Love is...

Днес си обещах да напиша нещо съвсем лаконично и кратичко :)  Напълно в мой стил :-P

Понеже като седна на тая клавиатура, задължително ме хваща логореята и докато не изчагъртам от нея поне 2 букви със самоделния си маникюр, не се отказвам ;)) Лошата новина е, че после не ми се полага нова и в бюджета се предвижда единствено възстановяване на щетите с грозни самозалепващи се цикламени стикери, надписани с химикал :)

Ако все пак се отклоня твърде много, държа да се знае, че не е умишлено...“Не стреляйте по пианиста, той толкова си може!“ ;))

Не съм никакъв експерт по любовните дела. Въобще, това определение много ме разсмива ;)

На прага на 40-те съм и не го крия, понеже знам какво стои зад всяка една от тях А и не върви някак, една зряла и улегнала жена, с още по-зряла и улегнала връзка, да говори за цветя и рози на тоя плюшен ден, пълен с хелий и захарен памук, който наднича изпод облаци от розов тюл :)

Нямам стратегия, формула и уравнение... Нито мога да сметна колко е корен квадратен от една вселена необяснима любов, с която делим вече седма година един покрив и 50 квадрата жилищна площ :) На всички е ясно, че тия неща не могат да се дефинират, вкарат в рамка или разшифроват на съставни молекули....И не, не смятам да ви занимвам с дантелено-розови клишета или сълзливи откровения, понеже днес е денят на червените балони, червените Линдори, червените бикини, червените финтифлюшки и червените МОЛ харчове ;) И, за малко да пропусна, ден и на Св.Валъо :)

Да се обяснява любовта е много амбициозно начинание, аз не съм дорасла да стихоплетствам за това ;) Ще го оставя, както винаги, на групата съветски учени ;)

Това, което знам за любовта е, че не е нито розова, нито лесна. Но може да бъде истинска, дълбока, интимна, откровено смешна, комично-драматична и много забавна. И да си струва! Много!

Любовта е ежедневния сблъсък на двa напълно различни Космоса, на които им харесва да правят и решават всичко заедно. Да споделят, да обменят, да спорят, да се карат, да си мълчат, да се критикуват, мотивират, вдъхновяват, стимулират, динамизират, обичат (и събличат) ;)

Понеже всички проблеми идват от неразбиране. Или от липса на желание и стимул да разберем другия...

Обичам времето на Заедност и всичките ни ритуали, които си имаме като двойка- сериозни, нелепи, остроумни, глуповати или напълно неочаквани :)

Най-любимо ми е сутрин денят да започне с вдигането на щората на прозореца. Имаме си табиет и малко паркче (in the front of view:)). Паркче с брези, цялото минирано с кучешки пупу-та. И единствения двукрак, който се разжожда в него, е кварталния ексхибиционист (това съвсем сериозно). Вдигам щората и докато си пием сутрешните напитки в 10-те минутки, които са си само за нас, си представяме как сме на брега на океана, усещаме полъха на тропическия бриз, мириса на сол и водорасли, а слънцето препича приятно, докато ние си седим на сянка под някоя палма и се радваме на десетминутното си безвремие :) Размишляваме как ще мине деня, по кои творчески казуси задъжително ще си спретнем спор (или скандал), споделяме думи, случки, намерения и преживавания. Говорим си, споглеждаме се, или се радваме на семейното щастие като канализираме емоциите си в здравословно мълчание ;) И пак е хубаво!

Една Заедност с подобна даваност е вече ошлайфана, ръбовете й са заоблени, равнината- полирана, механизмът смазан, всеки е наясно до къде е личната му граница и къде започва територията на другия. И понеже отдавна сме минали периода на земетръсна зона, в който се развеждахме по три пъти на ден, сега остава най-хубавото :) Да се радваме на дни, в които се учим един от друг, растем като партнъори и родители на общото ни дете. И се уважаваме и обичаме, докато сме си гръб един на друг. Всеки ден и във всичко.

