1.XI.- Световен Веган Ден. Или открито за ползите и негативите от практикуването на веганизъм

Днес е 1-ви ноември- набедения за Световен ден на Веганизма. Или с други думи- Манифест на проявата на висша състрадателност у човека, която го прави не връх на хранителната верига, а чувствително същество, което живее според закона за Ахимса, първия израз на който е "Не вреди, не убивай, не наранявай съзнателно същества, които могат да те гледат в очите!".

На теория, идеята за живот на растения е много красива, пълна с добродетели, развиваща до свръхвибрационни честоти емпатичния индивид у всеки от нас, акт на доброто, на съзнателните решения, които ни водят към хармонично битие и устойчиви хранителни навици. До тук всичко изглежда супер, като изключим факта, че хората, стигнали до съзнанието на споменатото по-горе, са малцинство и им се налага да функционират в един свръховълчен, агресивен свят, в който да си различен често пъти знaчи да си чудак, неудобен, странен...И да понасяш на гърба си етикети като "Тая на интересна ли се прави, на оригинална ли...на претенциозна ли...на високомерна ли...или просто се чуди как да привлича внимание с ексцентричност..."

И понеже миналата година на 1-ви ноември писах дълго изложение по темата от висотата на скромния си опит (18 години вегетарианство, прераснали в 7 години веганизъм), то на тазгодишния празник не смятам да занимавам аудиторията с протяжна проза по вечната тема "Веган или не- как е правилно и полезно да си живеем живота?" и "Роден ли е човек да пасе трева?", само искам да споделя някои размисли по размирните моменти, които съпътстват живота на един човек, избрал да функционира на растения и да проявява емпатия не само към четириногите, но и към двукраките.

Живеем в демократична страна и всеки може да влага каквото му е по вкуса в понятието "веган", така че аз държа да отбележа, че все още не съм измислила как да се изхранвам с плодове, които  току-що са паднали от дървото, семейния автомобил е на дизел и замърсява софийския въздух (все още не ми е по джоба електромобил),  нямам двор и не мога да ям салатата 5 минути, след като е излязла от пръстта, предполагам, че поглъщам десетки микроскопични създания, докато ям листни зелечнуци, понеже нямам навик да ги пощя под микроскоп, а и не се знае колко птици са постадали заради мен, докато пътувам в самолета например...И след всичко това къде съм тръгнала да се зова "Веган"? :) Казах ви аз, не е лесно човек да е веган в наши дни, когато мизата за това понятие е толкова висока и често пъти тотално неразбрана или криворазбрана :) И това е така заради природата на човека, която иска да съди, обича да се сравнява,  иска да поучава,  да не желае да се научи на Приемане и погледът й все да  е зареян в зеленото на чуждата ливада...

Светът е шарен и проявленията на човека са безкрайни, а егото трудно подлежи на автоконтрол, затова на всеки, различен от масовото и статуквото, се гледа като на съмнителен субект с ментална патолгия, който задължително трябва да бъде вкаран в "правия конвенционалнен път", понеже човекът е ловец, а не овца.... И търканията са не само от двете страни на барикадата "вегани-всеядни", ами и заради различията в нюансите на практикувания веганизъм, има нов проблем...ядат ли мед веганите или не, ооо, ами вълната и кашмира...ами възпитанието на децата, детето ти яде яйца...кошмар...ами обувките от велур...ами неетичната чанта...И ето поводи за пробойни дори в т.нар. "общност", която уж би трябвало да е интелигентна, приемаща факта, че хората се развиват вибрационно с различна скорост и няма нужда да пребиваме някого вербално, само защото ТОЙ мисли различно от МЕН...Защото веганизма по право значи да дадеш терен на висшето Добро да пусне корен в сърцето ти, като на първо място спреш да съдиш и да искаш всеки, който срещаш на пътя си да следва твоя път. Това обаче се оказва много трудно, направо невъзможно...

Животът на растения според моето мнение не е за всеки. И това е така, защото съзнанието и тялото трябва да се движат с една и съща скорост. Тоест, когато ума стигне до тази честота да смята за напълно достaтъчно да се храни с хлорофил и това решение да е осъзнато и прието от всяка една клетка на тялото му, то тогава няма да има нужда в сънищата му да влизат печени крилца, яйца по панагюрски и биволска моцарела. Защото да си веган означава да си преминал отдавна тази фаза, в която тялото иска едно, а ума, който го е изпреварил в развитието си, смята (и налага) друго. Толкова бивши вегани познавам поради тази причина, че просто ми е трудно да кажа, че от всеки човек става веган, но от почти всеки веган в преход става чудесен потиснат случай, в който веганизма приключва в момента, в който човека се опомни, че още е много далеч от идеята да се прости със сметановия сладолед и агнето по Великден, макар че много, ама много му се иска това да се случи, защото всички знаем, че да се вреди на животните не е красив акт.

