Живот в утробата или споделено за пренаталното възпитание

Детето не се ражда като му прережат пъпната връв.

Детето се ражда в момента на зачатието, когато става единението между двете родителски клетки и започва деленето им по пътя към съграждането на напълно нов организъм, нов човек със свое сърце, свои крайници, свои органи и системи за поддържане на живота му в самостоятелното бъдеще, своя одухотворителна сила, която наричаме душа/ дух или божествената частица, която носим всички ние и която ни изоставя в мига на финала на земния ни път.

Никога не съм имала съмнения относно това. Хубавото е, че покрай моята бременност си пропомних за това специално 9 месечно състояние, в което жената дава дом на едно бъдещо ирационално проявление да расте в нея и да придобие завършен облик така, че да диша и съществува самостоятелно като новородено в условията на тази планета. Според Аюрведичното знание, което датира отпреди 5000 години, в момента на зачатието душата се инкарнира в зиготата и с това започва раждането и пътуването на новия човек. Аз лично изпитвам голям респект към това твърдение, макар, че пропуснах първите 5 седмици от вътреутробния живот на моето бебче, просто защото въобще не подозирах, че то вече ме е избрало да му бъда майка. Така става, когато бебетата се случват непланирани :)

Как усещам всичко това? Ами просто е- с ум, инстинкт, сърце и душа на майка :)

Защо споделям този материал? Защото много бъдещи майки изобщо не си дават сметка какво съществено и основополагащо значение за физическото, менталното и емоционалното здраве на плода им има начинът, по който се случва самата бременност и каква огромна роля за бъдещия човек има връзката, която майката успее да създаде с него, докато той си седи кротичко на тъмно и топло в корема й.

Имам съвсем ясен спомен от момента на зачатието на Матеа, макар да не подозирах, че тя ще започне живота си точно в този момент и то в моята утроба. При сензитивните хора с високо развита интуиция знам, че винаги се усеща по един или друг начин този акт на проявление на някаква сила, която се манифестира така отчетливо и категорчно, че просто няма начин да остане незабеляана- казано с други думи, самият миг на трансформиране на тази нетленна сила в материален вид, в човешки геном. И така- имам съвсем ясен спомен от самото зачатие без да знам, че се случва именно то.

Детето се ражда в момента на зачатието и от този свръх специален момент започва неговия земен път на човек с наличие на имплементирана божествена частичка измежду материалните му клетки. Аз съжалих ужасно, че съм изпуснала цял месец от вътреутробното развитие на моето момиче, но пък 5 седмици по-късно се радвах на истинска, пълнокръвна среща с нея, докато тя все още беше малка запетайка с размер на покълнало семенце. Този първи ехограф промени целия ми свят и всичките ми възгледи за осмислянето на дните ми. Стана ми ясно, че сега вече имам нов фокус в живота си и той ще ме води мъдро, хармонично и устойчиво към новата ми житейска роля- тази на майка на малко човече.

В същността на клетките на бъдещия човек има ясна памет за начинът, по който той е дошъл на този свят, нали знаете, че водата е паметлива и има способност да записва информационно-енергийни проявления. А каква е природата на зиготата- огромен процент вода с малко материална формация. Животът се ражда във вода и е добре да си дадем ясна сметка какъв тип водни структури отглеждаме в себе си, когато смятаме да ставаме родители. Какви условия за формиране на чиста среда създаваме- среда на емоции, среда за физическо развитие, среда на любов, осъзнатост и позитивни намерения, ако искаме да се радваме на здраво дете.

Детето чувства, усеща, има сетивност и сензорни възприятия за това, което се случва с майка му, както и за това, което тя полага като усилия, емоции и копнежи във връзка с него, докато трае процесът на бременността. Детето по дефолт има потенциал да споделя с майката кое е добро за него и какви са нуждите му още докато е съвсем миниатюрно покълнало семенце.  Само трябва да настроим сензорите си на сетивна честота, за да го чуваме. Лично на моето дете никак не му ставаше приятно, когато го подлагах на ежемесечни ехографски изследвания, за да се убедя аз (и най-вече моя проследяващ лекар), че всичко му е наред. Ами просто е, ако плодът искаше да го зяпаме непрекъснато, природата щеше да ни създаде прозрачна коремна стена, мускули и матка, така, че да му махаме по 24 часа в денонощието и да му се усмихваме доброжелателно :)  Природата, за разлика от нас, обаче е мъдра и е възпрепятствала тоя процес, защото божествения акт по делата вселенски има нужда от уединение, интимност, тишина, тъмнина, покой и ...много любов. Да не говорим, че е един от факторите, които развиват ултра силна интуция и умение за общуване индиректно, но при пълна сетивност на процеса.

