Животът продължава в...Амстердам/ Нидерландия

В общи линии, тази история е много близо до "Ами...бяхме решили отдавна, че трябва да заминем...Дълго умувахме, анализирахме, почесвахме се и мислихме къде...Проучвахме възможностите....Дойдохме като на ваканция, видяхме с очите си, останахме запленени от хилядите тикчета в графата "Плюсове"...и година по-късно като в онова предаване "В търсене на дом по света", се озовахме в Амстердам, с близо тон покъщнина, много шантави идеи и още толкова  луд ентусиазъм.

Да станеш емигрант на 40+ не е решение, което се взима за ден, трудно е човек да се измъкне от рутината, очерупчеността си и навика, и да, подобно безумие и загърбване на сигурното не може да се сдъвче и смели лесно от всеки. Това, което мога да кажа е, че никой не предприема генерална промяна на живота си, ако му е много комфортно на родна почва и най-вече в родната...държава...Какво й е дереджето едва ли е нужно да казвам, мисля, че на всеки, който мисли с главата си трезво,  умее да прави логични причинно-следствени връзки и да разсъждава не националистично, а космополитно, с широк поглед, обективно и адекватно, му е ясно какво имам предвид.

Изборът на Амстердам за нас има много измерения, имаме една торба лични и професионални причини да изберем именно тази страна и този очарователен град, но е истина, че тук животът се случва на съвсем друго ниво. Казвам го с огромно уважение към това, което са успели да изградят местните като силна икономика, стабилна държава, мултикултура, екологично и креативно мислене, образование на хай левъл, впечатляващ туризъм (свят да ти се завие), връзка с природата (хем си в града, хем като на село), умение да се радват на дребнички, семпли нещица и да ценят ресурсите си с мисъл и интелигентно.

Няма да коментирам в детайли личната ми мотивация, на всички, с които се познавам лично им е съвършено ясна, бих искала просто да обърна внимание на някои интересни факти, характерни за живота по тия северни ширини и ниски земи. Някои факти, които на нас ни се струват много притегателни и ни дадоха смелост да натиснем педала на промяната.

Енергията. Още на огромното летище С(х)ипхол се усеща, че тук има различна вибрация- хиляди хора от и за хиляди дестинации под един красив покрив в една мултикултурна, много шарена страна, където на първо място цари уважение към другия. Градът е основан през 12 век и буквално значи бент на река Амстел. Амстердам е известен с красотата си като Венеция на Севера.  Жителите му са близо милион, малко повече са велосипедите в града, наистина море от колела, всевъзможни форми, размери, клас  и вместимост. Истински pedal power.

Космополитен и цветен. В града живеят по статистика 178 националности. Тук има уважение към културните различия и има голям стремеж към нещото, наречено "общност". Жителите са мили и отзивчиви, свикнали са на многообразието от езици, култури, етноси, цвят на кожата, стайлинг, персонални ценности. Независимо на кой какво му харесва, тук е на почит реда и пред него всички са равни. Полиция има навсякъде и глобите са си глоби, няма шест-пет.

Свобода. Тази дума може би най-силно характеризира Амстердам. Свобода, не свободия и без ганъовски интерпретации и уклон. Тук свободата означава право да избираш и да носиш последствията от изборите си. Да бъдеш пълноправен член на местното общество, да работиш здраво, да вливаш пари в холандската възходяща икономика и да се радваш нагледно на това, което се прави с парите от данъци на всички, които се грижат за общото. Усещането за свобода тук е като усещането на северния бриз- многопластово е, наситено с повея на много аромати, кислород, озон, цветове, сол, пясък, пера и ноти на птици, покой, чистота и бол хлорофил, който може да  бъде инхалиран буквално.

Тучна и пищна зеленина. В Амстердам има 40 парка, кой от кой по-неустоими, по-подредени, по-естетски измислени. Тревата е росна, чиста, прясно окосена, ухае на люцерна и не, няма кърлежи, всички са масово боси, на одеалца за пикник, колелото на една страна, раницата на друга, с книжка, на йога постелка, на пикник с близки на душата хора или просто в мигове на съзерцание и чуваемост на тишината или песента на някоя гласовита птичка, гнездяща в клоните над главата ти.

