Дълго и успешно кърмене- мисия възможна

Не съм си представяла никога, че ще родя бебе и ще го храня с шише и еластичен биберон, честно.

Но първата седмица след раждането бях стигнала до такава връхна точка на болката при кърмене, че си помислих, че съм на косъм да се откажа да кърмя...необратимо...И че ще преживея тотален пълен провал като майка, която иска да гледа напълно естествено детето си и да му даде най-добрия старт в живота с най-пълноценната храна за него- собствената ми кърма.

Това е история за прага на болката, който една майка може да понесе, за вярата в естествения ход на нещата и за това, че по-добро от млякото на мама няма и никой не може да произведе, независимо колко точно е напреднала съвременната химична и маркетингова мисъл.

Не всяко кърмене започва лесно, но всяко кърмене може да трае дълго и да е успешно, стига да го  поискаме и да положим усилия да се научим да чуваме повика на майчинския си инстинкт. И да сме убедени, че никоя фармацевтична формула на прах не може да се доближи дори малко до качествата на майчината кърма. А обичта, съкровения миг и близостта, които получава бебето чрез сукането, не могат да бъдат заменени от нищо друго.

Кърменето е най-истинския акт на преживяване на безусловната любов между майка и бебе и си струва заради него да се изтърпи цялата мъка на света, защото тя е временна и отминава, но това, което остава е здраво бебе и хубав спомен за цял живот.

В модерните днешни времена, когато е супер фешън да се ражда чрез планирано секцио, пандемията на асистираните раждания с епидурална упокйка и такива според астрологичния календар, преживяват истински възход, а децата масово растат на дехидрирано адаптирано мляко в шарена брандирана кутийка, докато се сближават с майките си посредством каучук и стъклено шише, сигурно тази история ще прозвучи напълно демоде. Олдфешън или пък не, тя обаче е истинска и си струва да се прочете, особено ако ви предстои да кърмите, кърмите или пък се чудите защо не ви се получават кърмаческите дела и нямате търпение да ставате посред нощ следващите година-две, за да стерилизирате шишета, вместо да си мъркате гушливо до бебето и да се радвате на безценни сукалчески мигове.

Изживях раждането си така, както планирах и исках макар, че раждах в болница, усещането и спомена ми от него са чудесни и много позитивни. Никой не изкъпа бебето ми със сапун, за да го „почисти“ от естествената му амниотична „покривка“, никой не му направи непозволена от мен манипулация, никой не го лиши от гърдата ми, никой не го отдели само и уплашено далеч от мен. Никой не ми обясни, че коластрата ми е непълноценна и оскъдна и няма да му е достатъчна и че задължително трябва да му предложа дохранващо шише с адаптирано мляко, докато моето мляко „тръгне“, а пък аз ще го чакам до второ пришествие, докато бебето ми пищи от глад...

Когато раждането е протекло естествено и така, както природата изначално го е замислила, имаме здрави мама и бебе на финала, то няма поводи за притеснение- кърменето се случва, стига да не му пречим с всякакви модерни виждания по темата, които могат да го провалят с голяма успеваемост.

Избирайки да родим естествено, без венозен път и без упойка, както и да имаме засукване веднага без разделяне на майка от бебе, ние избираме да кърмим успешно и възможно най-дълго според собствения ни критерий за продължителност. И в тази връзка всякакви медикаменти, които по кръвен път могат да попаднат в бебето, сами разбирате, могат да съботират не само качествата на кърмата, но и самото кърмене въобще. Да не говорим за неукрепналия имунен отговор на бебето в този невръстен период...

И още едно предимство, което печели точки пред секциото- кърмата идва много бързо, а коластрата, която не е била под обстрела на никакви химически агенти по време на раждането, идва за бебето в най-добрия си състав и количество, така, че да му даде първата външна храна в оптимален нутритивен състав и размер, адекватен на нуждата и обема на стомахчето на бебето.

