Редно ли е да отглеждаме децата си на растително хранене?

Добра среща на всички с първия ми официален пост за 2017- та! :)

Драго ми е, че в тази платформа мога да споделям личната си опитност и знания с хора, с които имаме общи възгледи, интереси и сходно мислене. Благодаря и за подкрепата на тези, които се интересуват от мнението ми и ми пишат с молба за становище по един или друг въпрос, които са предмет на разглеждане в сайта ми.

Мислих си на каква тема да е въпросния първи за 2017-та пост (сурова рецепта ли, материал за предимствата на класическата хомеопатия ли, ревю на холистична книга ли, капаните на  алопатичното лечение ли, живот на хлорофил- същност и резултати ли, анализ на моята базова идея за устойчиво здраве ли, с дете при класически хомеопат или какво е важно да знаем, когато се лекуваме хомеопатично ли....И още ми се въртяха в главата...без съмнение всички те предстоят, че имам и няколко обещани от миналата година (Хомеопатия и СПИН с Джереми Шер и Впечатления от индийския хомеопат д-р Мета и педиатричната му книга).

Само вре-ме. Време да има и всичко по реда си :) Обещавам! :)

Но днес,  днес  се събудих с една ясна мисъл и не ми се наложи да умувам много дълго (усмивка), тъй като през настоящия месец на няколко пъти стана дума в спонтанна комуникация с мои познати, в прав текст и индиректно (че и леко зад гърба ми), че аз, виждате ли, съм строга и педантична веган майка, която не дава на "горкото" си дете да се докосне до ни един неетичен продукт с животински произход. А днес получих и конкретен въпрос от една мила дама, г-жа А.М., която ми писа на месинджъра на сайта ми,  с молба за споделяне на личен опит по тази възразмирна и крайно възмутителна материя.

Та така- темата се роди сама и директно я споделям с вълнуващите се от нея :)

Моля, всеки ред да бъде приеман като отражение на личния ми поглед, опитност и без грам лоши чувства. Незавсимо кой каква философия на живот има и какво е решил да слага в чинията си...И ако има хора със закостеняло мислене измежду четящите тук, то моля да ме пропуснат, едва ли ще им бъда полезна...

Преди това искам да споделя следното: Неслучайно направих тази категория "Мама на момиче". В нея интересуващите се  могат да научават всичко съществено, свързано с моята опитност като майка на дете, отглеждано на растения. Ах, скандал и самия ужасТ ;) Идеята ми е да я водя хронологично, затова моля да не пришпорваме нещата :)) И се надявам въпросната категория да е в помощ на родители, които са избрали сходен път, защото всяко начало е пълно с хиляди въпроси и неясноти. Когато аз прохождах в това си начинание нямаше кого да питам и кой да ми помогне с  мнение и личен опит...

Познавам вече не една и две веган майки, обаче стане ли дума за децата им- те са всеядни и веганизма при деца като цяло е тема табу, особено ако бабите така са повелили... А бабите, както знаем,  имат тежката дума и знаят как се гледат деца, "А не като вас сега младите"... :) Познавам също доста хора, които живо се интересуват от здравословен живот и хранене и ясно заявяват позиция, че се лекуват алтернативно, но вдигне ли детето им температура, зачерви ли му се гърлото или го споходи скарлатина- бързо се прилага антибиотик, това с децата не е майтап работа... Антибиотикът си е сигурно нещо и с детето експерименти не се правят, понеже обратното е безотговорност на майката спрямо горкото дете...Въобще на антибиотикът трябва паметник да му направим- той решава всички проблеми безостатъчно и начаса! ;)

Въобще темата за децата е крайно неудобна и не се обсъжда открито, защото в нея има много пробойни, които са много заобиколителни спрямо родителската идея за здравословен живот и навици. Аз, разбира се, нямам нищо против кой как гледа или лекува децата си.