Канали. Тук има 165 канала. Ами не миришат, съжалявам...Оказва се, че за да поддържат хигиената и да се предотврати заблатяването, всеки ден тук се източва и опреснява близо 1/3 от водата, защото...вода, която не тече свободно, се превръща в блато...Също като жизнената сила (и като някои други работи) :)

Градски транспорт. Вярно, скъп, но прекрасно уреден, добре изглеждащ, чист, точен и безупречен- трамваи, влакове, метро, автобуси, лодки, ферита, всичко с което можете да разгледате всичките 1281 моста в града. И е на ток, не одимява въздуха и не цапа със сажди ничии бели дробове, особено тези на децата...Uber услугите също тук са много популярни. И те на ток, каква изненада :)

Естетика. Някак си, личи си, че Амстердам се намира в кралство. Има някаква величественост, някакво великолепие и изящество в амбиента наоколо, във всякакви дребни и уж незначителни детайлчета. Както казва един колега, усещането ми е като за "Празнична тържественост", обаче на мен тази класа много ми допада, защото под нея има един много семпъл, но много помислен високотехнологичен живот, интегриран в град, наподобяващ природен резерват. Красиви, аристократични, леко наклонени автентични островърхи сгради, типичния нидерландски/ фламандски чар, който качва цените на имотите и наемите до висините. В града има 2500 жилища във водата, в така наречените "houseboats", полюшване, идилия, романтика, лунен сантимент като за Антимониум Крудум ;)

Цветя и градини и пак цветя и градини. За тая графа нямам думи и ми се изчерпиха възклицанията, цветята тук са извънземни, извънорбитални, неистово красиви и почти вечни...За 7-мия рожден ден на Матеа наши близки ни подариха чудни рози, изкараха почти месец във вазата без да мръднат, явно наистина са от друга планета, че и галактика, ботокс ли имат, някаква висша и непонятна химия ли, не знам, но са много икономични и изглеждат почти вечно млади в свежестта си ;)

Арт живот. Култово място за тези, които обичат и хранят нуждите на душата. В града има 75 музея и 141 галерии, изкуство и креативност да искаш- класическо, ренесансово, модерно, приложно, изящно, инсталации, пърформанси, музикална сцена от всякакъв калибър и за всеки вкус. Особено очарование за почитателите на Рембранд и Ван Гог. Спомням си в ХГ-то в Казанлък как въздишах по Ван Гог и как събирах пари месеци наред, за да си купя албум с репродукции (от ония колекционерски руски издания), сега ми е на 20 минути от вкъщи, източник на вдъхновение при всеки момент на зацикляне и творческо безсилие...207 от неговите платна се съхраняват тук, в едноименния му музей. По статистика в града се провеждат годишно над 9000 театрални и концертни събития, мека на изкуството и източник на храна за душата. Ех, Винсент, приятелю, само ако знаеше колко стотици души дневно ще посещават твоето изпреварило времето си изкуство, никакви суицидни мисли нямаше да те споходят...

Системата. Високи данъци, но има защо. Целият град е направен чудно за активни велосипедисти, които почти не слизат от седалката, навсякъде има червено-керемидени алеи, предназначени само за вело ентусиасти, всички масово са на колела, независимо с костюм и токчета или по джинси. Тук е нормална гледка да видите родител с 4-5 деца, 3, от които са в коша на колелото и останалите в Ерго раничка отпред и отзад. Босите деца са навсякъде по улиците и по градинките. И не, има си градинки за кучета и градинки за хора. Бездомни животни не съм срещнала още. Комарите са екстремна рядкост. Имам едно-едничко самотно ухапване, откакто сме се установили тук.

