1-ви ноември- Световен Веган Ден

Драги споделящи с моя  сайт част от ценното си време,

В навечерието на 1-ви ноември, Световния Веган Ден, искам да споделя с вас някои спонтанни мисли, тъй като утре,  навръх празника няма да имам възможност да посветя никакви минутки в писане на разсъждения и емоции в тази връзка, така че моля да ме изтърпите,  така да се каже авансово :)

На 1-ви ноември всяка година си правя мисловна равносметка за избора, който сътворих преди години с решението да прекратя над двудесетилетните си вегетариански устои и да премина на следващо ниво- веганизъм. За последните 6 години на растения научих много. За себе си, за другите. За старанието, с което се събуждам сутрин, за да се реализирам в този неграцилен, материален и възръбат свят като чувствително, духовно, емпатично и най-вече добро същество, което се старае да не става причина за ничие страдание.

Това, което разбрах през този период е нещо много просто, но много истинско- не се получава устойчив, балансиран, хармоничен и високовибрационен живот, докато съвсем съзнателно слагаме в чинията си неща, които ни отделят и отдалечават от състраданието и емпатията. Аз лично не правя разлика между зайчето, на което се радва дъщеря ми в кварталния зоомагазин и това, старателно приготвено в собствен сос и запечатано прилежно в буркани.  Не виждам и много други разлики, не смятам обаче да ви занимавам с лирични отклонения...Кой какво яде не е моя работа и не надничам в ничия чужда чиния, нaй-малкото не е възпитано.

Това, което научих за тези 6 години е, че действията значат повече от думите и най-доброто възпитание е личния пример- тихо, кротко, с кеф, мерак, финес, креативност и усмивка. Ако имаш философия на живот- живей я, а не я обяснявай с религиозен плам,  давайки изява на егото си, докато отвън нещата не изглеждат адекватни на думите - това отблъсква повече отколкото можеш да си представиш. Каквото отвътре, това и отвън. Съвършено просто!

Да ни пука означава да не нараняваме чифтокопитните, но и да не нараняваме двукраките- тези, които са различни от нас в което и да е отношение...Да обичаме животните, но да ни е грижа и за хората....

За последните години се запознах с доста вече бивши вегани. Това доказва, че веганизмът не е за всеки. Човек трябва да следва сърцето и интуицията си, а не нечии убеждения. Ахимса към животните, но и ахимса към себе си. Няма нищо по-жалко от човек, който върви срещу себе си, измъчва се, развива чувство за вина, осъжда се, развива неврози, а после и патологии на физическо ниво. Ако не си готов за промяна това не е повод за публична инквизиция. Това е повод да се свържеш по-добре със себе си, да разбереш кой си и защо си тук, на тая земя.

Наслушах се на всякакви истории и градски легенди- колко е опасен, етикетизиращ, безумен и противоестествен този начин на мислене и функциониране- то не бяха истерии по протеинов глад, то Б12 дефицити, то деградация на нервната система, то фатален край, то асоциалност, то аутсайдеризъм....Искам да ви кажа от висотата на собствения си скромен опит, че всичко е строго индивидуално и много зависи от "паразитизма", който допускате в ефира си- на всички нива. Ако сте вътрешно убедени, че това няма да ви се получи и прекалено много се водите по чуждия акъл, изпускайки шанса да генерирате собствена опитност, то със сигурност ще се случи точно това. Мислите са енергия, а енергията има склонност да се материализира, особено ако сте много настоятелни :)

А що се отнася до етикетите- ами тях винаги ще ги има- хора добри/ лоши, успешни/ неуспешни, реализирани/ нереализирани, балансирани/ разстроени, привлекателни/ непривлекателни, ерудирани /посредствени, умни/ глупави, слаби/ силни, вегани/ месоядни....мога да продължавам така до безкрай...