В "Мама на момиче" като една доказала се, напълно безотговорна майка :), тепърва ще разказвам за отбиване от кърмене, никнене на зъби и овладяване на дискомфорта,  захранване, първа шокираща температура от 41 градуса с треска и лечение без фармация, първи грип с оточно гърло, други възникнали проблеми,  среднощен опит на средното ухо, алергична реакция от ужилване, изгаряне на лицето и шията с врящо кафе, стандартни охлузни рани и фрактури от игри по площадките, преодляване на емоционални проблеми, нощни страхове и т. н., все състояния, решени успешно без вездесъщата алопатична първа помощ и без нужда от хапчета, сиропчета и прахчета. И без "Пирогов".

През годините и особено откакто забременях и станах майка, съм била упреквана с критики и одумки  за начина ми на мислене, но трябва да призная съвсем честно, че към днешна дата грам не се впечатлявам от подобни изказвания. Ама хич, та чак въобще. Много хора са ме питали (в контекст на откровено осъждане или пък с нюанс на чисто любопитство) в тази връзка и частност в духа на: "Откъде накъде взимам решения вместо детето си с какво да се храни и не е ли това налагане на моя избор върху него и взимане на решения в разрез с неговите желания?..."

Днес всичко това вече може да ме накара само да се усмихна, но няма как да ме ядоса или изкара от равновесие :) Спрях да се обяснявам и съвсем откровено избягвам в ежедневието си да засягам тази тема при контактите си с хората. Ами дразнят се и не им е приятно, чувстват се неловко.  Това, което масово се пропуска обаче е, че всеки избор е избор върху детето- моя, вашия или този на роднините ви. Избирайки да му предлагаме дадена храна или да не му я предлагаме ние упражняваме съвсем конкретен избор върху детето ни. Нашият избор. И по силата на тази логика всяко наше решение влияе директно върху децата ни.

В началото на моята "веган кариера" всякакви осъждания  много ме тормозеха. Ама толкова много, че се палех за секунди и се впусках в разговори да се защитавам, сякаш дължах на някого обяснение как гледам и възпитавам собственото си дете...Обикновено този процес на автозащита минава през няколко фази:

-> Първо изслушваш учтиво, докато някакви хора се опитват да те убедят, че те са прави, а ти не си,  понеже такава е масовата практика по отглеждане на деца поне от стотици поколения насам. После с пет изречения обясняваш още по-учтиво няколко довода в полза на веган родителството от висотата на личния си опит. Оставаш неразбран, разбира се, отегчаваш се до смърт и минаваш директно във

-> Втора фаза, когато вече не ти идва отвътре  да си чак толкова любезен и гласът ти минава в друга октава, където комуникацията става по-мажорна, а на теб почва леко да ти ври отвътре, задето разни хора се опитват да ти влизат в личното пространство, да те съдят и имат тази наглост въпреки, че децата им в невръстна възраст вече са били набоцкани подобаващ брой пъти  и са се почерпили с поне 2-3 "неизбежни" антибиотика, а самите те изглеждат...(Боже опази).. И тогава, не след дълго влизаш в

-> Трета фаза- тази е най-хубавата :) Ставаш сутрин с ясна идея кой си, какъв си, защо си. Събуждаш се в мир със себе си, защото си положил усилия нещата да ти се получават добре и в контекста на старанието. Зареждаш си деня с Рейки, това просто става една полезна ежедневна практика: зареждаш си храна, събития, срещи, работа, отношения, партнъорства, здраве и добра кондиция за теб и обичните ти. Създаваш си енергийна защита така,че лошотията на света да минава покрай теб, а не през теб. Твърдо си заявяваш, че точно днес няма да се ядосваш за нищо (и от никой). И сядаш да си вършиш задачките по график, които разнообразяваш с четене и учене на хомеопатична, натуропатична, аюрведична или каквато там ти хареса,  все полезна и резултатна материя, която лично на теб ти влияе добре. Разбираш, че да играеш с детето си е безценно. Ходиш на места, където ти е приятно, не ходиш на места, където има лоша енергия. Събираш се с хора интелигентни и ерудирани, с които ви е готино да си прекравате времето заедно, без значение кой какво яде- във всяко заведение има чай, почти във всяко- фреш или салата.  Не се събираш с хора, с които нямате какво да си кажете и най-вече с такива, които искат да ви налагат техния мироглед. И го правят особено настойчиво, та чак ви прилошава от желанието им да ви доказват системно правотата си, понеже през тяхната камбанария нещата изглеждат всемирна истина...Приятно ми е да разговарям с умни хора, с широка обща култура,  хора с идеи и не се интересувам хич на каква диета са.

