Здравето е най-ценното нещо, което притежаваме. За жалост, практиката показва, че тази всемирна истина обикновено се разбира твърде късно, когато устоите на здравето ни са сериозно разклатени и сме се пуснали по пързалката на поредното направление, поредното хапче/ интервенция и поредната медицинска услуга, която има за цел да потисне симптомите ни, за да не изпитваме манифеста и дискомфорта на болестта ни. Защото масовото разбиране за здрав човек е този, който не страда и не го боли, демек няма симптоми и това му позволява да си живее живота както му е кеф. За жалост въпросния "кеф" често пъти се оказва скъпоструващ впоследствие, защото всяко отклонение от природно дефинираните граници, в които е създаден да функционира човека, водят до болест.
Човекът е част от природата и здравето му се корени в природната логика, и не виси на върха на никоя инжекция или алопатичен продукт. Хипократ е казал, че само природата лекува, стига да й дадем този шанс и няма болести, а има човек, страдащ от една болест. Защото болестта е отклонение от изначалния баланс, в който функционираме по дефолт и ако искаме да я лекуваме, трябва да лекуваме човека, страдащ от нея, а не проявленията й.
Когато сме здрави не се замисляме за същността на здравето си, не смятаме за нужно да го стопанисваме и обгрижваме, понеже то е даденост, която си мислим, че ще ни съпровожда безпроблемно доживот и че здравните отклонения не важат за нас. Когато сме здрави и сме в състояние да се обслужваме сами, не смятаме, че трябва да полагаме грижи за добруването на здравето си, твърде заети сме, нямаме време, нито средства за това. А и на кой му пука, аз и така съм си екстра...Когато обаче се срещнем лице в лице с болестта, незнайно как се намират и време и пари, за да започнем да мислим какво да направим, за да възстановим здравето си....Тогава обикновено не се замисляме как за Бога, се докарахме до тук...Целият фокус на грижата ни придобива израз на идеята как най-бързо да потиснем болката и да се върнем възможно най-бързо в нормалния си ритъм на живот... Не си даваме сметка, че няма безобиден аналгетик, антибиотик, нито безобиден кортикостероид, нито антидепресант, нито дори един прост парацетамол...Всички тези външни намеси не работят в подкрепа на централното нарушение на човека, а действат локално, сякаш човека е една торба органи, а не цялостна съвкупност от физическо тяло, емоции и ум. Ето защо алопатичния подход не лекува и възможностите му стигат до това да потиска симптоматиката. А както знаем, симптомът е езика на тялото, което ни казва, че нещо в живота ни не е наред, че сме се отклонили от пътя на здравето, баланса и изначалната хармония, по силата на която ние поддържаме живота си и всяка клетка в него си е на мястото си и изпълнява пефектно заложената й природно функция.
Живеем в модерни времена, когато нямаме време да се вгледаме в себе си, да чуем вътрешния си глас, да се погрижим за себе си така, както се грижим за домовете и стопанисваме автомобилите си...И като се разболеем, бързаме да намерим някой, който да се погрижи за нас, да ни лекува, да ни освободи от симптоми, за да не страдаме и грам не се замисляме какъв е нашия принос за собствените ни болежки и как добре сме поработили за тях, за да ни изкарат от равновесие, да загубим стабилност и да залитнем в състояние на болест.
Човекът е уникална биологична единица, която не може да се разглежда извън контекста на тоталността. Тоест, не можем да разглеждаме отделно черния му дроб, сърцето, кожата или който и да орган, по начин, който отделя органите му от самата му уникална и неповторима личност. За жалост, точно това прави масово наложената медицинска услуга в наши дни. Имате екстрасистули, отивате на кардиолог, имате загуба на слуха- отивате на УНГ, имате рак на кожата- отивате на дерматолог. И никой не се интересува каква е причината за тези състояния, защо и къде е централния проблем на вашата светла личност. Ето ви това хапче, локално кремче и локална терапия, нека хубаво да потиснем симптомите, да вкараме болестта навътре и си ходете вкъщи по живо, по здраво, докато си мислите, че се лекувате....
Споделям тези редове не за назидание, а за да обърна внимание на някои прости факти, свързани с природата на човека и механизма на лечението му, което не цели потискане на симптоми, а дълбоко въстановяване на здравето, посредством работа върху централното нарушение, с други думи- лекуване на човека, а не на болестта. Подходът, който разглежда човека холистично и работи в съответствие с природния закон на подобието, наричаме лечение с Хомеопатия. Основен принцип в хомеопатията е Similia Similibus Curentur- подобното с подобно се лекува или можем да имаме излекуване не с противоположното (алопатично), а когато имаме подобие (хомеопатично)- това е основен природен принцип.
