Този материал не е агитация, а откровение. При това съвсем честно и искрено.
Откровение за това докъде може да стигне човек, позволявайки знайни и незнайни герои да му нахлуват в личното пространство. Пък било то и виртуално такова в социална мрежа.
Преди години, когато аз тъкмо бях набрала скорост с FB и що-годе бях започнала да свиквам с интерфейса му, няколко от близките ми дружки си закриха профилите. Аз цъках с език и тогава въобще не схванах каква им беше идеята да се лишат от това безценно интернет средство, но ето как човек узрява с годините за разни полезни промени в живота си. И ето, че и аз взех това, смея да кажа, практично и умно решение и сега вече ги разбирам напълно и кимам одобрително.
Идеята ми да имам личен FB беше свързана само и единствено с полезността- да научавам нещо смислено и да споделям на свой ред подобно, така да се каже обмен на енергия и знания. Замисълът беше ОК, но да видим как практиката се оказа доста встрани от тази идея. Никога не съм ползвала FB за да убивам време. Нямам излишно такова, вярвам, че повечето заети хора мислят по същия начин. Ценя всяка минута и съм напълно наясно, че времето е най-ценния необратим ресурс и е редно да се ползва с внимание и по приоритет.
Всичко си течеше в рамките на нормалния ритъм- 10-15 минути дневно в незаменимата социална мрежа. И в един момент, без да се усетя, ми се наложи да воювам в собственото си лично пространство, на което му казваме "профил", за да доказвам на хора, незачитащи личните граници и добрия комуникативен тон, че хората сме различни и е добре ако нямаме какво да кажем с културен тон, по-добре да спрем да обхождаме чуждите профили и да ги запивме с кофти енергията си.
Смятам себе си за мил и деликатен човек и никога не съм си позволявала да наставлявам никого, камо ли да писателствам и се изказвам гротескно в личното му пространство. Аз обаче се нагледах на всякакви форми на неетичност, откровена злоба, размахване на пръст, поучения, иронизации, категоризации и тон, който не прави чест никому и говори само за раздуто Его и непреодолимо желание за самоизтъкване, при това по грозен наичн.
Ето как разбрах, че сутрин, докато приготвям храната на детето ми за градина и бързам, в личния ми профил се вихри поредната махленска свада, от която лекинко започна да ми доксучава и така незаменимата социална мрежа влезе в проекто-идеята ми с надпис "deactivate". Безсмислените раздумки в мрежата не са ми цел номер едно в живота, особено, когато в тях няма заявка за конструктивност и не лъха на добро възпитание.Не заради друго, ами заради факта, че нивото на толерантност клони към нула. Пардон- даже е с отрицателен знак. Честно казано ми опротивя да влизам в безсмислени дискусии, но ако не вляза, излиза, че се съгласявам доброволно да ме разкъсат на парчета, задади факта, че правя или показвам нещо, забележете- на личната си стена във FB.
Съжалявам, но смятам, че истината не се ражда в спора. И въобще, спорът е нещо крайно безсмислено. Чия истина? И кой я е патентовал? За една истина може да говори човек с претенция, че е седнал на Божия стол и може да раздава правосъдие от там според собствената си мяра. Доста самонадеяно, че даже смешно...Ето защо не понасям абсолютизациите. Не понасям и теорията, че след нещо казано или написано, аз или човекът отсреща ще си сменим личната позиция и хоп- ще приемем чуждата истина за своя. Не стават така нещата, честно...Казвам го от опит.
Първо се саморазчистих от групите, в които се гнети напрежение, което може да захранва спокойно един град. Предполага се, че в една група хората с подобни интереси са малка общност. Е да, ама в тази общност вместо да цари уважение и приятелски тон, във въздуха се носи задушливия мирис на идеята "ако не си с мен, си против мен"...Идеята, че групата може да е полезна, ако се крепи на зачитане, толерантност и култура, в един момент стана мираж и вместо да прекарам в нея 10 приятни минути, аз се напрягам, тък като все ще се намери някой в прав текст да ми опъва тънката струна на невроните, заявявайки себе си и своята абсолютна истина....Показността на поредната "истина" всеки ден почна да ми идва малко вповече....да не говорим, че е жалко...