И така, в трета фаза хорското мнение спира да ви интересува, вълнува и да ви произвежда импулс  да се обяснявате. И то не защото вие сте прави, а те не са. Всеки е прав за себе си, защото всеки носи отговорност за себе си. Хорските тиради спират да ви трогват по няколко прости причини:

- Кой как гледа децата си е лично негова работа. Както и кой каква философия изповядва. Не съм си позволила да изказвам отрицателно мнение и да давам препоръки там, където мнението ми не е желано, особено ако ясно виждам, че човекът въобще не е на тази вълна. Осъждането е крайно грозно гнусно и противно във всичките му измерения;

- Смешно е да ви съдят хора, които претендират за правилност спрямо начинът, по който си хранят децата,  но личните им резултати са потресаващи...Няма да се впускам в подробности, да не засегна някой неволно. Съгласете се, че каквото отвътре, такова и отвън. Здравият човек и родител, помоему, е хармонизирана личност, която има ведър поглед към себе си и света, в който функционира. И този мир се вижда на лицето. Разбира се, и на цялата му външност, защото се отпечатва върху аурата му.  С децата е същото...;

- Независимо кой какво ви говори, ако сами не пробвате и не се сдобиете с  лична опитност във веган родителството, няма как да знаете дали то е ОК за вас или пък не...Хората споделяме общ геном, но сме крайно различни като личности. Имайте предвид, че храненето е само един от аспектите на живота и ако емоциите и ума не са наред, то никой веганизъм няма да е успешен, нека не му придаваме излишен героизъм. А страховете от разни дефицити имат реална способнст да се материализират, защото натрапливите мисли са енергия, а зле "натоварената" енергия има бърза склонност да се превръща във физическа патология..;

- Никой няма право да си вре носа в дома ви, в личните ви дела, в личната ви гледна точка и в това дали сте решили да отгледате дете, водени от състрадание и съвсем ясно виждате, че то расте като създание вселенско, състрадателно към всяка форма на живот и веганизмът му се отразява не добре, а просто чудесно;

Моето семейство отглежда такова дете. Аз и моя безрезервно подкрепящ ме и обичащ ме, търпелив  мъж, който дори не е веган, но ме научи на неподозирани неща. През юли, живот и здраве, дъщеря ни ще навърши 5. И пиша това не за да обяснявам на някой, че да си майка на дете на растения е супер яко. И виждате ли, личната ми опитност показва, че щом това работи при мен, ще проработи и при вас....Нямам такова намерение. Всяко дете е индивидуалност, уникална личност. А  всяко семейство има различен енергиен фон, уроци и път. И задачата на всеки родител е да разбере що за индивидуалност носи неговото дете и да му даде подкрепа, за да развие потенциала си, такъв, какъвто му е заложен в гените. А ако моето веган родителско схващане не работеше добре, мислите ли, че баща му би ми позволил да си правя експерименти и да разболея съзнателно собствената му дълго чакана наследничка??? :)