Отдавна е станало ясно, че аз съм странна птица. И ужасна домакиня. Все в някой ъгъл ще се намери по някое издайническо зрънце сусам или чия, което да ме детронира от делюзията ми, че все пак положението не е толкова безнадеждно ;)) Отказвам да робувам на тая къща, която въпреки старанието ми, никога няма да е като по конец ;) Тепърва няма да влизам в картина на Арсеникум Албум ;)) В никой случай...Все пак, като се запознахме, аз почти живеех в офис :)

Отдавна е станало ясно, че той няма да влезе в графата „Кротък, благ и уравновесен“ ;) Трудно се илиза от конституция Сулфур, която след всичкото ми старание и пот на челото, може да ме оцени лаконично със „Слаб 6!“ :-Р Но трябва да му призная, че ваденето с чингел на добра дума върви комплект с изобретателност, находчивост и креативност, за които още не е измислена скала :) Както и на моменти с остър език, зад който се крие едно голямо и много меко рационализаторско сърце :)

Така или иначе, накрая става каквото съм си наумила, понеже...жените винаги са прави, особено когато си нахлузят кадифената ръкавица :)

Познаваме си и кътните зъби и гледаме да не се настъпваме (често) по болезнените стави.  И понеже се знаем отдавна, ако тръгваме напречно един на друг, то гледаме задължително да е със стил :))

И двамата сме индивидуалисти. Тандемът ни е пълен с хиляди несъвместимости, но пък се напасваме в движение и то успешно. И на работния и на личния фронт. Иначе как щях да стана половин енциклопедия на тема кино осветление, камери, обективи и киловатки ;) А той пък кога щеше да научи половин Материя Медика и да „предписва“ с такава увереност на всичките си познати ;) И двамата ни болят ушите от страстите на другия, но кой казва, че да си влюбен е лесно ;) Ако не споделяхме живота си заедно, сигурно щяхме да умрем от отегчение и досада :)

Осъзнавам, че всички сблъсъци, различия и причини да се сръчкваме в ребрата, са повод за нещо много важно- все още сме си интересни, чувствата са живи и цветни. Не спираме да се шегуваме, иронизираме и провокираме. А като се запънем в някой спор и никой не отстъпва, генерираме енергия, годна да захранва цял един 6-ти блок на АЕЦ :)

Всяка сутрин благодаря на всички светии за това, че е поредния ден, в който не му е останало време да ми приготви чай/смути :) Проявявам стоическо разбиране- той е изключително зает да композира на телефона си някое много важно музикално недоразумение ;) Той се отнася дипломатично и без да изпада в шок, когато се опитва да намери на етажерката в банята място за четката си за зъби измежду моите безброй шишенца с масълца, половината от които сигурно отдавна са гранясали :) Не може...жените трябва да се поддържат...В дневшно време не е достатъчно само да си умна ;))

Благодарна съм, че ме търпи, когато съм нервна или сприхава. И напълно погълната от някой проект, идея или изблик. Че ме слуша с интерес (или пък не), когато въодушевено му споделям нещо много важно, от което нищо не разбира- я някой чревен нозод, я някоя тънкост при цветоотделянето или висш предпечатен пилотаж :))

Надявам се, че ми е благодарен, задето го уравновесявам и когато понякога се налага да изтърпя импулсивния му нрав, заради който ми идва да .... (и после да ....;)) Но силите ми стигат само да го заплаша, че ще кажа на майка му :-Р. За философските му кино анализи в контекста на „Мистифициране на пардоксалните елемети и ненатрапчивото движение на камерата“ няма да споменавам, че ми се схващат коремните мускули от смях :))

Най-много от всичко обаче, благодаря за това, че всяка вечер се прибираме под един покрив заедно. В същите онези 50 квадрата жилищна площ. И с дъщеря ни изпращат заедно камиона за боклук точно в 21 часа всяка вечер, (всичко е по график) :) Той й разказва с внимание за изключително важната работа на баткото, който събира боклука, а тя се радва на оранжевите светлини и не заспива, докато не му пожелае „Лека нощ, гарбидж трак“ :) Да сме заедно в родителството и да нямаме ни един спор по тая тема, за мен е безценно!

Любовта не е нито розова, нито лесна. Но е реална. И те кара всеки ден да преминаваш собствените  си граници, за да изпитваш собствения си Аз в контекста на Заедността. И се чувстваш цял и завършен. И знаеш, че докато излизаш от себе си и влизаш в суровия, ръбат и груб свят, не си сам.