Наскоро моите индийски преподаватели ми разказаха, че в Индия има много сериозна практика по подготовка на бъдещите родители за зачатието и "посвещаването" им в родителството. С други думи, осъзнатите хора не чакат да ги застигне бременността, а се готвят за нея с цяла серия от красиви ритуали и техники, с промяна в начина си на живот, хранене, мислене и пр., за което те се консултират с аюрведични нутриционисти и психолози. Вижте, в Индия може водата по водопровода да не става за пиене, но за сметка на това развитието на хората по отношение на духовно-емоционалната интелигентност е на много високо ниво. Просто  отбелязвам.  Грижата по отношение на бременността е от съществено значение, независимо кой вярва в това и кой не. И тук имам предвид изначално естествената грижа, която ни води към спонтанно заявените нужди на детето ни.

Не съм предполагала, че предишния материал за бременността ми на растително хранене ще стигне над 6000 прочитания ( 6623 според админската статистика на сайта ми), но този факт ме зарадва безкрайно, най-вече заради това, че има пробуждане в някаква степен по отношение на осъзнатостта, касаеща алтернативното родителство и огромната отговорсност, която носим с изборите си за децата, които създаваме :) От същия разказ предполагам сте разбрали колко много една жена може да направи за детето си, докато се готви да стане майка. Защо казвам алтернативно родителство? Защото в наши дни изначално сме потъпкали и забравили кои са естествените човешки процеси и сме ги заменили с рафинирани, изкуствени и крайно нетипични за природата ни. Превърнали сме естественото в алтернативно, защото то е малцинство в ежедневието ни на модерни хора. В тази връзка като посещавам кварталния БиоМаг, от вратата ме блъсва една истина- казваме, че храната е био, вместо да кажем, че е просто храна, а пък тази, наблъскана с химикали трябва да си търси друго прилагателно. Ето това имам предвид....Тотално изместване на понятията за естествено и противоестествено....

В следващите редове ще изброя нещата, които намирам за най-важни по отношение на пренаталния период (възпитание) на бебето и които бих дала като искрена и смирена препоръка към тези, които се вълнуват от моето мнение по темата. Позволявявам си тези препоръки като жена, като майка на здраво, алтернативно отглеждано дете, като чувствителен  човек, понатрупал знания и вече немалък опит в желанието (и старанието) си да живее осъзнато и да научи детето си на нещо наистина смислено и устойчиво:

- Грижа и прецизиране по отношение на храненето- всякакви боклуци са вън от дневното меню, едва ли на детето ви ще му хареса да се храни с проявите на вашите лоши навици и слабости- кофеин, никотин, пестициди, неестествени, преработени  храни, консерванти, рафинирани и свръхконцентрирани продукти, нещадяща термична обработка, слузообразуващи храни и такива, които образуват токсини след храносмилане;

- Грижа по отношение на средата- кое бебе няма да е щастливо, ако расте на спокойно място, в което да се чувства защитено и сигурно, да не чува викове, крясъци, остри и агресивни звуци, враждебен и скандалджийски тон и всякакви  прояви, които могат да разстроят майката. Живеем в свят на предоминантна мъжка енергия, където (по мое мнение) повече отвсякога не достигат финесът, грацията и нежността по отношение на живота и начинът, по който го възприемаме;

- Менажиране на стреса- ясно е, че това е много трудно, но ако човек си постави за цел, може да постигне много- екстремните ситуации с негативен оттенък не са добър градивен "материал" за бъдещия нов човек, всякакви ненормални нива на адреналин не биха дали нищо положително на детето ви;

-Никакви негативно натоварени преживявания- новини, страховити TV предавания, срещи с кофти хора, съзнателни контакти с лоши ситуации, от които майката може да се разстрои емоционално и да наруши баланса на хормоните и невроните си, мисля, че е ясно, че всички те имат лошо влияние върху биохимията на майката, а оттам целия този негативен импулс се предава и на бебето;

- Подходяща физическа активност за бременни- йога, пилатес, пранаяма или щадящи дихателни техники, адаптирани за бременни, движението е важно, а хубавото е , че на такива места се създават чудни социални контакти между жени, намиращи се в сходна бременна ситуация :) Ново поле за обмен на опит, споделяне на полезни практики или просто женски приказки с готини дами :)

