Днес, навръх Възкресение, дойде ред и на последната част от моя разказ за пътешествието на семейството ми по южните италиански хубавини.
На този светъл празник отправям към всички, с които по някакъв начин спoделяме взаимни симпатии и сходен поглед върху нещата, следните най-искрени пожелания:
Мир и красота в душата, богат и вълнуващ вътрешен живот с живи чувства, устойчив баланс, дълбок стремеж към себепознание, фин усет за стойностните неща в живота, за които не важи думата "преходност"! Добротата, уважението и любопитството към света никога няма да са вповече, винаги ще са тренди, а чистосърдечното споделяне с естетско отношение на свой ред винаги ще среща докоснати, когато се случва интелигентно, с вкус и в контекста на космополитния дух, който ни учи да мислим, да сме активни, да анализираме, остойностяваме и да бъдем граждани на света с отворено сърце.
Пътуването дава не само екстериорен поглед върху ландшафта извън границата на собствената ни кошарка. То дава и освежаване на вътрешния поглед, очертвава параметри на личните граници и възгледи, дава умение да се погледнем отстрани, да усетим енергията си, стремежа, приоритета си, да се отлъчим от инвазията на обикновения делник, да отворим ума и сетивата си, да се впуснем в нови познанства, вълнения, да чуем пулса на различното, непознатото...
Към Алберобелло пътуваме с мини кола и нахилен, много симпатичен развозвач на име Паоло, който ни бе горещо препоръчан от хазяйката сенъора Джованна, понеже нали се сещате, с дете сме, на което отдавна не му е интересно да гледа камънаци по цял ден... Това момче обра всички овации, заради милото си, крайно любезно, френдли отношение към нас и заради това, че освен прекрасна компания и разходка до дестинацията, за парите си получихме цял ден развозване + още 2 градчета бонус. За пръв път виждам таксиметров шофъор, който очевидно обожаваше работата си и я вършеше със страст и с желание да остави наистина добро впечатление у клиентите си. Така се раждат хубави приятелства и трайни спомени :) А, и говори много приличен английски, мале да не повярваш :))
От Бари до Алберобелло се стига за около час и малко с кола, а от сладкодумния Паоло научихме освен цените на нафтата и бързоскоростния интернет по тия географски ширини, и много подробности около атрактивните туристически местенца в района. В Алберобелло случваме на пазарен ден, по централната уличка се веят шалове, гащи и комбинезони от всякакъв калибър, всичко италианско, произведено в Китай, жужи глъчка и ако се абстрахирам от италианския момент, мога спокойно да си помисля, че съм на Женския пазар ;) Обаче бабите и местните дами са стъкнати като за църква- излъскани, прическа, червило и ток, както си му е реда :) Радост за окото! Паоло ни изоставя за 4 часа, хубаво да се поразходим из същинската част на Алберобелло, която заслужава фотографско внимание. Радвам се, че не се прескачаме с колегите туристи по склоновете, няма инвазия от нетърпеливи да зърнат тия красоти, градчето е спокойно и кротко, тъкмо като за нас- спокойствие и приемлива тишина, направо фантазия :)
Алберобелло е градче с чисто варосани къщурки с островърхи каменни покриви, накацали на няколко склона, а върху покривите им са изографисани различни символи. Разпитахме Паоло има ли някаква категорична истина около идеята на този много необикновен архитектурен парк, той обаче поклати отрицателно глава с думите "Just legends..." :) Голяма мистика, голямо чудо...Основната теория се въртеше около това, че местният владетел вдигнал данъците на недвижимите имоти, хората решили да се изхитрят и да си постоят къщурки, които лесно да се заличават, така че при евентуална проверка бързо да докажат на лихварите, че всъщност нямат къща за деклариране :) Лъжа или истина, нямам идея, но не може да се отрече, че държавата към момента добре стопанисва това малко бяло бижу- никъде не видях вандализъм, нещо потрошено, напръскано със спрей, омаскарено и опорочено...Глобите ли са големи или съзнанието на местните е на друга висота не знам, но останах очарована....
В Алберобелло от всяка къщурка висят каскадни растения- всевъзможни цветове и видове, никой не краде, макар, че саксиите висят директно от външните стени и са супер достъпни за всеки мераклия...Стана ми тъжно като се сетих как през есента се събрахме съкооператорите и решихме да съберем някоя стотачка, за да си облагородим двора пред входа. Наехме си ландшафтна фирма, която направи проект с алпинеум, красиви растения, екзотични декоративни камъни, система за капково напояване...Красота. Да ти е кеф да се прибираш вкъщи. Домоуправителката само дето не спа навън първата нощ, за да пази цвятята, да не ги окрадат...Жената вдигна кръвно и получи аритмия само някоко дни по-късно, когато се събудихме без система за капково напояване и без няколко от красивите камъни в двора...Съжалявам, но съм крайно нетолерантна към всякакви прояви на примитивизъм, елементаризъм, пошлост и простащина, които на родна почва са част от обичайния пейзаж...Ти се пънеш да създадеш нещо красиво и смислено, след теб дойде някой и плюе на труда, идеята и мечтата ти, ей така от проклетия и като протест, че си основния заподозрян за това, че нещата в личната му вселена не са се получили...
