"Детето ми яде боклуци!?!"... Или защо културата на хранене се формира още в пренатална възраст?

Идеята за този материал е вдъхновена от многото въпроси в тази връзка, които получавам напоследък от майки, приятелки, колежки и някои хора, които просто се интересуват от моята опитност и с които към момента не се познаваме лично, но много държат да чуят какво мисля по темата.

Нямам намерение да пиша научен доклад по тази сложна и дълбока материя, да го публикувам като всемирна истина и да го обнародвам в Държавен вестник, затова не искам да ангажирам никого с моята спонтанна теза, още по-малко да я налагам като стандарт, тъй като всеки си има свое мерило за това как трябва да стават (или пък не) нещата в живота. Толерантна съм към различията и  уважавам избора на всеки, просто матричното мислене не е за мен.

Правя тази уговорка, понеже последните месеци получавам какви ли не налудничави писма, укори, забележки и още по-нелепи коментари и честно казано леко ми писна да отделям от времето си, за да трия и отговарям на хора, които наистина не са наясно какво точно правят в моето лично интернет пространство и защо ме занимават с делюзиите и менталните си (че и сексуални) разстройства и фикс идеи...За трите правописни грешки в едно просто изречение не искам даже да подхващам темата, че става страшно...Не съм сноб и не страдам от еснафщина, но и моето търпение си има някакъв лимит, особено когато наблюдавам системно злоупотребяване с добротата и безкористността ми...

Не смятам да се обяснявам повече, така че по въпроса с конституционалното ми право в личния ми сайт да споделям личното си мнение- толкоз. А  че размирни и криви хора ще продължават да си търсят сцена за изява където сварят, това мисля е ясно на всички и явно е част от многообразието на природните проявления :) Нямаше да мрънкам толкова, ако поне на 10% от писмата, на които съм си направила труда да върна детайлен отговор и обратна връзка, получавах кратичкото и простичко "Благодаря за отделеното време!"...Не заради друго, ами заради вселенската справедливост и заради това, че сме хора, уж интелигентни и възпитани...Явно това обаче се оказва някаква моя делюзия, с която не искам да се разделя, тъпо и упорито продължавам да вярвам, че хората са изначално добри същества...Както и да е...

И така, темата на следващите размисли е позната на доста модерни градски хора и създава повод за тревога и смут у повечето родители, които осъзнават, че адекватното хранене е важен градивен елемент на здравата клетка, респективно на здравото дете. В никой случай не казвам, че храната е абсолют и гаранция за това, защото има още много неща, които са от категорично съществено значение за качеството на здравето у човека. Тук ще разгледам тези, които аз лично смятам за особено важни и които следва да са обект на внимание. А кое е "адекватно" хранене и кое не, оставям на всеки да прецени за себе си според знания, опит и ценности.

Възможно ли е да се възпитат устойчиви навици у едно съвременно градско дете? Защо днес масово виждаме деца в крехка възраст, които страдат от видимо затлъстяване, диабет, изпили са една дузина антибиотици и са навъртели сериозен "километраж" с всевъзможни кортикостероидни и противоалергични препарати...Защо все повече деца развиват сериозни заболявания още от невръстна възраст и родителите им се въртят в порочния кръг на здравната каса и ходенето от поредния специалист на поредния специалист...

В този сайт се опитвам поетапно да разглеждам принципите на естественото родителство, които практикувам, в които вярвам и които са ме довели до категорични резултати. Споделям своя опит относно бременността, пренаталното възпитание, раждането, кърменето...така както вярвам, че природата е постановила, защото всяко чувствително кривване от природните закони си има цена и тя обикновено е горчива...

За едно невръстно дете, обикновено майката е всичко, цялата му микро вселена и цялото му знание за света, чистата любов, грижа и подкрепа. Още във вътреутробния живот, докато бъдещото бебе е сбор от няколко делящи се клетки, то се храни с енергията на храната, която поглъща майка му- тази, която по-късно ще го учи на устойчиви навици и която ще се надява, че нейното дете ще бъде от тези, които няма да имат интерес към боклучавата храна. За да има шанс да се случи това обаче, аз мисля, че е много важно какво е персоналното отношение на самата майка към боклучавата храна...Докато е бременна, докато ражда, кърми, захранва и впоследствие...