В настоящия материал споделям някои ценни идеи и опитност на големия класически хомеопат д-р Кулхарни, по отношение на кожата и патологията й. От синтеза на неговите размисли става ясно, че кожата не е някакъв отделен орган, който е просто поле на развоя на дерматологията. Кожата е не само най-големия ни орган, нашата перманентна дреха, но тя е отражение на цялата ни същност, отразява индивидуалността ни, тя е наше огледало, както и отразява състоянието на здравето ни генерално. Тя реагира на емоциите ни, отразява вълненията ни, боледува, когато са наранени чувствата ни, когато сме гневни, когато имаме нутриентни дефицити, когато сърцето ни страда от мъка, когато сме преживели шок, провал, срам, ужас, когато сме щастливи, сияем и цъфтим от щастие... Всичко това се експонира върху нашата кожа и се манифестира върху лицето и тялото ни. Защото ние сме цялостна личност и бидейки такава, следва да се лекуваме холистично и да обследваме всяка една подробност, която става причина да излезем от равновесието си и да се сблъскаме с проявите на болестта.
Уважавам искрено д-р Кулхарни заради дълбокия му поглед върху човека, заради невероятните и обширните му познания в класическата хомеопатия, заради фантастичните му резултати при пациенти с нелечими и тежки патологии. И заради това, че винаги е готов да отговори на въпросите на своите студенти с обширен логичен анализ, винаги усмихнат и приятелски настроен. Споделям редовете надолу с признателност към екипа на "Едикта", благодарение на който имаме радостта да се познаваме с д-р Кулхарни и да се поучим от опитността на един голям хомеопат. Целта на това споделяне е широката публика да се запознае с класическата хомеопатия и нейните възможности. Авторските права в редовете по-долу са на д-р Кулхарни.
Когато през 2004 г. пристигнах за първи път в България, на летището в малките часове на нощта, ме питаха дали съм терорист. Аз им отговорих, че съм хомеопатичен терорист :) Казах им, че хомеопатията разглежда ума и тялото заедно. Така започна моето пътешествие във вашата страна и аз ви благодаря за това, че ми позволявате да споделя всичко, което знам и това за мен е удоволетворение не само на ума, но и на душата.
Много е важно да лекуваме адекватно, когато имаме случаи на потискане с имуносупресори. Трябва внимателно да изберем правилните рубрики, които ще ни доведат до вярното лекарство. Дерматологията е огромна област с множество болести- от прост сърбеж до меланома, да се въздържаме да слагаме етикети, да се опитаме да разберем какво стои зад всяка болест. Когато имаме естествена болест и тя е лекувана алопатично, обикновено ще се наложи да я лекуваме с повече от едно хомеопатични правилно показани лекарства, заради създадения лекарствен слой върху естествената болест. Когато правилно избраното хомеопатично лекарство е предписано върху закона на подобието, то може да работи и като детоксикатор. В някои случаи, в които интоксикацията е прекалено силна, може да се подходи с веществото, което я е причинило, може да се ползва отровата (потенцирана, в нематериална хомеопатична доза), която е причинила патологията. В хомеопатията ние търсим комплексен подход в предписването. Постоянното използване на аналгетици в наши дни води до потискане на нервите. В тези случаи трябва да мислим за хомеопатично лекарство, което да възстанови инервацията и това ще доведе до възстановяване на чувствителността към правилно показаното лекарство, да събудим виталността на организма, след злоупотреба с алопатична терапия. Такъв тип случаи са замъглени случаи- неясни, може да имате неясен случай дори при добър имунитет, при случаи на потиснат имунитет, освен естествения миазъм, имаме лекарствения миазъм от имуносупресорите. Понякога пациентът се нуждае от специално лечение, а ние сме се вкопчили в конституционалното лекарство. Искаме да лекуваме цялостно пациента с всичките му нужди, хомеопатията има предвид не само болестта, но и човека. Това може да е дълъг процес...
Важно е да разберем дали нашето лечение води до възстановяване. Болестта е като спирка, ние спираме на определена спирка, от тази спирка организма не знае на къде да поеме, за да се възстанови, а вярното хомеопатично лекарство създава пътя на възстановяване. То дава пътя и стимула, но като хомеопати трябва да сме в състояние да оценим, че сме в началото на процеса. Хомеопатичното лекарство е като учител...учителят е този, който стимулира мисъл/творчество, дава посока. Затова естествено се стига до възстановяване на невронната мрежа, затова могат да се появят част от симптомите, които са присъщи на пациента, но винаги ще има качества на проявата, знак, че лекарството е поело нужното обучение.