Вижте, според скромното ми мнение, истина е, че веганизмът не е панацея, нито суровоядството, нито фрутарианството, нито палео диетата, нито всеядното хранене, нито органик храненето, нито който и да е друг режим или философия, които претентират за вездесъщи или правилни. Нито един режим не се отнася с еднаква сила за всички хора....Храненето е само една от страните на  живота. Хората сме различни и имаме индивидуалност. И много жалко, ако фиксацията е само в яденето, без да съблюдаваме всички останали аспекти- състоянието на духа ни, импонира ли ни тази вибрация на собствената енергетика, качество на взаимоотношения с околните, усещане, че сме си на мястото, знаем кои сме, какви сме и защо сме...Стараем се да  живеем в хармония, имаме  работа, която не ни е досадна и не гледате с мъка да стане 18 ч. та да се чекираме на изхода... Заниманията, с които си вадим "хляба" стимулират творческото мислене и се вдъхновяваме от дребнички, но истински неща в живота....Имаме наистина усещане за благополучие и се будим с усмивка,  чувстваме се  доволни от живота си...И всичко това благодарение на изборите и старанието ни, без да губим трезва връзка с живота, чувстваме се заземени, здраво стъпили на земята...

Децата на музикантите обикновено стават музиканти. Средата им просто е благодатна почва за това. Децата на литераторите обикновено стават писатели, поети, хора на словото. Нищо чудно...Децата на тренъори в спорта обикновено стават състезатели или спортисти...Не сме иненадани...Нали разбирате посоката на мисълта ми? Децата на азиатци, които оглеждат децата си във Виетнам например, си хапват панирани морски свинчета (които ние тук отглеждаме в аквариум като домашни любимци), както и хлебарки, както и други инсекти и неща, на които ние, българите,  бърчим нос с ужас...Но за тях това е съвсем нормално. Това е част от тяхната традиция. Но понеже в България е нормално да си родител, който на Коледа храни детето си с прясна кървавица, а на Великден с агнешко, ако ти си леко встрани от тази кървава история, това не е ОК. Защото не спазваш традицията на предците ти, та чак до пещерните хора, които са делили един хабитат с динозаврите...Ако ти си в разрез с това- то то е нездравословно и опасно за здравето на всяко дете...И се започват едни размишления: Създаден ли е човекът да пасе трева или да трепе добитък...Моля ви се...Не е ли абсурдно все още да се спори по тая тема...

Искам да ви кажа, че познавам лично човек, една светла личност, мой вдъхновител и учител, чиято каста в Индия е от незнам си кое поколение живееща на растения. И този човек изглежда прекрасно, лицето му е свежо, излъчването благородно, тенът хубав, макар че е на възраст над 80, води лекции дни наред пред аудитория от студенти, пред която стои прав с часове...Има ум като бръснач и тематиката, по която преподава е изключително сложна, изисква бистра мисъл и безупречна паметливост...Този човек не се докосва до хапчета, няма ни една старческа деформация, ни един килограм вповече и никаква дегенерация на емоционално или умствено ниво...И същия този учител е обаятелна личност, която не съди никого, заради избора му. Защото в това е красотата на веганизма, не да го обясняваш и доказваш, а да си го живееш- кротко и с мерак. И доколкото е в компетенциите ти, да си полезен на нуждаещите се... безпристрастно и без да се налагаш.  Да изживяваш битието си не като сърдит на целия свят, задето не споделя твоята философия. А да битуваш като човек, за който състраданието значи нещо и е твой личен лайтмотив.  Обграждаш и децата си с тази енергия на ахимса, без да им слагаш намордник на устатата, като се озоват на една трапеза със смядовска луканка, например.

Ами моето дете се храни на една маса с всеядни деца в градината, като се прибере вкъщи само ми споделя, неща от типа на   "...Мамо, той няма ли си майка да му направи хубава храна..." Не съм я спирала да опита това или онова, тя сама не желае. И се опитвам да я приуча, че на нас не ни влиза в работата, че детето X яде свински кебап на обяд...Чуждите родители сами могат да решават това за децата си. Не е моя работа. И не е възпитано, нито благоразумно. Точка.