Матеа се роди мъничка, куклите в детските магазини са малко по-големи от вида, в който тя дойде на бял свят :) При бебе с тегло малко над 2 кг е напълно нормално да има малка устичка обаче. Малка и много лакома, нетърпелива устичка :) Засукването се случи веднага. Наистина е невероятно как бебето намира пътя до гърдата само и колко силен е инстинктът и рефлексът за сукане. В този момент работят на макс всички сетива на бебето- обоняние, усещане за допир и топлина, ароматът и гласът на мама- всичко, с което бебето е свикнало от вътреутробния си живот. Сукането на поискване е най-адекватния начин детето да получава точното количество необходима му коластра, стимулирайки идването на кърмата възможно най-скоро. При мен тя дойде на втория ден след раждането и течеше като порой :) Обаче болките и разранените зърна ми докарваха сълзи до степен да не мога да си намеря място...Когато устичката е малка, не може да захапе адекватно зърното на гърдата така, че то да влиза под подходящия ъгъл и достатъчно дълбоко и кърменето да тече безпроблемно.

Предимството на раждането с дула е още едно- получaваш куп съвети за кърменето след това. Както и кураж и силна мотивация, че е в женската природа да се справиш с това и всичко ще се подреди по план, стига да не се отказваш и да положиш усилия. Хиляди благодарности, Оля Дукат! :)

Не съм правила никаква подготовка на гърдите преди раждането и се надявах да не ме боли много. Или че поне ще е що-годе поносимо. След третия ден обаче разбрах, че предпочитам да раждам по три пъти в година, вместо да изкърмя едно бебе- раждането беше песен, докато кърменето- ад под небето. Разкървавени зърна с мега чувствителна раздразнена кожа по тях и около тях...Ужас и половина...Кърмя, мажа с бамемово масло, тъкмо попремине малко болката и пак дошъл ред за ново цок и порочния кръг на болезнетото кърмене ме преследва до края на третата седмица. За този период изплаках толкова сълзи, колкото не съм предполагала, че мога да поместя в слъзните си каналчета...Сто пъти ми мина през ума, че трябва да се откажа да кърмя, защото то това не се търпи просто..кръв по сутиена, корички, които ми разтройват и последния неврон, болезнен допир и свръх чувствителност...Но мисълта, че ще набутам в устата на детето си биберон с изкуствено мляко (хибрид между крава и модерна наука), ме потрисаше и ме разколебаваше. Купих си модерна помпа, о небеса, ще се цедя...пробвах само веднъж и като ми изтръпна ръката от помпане, а болката беше все същата, зарязах помпата и продължих да слагам често детето на гърдата. Стисках зъби, преглъщах и си мислех, че ще отмине, само да изтърпя още няколко дни.

И така, докато си мислех, че няма да имам успешно кърмене, на финала се оказа, че кърмих на поискване точно 2,5 години, като до 1,2 годишна възраст Матеа беше изцяло на кърма, дори вода не съм предлагала. Здраво, спокойно и много лакомо, дълго кърмено, щастливо и доволно бебе. Навсякъде с мен, кротко спяща в слинга, тя сучеше когато поиска и където поиска. Не сме се разделяли нито за една нощ и смятам, че сънят до гърдата на мама е от основно значение за обилното количество кърма. Нощната стимулация на гърдите е фундаментална за това. Не съм се притеснявала нито за миг, че млякото ми може да не й стига,  че ще трябва да я дохранвам външно. Когато хармонията между здрава мама и бебе е налична, няма място за никакви външни хранителни вещества в шаренки брандирани кутийки. Бях убедена, че кърмата ми е най-добрата, пълноценна храна за детето ми и полагах много усилия да се храня адекватно така, че да доставям качествена храна за растежа на здраво бебе. Разбира се, не съм приемала никакви лекарства или аптечни продукти. Добавките, които съм взимала са суров Б12, органична фолиева киселина и кламатски водорасли. Стремях се да си набавям чиста храна с органичен произход и в много суров процент на менюто си. Предимство- разнообразни зеленолистни, плодове, кълнове от поне 4-5 вида ежедневно, млека от ядки и семена, смутита, много позивитна нагласа и вътрешна уверенеост, че това е период, в който връзката между мама и бебе е много специална и трябва да се отдам на кърменето със страст и мисъл, че правя най-доброто за бебето си и ще дойде момент, в който ще ми липсва тази уникална близост.