Някак не върви една майка да очаква детето й да няма никакви мераци към сладолед, чипс, вафли, кроасани, рафинирани, хидрогенирани мазнини, концентрирани захари, всевъзможни Е-та, емулгиращи и консервиращи вещества със сложни химични формули и прочие шедъоври на съвременната хранително-вкусова индустрия, ако самата тя е в плен на същите и не е готова да прекъсне взаимоотношенията си с по-съществената част от менюто си, което можем да отнесем в графата "откровена отрова". Тук не говорим за фиксации в образа на "Перфектната майка", такива майки не съществуват, без значение колко се напъваме, дори в прословутата "Бг-мамма" :) Просто има майки, които полагат старание и такива, които се пускат по пързалката на течението и статуквото.

Личните ми наблюдения към момента са следните: майки, които се хранят осъзнато, разумно, чисто и естествено от първия миг на бременноста си, че и от преди това и дават положителен пример впоследствие на децата си, обикновено не страдат от синдрома "Детето ми яде боклуци"...В невръстна възраст, детето попива всичко като гъба от най-близкия си човек, този, който му е дал живот...

Не искам да бъда разбрана погрешно като зла, досадна и проклета майка-генерал, която слага намордник на детето си всеки път като седнем на една маса с инакомислещи. Никога не съм забранявала каквото и да на моето лично дете. Фокусът ми винаги е бил в близката връзка помежду ни, в споделянето и в многото обяснения каква е нашата храна, защо избираме да ядем това и това и защо не ядем онова...Обясненията винаги левитират около етичната и здравословната страна на нещата, точно в този ред. Повратен момент в цялата работа е да се устои на "доброжелателите", които нямат търпение да набутат в устата на детето ви  например бисквита с уговорката "Е, не бъди толкова строга, нищо няма да му стане от една бисквита!"...Разбира се, че няма да му стане, но аз не съм от майките, които се оставят да ги "водят за носа" разни познавачи и "доброжелатели", по силата на което, като резултат децата ядат боклуци, понеже това им се предлага,  развиват цяла палитра нарушения на здравето, родителите оставят половината си месечен доход в кварталната аптека и за консултации с ерудирани и авторитетни специалисти и светила...

От къде започва всичко и кои са препъни камъните?

Бременност: Максимално естествена, работа по осъзнаването, хранене с повече жива храна, в моя случай изцяло растителна. Храната е конкретна вибрация, вярвам, че бебето заслужава тази грижа и тя се отплаща впоследствие. Не налагам на никой. Това е мое наблюдение и лична опитност. Пренаталната грижа е много, много важна...

Кърмене: Положих усилия да е дълго, на поискване, в унисон с нуждите на бебето. Мерки и теглилки не съм ползвала, освен в единствените два пъти, в които ни е измерил педиатъра и до там. Усилена работа по тандема "Мама-бебе". Никакви кърмения в 8,10,12 часа...не съм се водила по стандартизирани препоръки, дебели педиатрични книги, мъдри съвети и прочие проза...Дете, което наддава добре, суче с кеф, особено нощем, когато се стимулира лактацията, щастливо е, не прави хронична температура от 37,5 по цели седмици, боледува рядко от остри състояния, които преминават бързо с много висока температура, с лек хомеопатичен стимул за много кратко време, след което следва пълно възстановяване без никакви усложнения- за мен това е здраво дете, което се радва на високо ниво на здраве и стабилна имунна реакция. Никой не може да ме убеди, че качествената кърма не е от значение за това. А качествената и питателна кърма не се получава от ядене на боклуци, вярвам ще се съгласите с това...