Алберобелло се озвучаваше от мистичен музикант с десетки плитки по главата, който изпълняваше майсторски акапелни пиеси с келтски привкус и завидна лекота, усмихваше се широко с възбяла усмивка в унисон с варосаните трули и позираше щедро на всички, които искаха да го увековечат с камерите си :) Моят мъж реши, че ще се сдобиваме с handpan, просто no way :)) И сега сме в дилема- някоя хилядарка за музикален инструмент или нов дизайнерски монитор :))
Чисто, красиво и много мистично, Алберобелло задължително трябва да се види. Пазарът с комбинезоните може и да не влиза в тур обиколката :)) Парковете са пригодени за деца с увреждания, няма хартийки, боклучета, смачкани чашки, кочани от нащърбени ябълки и други човешки остатъци по кротките улички, много, много симпатично.
Паоло ни предлага да ни разходи до Остуни през Локоротондо- това не влизаше в сделката, но сме приятно очаровани, че момчето искаше да получим максимума за парите си и въобще не пожела да ни таксува допълнително. Само за сравнение: в София ви таксуват повикване, дори когато си хванете такси от улицата...сякаш ще забогатеят с 80 стотинки, да не говорим, че справедливостта се изфирясва във въздуха...И ако курсът е кратък, мечтай си да си намериш безпроблемно такси...Тук обаче обслужването е на ниво, най-важното е изглежда клиентът да бъде доволен и да ви препоръча на познати...
Локоротондо се оказа очарователно градче с малки галерийни магазинчета, кафенета и местенца за хапване с прекрасна църква, красиви, орнаментирани сгради, много, много зеленина и чистота...Измежду къщите навсякъде виси по една парцалена вещица, сигурно да гони крадците на цветя, самополивни системи и ландшафтен карцов камънак :) Понеже не си падам по сувенирната търговия, обичам като пътуваме да си купуваме по някой авторски оригинал- я акварел, я пастел, я смесена техника- нещо стойностно, което да ни напомня за красивото местенце, където сме били. Вече сме събрали материал за една галерия, време е да сменяме къщата с по-голяма ;))
Оставихме си късния следобед за разходка в Остуни, известен като "Белия град"- само на 8 километра от морето, величествени готически гледки, крепостна стена, свръхлюбезни търговци, омайни панорами...много ходене по калдаръмените улички, навсякъде накацали миниатюрни кафенета с по 2-3 масички- супер бутиково, фамозно, свръхзелено и очарователно. Град на маслините и виното, а в непосредствена близост- хубави пясъчни плажове.
Паоло беше така щедър да ни разказва приключения от детството си по тези места, научихме че съвсем наблизо, около Монополи има забележителна пещера, дълга над 6 километра, която привлича тълпи от изследователи, а наоколо има и термални извори и санаториум...Обаче една седмица не стига, за да се види цялата хубост на Пулия...
Това пътуване ми даде възможност да разбера, че човек може да срещне навсякъде по света прекрасни, успешни, щастливи хора, на които и излъчването, и външността, и вибрацията им са кореспондиращи. Направо обожавам да общувам с такива личности- обменът на енергия е винаги зареждащ, всяка от страните научава по нещо ново и е супер приятно да видиш, че има хора, които са избрали да са встрани от общата матрица на мислене, вечно недоволство и перманентно мрънкане...Защото явно са разбрали, че външния свят е отражение на вътрешния и му се явява правопропорционален. Простичка математическа закономерност. И явно няма никакво значение дали си шофъор на такси или переш и гладиш хавлии по цял ден, това не е определящо, за да изживяваш лукса да бъдеш щастлив човек...
Прекарахме си дните в Пулия незабравимо и неусетно. Наситих се на хубави гледки, ведри физиономии, учтиви търговци, които не те гледат на кръв, че си влязал в заведението им да им развалиш рахата. А, да..и докато си пиеш напитката на морско белвю, никаква отходна тръба не се влива в морето пред погледа ти..Не искам да звуча грубо, но това са фактите...Покоят владее тия ширини, времето тече лежерно и някак трансцедентално, никъде няма позъорщина и излишен манифест на финансови възможности. Е, може би оня пещерен рестпрант, претендент за звезда на Мишлен сигурно може и да има...но мен подобни кулинарни изживявания не ме вълнуват...На мен ми липсваше сутрешното смути с цвят на окосена росна ливада, мириса на прясна коприва, хлорофил и кълнове....Все неща, които не намерих в Бари и околия...А иначе Пулия е еманация на автентичност, изящество, простота, приключенство, място за емоционален отдих, за споделяне, съпреживяване, за заедност.
Коментриай