Хомеопатия. Много популярна услуга (както и всички останали алтернативни терапии). В никоя аптека никой пациент не може да си купи и да се самолекува със самоназначено лекарство, независимо дали е алопатично или хомеопатично. Без значение дали е сериозно или рутинно и безобидно. След преглед и снемане на случая, хомеопатът/ алопатът  изпраща рецептата ви директно в аптеката, където я получавате на името си с личен документ. Такива неща, като "Прочетох в интернет, че Сангвинария ще ми помогне за главоболието, Сепия за левкореята и Рустокс ще ме отърве от ревматизма" тук няма. Общодостъпни са лекарства от типа на Парацетамол-производни, някои витамини, Осцилококцинум и в тоя ред. Пробвайте да си купите (например) Аурум-Муриатукум-Натронатум в каквато и да е потенция свободно, тц.... Или някой антипиретик или антибиотик...Трудът на специалистите се уважава и да, тук има здравна осигуровка за хомеопатично лечение. И аз казах "Моля?!", когато чух това за пръв път....Никой умник от правителството не прави избори вместо вас как ще си гледате здравето...

Натурално раждане. Холандките се сдобиват с наследници в домовете си. Знам, че за много хора домашното раждане е скандално, но за мен е очарователно и подобни неща са повод за пърхане на пеперуди в корема ми. Тук е законно. Както много други заклеймени като престъпни неща в родината. Ако жената има нормално протичаща бременност, няма причина да роди в болнично заведение, ражда в дома си, сред комфорта на познатото, в присъствието на мъжа си, на близките си, децата си, с подкрепата на акушерка и дула...Само патологичните бременности свършват в болница...Кога ще ги....ех...

Природа. Еко. Био. Органик. Патици, лебеди и всевъзможни птици, които гнездят свободно в каналите и държавата се стреми да подкрепя хабитатите им. Като се отрежат и изкоренят ненужните дървета се оставят свободно да изгният, за да се създаде хранителна среда по веригата...Зайци в парковете и градинките, които си пасат на воля и на свобода. Ята от ярко зелени папагали, които правят красива пелена в невероятно изящен полет, спускат се в рояк и профучават с ултразвукова скорост към съседните дървета, където ядат лешници...Половината град изглежда като резерват. Детските площадки са масово дърво, метал и въже с настилка от листа или мека пяна, където ничие детско коляно няма да бъде разбито....Семпли, но креативни катерушки, рядко ще видите пластмаси, намазани в ярки нехармонични и отровни цветове.

Електромобили. Тук е по-скоро необичайна гледка да се види нещо на дизел или на бензин. Въздухът е несравним с този, на който съм свикнала в смога в София, масово автомобилите са на ток или хибриди и по улиците има станции за електро зареждане. Гледам и не мога да се нагледам, цъкам с език и се дивя мълчаливо и засрамено...

Антиполюшън. Тук това е сериозна тема. Скоро в квартален магазин получих флаерче на някаква алтернативна домакинска енергия (тук няма монопол), напечатано на биоразградима хартия, в която имаше имплементирани семена на дърво. Понеже "Като го прочетете, мила госпожо, да не го метнете на боклука и да замърсите природата, а след като се информирате, след вас да остане дърво"...Евала е слаба дума тук, аз се разплаках на тия думи, мен такива неща ме докосват дълбоко и директно на тънката душевна струна...

Храната. Фермерски пазари и наличие на органични магазини с невероятно разнообразие. Дори във всеки квартален магазин има био щанд. А аз се чудех години наред като си пазарувах в "Балев" как така имат толкова продукти с произход "Холандия" като в Холандия няма пръст, има само пясък. Ами явно може. Работливост, иновативност, осъзнатост, находчивост, желание за развитие, за еволюция на следващо ниво....

Откритост. Тук да се види дом с пердета/ щори е рядкост. Много от домовете започват директно на кота нула. Обичайно явление е домакините да са си изкарали дивана и масата буквално на тротоара и да си четат вестника там. Никой не наднича и не си вре носа в чуждите работи. С просто око (и с периферно зрение) може да се види кой как е подредил дома си и къде си е качил краката, докато си почива.

Ландшафт и алпинеум дизайн. Домашните дворове са като от списание. Красота, естетика невероятни градини, все едно си във Версай, пък до градинката скромна, но отлично поддържана островърха къщурка, измайсторена в синергия с растителността наоколо и ливадката брилянтно окосена. Еко и натур, но на тях всичко им е такова, не само домовете, мазилката и градореда. И външната врата стъклена и красиво декорирана с някоя дървена симпатична висулка...Няма решетки и обезопасяване до зъбите...