Захранване: Захраних детето си на 1,2 годинки, до тогава единственото нещо, което е получавала дъщеря ми е било кърма...Да, да, знам, че педиатрите не са съгласни...То си има ред, БДС и процедура...И как така без вода?!?!? Ами съжалявам, не съм ги следвала, следвах сърцето и интуицията ми на майка, която знае по-добре от всеки друг от какво има нужда собственото й дете...Кърмата остана основна храна до 2,5 годишна възраст на детето. Ами трудно е, знам, по цели нощи не спиш, изтощена си, нямаш енергия...изпадаш лесно в нервни кризи...възможно е, обаче целта "Здраво дете" не си ли струва? В първите години от живота на детето, майчинството си е тотално себеотрицание...Тук спор не може да има...Въпроса е да има осъзнаване по темата, ясно дефиниране на приоритети и  да се откажем от идеята за автозанемаряване...Захраних с плод, пасирани кълнове, ядкови млека от покълнала елда, активиран бадем,  орех и прочие абсурди...Ако компаниите за адаптирано мляко и бебешки каши разчитат на такива разгулни майки като мен, ще фалират скоростострелно... ;) Един блендер, пасатор, буркани за покълване или ферма, подбрана чиста храна и много мерак, фантазия и интересна презентация, вършат чудна работа...Комбинации безброй, превес на суровото и много разговори на тема кое защо е полезно и какво ни дава, за да сме здрави и да страним от медицинските грижи. Да си припомним, че бебето е малък възрастен, то ни разбира, усеща и да не подценяваме нито емоционалното му развитие, нито менталното...

Хранене в дома и в детската градина: Водещо правило- личен пример. Не насилвам, не забранявам, не слагам намордник. Не предлагам храна с лошо качество, нито пък такава, която е противоестествена или неетична. Явно това е повлияло добре, за да чувам към днешна дата как детето ми (почти на 5 г.)  прави ясна диференциация като види една храна и може да прецени сама дали е ОК за нея или не. Безкрайно ме радва факта, че етичния момент й е много близък, вълнува се от животните и я е грижа като ходи да не настъпва мравките и като види някой заблуден охлюв на асфалта, да го върне в "правия път". Благодаря на съдбата за този дар всеки ден! :) В детската градина се  храни на една маса с всички дечица в групата си, яде от кутията, която всеки делник й приготвям- свежи плодове, зеленчуци, кълнове, басмати/елда  на пара, изцяло постно меню, превес на суровата храна, ако има термична обработка, то тя е минимална и на пара. Никакви банички, кифлички, кроасанчета, бисквитки, сладоледче, конвенционални бонбонки, чипс и прочие хитови сред децата псевдо "храни". Като има рожден ден в градината, имам грижата да й пратя сурова торта и не, не яде торта  "Елза и Ана", нито пък такава със Смърфиета- цялата в синъо, с фабрични блатове, пълни с всякакви глутамати, лактозен крем на три ката с 16 есенции и още толкова "ядивни" колоранти...и с много "натурален" глитер...за разкош...Казах ви, това направо е прекалено ;) Не съм ли същински ужасТ ;)) Ами може и да съм, но как ме одумат зад гърба ми не ме трогва хич :) Вълнува ме здравето на детето ми, а то не се крие измежду разкошните фотогенични глутенови блатове и изпод "полите" на Смърфиета ;) Бонуса към тази ситуация е, че детето не изявява желание да пробва въпросната торта, защото докато й обясняам защо не е добра за здравето, съм й направила вербална дисекция до ниво молекули :) Мисля да не ви занимавам с тази статистика повече, че е крайно отегчително...Грижата за здравето е в много голям процент лично самоосъзнаване и добро разбиране на пречките, които ни спъват да живеем с отсъствие на болест...

Роднини и "доброжелатели"- тук е ахилесовата пета на много родители...Нашите баби живеят в други градове (и държави), виждаме се сравнително рядко, но когато се случва да се храним заедно с роднините или с приятели, всички са наясно какво отношение имаме към храната на  детето си, всички знаят колко държим да я храним качествено, с грижа, внимание и любов. Уважават това, не защото те са решили така, а защото родители сме ние, а смятам, че право да решава има този, който носи отговорност. В тази връзка не приемаме никакви конвенционални предложения за почерпка, понеже с празни ръце не се ходи никъде... Прости, но ефективни правила. Пък аз съм наясно, че нищо няма да й стане от една бисквита, особено ако е сурова и приготвена с внимание от ядки или сушени плодчета ;) С черпещите майки по площадките отдавна спрях да се занимавам- мила и любезна съм, но държа на своето и отклонявам културно всякакви доброжелателни покани за поредния "Зрънчо" или "Пингуи", простете невежеството ми, не знам как се пишат тия брандове ;) Сменям темата от "Храна" на нещо по-неконфликтно и така можем да си похортуваме половин час на пейка заедно, без да се пребием вербално с научни и педиатрични доводи относно вечната тема "Как е правилно да се хранят подрастващите" или защо е важно да слушаме покорно педиатрите, които са учили 9 години за това :)