- Активно трениране на позитивни утвържения всеки ден, както и техники за визуализация на раждането- вярвайте ми, от това зависи много, ако искате да изживете раждането на мечтите си; Мързелът не е добър съветник, както и чакането и осланянето на случайноста;

- Никаква фармация, хапчета, безобидни прахчета за грип, парацетамолчета, синтетични витаминчета и добавчици за бременни с изкуствен характер и прочие "незаменими" шедъоври на съвременната медицинска мисъл. Точно преди няколко дни на уъркшоп разглеждахме случай на дете със сериозна патология, увредено с "безобиден" парацетамол. Аспиринът и парацетамолът не растат на никое дърво, за да ги ползваме просто ей така, за спорта. Тялото ни е мъдро и помни всяка противоестественана намеса, с която сме влезли в ненужна злоупотреба. Много често е нужно просто да си размърдаме мозъка и да излезем от статуквото, за да си помогнем;

- Потърсете алтернативни холистични техники за лечение, които ви импонират най-много на собствената личност- медитация и различни медитативни техники, асани, сокови разтоварителни дни, меки гладолечения, релаксация, рейки, Бах терапия, класическа хомеопатия; естествени начини за набавяне на витамини, минерали и нутриенти, подходяща настройка на мисленето, срещи с щастливи, хармонични и резултатни хора, добри намерения и самоиницииране във връзка с това как можем да си помогнем с натуропатични средства;

-Детето чува и усеща, то знае дали вие сте щастлива и спокойна  бременна или имате нерешени проблеми, постарайте се да му създавате повече красиви моменти, то ще ги оцени, не се съмнявайте в това;

- Пеене, свирене на инструмент, слушане на музика и радио, четене на книги с позитивен контекст- о, бебетата обичат това и ви го показват :) ;

- Говорете с детето си, то е добър слушател и умее да се наслаждава на диалозите с вас, защото в тези първи месеци от неговия живот вие сте целия му свят и цялата му престава за света избощо. Само си представете как всяка негова клетка се изпълва с въодушевление, когато му споделяте нещо важно и красиво, а то разбира от тия неща, нищо, че е съвсем мъничко;

- Не изпадайте в паника- от всяка трудна ситуация има поне няколко налични изхода. Въпрос на усилие и мотивация  е да погледнете по нов начин на нещата и да потърсите решение, което работи добре за бебето ви и за вас самите. Бебето не се обръща, бебето е заседнало и не иска да се движи, върви седалищно, цезаровото сечение е наложително- помислете пак и пак, преди да се решите да се подложите на противоестествени процедури, огромен е процентът вероятност да се справите алтернативно без всички модерни помагачи, ако сте се погрижили да се потрудите за това от самото начало. Иначе съм наясно, че докторите бързат да ви отърват от "мъките ви" и да си тръгнат навреме от дежурството си :)

- Всяко бебе е индивидуалност и най-искрения ми съвет е да се отнесете към него именно като към такава неповторима личност. Развивайки интуицията си през този период ще се научите да предугаждате знаците на детето ви и уникалния начин, по който то общува с вас. Всяко бебе се ражда добро същество, какво ще направим от него зависи после от нас като родители;

- Раждането е най-естественото нещо на света и страховете свързани с него могат да повлияят на емоционалното състояние на бебето ви; вече има толкова възможности семейството да обсъди, планира и осъществи това невероятно събитие в живота си  и да покани хората, които иска да станат част от него :). Не се случва всеки ден да раждате, но аз лично не спирам да се дивя как хората избират да похарчат пари за нова XX- инчова плазма например, вместо да ги ползват,  за да се ограмотят и образоват по отношение на свързаното с бременността и раждането им, за да се радват на красива развръзка после и да не се жалват в духа на "ами така се случи...късмет"...;

- Най-същественото нещо за финал: обич, обич и пак обич- любовта е мощна канализирана енергия и може да лекува, трансформира и обновява какви ли не ситуации, а детето в утробата очкава именно това- дълбока обич, безусловна любов, внимание, нежност, отношение и грижа, за да получи най-добрия старт в земния си път :)

Детето се ражда в момента на зачатието. В този времеви участък, в който то става собственик на душа (нетленна  и божествена частичка, имплементирана в земната природа на зиготата), по силата на някакъв неведом за нас вселенски дълбок смисъл. Но пък от нас зависи да изживеем това събитие с благодарност и ентусиазъм, защото дори и да не осъзнаваме в момента "Защо", то нашите деца знаят отговора и с уроците, на които ни учат, докато растем като родители заедно с тях, сигурно ни го подшушват всеки ден, всеки час :)