Законът за подобието значи, че даваме нещо, което е близко до него. Това е единствения и основен принцип на природата. Това не е просто потискане на симптомите, това е нещо, което се намесва в личната енергия на човека и надхвърля простия сбор от симптоми. Много хора са интелигентни, но не знаят как да ползват потенциала си. По същия начин, в организма при някакво заболяване, той не знае как да се справи с това. Хомеопатията е отговора на този въпрос, да доведе до качествена промяна, за целта е нужно много внимателно проследяване. Трябва да разберете пациента си- неговия живот, ситуация, индивидуални качествени характеристики, а не просто да трупате симптоми.
Трябва добре да познавате проявленията на миазмите, да имате цялостната концепция за активния миазъм, до нивото на конкретната болест. Аз поддържам идеята за синтез, смятам, че скалата, върху която е изградена идеята за миазмите, е достатъчна, за да ви даде пилоните, чрез които да разглеждате всяка болест. Аз мога да разглеждам чрез миазмите много логично всяка история на рак. Няма рак, който да е чисто псоричен, самата същност на рака е размножаване, деление, това деление не е псорично, псоричните прояви са функционални. Така че развитието на рака на 1-во място започва като активен сикотичен миазъм. Рaзбира се, псората винаги е в основата. Да разберем етапа на развитие на болестта и ще разберем какъв активен миазъм имаме сега. За да определим миазма е важно да знаем симптоми, конституция, личност и патология. Така можем да категоризираме всяка болест много добре.
Кожата, според Р. Селзър се състои от 2 слоя - епидермис и дерма, между тях има ниво на чиста енергия, където Жизнената сила препуска в галоп. Кожата е главен герой- тя е толкова важна за живота, както мозъка и другите органи, тя не е просто декоративна обвивка на салам, кожата е най-важния посредник между вътрешната вселена и външния свят. Това е най-големия ни сетивен орган, никой не може да оцелее без кожа. Тя е като един дъждобран, който покрива цялото ни тяло, няма шевове, всичко е едно цяло. Кожата има свойството да се самолекува и възстановява, няма друг орган в тялото ни, който да има толкова добра инервация, дори мозъка, тя го превъзхожда в това отношение.. Кожата защитава всичките ни вътрешни структури.
Органзимът на човека е много холистичен, ако познаваме предупредителните сигнали, които са симптоми, с хомеопатия можем да предотвратим и предприемем лечение в много ранен стадий. Това е единствената лечебна система, която има тази функция на предпазване.
Ако някоя болест засегне тежко кожата- обременява се цялостното ни здраве.Това е потвърждение на хомеопатичния възглед, че тялото е едно цяло и нищо не може да бъде отделено. Кожните болести дефинират холизма. Кожата се сътои от 3 слоя: епидермис, дерма, подкожни тъкани. Важно е да знаем символиката на кожата- кожата защитава нашата индивидуалност. Кожата обвива защитните органи и така стигаме от органите към индивида. Освен това кожата е сетивен орган, свързан с усещанията, най-големия сетивен орган. Другата функция на кожата е да определя граници.
Ако един човек страда от кожно заболяване, това налага много ограничения в живота му. Социум, култура, нормите се намесват и разглеждат кожните болести като стигма. Проказата например- толкова е силна стигмата, че те биват излирани. Дори човек, който страда от екзема, псориазис , не обича да се показва, какво ще ми се случи, ако някой ме докосне с такова заболяване. Най-нежното послание на кожата е нежност, уязвимост. Кожата е най-нежния орган, в смисъл на емоции, нежелано докосване може да доведе до гняв, омраза. Нежността може да разболее човек. Много хора казват "Родителите ми изобщо не са ме прегръщали"...Разбирате нежността, деликатността на кожата. Екземата е хронична стресова експресия, проява на хроничен стрес, идва момент, в който не може да се справите, идва фрустрацията, тогава е много вероятно да се появи екзема.
Кожните заболвания са системни, говорят за проблем в целия организъм. Ако лечението е локално, това води до дълбоки проблеми. Кожата е чудесен комуникатор, който често разкрива нашите неразкрити емоции на света. Ние разполагаме с един огромен мозък, наречен "кожа". Инервацията на кожата е толкова огромна, а функциите на кожата са толкова неизброими, напр. при инцидент ако бъдат отрязани очи и уши- човека ще оцелее. Ако има загуба на 30 % от кожата, човекът ще умре. Кожата ни защитава от всякакви вредни въздействия. Тя е изложена на тези вредни въздействия, тя е крехка... Нашата личност се отразява чрез кожата, кожата е жива винаги, докато сме живи самите ние, всички кожни рецептори са в динамично взаимоотношение. От кожата стимула стига до мозъка, той праща послание- това се случва за секунди... Кой докосва кожата? Колко пъти, колко дълбоко?...Коя част на кожата е докосната? Мозъкът веднага започва да анализира това. Ние разглеждаме здравето като цялостна проява, като холистична проява, кожата е израз на тази цялостност.