С времето преживях голям скок от силно раздразнение от всякакви упреци и наставления, към пълен игнор на подобни мераци, научих се да ги контрирам още в зародиш, без да се отклонявам от възпитания и ведър тон на комуникация. Просто спрях да се защитавам така, сякаш някой е опрял пистолет в слепоочието ми и живота ми зависи от силата на аргументите ми. Не държа да оставям позитивно впечатление на 100% у събеседника си, предпочитам да съхраня здравето на емоциите си. Отдалеч си личи дали ще се разберем или пък не. Станах по-селективно социална и държа като се събирам с хора, темата за ядене и пиене да не е увод и заключение на разговора. Има къде-къде по вълнуващи неща, за които да си говорим. С годините и след всички усилия, които положих да съхраня себе си и да науча детето си на нещо смислено и стойностно, сякаш някак се оздравих вътрешно на ниво дух и емоция и спрях да се вълнувам от етикетите, които ми лепят хората, от злословията и категоризациите. Радвам се на това, което имам и благодаря всеки ден на всяко проявление на благодат в живота ми.

Адекватното възпитание в култура на хранене е много важно. Също толкова важно е и да обръщаме внимание на това каква е същността на децата ни, как уважаваме тяхната личност и  чувствителност, как се грижим за здравето на емоциите им, в каква среда ги отглеждаме, с какви хора се събираме и какъв личен пример даваме. И разбира се- как ги лекуваме и профилактираме- безкрайно важна тема, която ще засегна като следваща.

Убедила съм се, че строгостта, сковаващия поглед изпод вежди, забраните, размахването на пръст, наказанията, заплашванията, крясъците и шамарите са най-лоши съветници. Всички те са идеален повод да отгледаме дете с потенциал за автоимунна болест, потискания и впоследствие ракови изменения, щитовидни болести и личностни/ поведенчески деформации и дегенерации. Това, в което вярвам е, че с любов, внимание, нежност, грижа, грамотност и осъзнаване се постигат чудеса. Виждала съм как това работи стотици пъти и го казвам от висотата на личния си опит и наблюдения. В никой случай детето не бива да бъде назидавано, укорявано, да му се насажда чувство за малоценност и вина, да бъде унижавано и емоционално потискано- това е прекия път към развитие на сериозни физически и ментални патологии. Личният пример е основополагащ, а любовта, търпението и уважението са най-добрите помощници.

Децата нямат естествен усет и влечение към боклуци, някой преди това им е отворил пътя към тях и нека не омаловажаваме ролята на семейството, на родителите, които могат да променят тази коварна тенденция и да създадат предпоставки за изграждане на устойчиви навици у децата си. Не си падам по цитатите, но този ми харесва особено много "Бъди промяната, която искаш да видиш в света", простете, не помня на кого е  :) Не става от раз, но пък като дойде време да се "берат" резултатите, наистина си струва...

Е, да, от една бисквита нищо няма да му стане на горкото дете...Особено ако е пълна с всички достояния на съвременната химична мисъл, на която грам не й пука за здравето на нашите деца, нито пък за финансите ни, които неволно изтичат в кварталната аптека при GP-то или при някой доцент/ професор/ академик...

Истина е, живеем в много замърсен, индустриален  свят, но е истина, че имаме свободна воля да променим това, което е в периметъра на нашите компетенции, права и задъжения като съзнателни родители, които се вълнуват от това какво здраве формираме у най-скъпите си, в нашите продължения, плът и кръв...А иначе поводи за оправдания винаги ще има, както и виновни...

Мечтая си за деня, в който ще чувам как повече хора се вълнуват от качеството на храната, коятo предлагат на децата си, вместо от качествотo на дизела, който сипват в колата си и който определено се радва на повече внимание и прецизен подбор...

П.С. Подготвих този материал с респект към всички майки, които обичат децата си безрезервно и са готови да се простят с немалка част от личния си комфорт, за да ги отглеждат като носители на силна жизнена сила. Както и с признателност към всички татковци, които са им силно рамо в това нелеко начинание.