Имам отявлена нетърпимост към всякакви клишета и общи знаменатели, затова на именования женски празник днес, искам да споделя няколко кратки импулсивни (женски) съждения.
Жената е същество, което има в недоизяснената си от науката природа, способност да създава, да износва, да ражда, да обгрижва и да се раздава до последния си енергиен джаул и килокалория, водена 365 дни в годината от един- единствен двигател- този на любовта и себеотрицанието. Любов, която надхвърля всякакви ограничени дефиниции, всякакви лимити на времето и пространството. Любов, която преодолява обиди, скърцане със зъби, кофти емоции, злопаметност, досада, гняв, сълзи и ретроградния Меркурий, дaвайки много ясна идея за това как изглежда четвъртото измерение.
И за да реанимира от всичкия мултитаскинг, на който е подложено ежедневието й, на нея й трябва разбиране, уважение, стабилно рамо, на което да се опре, споделен път, душевни устои за уязвимата й нервна система, търпение, лично пространство, в което да се оттегля за обичайната си жизненоважна доза самота от време на време...И освен помощ в миенето на чиниите и домашната проза, ако е възможно и не звучи прекалено- да се полагат усилия, за да се поддържа огъня и полето, където да упражнява таланта си- грижа за онези дребнички нещица, които захранват тлеенето на емоциите всеки ден (не само на 8-ми март) и пазят любовта чиста и качествено обезпаразитена.
Защото мъдри хора са казали, че обратното на любовта не е омразата, а отегчението.
Красотата на женствеността далеч надхвърля домакинската престилка и рязането на салатата вечер. Естетиката на женската природа е в способността й да въздейства, да се вселява дългосрочно с шемета на ума, финеса и крехкостта си, които са най-голямата й сила и снаряжение.
Не днешния ден, а всеки ден трябва да е празник на това, което движи света- женската енергия.
В този луд свят, в който живеем- свят на грубост, прекомерна материалност, безкритичност, жестокост, насилие и арогантност, вярвам, че има нужда от повече женска енергия, мекота, нежност и красота...от всички ХХ хромозомни качества, които припознаваме като прояви на Женствеността- онова ирационално нещо, дето учените още не могат да разгадаят...
Не се сещам за нищо по-трудно и по-благословено от това да си жена и особено майка, но и за нищо по-осмислящо дните, заслужаващо цялото старание на света, най-мощния генератор на висша любов.
Пожелавам на всички дами едно красиво, разтърсващо и константно пътуване по кривата на любовта. Любов, която играе по смущаващо тънката и непокорна струна на необикновеното, тъй като обикновеното далеч не е нито вълнуващо, нито интересно. Любов наадреналинена, наелектризирана, с хиляди неудобни ръбчета, които спорадично са повод за някои душевни мазоли, но и които са подтик да преминаваш личния си лимит, да изпитваш собствения си Аз в контекста на споделената заедност.
Коментриай