Суровоядство през грипния сезон- теория и практика

Този материал е инспириран от няколкото писма по темата за практуването на суровоядство през зимата, които получих последните месеци. Използвам случая да отговоря и на всички, които ме питат с почуда как оцелявам в студените дни на постно и сурово, без да се смръзна, без да мечтая за пилешка супичка, с нулев алопатичен досег и без да заприличам на манекен от Аушвиц ;)

Много държа да запазя лек и приветлив тон на тази публикация и затова нямам намерение да я превръщам в трибуна на убеждението си, че от растителното сурово хранене по-добро няма, макар за мен да е точно така. Но понеже всеки има глава на раменете си и гледна точка, от която да оценява информацията и опита си, държа да се разгранича от всякакви поучения и мераци да убеждавам хора, които не са готови за този път, в истинността на написаното в редовете по-долу. Това значи, че държа да не се впускам в полемики и горещи дебати, за да защитавам знанията, опита и резултатите си. Всеки има право на избор и следствията от него- добри или недотам добри. Тук споделям моя опит и той има за цел да е в помощ на тези, които вече са попрочели достатъчно и имат база или някаква опитност в живота на хлорофил, който аз лично намирам за разумен и отблагодаряващ се по всички възможни начини, имащи отношение към изграждането на добро вътрешно и външно здраве.

Ще се постарая да не съм протяжна, макар че не винаги ми се получава, какво да се прави-седна ли да пиша-  ми отказват спирачките и потъвам напълно в изложението:)

Първо няколко (досадни) думи за суровоядския начин на живот (просто няма как да минем без тях) :)

Живота на сурови растения е труден за смилане и буди непрекъснато чупене на веждите у околните, които не могат да разберат защо аджеба, човек трябва да се подлага на подобен аскетизъм при наличието на тази лавина от многообразие на пазара на храна. Все пак живота е кратък, как човек да не опита от всичко, пък то да става после каквото ще.

Искам да поясня, че на пазара има лавина от продукти, предлагани като храна, но с положителност мога да кажа, че не са хранителни по никой начин. С други думи, не е храна това, което внася в клетите ни тела изкуствени компоненти от всякакъв характер, продукт на достиженията на химичната модерна мисъл. Не е храна това, което ни разболява, образувайки високи нива на левкоцитите веднага след като го хапнем, с което организма ни ясно показва, че мястото му не е в червата ни, не е храна и това, което ни съсипва имунитета, образува ни слуз и пречи на имунната ни система да си върши работата- разбирайте да ни пази от вируси, бактерии и всякакви патогени и външни агресори и която като е в добро здраве,  намира и потушава с математическа точност неприятелите. Обаче ние мрем да й пречим, понеже живота е кратък, а изкушенията на пазара са толкова много...Започваме да се замисляме какво си причиняваме, чак като на вратата ни почука някоя много тежка и много фатална дегенеративна болест, чак тогава си намираме достатъчен стимул да предприемем нещо по въпроса и тръгваме по доктори и кабинети да търсим изцеление и да се чудим какво да вкараме отвън, което да излекува иначе вътрешния ни проблем, който не е нищо друго, освен разстроена (или съсипана) жизнена сила.

Искам да спомена, че да се занимава човек с профилактика е сто пъти по-добро и надеждно начинание, отколкото да се чуди как да се лекува, особено ако говорим за тежки патологии, възникнали вследствие на лош начин на живот, съсипан имунен отговор и култивирани с годините още по-лоши хранителни навици.

Факт е, че в наши дни консумирането на отровна и неестествена храна е стигнало пандемични размери, виждаме все по-болни хора, все по-трудно е да срещнем ведри, усмихнати, сърдечни и приветливи хора, които да не лекуват поне една хронично активна болест и които да нямат наднормено тегло и външния им вид да е много далеч от идеята за здрав човек.