Кожата е точката, в която се срещат много неща, една голяма гара, от където тръгват много подстанции. Това е цялата мрежа, хъб, голям център, в който се кръстосват много връзки. Чувствата ни се показват на кожата, независимо дали го искаме или не, няма как да въприемаме изражението на лицето без кожата по него. Това, което се случва вътре в нас, се показвa на повърхността, нервната система е сързана с кожата -най-големия ни орган.
Кожата също е индикатор за състоянието на човека. Именно тук нашия вътрешен мир се среща с външния свят. Кожата е нашия защитен механизъм, тя ни защитава от външни стимули.. Но освен това кожата отразява всички вътрешни емоции, вътрешния ни свят...
Като се развива ембриона, има 3 отделни слоя- ендодерма, мезодерма, ектодерма. Мозъкът и кожата са част от една и съща част клетки при формирането на ембриона, кожата е неделима част от мозъка, това е процес на еволюция, това е продължение на същия процес, едни и същи клетки водят до формиране на мозъка и кожата. В двата случая имаме услиена работа... Не напразно използвам думата "специална и фина работа". Кожата не върши тежката работа, тя върши фината работа. Огледало на самите нас е кожата.
Много е важно да разберем, че здравина, лъскавината, гъвкавостта, тургура, всички тези характеристики са признак на здаве на целия организъм. Кожата е мостът, който свърза вътрешно и външно. Това е единствения костюм, който носим през цялото време, но го променяме, за да съответства на нашите настроения като всяка друга дреха, която обличаме. Имаме тази кожа, която изглежда неизменна част от нас, но в зависимст от настроението, тя се променя, костюмът се променя, ако нещо ви е разстроило. Излъчването й се променя. Всяка част реагира на емоциите ни, но кожата е костюм, който никога не сваляме, защото това е границата между вътре и вън. Да видим емоциите и как реагира кожата на всички емоции: Изключителен гняв води до уртикария сърбеж, възпаление. Тревога при решаване на проблеми- обриви, силен стрес, псориазис, акне. Травматична случка- обриви и възпаление. Много пациенти развиват уртрикария след травма, тя може да е физическа или психическа. Преживяване –катастрофа с кола и се появавява уртикария. Силни емцоии от почти всякакъв вид водят до розацея, флашове и пламване...Гневът като емоция е свързан с неизпълнени желания. Изучаването на емоциите е изучаване на модела на пациента, начина по който той изразява себе си. Гневът е също функция на егото....
И най дребното нещо стига, за да се развие болест у човека! Не е нужно да е нещо голямо, дори нещо дребно може да доведе до нещо голямо като патология- това е специалитета на човека. Затова на такива хора казваме „Обичай тялото си, то е много ценно за теб. Ти си ценен такъв, какъвто си, всичко у теб е ценно, обичай себе си и продължавай живота си като приемаш всяко предизивкателство"... Ние сме генератори на самомотивация, просто не сме запалили този генератор...
Като е наранена гордостта на човека, той се ядосва, упреква самия себе си. Хората винаги мислят за негодуванието. Кожата създава симптоми, които са свързани със системни заболвания, те са полезни за диагнозата. Повече от 100 системни заболявания се проявяват на кожата, тя отразява всичко, неинфекциозни, имунни, автоимунни, генетични, ревматични, ендокринни и състояния, свързани с храненето. Злокачествено заболяване, което не се проявило, може да бъде разпознато чрез кожата. Можете да разберете, че пациента развива шизофрения като се чеше обсесивно например...
За пациента лицето е по-важно от кожата на краката. Кожата е един орган, няма такова нещо като кожа на лице и крака, това е един орган. Но лицето е важно от козметична гледна точка. Не бива да възприемаме кожата като козметици... Като говорим за хомеопатия в дерматологията, това е терапевтична практика, да оставим настрани поетичните си идеи за хомеопатия... Тя не е стихотворение, тя е строга дисциплина, не можете да кажете, че е нещо магическо, така ще изгубите научната база на хомеопатията...Хомеопатичните предписания се базират на Симилимума, а антипатичните лекарства се базират на противоположното....Внимавайте да проследите правилно историята на заболяването, има кожен проблем, започва се лечение със стероиди и следва астма...болестта се вкарва навътре по този начин, това е много опасно...
Хомеопатията се вълнува от това да излекува не само състоянието, но и човека. С операцията няма да се премахне склонността на организма да продуцира патология, тя ще се появи другаде (визира злокачествените проблеми, които след операция се появяват другаде). Хирургията работи с резултите от болестта, а не с причината за нея...
Хомеопатията е тази, която прави диаманти от камъните...
Хомеопатът е този, който прави диаманти от камъните
Коментриай