5

Последните няколко дни минаха в обратно броене.

Всяка сутрин ставаше с въпроса "Днес ли е рождения ми ден?" И с един особен блясък и хиляди питанки  в погледа, сякаш очакваше от мен артикулативно да потвърдя повода за нетърпението ти...

Напъвам си главата да разбера каква е тая мания  всички деца да бързат да пораснат...

Помня съвсем точно като се роди- малка, бяла и прозрачна, с фини венички на слепоочията, като нежна пулсираща паяжинка...крехка и изящна като порцеланова кукла, не знаех от къде да те подхвана, за да не те нараня...Помня всяка твоя руса перушинка, миглите, в които прозираше слънцето, малките пръстенца и твърдия характер, с който дойде на тоя свят и се заяви категорично. Греех от щастие и същевременно знаех, че няма да ми се размине- ще ми разкажеш играта отвсякъде ;)

Сякаш беше вчера, когато се чудеше как да запазиш равновесие в бебешките пантофки без да си обелиш носа на асфалта, а днес вече ми обясняваш английската граматика- виждаш ли, стебло на цвете и стебло на дърво били различни понятия...Оо,.сили мами... А аз разбирам, че остарявам и ми остава да се надявам да го правя адекватно, класно, с достойнство и да цъкам с език как лети времето и от къде ги вадиш тия метафизични въпроси, с които ме заливаш ежедневно...

Обичам да слушам как се залисваш, докато ми обясняваш поредното логично съждение, как се палиш, когато ти противореча и как се сърдиш в стойка "Ф", когато не мине на твойта...Обичам всичкото изкуство на принцеси с дълги тюлени рокли, с корони с по един зелен нефрит на всеки врък...обичам и зеления флуматер по самоделния ти маникюр, макар, че не давам да го носиш на градина...Обичам нетърпението и смеха ти и всички лингвистични недоразумения, с които ми правиш видими назолабиални бръчки :) Най се радвам на силата, с която отстояваш себе си и не се отказваш лесно, упорита си и както казва баща ти "Шантава си колкото си искаш" :)

Наблюдавам те скришом как пееш с пълно гърло и после сама се аплодираш...знам че това много те ядосва...как строяваш куклите в редичка и обичаш да им преподаваш балет, йога асани или разни ролеви упражнения...И как влагаш цялата си страст и емоции в преподаването...Обаче( към момента) смяташ да работиш (като пораснеш) професия "Кралица" :) Брей...вкара ме в размисли с това си заявление ;))

Много съм щастлива, че от малка знаеш какво искаш и какъв е пътят до него...Надявам се да запазиш тази конструктивно-креативна тенденция  и да имаш все така стабилен център в малката си (Голяма) лична вселена. До сълзи ме умилява твоето безмерно  състрадание и това, че намираш бързо изход от ситуация, когато се наложи...

Сигурно има и още много...но не искам да се задълбавам, да остане нещо и за следващия рожден ден ;)

Чудих се какво да ти пожелая, понеже се случва всеки ден все да си говорим на тая тема, то реших да е нещо кратичко и лаконично и така, както го е казал Поета (Ст. Цанев), следва цитат:

Антипедагогично

Деца, деца,

не спете!

Иначе ще порастете.

Ще станете големи и намръщени.

А няма връщане.

А няма връщане...

Честита Пета Годинка, Матеа! <3