Тази очарователна и мега забавна книжка отлежава на нощния ми шкаф от няколко месеца. Някак все не й идваше реда, понеже приоритета ми последните години в малките часове на нощта е да чета главно Материи Медики, хомеопатични доказвания на нови лекарства, натуропатични и аюрведични учебници и литература, свързана с практикуване на живот на по-високи вибрации, както и работа с различни енергийни системи. Леките и неангажиращи ума четива ги бях отделила в колонка за по-подходящи времена (и в случай, че въобще дойдат такива идните десетилетия;)
Миналия ден, докато старателно забърсвах прахоляка по въпросната колонка с отлежаващи за неведоми бъдещи времена книжки, тази изпадна от купчинката и сякаш сама се намести до възглавницата ми, където обичайно си държа текущото четиво. Приех го като ясен знак, че й е дошъл реда и понеже обемът й позволяваше- изчетох я за една вечер :) И се смях със сълзи и глас :) Ами тази книжка покрива моя семеен живот поне на 70 % :))
Това тъничко книжле е нагледното доказаталество, че няма сила, която да спре любовта между двама души. Дори въпросните да кръстосват ежедневно вербални мечове на тема "Храната, която внасяме вкъщи- същност и произход" :) И същата дава много ясни и практични идеи как този преход към "По-добре е и за двама ни да се храним разумно и с устойчива мисъл" да се случи по един по-безболезнен и приемлив начин :) И всичко това с огромна доза смях :) Кой каза, че любовта е рационална ;)
"Ожених се за веганка" е книга за силата на любовта, пълна със самоирония (и въобще искрен и толкова естествен поглед) към ежедневните неволи на един нормален италиански всеяден мъж по пътя му към извисяването до тревопасната честотата на неговата нежна половинка- растителноядната и имаща логичен и здравословен отговор на всеки битувизъм, Клаудия :) Клаудия, която е мистична, притегателна, очарователна, синоним на раздялата с всички вредни ергенски закостенели навици и идваща от напълно непознатата планета, наречена Вега, на която да пасеш на четири крака трева, директно от първоизточника, се приема за нещо напълно нормално :) На същата тази планета изглежда е нормално и да се въздържаш перидично от готвено, кофти комбинации, пестициди и всякакви химикали, да даваш пълна почивка на тялото си само с вода и лимон дни наред, да си мажеш масло от жълт кантарион на главата и да пиеш отвара от чесън, вместо обичайната фармация, ако си болен :)
Всеки, който се е докосвал до любовта е наясно, че тя е невероятна сила. На какви ли не геройски дела (от храброст и себеотрицание) е готов да се подложи човек в името на любовта :) И какво ли е не готов да понесе и изтърпи от любов ;)
Любовта е страховита сила и подчинява не само егото, разума и всички прояви на рационалното мислене, ами е в стъстояние да ни накара да се изненадаме сами от себе си :) Колко далеч можем да стигнем от любов:) Явно много! :)
Има ли любов, ясно е , има магия в общуването, а има ли магия, нещата се случват по закони с висша вибрация, които въобще си нямат никакво рационално обяснение, каквото ние все се опитваме да генерираме с нашите тленни и несъвършени мозъци :)
И така, това е историята за Фаусто и Клаудия по пътя към общия семеен живот, в който растителноядна и проекто-веган се учат взаимно на устойчиво здраве- провала на първите срещи, екологична сватба, капанът на родители, приятели и роднини, спешни акции по спасяване на пострадали животинки, еко туризъм и така до появата на първото бебе, което има нужда, разбира се, от веган педиатър :)
Учи ли ни появата на децата ни на по-осъзнати действия и по -смислен живот? Определено! :)
И докъде приемаме , че в семения живот всеки си има лично пространство и 100 грама пармезан са си въпрос на абсолютно лична нужда и не засягат никого? :)) Тази свежа книжка ни пропомня не само какво си причиняваме с казеина, как "подкрепяме" холестерола си с яденето на месо, как бойкотираме имунитета си с глутена и как издевателстваме над изначално даденото ни прородно здраве с пестицидите и комерсиалната продукция на пазара, но и как да наместим цялата си философия на живот така, че да сработи с тази на нашия партнъор. И въпреки всички разногласия по вездесъщата тема "Хранене" да го обичаме все така силно :)
И накрая, разбира се, да не забравяме, че животът е такъв, какъвто се постараем да си го направим, защото щастието е начин на възприемане на света, състояние на ума и сърцето :) А старанието е пътя към всичко хубаво, до което можем да се докоснем :)
Коментриай