За 6 години мога само да съм благодарна, че избрах този път и  се радвам и на дъщеричката ни, която расте здрава, енергична и състрадателна към всяка форма на живот. Щастлива съм, че  мъжът ми склони да ми се довери и се съгласи да я отглеждаме така (на растения и без ни едно фармацевтично хапче) и самият той за последните 6 години направи големи крачки в храненето и мисленето си, вече не е зависим от фармацията и лекарите, по-здрав и балансиран е отвсякога, отърва се безследно от болести, които беше отглеждал в себе си десетилетия наред, върви си по пътечката, макар и с неговото си темпо. Кой би повярвал, че един фууд стилист, оператор и кулинарен фотограф,  който по цял ден реди и гледа през визъора на камерата си десетки килограми храна ще е способен на подобни подвизи :))

Отнесох много упреци, много критики, много осъждания отстрани...А уж веганите били напористи и агресивни...Какво е важното в цялата тази работа? Устойчиви резултати и вътрешен мир, който да личи на лицето и в отношението към света въобще. Добра връзка на човек с него самия, околните му и средата, в която функцинира. Ако веганизмът се получава с мъка и автонасилие- това не е никакъв веганизъм, а самоизяждане и енергиен саморазпад. Защото да те е грижа за създанията около теб, означава да се стремиш на първо място да бъдеш добър, фин човек- приемащ, неосъждащ, търпелив и разумен, давайки си ясна сметка, че светът е шарен и ти нямаш никаква полза от това да си му сърдит до края на дните си, само заради разликите в съдържанието на чиниите. А и нека се съгласим, че темпото, съзнателността и динамиката, с които човек еволюира не е задължително да съвпадат с нашето...

Най-често се натъквах на категоризации, че веганизмът е краен. Според чий критерии? Кой точно ги пише тези категории, степени и градуирания, според които можем да дефинираме нещо за крайност? За мен е крайно да си врем носа там, където не ни е работа, да клюкарим, злорадстваме, да назидаваме с враждебен тон в комуникацията, да съдим с негативен оттенък от висотата на собствената си камбанария и да си мислим, че всяка истина, различна от нашата е неистина. Нека проявим мъдрост и да не падаме до такива низши честоти, най-малкото ужасно грозно е и подобно поведение комуникира автора си доста красноречиво...

Обичам животните, не ги ям, ни тях, ни продуктите им- ОК- нека съм крайна, ако на някой така му харесва :)

Веганизмът е това, което ние самите направим от него. Независимо, че в интернет циркулират една камара дефиниции на тази дума, заради което и аз не я долюбвам хич. Съжалявам искрено, аз живея в голям град, не си произвеждам сама тока от природни и възобновяеми източници, не ходя за вода с менците на извора, пера с автоматична пералня, ползвам доста суровоядски уреди, които ми улесняват безкрай ежедневието и в гардероба ми все още има 2 чифта неетични обувки отпреди 8 години, с които съм сантиментално свързана и ми е жал да ги метна на боклука...А, да, не ям зеленчуците 15 минути след като са излезли от пръстта, просто защото ми ги доставят до големия, мръсен и много лош град примерно 12 часа по-късно, позволявам си 3 пъти в годината да ям неетична и нерегионална киноа на пара, както и еретични кламатски водорасли, идващи от другия край на планетата, но независимо на кой това му се нрави или пък не, това не ме прави лош човек. Напротив- това, което правя всеки ден ме прави човек, който се старае. При това много и на всички нива. И даже ми харесва. Много!

И в навечерието на този благороден и красив празник, зареден с доброта, красота, състрадание и високо-вибрационни ценности,  искам да поздравя всички добри хора, които полагат усилия да бъдат все по-стремителни в работата върху себе си и недъзите си и това им харесва. Даже много! Вегани, растителноядни, суровоядни, всеядни в преход и въобще всички, на които им пука за планетета, която ще наследят така безценните ни деца! Тези, които правят нещо активно по въпроса. И не само правят, ами и им се получава добре. Защото промяната в световното съзнание от нас зависи. От нашия скромен, личен пример, който споделяме с тези, които се интересуват от мнението ни, от всеки наш ден, пълен с любов и усърдие да сме все по-добра версия на себе си...

Честит Световен Веган Ден :)