Освен това, аз като майка на дете на 4-ри, имам право да реша дали да й давам сирене, яйца и месо  или не, точно по начинът, по който и вие сте решили да давате на вашето дете същото или пък не. С всички произтичащи от това последствия. Защото едно дете на 4-ри не може да прави съзнатени избори за здравето си, то не носи отговорсност за себе си.  Но неговите родители могат. Защото са възрастни, четат, интересуват се, изпробват, имат генерирана опитност и най-важното - отговорни са за здравето на децата си, преди всичко с личния си пример. Ако оставите децата без контрол сигурно ще ядат по килограм сладолед и по кашон Сникърс на ден. Но вие им казвате примерно: "Неее, само по един сладолед седмично и по една бисквитка с десет Е-та". Е, аз пък на моето му казвам "Ами нямаш нужда нито от сладолед, нито от бисквитка, ела, нека приготвим заедно сладолед от свежи плодове и сурови бисквитки с кокос на дехидратор" :)

Всяко решение, което родителят взима за детето си е решение, което по някакъв начин определя изборите му в бъдеще. Всяко решение е конкретна енергия, защото е мисъл и намерение. Това е ясно. И ето защо не съм  изненадана, че навсякъде по стените вкъщи има цветни моливи, както по дограмата има лепило, а по пода хиляди хартийки с акварелни бои, които просто нямат почистване :) И не, не очаквам да стане данъчен инспектор, така, както не очаквам като порасне да се привърже към свинската пушена плешка  ;) Времето ще покаже дали ще позная :)

Ние сме алтернативни родители и няма нищо изнанадващо в това, че детето ни също се увлича по алтернативни неща и има интереси и мислене, сходни с това, което правим ние и  което е свързано с професиите ни или с вижданията ни за живота...

Само не разбирам по кой точно начин това пречи на някого. И защо това толкова много тормози хората, коити прокламират как е редно да  се гледат правилно деца от хилядолетия насам, понеже човекът е ловец, а не овца...

Над сто пъти в този сайт сигурно вече съм отбелязала:  Личният избор е лична територия. Никой, ама никой няма работа да поучава, назидава, съди и заявява личната си правилност като общовалиден абсолют.  Защото ако за него това е ОК, за други може да не е. Но докато овчедушието по хората ходи и на никой не му стиска да поеме отговорност за здравето си и за здравето на тези, които обича, то се изпуска нещо много важно - шансът човек да си произведе лична опитност, да опознае себе си, границите си, енергията си, да намери своето си място в личната си вселена и да  си направи живота интересен и вълнуващ.

Много ми харесва тази сентенция на д-р Пачова "Ние, хората сме еднакви като фенотип, но сме различни като реакция на едно и също действие".

Нито един педиатър, нутриционист или диетолог няма да ви подкрепи в идеята да гледате дете на растения. Ами на какво отгоре да го направи... То в учебниците няма такава статистика, формирани тематични фокус групи, задълбочени изследвания, проведени с огромни маси експериментални веган доброволци, с давност 100 години назад поне и съответните заключения. И така, това се явява скандално, недопустимо и направо подсъдимо...И ако някой лекар дръзне да ви даде поощрителен съвет в тази посока, сигурно рискува да му отнемат лекарската правоспособност...Но дали веган родителството е за вас и е част от вашия път, може да узнаете само ако сами се впуснете в това приключение. С адекватна вибрация, с любов, с наблюдения и умозаключения, с усет, интуиция и с финес. Понеже всички тези характеристики са в периметъра на всяка състрадателна майка, която иска да научи детето си на една добродетел вповече, която равива още куп други положителни качества в живота.

Веган родителство или пък не- никой не би могъл да знае по-добре от вашата лична опитност.

Благодаря за вниманието и търпението!

.