Ето защо веганизма е осъзнаване, в което ум, емоции и физика са на едно мнение и на трите нива им става ясно, че да практикуваш живот в Ахимса е добро и възвишено дело, но е преди всичко лично дело и въпрос на личен избор. Този личен избор не е повод да слагаме етикети на хората, понеже виждаш ли, този яде пържола, бързо на площада да го убием с камъни, а онзи веган дава на детето си яйце от щраус- ама какво е това безобразие...Защото ако искаме да направим някой друг като себе си, без той да е готов за това и сам да е стигнал до съответните изводи, това неминуемо е проява на еготизъм и не говори нищо, ама нищо добро за нас...

Да си веган не е лесно, защото живееш в жесток и груб свят на насилие, в който ставаш повод да те сочат с пръст и да шушукат зад гърба ти. От една страна си "краен", защото не си се пуснал по кървавата пързала на статуквото. От друга страна си свидетел на фанатичното желание на себеподобните, които стремглаво искат да  покажат на конвенционално хранещите се колко са несъвършени, мизерни и нискокачествени, понеже задължително трябва да им се вмени чувство за вина, задето в чинията им се мъдри телешки котлет...И в цялата тази работа се пропуска идеята за личния път, конкретната вибрационна честота, конституционалното право на личен избор. Защото мисля на всички ни е ясно, че понягога дори човек да има доброто  желание да се промени към по-добро, то висшия идеал често трудно се фитва в бруталната действителност и често пъти интегритета между желания и дела не се получава...Нахъсва се човек след някой откровен филм за произхода на млякото от крава, вижда с колко стрес за майката-крава е свързан процеса по осигуряване на чашата му топло мляко преди сън, понеже същата тази майка губи теленцето си, което се явява причина да се стартира процеса на лактацията на кравата, който завършва с еднолитров тетрапак в кварталния магазин и със смърт за телето-кърмаче...Обаче след някоя друга седмица, човека във веган преход решава, че не може да се лиши от млякото си и слага край на отчаяните си веган-опити...Ами просто веганизма не е за всеки, съжалявам да го кажа, но това са фактите...И точно затова трябва да уважаваме факта, че сме различни хора с различен път, различни житейски уроци, различна вибрация и имаме различно еволюционно развитие. И това не е повод за анатема и бой с камъни на градския площад.

Веганиъм за мен значи съзнателен стремеж да бъдеш добър човек, да не нараняваш умишлено животните, да не им причиняваш страдание и тъга като изстръгваш малките им, заради "жизненоважния" порцион в чинията си, да се стремиш да не ползваш продукти от животновъдство в земните си дни, да живееш в унисон с ценностната си система без да я налагаш на другите и да си мислиш, че ги превъзхождаш заради избора си. И в тази връзка да проявиш интелект, приемайки факти, които може и да не са ти съвсем по вкуса, но тези факти са свързани с правото на всеки сам да решава за себе си, понеже всеки носи отговорност за решенията си, както и всички произтичащи от тях последствия. Веганизъм за мен не е да сочиш с пръст и да вменяваш чувство за вина, качил се на върха на барикадата на собствената се делюзия за съвършенство. Веганизъм за мен не е да изпадаш в логорейни брътвежи по форуми и ФБ групички, в които стръвно защитаваш правото на пчелата и нейния продукт, а на практика след някой друг месец се оказва, че ти е слаб ангела и заради Б12 и вездесъщия протеин си минал на храна, расла...на кокал, виждаш ли,  то иначе не може...Понеже на теория нещата са едни, а на практика са съвсем други... Опитай се да внедриш етичната си философия в семейството си, спрямо децата си,  гледай да се напаснеш успешно в суровия и неемпатичен свят, да останеш социален, въпреки начина си на живот и сам ще разбереш колко е лесно или пък не да практуваш веганизъм, без да бъдеш заклеймен и етикетизиран като "краен", а защо не и като "луд"...

В този ред на мисли, моето послание на този хубав празник е едно- повече да действаме и по-малко да плямпаме...Повече да се интересуваме от отглеждането на вътрешните си добродетели, от почвата, която развиваме за тях в сърцето си. Да се интересуваме от здравето на емоциите си, да се въздържаме да злословим, да се налагаме, да клюкарим, да манифестираме егото си, да завиждаме, да плюем, да хейтваме, понеже сега това е модерно... Да избягваме да сме лоши примери за децата си, да се вълнуваме от личния пример, който им даваме, от добродетелите на които ги учим, от енергийния фон, в който растат и от това, на което ги правим свидетели с изборите си. Няма да спра да повтарям, че най-доброто възпитание е личния пример и той е основополагащ и по-вдъхновяващ от най-откровения филм или книга за веганизма. А "Теория без практика е ялова" е казал народа. Така че "По делата им ще ги познаете", всичко друго е просто вербален изблик на егото и фанатична стръв да наложим нашия поглед върху живота над всички останали...

Да ни е грижа за животните, но да ни е грижа и за хората. Защото както казва моя учител Витулкас "Заради патологията си, хората често за зли, държат се зле и са агресивни"...

Благодаря за вниманието и честит Ден на зрънцето Добро, което дреме у всеки Хомо Сапиенс с потенциал да го превърне в Човек- висше творение Божие, надарено с разум, емоции, чувства...

Беше ми драго да споделя горните редове като човек, практукващ години наред успешен веганизъм и като майка на здраво 5 годишно емпатично веганче.