Това е категорията, в която ще споделям възгледите си за холистичните практики, които са във фокуса на моите интереси. Но нека първо да уточня как разбрам аз тази тема, която последните години стана много актуална и отвсякъде ни обещават да ни „третират“ холистично (или поне индивидуално).
Най-семплата интерпретация на понятието „холистика“ е свързана с идеята за цялостност- тоест, това следва да е един цялостен, всеобхватен подход към личността, чиято цел е да Ви преведе през морето от многобройни теории, закони и постулати, до брега на едно по-добро и балансирано отнесено към иднивидуалността Ви персонално битие, което да Ви даде по-устойчива и благодатна почва под краката, върху която да развивате един по-здрав и хармоничен живот. Или поне долу-горе основната идея е такава.
Доколко обаче нещата се случват така на практика?
В следващите редове ще се опитам да разгледам този въпрос през призмата на моето възприятие за „холистично“.
Защо се провалят много от хранителните режими? Сигурно и Вие познавате десетки хора, които са били на безброй консултации във връзка с конкретен здравословен проблем. Началото винаги е обещаващо, ентусиазмът е реактивен, докато страстта към начинанието не охладнее и не настъпи момента на отгечението, идеята, че човекът е с ограничен достъп до любимите си храни, което моментално ограничава и есенцията на живеца му. Започват първите пробойни-„... добре, ще ям пица само в неделя, а сирене и глутен всеки понеделник до 14 часа...това не е кой знае колко отклонение от режима...“. С течение на времето и под натиска на компанията, социалния живот или други съпътстващи фактори, набезите над храните, низвергнати от режима стават все по-чести, човекът в един момент разбира, че този режим не работи, а експерта, който му го е предписал „холистично“ не разбира нищо от тая работа...И защо, ами защото се е провалил....
Аз лично познавам хора, които са на диета/ режим от десетилетия и това по никой начин не се отразява положително нито на здравето им, нито на цифрите на кантара им. Наблюденията ми ме карат да си мисля, че диетите не работят, виждала съм го много пъти. Първата мисъл на човек на режим е в духа на "кога ще ми свърши режима", за да си хапне онази шоколадова торта, която му се присънва всяка нощ между 1 и 3 след полунощ. Разбира се, въпросната торта скоро става център, около който мислите му започват да гравитират все по-досадно и не след дълго, тортата се оказва погълната, режимът анулиран, а човекът с убийствено чувство за вина, което си налага да изкупи идните няколко дни с нов режим (примерно само на ябълки), който разбира се, се проваля с гръм и трясък от острото чувство за глад, което пък се оневинява с ниско кръвно налягане и започва порочния кръг на триадата „режим- провал- вина“.
Защо се получава така?
Доста дълго съм размишлявала по темата, но ако трябва да обобщя с няколко думи, то те биха били следните: промяната започва от главата и се движи към физическата обвива (тяло).
Никой режим няма да бъде плодороден, ако няма здрава и стабилна почва, върху която да се развива, ако преди това няма осъзнаване на целите, собствения потенциал, капацитет на волята, ясно разбиране откъде тръгва и къде отива. И всичко това през призмата на собствената му индивидуалност, която съблюдава параметрите на ума, тялото и душевния му статус.
Опитайте да спрете храната на тревожен човек с лабилна психика, за когото храната е всичко- от повод да храни клетките си и да поддържа живота си, до успокоително хапче срещу стрес, любовно разочарование или друг житейски катаклизъм...Опитайте и само гледайте как високо професионално предписания му режим от виден хранителен специалист става повод за затъване в дълбокото море на атидепресантите, които освен че го закопават здраво, му изпразват и джоба със сила по-голяма от тази на светлинния лъч, който скоро няма начин да огрее хоризонта му. И защо се случва това?
Защото за да дръпне напред случая първо трябва да се отстрани причината за това, което превръща пържолата в манна небесна, в алфата и омегата на щастието и чудесен пълнител на душевната му дупка. А за да се подпомогне случая, това не става с наставления колко е вредно месото, как окислява кръвта му, затлачва артериите му, става потенциална причина за бъдещия му инфаркт, нито пък става със закани от типа на „остави го да се мъчи, не знаеш защо е там, сигурно кармата му е такава..“.
Холистичен е този инструмент, който прави успешна връзка между тялото (физическата патология,), менталното състояние и емоционалния свят на човека, който търси помощ, и е този, който се стреми да разбере що за личност е човекът, нуждаещ се от подкрепа по пътя към преодоляване на проблема или житейския урок.
Холистично е да мислим. Да анализираме. Да търсим причинността. Да вложим интелект и познания, за да помогнем по начин, който ще отстрани сорса за проблема и ще помогне нивото на персонална осъзнатост да мине в следваща възходяща точка.
Холистично е да дадем стабилна патерица, с която човекът да стъпи на следващото стъпало от личната си еволюция, да повиши съзнанието си, да разбере собствената роля в живота си, която да го направи активен участник, а не наблюдател на събитията, които застават на пътя му.
Холистично е да помагаме, познавайки централната нишка, която преминава през целия случай и която прави този човек единствен по рода си, и бидейки такъв изисква единствен по рода си подход.
Аз лично вярвам, че няма двама еднакви човека на земята. Следователно няма една теория за изход от ситуацията, която да се отнесе до всички представители на човешкия геном. Ето защо смятам, че холистичният подход не е нищо друго, освен мъдрост и дълбочина и в тази връзка той не разглежда само патологията, опитвайки да приложи върху случая личната си гледна точка.
Холистичният подход изисква безпристрастна наблюдателност и изключва всякакво осъждане на навици или житейска философия. От личните ми наблюдения мисля, че това поражда само озлобление, чувство за вина и не води до нищо конструктивно, особено в дългосрочен план.
Ето защо „холистичен“ за мен означава интегрирано, непредубедено разглеждане на случая, адекватно и безпристрастно отразяване на материя, дух и сърце, които взети заедно създават личността, която трябва да възвърне хармонията си, за да достигне висшата цел на същствуването си.
А непредубедения наблюдател е този, който не вменява личната си „правилност“, не заявява Егото си, не търси повод да правя копия на себе си и не сее семената на собствената си идентчитност у човек, който има нужда да намери своята уникална такава, по своя си начин. Защото „правилно“ е това, което функционира в хармония със съществуването, а то може да има много лица и не разчита на готови отговори, а създава собствени такива.
Може би тези споделени разсъждения ще произведат импулс за размисъл следващия път, когато Ви се наложи да ползвате холистична услуга и се надявам да помогнат да оцените качеството й. :)
Коментриай