Обаче, понеже сега храната е масово отровна, ние използваме това като чудно оправдание да не полагаме никакво старание да намираме начини да отглеждаме едно добро и стабилно състояние на здраве у себе си и у децата си, понеже сега всичко е натъпкано с хормони, пестициди, химични препарати за борба с вредители, изкуствени химикали за консервиране, оцветяване, ароматизиране и прочие, то просто няма начин. Въобще, това жертвено поведение е много удобно, защото иначе, ако вземем живота си в ръцете си и го управляваме със съзнателни избори, току виж сме взели, че сме се оправили трайно и вземем та се спрем да обикаляме по доктори и лаборатории и да се тъпчем с една камара хранителни добавки и имуностимуланти. Но както казах по-горе, това е път, този път не е лесен и хората са склонни да се откажат от него, още преди да са го подхванали, понеже е по-лесно за нас да отговаря личния ни лекар и поредната му рецепта, отколкото ние самите.

Храненето със сурова растителна храна е преди всичко природно хранене и то действа в унисон с идеята, че живия организъм се нуждае от жива храна. В природата нито един бозайник не съсипва храната си преди да я изяде, като я врътне на тиганче в зехтинче за 15 минути или като я запече във фурната, така че добре да се насити на акриламид после. Но ние хората сме изгубили естествения си вкус за храната, понеже се тъпчем със свръхконцентрирана, ароматизирана, преработена храна, пълна с всевъзможни разкрасители и подобрители и която в крайна сметка е лишена от всякаква хранителна стойност и не дава нищо добро на организма ни.

Суровата растителна храна от контролиран източник, е богата на витамини, минерали, микроелементи в свеж и напълно запазен вид, усвоява се чудесно, не затормозява организма, не образува отровни шлаки, не задръства червата, не причинява хранителна левкоцитоза, не е токсична, в нея няма чужди белтъци, нито хормони на растежа. Пълна е с хранителни вещества, които наистина ни хранят и то пълноценно и по начин, който дава на имунитета ни шанс да изпълнява функциите си, докато ние храносмиламе. Суровото растително хранене дава виталност, зарежда с енергия и ни поддържа здрави и в добра форма както физически, така и духовно. Суровоядският начин на живот ни държи далеч от неетично отношение към четириногите, което лично на мен ми е много важен елемент в цялата мозайка.

Тук е момента да решим дали си струва да се жертва всичко това, заради едната лакомия и мерака към щандовете с вредна храна, понеже тази тенденция стига до наркоманизиране в наши дни и ако на човек му е слаб ангела, трудно може да се откачи сам от тази погубваща практика. И вместо да се радвва на добро здраве и пълноценен живот, той се инвалидизира бавно, но сигурно и накрая висва на ръцете на близките си, които трябва да го съжаляват, понеже е болен. Но за факта, че сам е положил огромни усилия да се докара до там, нищо не трябва да се казва, не е прилично...

Не знам от къде идва тая теория, че нашия народ е дълголетен, като личните ми наблюдения са, че възрастните хора, които живеят с интензивен досег с цивилизацията, функционират на хапчета и оставят пенсията си в аптеката ежемесечно. Това да доживееш 90 в инвалидна количка, с 50 наднормени килограма и на ръцете на децата си не е никакво дълголетие, вярвам ще се съгласите.

Това, към което трябва да се стремим, както казваше д-р Емилова, е да имаме живот в годините си, а не години в живота си. И по възможност да не се омаскаряваме още в млада възраст, като се оправдаваме с гените си и с "така правят всички". Особено ако имаме деца и искаме да ги научим на нещо добро, конструктивно, смислено и резултатно.

Суровото растително хранене ни дава свобода- не зависим от печки, котлони, фурни- все техника, която съсипва витамините и ензимите в храната- вещества, които са ни жизненонеобходими, за да живеем като физически здрави хора. Позволява ни да се храним семпло, но пълноценно, да не затормозяваме храносмилателния тракт, да не бойкотиораме имунитета си и в крайна сметка да не сме възприемчиви към външни агресивни патогени. Да не се влачим дни наред без енергия, на поредния Парацетамолопроизводен алопатичен продукт и да топлим леглото, понеже имаме вял имунен отговор и всеки вирус ни тръшва. Храненето със сурови растения е начин на живот, който се отблагодарява многократно. Стига да имаме зрялост за него, да го разбираме, осмисляме и да сме пораснали и мъничко духовно в личната си еволюция.