Контактите в профила ми в един момент се оказаха повечко, отколкото ми беше приятно да прелиствам сутрин, в ограниченото ми от родителство, работа и семейни ангажименти време. Започнах да се замислям с какво преминаването пред погледа ми на десетки козунаци по Великден обогатява живота ми...примерно. И като сложа в едната графа плюсовете, а в другата- минусите кое ще събере повече точки. Ами плюсчетата се оказаха неприлично малко и това на фона на казаното до тук, само затвърди позицията ми, че приоритетът ми е да си гледам важните неща, а не да си амортизирам скрола на мишката, в повечето случаи напълно безпочвено.
Отварям FB сутрин и в него ме чакат поне 20-тина съобщения, на повечето от които съм отговорила вече по някакъв повод в публикациите си или в коментарите към тях. Като отговоря повече от три пъти на едно и също нещо, сама се отегчавам от себе си...Но разбирам, че е далеч по-лесно да се пилее чуждото време, то е безплатно и безусловно. Е да, ама аз не рабoтя FB и бидейки майка, работеща жена и равностоен партнъор в семейството ми, мисля, че най-разумното нещо на света е да преразгледам приоритета си. И да си дам сметка колко от времето си мога да инвестирам в социалната мрежа.
Животът не е във FB, животът е извън него. И е истински. Протегнеш ли ръка, може да го докоснеш.
Стана ми приятно да общувам с хора, които наистина имат стойност за мен и които не ме търсят във FB само за да им свърша някаква услуга. Преоткрих телефона и е-maila си за лични разовори- признавам далеч по-приятно и ненапрягащо. Оцених обажданията без тема и нужда от помощ и просто "Ей така, да те чуя как си..". Приятелствата не са във FB, а са извън него и се оказа толкова лесно да се проследят и остойностят по достойнства и качество, особено ако в тях липсва директен интерес да се свърши непременно някоя услуга...А докато човек е във FB и води безсмислени битки да защитава честта на позицията си, изпуска свежестта на момента. Момента от реалния живот- извън мрежата- покоят на простичкото истинско общуване, което носи мир и красив енергиен обмен.
Социализира ли наистина FB, създава ли здрава и толерантна общност?
Извинете, но ще се разгранича от това- мисля, че ако човек има да каже нещо, може да го направи естествено и спонтанно с няколко думички и с уважение, не се долюбвам с бутона 'Lke"...Лично мнение. А вече и позиция.
И така, вече повече от 2 месеца без личен FB...
За тия 2 месеца се видях с повече хора, отколкото за година назад във FB. Посетих няколко хомеопатични семинара, един обучителен модул, сертифицирах се в нова холистична практика с цели 3 нива, която отлагах отдавна, регистрирах се за следващото ми обучение, няколко пъти бях на йога, скокна ръстът на вечерите с приятели, празнувахме рождени дни, правих сурови торти почти до откат, припечелих средства, радвах се на повече близост с домашните ми, с дъщеря ми правим заедно повече крафтове отвсякога, двете учим испански и аз съм ученичката, порфавор :)
Дадох си сметка, че е добре в един момент човек да спре, да се вгледа в себе си и да се запита как инвестира врмето си, кое е важното в живота, кое му носи хармония, стойност, приятни емоции и красиви спомени, кое му дава поле за развитие на лична опитност и кое му изгражда стабилна основа под краката.
Да променим света е невъзможно, но първата крачка е да се вгледаме в себе си и да се надградим, да потърсим вътрешната си сила и очилата си за вътрешно зрение. И като ги усетим на носа си, ще ни стане ясно, че да следваме нечия правилност не е никак положително нещо, тъй като то ни лишава от уникалната възможност да ходим в своята пътечка, да учим своите си уроци, да имаме свои си изводи и да правим собствени преценки и равносметки за добро и лошо, полезно и неполезно, правилно и неправилно, истина и неистина...
Вярвам, че светът има нужда от повече хора, намерили себе си и своята пътечка, отколкото от такива, които следват чужди шаблони и все не им се получва да се сдобият с идентичност. Не намирам за особено достойно копирането на чужди формули и зорлем, напъхването в чужди обувки...
Повече от два месеца без личен FB- слушам активно вътрешния си глас, работя върху интуицията си, създавам, осмислям, общувам в реалния живот, ценя минутите по-добре отвсякога, занимавам се активно с нещата, които ми носоят наслада и вътрешна удовлетвореност.
А умението да чуваме гласа на покоя идва с отърсването от всичко ненужно, старо, носещо блокажна енергия, токсините на мислите ни, натрупаната горчилка и всичко, което буквално отравя възможността ни да мислим трезво и да останем съзнателни.
Коментриай