От това по-лесно няма накъде. Семена се намират безпроблемно. Накисват се за една нощ, изплакват се на сутринта и се поставят да покълват в каквото имате под ръка за целта. Изплакват се поне 2-3 пъти дневно с вода, която ползвате вкъщи- филтрирана, дестилирана- всекиму според предпочитанията.
През летния сезон, когато е топло, е добре да се промиват по-начесто, за да не създават благоприятни условия за развитие на микроскопични плесени и токсини. Приветствам циркулацията на въздух, която възпрепятства застойния процес и затова моят предпочитан метод е да покъвам в автоматична ферма. Скоро ще разкажа за това.
В момента, в който се покаже кълнче е хубаво да се сложат кълновете на светлина, за да генерират хлорофил. Колко е важен хлорофилът вече съм споделила обстойно в предходните статии в тззи рубрика. Кълновете от люцерна са крехки, имат чуден вкус и са прекрасно допълнение към всякакви салати, зелени смутита, а може да си направите и сок от тях- истинска енергийна "инжекция". Аз нямам специална машинка за студено пресоване на кълнове и поници, каквато се намира в търговската мрежа, но си ги "врътвам" за 30 секудни в блендера и си пийвам получения сок веднага.
Който е в началото на суровоядските си опити и вкусовите му рецептори не са адаптирани, може да си прецеди сухото вещество след блендиране на кълновете и да пробва само сока от тях или да го миксира с ябълка или друг несладък плод по избор.
Тези кълнове са абсолютно всеки ден в менюто ми. Показаните на снимките са на 4 дни, но може да се хапват от момента на показване на кълнче, до няколко сантиметрови поници.
Моето дете ги яде със страст още от кърмаческа възраст, когато му ги въведох в менюто и вярвам, че не представлява усилие всеки родител, който има афинитет към този вид храна, да намери подходящ начин да ги предлага на децата си.
Коментриай