Какво е здраве?

"Здравето е свобода"- така твърди Джордж Витулкас. "Освободеност от болка на физическото тяло, достигане до състояние на благополучие, освободеност от страст на емоционално ниво, имайки като резултат динамичното състояние на мир и спокойствие. Освободеност от егоизъм в умствената сфера, достигайки едно цялостно единение с Истината". Към тази мъдра мисъл, мога само да добавя- да сме напълно свързани със себе си, да сме хора на творческия процес, да имаме хармонична свързаност с хората и света около нас. Всичко това няма да можем да постигнем, ако не сме захванали пътя на осъзнаването (поне мъничко).

Защо да изберем повече сурова храна?

Храната, която е свежа и не е сготвена, ни дава здраве и вътрешна чистота. Ако стопанисваме добре храма на душата си, ще се радваме на категорично по-добри резултати. Суровата, разумно подбрана растителна храна е пълноценна, смила се бързо, не предизвиква интоксикация с отпадни продукти, които затлачват червата и водят до цяла палитра болестни отклонения. В сготвената храна няма ензими- този протеинов катализатор не може да оцелее при термична обработка. А токсините от животинската храна сериозно могат да увредят клетките ни, да доведат до възпаления или до тежки диагнози като рак, например. Накратко- какво слагаме в устата си е от огромно значение. И вместо да се тюхкаме в какъв индустриален свят живеем, да мислим по-практично и находчиво, и да търсим опции в купата сено- да намираме качествена храна за семействата си, ако искаме да се радваме на здрави деца и на собственото си здравно благополучие.

Скъпо ли е да си суровоядец през зимата?

Като гледам колко хора се разхождат навън с маски и като слушам от колеги как вървят продажбите  на парацетамола и антибиотиците, струва ми се ще да е доста финансово приемливо човек да живее на сурово и през зимния сезон.

На първо място, да не забравяме, че човек може да си произвежда лично една немалка част от дневния порцион под формата на кълнове и поници. Ако има съвършена храна на света, то това е именно тази. Прясна, жива храна, пълна с хлорофил, животворна енергия и витамини в съвършено равновесие на микро елементите един спрямо друг, всичко това за стотинки на ден. Броколи, сминдух, слънчоглед, боб мунг, леща, люцерна, кресон, репички...да изброявам ли още....Иска се само мотривация и мерак и човек да не се настройва на вълната на мрънкането и вечните оправдания "Започвам от понеделник, или поне ще пробвам" :)

На пазара все още се намира коприва, аз лично я обожавам на смути и я пия така всеки ден. Копривата е дива култура, не виждам смисъл някой да я тори, така че нямам притеснения в тази посока. Освен това двете връзки магданоз на ден са ми задължителни. Гледам да разнообразявам с различни зеленолистни. Предпочитам органична продукция и да знам, че никой не ме лъже в очите, като ми продава домашна храна от двор, пък като се прибера и на нея виждам стикер.

Залагам на прясна зеленолистна салата всеки ден, с лукче, репички и както му е ред. Е без бучката  "Дунавия" вътре, разбира се :) Зеленолистни, които не виреят диво, купувам от Балев или Моравско село. Не си падам по фермерски пазари и тържища. Живяла съм 14 години на село и знам чудесно как се гледат зеленчуци "натурално". Покойната ми баба беше голям почитател на амониевата селитра, та имам дълбоки наблюдения. Мотото ми е "По-малкото е повече", избирам да изям днес 2 качествени ябълки пред това да си харча парите за смядовска луканка или за кисело мляко от щастлива крава, доено от девица :) Това е положението!

Кореноплодни в суров вид- цвекло, ряпа, моркови, зеле. И листата на морковите и цвеклото не се хвърлят, те са в пъти по-полезни от самите грудки. Ето ви витаминозния ежедневен порцион-витаминозна бомба, а не някаква си капсулка със съмнително съдържание.