Докато кърмачето расте не му е нужно нищо друго, освен покой, обич, чиста и питателна кърма, нежност, мирисът, топлината и усмивката на мама. Ако някой друг се опитва да ви внуши нещо различно от това, той иска да ви продаде нещо :) В модерния градски живот, където отвсякъде ви дебнат облекчаващи „тежкия“ кърмаческия живот продукти, не е лесно да си естествена кърмачка ;) Не е лесно и да опазите деколтето си от погледите на всички в квартала, защото в този период то буквално и преносно прелива ;) И в този период ви става ясно какво значи "първичен инстинкт", заради набезите на който трябва да носите специална блуза за кърмене и да загръщате „неприличето“ си на публични места с дискретен шал, та да не възмущавате скандализираните минувачи в радиус от 5 метра ;)

Едно трудно започнало кърмене може да продължи години, стига да осъзнаем и преосмислим женската природа, а тя е предвидила да можете да изхраните бебето си със собствена коластра и кърма в нужните количества, пропорции на нутриенти, полагайки старание. Обзалагам се, че нито една кутия с адаптирано мляко не го може. Женската природа е търпелива и може да носи на болка. Много! Стига да има мотивация и верни помощници- налична дула, книжки за кърмене и естествено отглеждане на деца, подкрепа от таткото и много вдъхновение от близостта, която получва от доволната физиономия на добре нахраненето си, спящо като ангелче бебе :)

Ето някои кратки подсказки в подкрепа на идеята за дълго, естествено кърмене:

-          Природата си знае работата, добре е да не й пречим, а да се научим да я чуваме, да се доверяваме на инстинкта си и женстата си енергия;

-          Всички бебета плачат и възразяват срещу суровия, неуютен свят извън майчината утроба, но всички бебета обожават да бъдат в близост до гърдата на мама;

-          Най-добрия лек за неспокойно бебе е да му предложим да го накърмим- без значение дали сме вкъщи или в МОЛ-а, независимо кой ще бъде скандализиран от вида на гърдите ви;

-          Кърмене на всеки 2 часа- аз не съм го пробвала никога. Това, което работи за обилна кърма е кърмене на поискване, в това число и през нощта, когато всичко за което се молите е половин час здрав и непробуден сън и 1 час време само за себе си;

-          Спане в отделно бебешко креватче? Ммм, никак не подкрепя кърменето според нуждата на бебето. В крекката кърмаческа възраст близостта с мама е основополагаща за развитие на здраво и психически стабилно, емоционално здраво бебе, което се чувства сигурно, обичано и защитено в обятията на майката;

-          Бебето няма да оцени старанието да му декорирате цветна дизайнерска стая, пълна с играчки, достойни за цял един лунапарк, всичко от което то се нуждае е майка му да е наблизо и да чува нуждите му;

-          Пълноценно кърмените бебета, които растат в добра семейна среда на уважение, обич и зачитане, израстват независими от посещенията в поликлиниката и личния си лекар; Всяко неразположение като внезапна треска с температура от 40 градуса, никнене на зъби, среднощен отит, сополи или кашлица са супер бързо преодлими с помощта на хомеопатия, а не с Панадол и друго подобно имуносупресиращо „лечение“, антибиотиците дори няма нужда да ги споменавам;

-          Бебетата обичат да общуват с други бебета, а за майките е добре да обменят ползвотворна кърмаческа информация, позитивна размяна на енергия между жени, които имат сходни емоции и се намират в приблизително еднакъв период на тотално себеотрицание и посвещаване на малкия наследник ;)

-          С напредване на времето и придобиване на увереност в кърменето, тандемът "Мама- бебе" става все по-успешен и работи все по-добре;

-          Проблемите са преодолими, стига да имаме малко търпение и да сме наясно какво получаваме срещу няколко седмици болка и персонален дискомфорт.

Ценни книги, които биха подпомогнали всяка бъдеща кърмачка, за която да кърми естествено и дълго е предмет на първи приоритет:

„Азбука на кърменето“ на Гру Нюландер

„Близо до бебето“ на Василена Доткова

При нужда- консултатните по кърмене към Ла Лече Лига.

С пожелание за успех и много красиви кърмачески емоции в това безценно време, споменът от които остава за цял живот! :)