Честита НГ!
Светлина по пътя, светлина за плановете, целите, копнежите, мечтите и личните хоризонти!
Светлина (и вътрешна осветеност) в сърдечна чакра- интригуваща, грееща, топлеща, автентична и незахаросана!
Силна, обещаваща, наситена с красиви преживявания, богата на ценни уроци, на поводи за израстване...Пълнокръвна да е чисто новата 2020-та за всички! :)
За мен (по традиция) се очертава да е много хлорофилна и с око за и в детайла :))
През тази година в RawLab ще се отбелязвам с по един пост месечно, за да се фокусирам върху развитието на тукашните ми, северни дела и холистичната ми работа- все неща, които вече поглъщат немалка част от времето и вниманието ми. Събрала съм много въпроси, имам много идеи относно темите на следващите споделяния, стъпка по стъпка, ще гледам непринудено, творчески и лежерно да ги реализирам, когато сваря, за да видят бял свят и да са полезни на тези, които намират почерка, изказа и житейската ми философия за близки до своя светоглед. За тях е и тази жива, пълна с полезности, бърза рецептичка :)
Сурово суши с елдени кълнове
(Количествата са ориентировъчни и в зависимост от това колко хора искате да нахраните с тази супер лесна рецепта)
- 1 буркан кълнове от елда (моите са на 3 дни)
- 1/2 краставчика (най-добре органична)
- 1 меко, добре узряло авокадо
- 1 суров морков (също най-добре органичен)
- 2-3 лъжици конопено семе
- 6-7 листа Нори (органични)
- По желание: чесън, сол, соев сос (органичен)
Половината от кълновете се пасират за 3-4 секунди и се смесват с останалото количество в буркана, добавя се конопеното семе, подправките по избор, разбърква се. Това е полезна процедура, за да има по-добра хомогенност и стягане на рулцата.
Върху листата Нори се полага на ивица "пюрето" от кълнове, като се добавят лентички краставица, авокадо, морков, които предварително сме нарязали на тънко.
Рулцата се завиват внимателно с помощта на бамбукова рогозка и се оставят да стегнат в хладилник. Режат се с остър нож, сервират се с фантазия и отношение ;)
Елдата е сред любимите ми супер храни и никога не ми омръзва. Хапвам я в суров вид- на мляко от кълнове, на дип, на поници, накисната от предния ден, като екстра бонус към зеленолистната салата. С други думи- предпочитам я жива, с напълно запазено ензимно съдържание, с всичките й витални витамини, минерали, органични киселини и наличните й 8 незаменими аминокиселини. Въобще, суровоядския живот ми разкри невероятни стимули, които станаха ежедневен спътник на дните ми, а зеленолистните и покълването са най-силната (и обемна) графа в личната ми хранителна пирамида.
Вдъхновение за този зелен, съзнателен и жив път черпя от хората, с които живота ме сблъска челно преди доста години. С най-много точки по отношение на храненето в личната ми класация- В. Кулвинскас, Мими Кирк, Кристина Роу, Н. Уокър, Земя назаем, Веско Станков (с личния си пример). По отношение на натуралната хигиена- най-най и най- (руската школа) Сергей Филонов, Галина Шаталова, Щенников, Малахов. Чета, препрочитам, изпробвам, анализирам, вдъхновявам се, мотивирам се от тези хора и съм им благодарна за знанията и опитността, защото са безценни за мен. Тук на нидерландска почва вече имам някои любимци-етични суровояди, които са в полезрението ми и се радвам, че тази култура тук има толкова много почитатели.
И най-ключовия момент- съзнателния път да се случва без фиксации, да тече спокойно като извор с жива вода, като цветен, обживен бекграунд, който виждаш ежедневно и ненатрапливо, докато си зает с това да преминаваш през живота си, с мъдрост и с уважение към тялото си.
Коментриай