Домати и краставици през този сезон се гледат в парник, консумирам, но не ежедневно и задължително органични. Освен това всеки ден по едно авокадо с лимон като задължителен минимум.

Плодове хапвам, каквито намеря и за които съм сигурна, че не са шир потреба (торени и щедро пръскани)- ябълки, райски ябълки, банани, киви, круши, както и сушени сливи, фурми, боровинки. Много е полезно да си има човек дехидратор вкъщи и да си го ползва за зимнина, вместо да набухка фризера със свинско за черни дни :)

Ядки и крекери: поставила съм си за цел да ги намаля, понеже прекалявам с тях- орехи, бадем, макадамия, слънчоглед, чия, каквото успея да намеря.

Зърнени: наблягам на елдата, тя ми е любима. Почти всеки ден я хапвам. Може да се приготвя накисната за 1 час, на кълнове, на мляко от кълнове, леко на пара за 2 минути. Киноа ям на няколко месеца веднъж. Ориз басмати хапвам веднъж седмично на пара за 2-3 минути. Нямам котлон, нито фурна. Използвам един малък уред като искам да приготвя нещо на пара.

Постен таратор правя много често с мляко от коноп, от тиквено или слъногледово семе, или пък орехи. За вечеря най-често е той или голяма зелева салатка с моркови. Приготвям крекери от ядки и семена- лен, сусам, елда и сушен домат с подправки- левурда, самардала, мащерка. Вариации безброй, не отнемат време, само желание да има :)

Джинджифилът е корен, който хапвваме всеки ден в смутито. Врътвам за 10 секудни в блендера парче и го изпивам в комбинация с ябълка и обилни зеленолистни- спанак, магданоз или коприва, каквото имам под ръка. Правилото е- един плод за вкус и повечко зеленина.

Ами Доша Вата?

През зимата, когато има малко слънце и човек хапва основно храни със студена потенция, се случва да се дебалнасира Доша Пита и да се засили Доша Вата. Затова е важно да се поддържа равновесието със стимулиране на Пита. Аз лично пия доста топъл чай, сок от джинджифил, куркума и хапвам питателни плодове. Гледам да ходя доста пеша и да се занимавам поне 30 минути на ден с йога вкъщи- асани за гърба, за раздвижване на кръвопотока, за тонус, малко медитация и релаксация. Всичко това цели стимулирането на Агни (вътрешния огън). Тук всеки индивидуално трябва да прецизира своя режим съобразно Доша конституцията си.

Ами грипа?

Когато човек се грижи добре за себе си и не се пуска по течението, един от страничните ефекти от този начин на живот е липсата на страх от болести. Когато човек генерално поверява живота си на други, вместо сам да се заеме с него, неминуемо е да мисли за болести. Затова, моята идея е да мислим как да подкрепяме имунитета си, за да ни пази добре от патогени. Когато не затормозяваме организма си с отпадни продукти, имунната реакция е по-силна и здравето ни ще бъде по-добро. Дори в сезона на грипа, който по правило протича тежко и с усложнения, с добри навици и устойчив начин на живот можем да се предпазим от залежаване, болнични грижи, алопатични продукти и химични интoксикации, които потискат симптомите. В такива моменти най-доброто лечение е олекотен режим на хранене или няколко дни на вода за естествено справяне с болестта и ако е наложително при по-слаба имунна защита и по-ниско ниво на здраве, както и при по-изявени тревожни симптоми- лечение с класическа хомеопатия веднага след наблюдаване на първите признаци на заболяването.

Няколко думи вместо заключение

От нас самите зависи много до какво състояние на здраве ще се доведем.  Грижите, които полагаме за това най-ценно нещо, което притежаваме, са правопропрорционални на резултатите, които ще имаме като следствие. Под грижи, визирам старание по отношение на тялото, но и старание по отношение на душата. Защото човекът може да бъде разглеждан само в контекста на тоталостта, в която физика, емоции и ум са в триединство, нашата Жизнена енергия тече през тях, в йерархическия ред ума (духовното) стои най-горе и ни прави висши човешки същества, надарени с разум и чувства.