-ключовия момент в него е старателната подготовка, която дава допълнителна сила, кураж и вътрешно знание, че и това ще мине, а споменът след него може да остане разтърсващ и прекрасен, да бъде запомнен завинаги. Тялото на жената заслужава пълно доверие, то е проектирано така, че да може да даде живот. С нужните хора и с оптимална подготовка, шансовете да се преживее вълшебно раждане нарастват лавинообразно.
Страх или надежда?
Сила и решителност!
------------------------------------
Авторът на материала е класически хомеопат, холистичен терапевт, дула по време на раждането и постпартум, майка на дъщеря на 8, родена с помощта на дула. Интересите й са в областта на съзнателното хранене, зеления начин на живот, екологията, йога/ медитация, хомеопатия, Рейки, привързано родителство, развитие в духовния път, изкуства, служене в общността от хора-съмишленици, споделящи сходни ценности.
Вярва в силата на споделянето.
Практикува в Амстердам/ Нидерландия.
Ирина
10:52 | 18.Dec.2020Красиво!!! Късметлийка :)