Семплост. Холандският дизайн и въобще вкуса по тия ширини е минималистичен, прости векторни графики с една много силна, добре помислена, креативна фотография, това е представата за естетика тук. Никакви претрупани рококо, турбо барок прочие истории, шарении, 18 пиктограми, 7 шрифта и 4 стилистики в един дизайн. Глътка свеж въздух. И нещо и за душата.

Кеш. Моля? Тук масово разплащанията стават с карти и по банка, на много малко места могат да ви обслужат кеш. В това число и в градския транспорт.

Толерантност.  Независимо кой сте, от къде идвате, какъв цвят на кожата имате, носите ли хиджаб, вижда ли ви се глезена,  или не ядете животни и сте избрали етичния път, тук никой не си позволява да заклеймява чуждия избор. Всеки избор се уважава и различията се толерират, независимо на кой какво му харесва. Дори да сте красиво момче с ягодов гланц, което целува друго красиво момче на улицата, или сте избрал да прекарате остатъка от живота си в или на някой облак в картина на Канабис Индика- ваша си работа, стига да не нарушавате обществения ред, правото да избирате е ваше, отговорностите, които произтичат от изборите ви също.

Сигурност. Направи ми впечатление, че масово родителите пускат малките си деца сами на площадките да играят свободно. Аз още не съм се осмелила, понеже съм жена, която идва от соц блока, където има високо ниво на престъпност и ме е страх за единственото ми.... Научих, че тук холандското правителство дава килии под наем на затворници от чужди държави, понеже има доста свободни. Ами така е, като има глоби за всяко нарушение. Докато не започнеш да бъркаш директно в джоба на някой, трудно ще го научиш на ред, съзнателност и активна гражданска позиция.

Законни момичета на късмета и платена любов. Кой не е чувал за Червените фенери "Ле Вален"...Аз още не съм се разходила до там. Туристическа, хитра и добре печаливша атракция, от която холандското правителство прибира доста милиони евра годишно, които отиват за това, което се вижда с невъоръжено око- площадки, паркове, улици, алеи, красота, озеленяване, образование, висок стандарт и всичко онова, което ме кара да ми е хубаво, когато заключа вратата на дома от външната страна. Проституция има навсякъде по света, обаче тук държавата печели екстра бонус от страстите и слабия ангел на хората, зажаднели за тръпка и забранени ласки.

Общност. Да те е грижа не само за твоето, но и за общото. Да стопанисваш и да си отговорен не само за личиния/ наетия си имот, но да ти е кеф да виждаш това, което се изпречва извън пределите на собствеността ти, да знеш, че приноса ти е видим с просто око. Много инициативи за благотворителност, солидарност, взаимопомощ на всички нива. Идиотизъм има навсякъде, но тук концентрацията е друга. И Алековия герой не се среща на всеки ъгъл.

Северният вятър и морето. Винаги съм мечтала да живея близо до море. Сега ме делят 45 минути от безкрайния полегат бряг с пустинно-лунен пясък на Зандворт. Има някакъв северен мистицизъм тук, трансцедентална чистота, покой, нещо кристално, въздушно, свежо, скърцащо, заскрежено и недокоснато във въздуха, като фина мъгла, като звън на автентичен бамбуков полифоничен Коши в притихналия унес на блажена медитация, сякаш... Като в оня филм на Кустурица (Arizona Dream), "чувам рибите, които ми говорят, понеже те знаят всичко", а аз съм готова с фината настройка на всичките си несъвършени сетива, да чувам шепота им. Събудила съм се, изтърсила съм сънищата от косата си и ги чувам по вибрацията и звуковата вълна на светлинните зайчета, който се носят по вълните, като ефирен тюл. Погледът се стеле в безкрая и мислите препускат свободно извън дверите на възприятията. Някак си, усещането е за реене, за единение, за част от някакво по-голямо и смислено вселенско цяло...