Тази част от разказа ми бих обобщила с една дума и тя е "живопис" :)
Абсолютен магнит за мен са местата по света, където мога да видя толкова много цветове, форми и текстури на единица площ. И то в автентичен дух, където историята ти шепне от всеки камък, от всяка скала и всеки хребет.
От Загреб пътуваме към Истрия- северозападната част на Хърватска. Много легенди, замъци, кули, камъни и сурова красота. Полуостров с форма, много напомняща на Индия и затова е полулярен като "Малката Индия". Всичко е много зелено, а полетата край пътя са като избродирани- прецизно поддържане с геометрична точност и нито един километър занемарен и трънясал.
Хум се намира в планинска местност и до него се стига през гори, чукари, хълмчета и тесни пътечки, но забележете- брилянтен асфалт, много знаци по пътя, които ви пречат да се изгубите, прекрасни зелени гледки, чист планински въздух и горска прохлада. Градчето е известно като най-малкото в света- има-няма с 20-тина жители, но си струва да се види, защото е като извадено от някоя рицарска приказка- насред нищото :)
Каменни къщурки, крепост с висока кула, Хум датира от 11-ти век и е като малко бижу в планината. Уличките са тесни, уютни и всичко е много миниатюрно, цветно и абсолютно очарователно :) Матеа се интересува живо дали в кулата има принцеса и ме повежда да я търсим :)) Принцеса не намираме, но под арката на една от крепостните стени къдрокос кавалер с китара (и куче) пее изтънчени италиански канцонети и сигурно и на него му е криво, че принцесите по тия географски ширини са кът ;) Из малките улички може да си купите трюфелова паста, която задължително е придружена от дузина рецепти (е, аз няма да се възползвам от тях), но много ми хареса да си побъбря с местните търговци, които са толкова вежливи, че няма накъде повече :) Околните полянки преливат от нарове, маслинови дръвчета, че и бананови палми- просто прелест :) Сравнитено кротко и спокойно е и никакви туристи не се опитват да минат през вас, докато се радвате на почивката си.
Времето в Хум просто е спряло, слушате си акустични пиеси почти като на частен концерт и се дивите на природата и рицарския дух. Останах очарована- чисто, артистично, романтично и кокетно!
Продължаваме към Мотовун, в същината на Истрия- високо селище с подобен на Хум дух- крепост, кула, красив площад, църква, камбанария, арки с чудни релефи, местенца за хапване и фантастично белвю. Попадаме на шумна италианска сватба, булката с огромна рокля на няколко ката, досущ като сметанова торта, раздава усмивки на всички, минувачите аплодираме младоженците, Матеа най-после намери принцесата, която живее в кулата, всички сме щастливи и правим обиколка около цялата крепост. Фантастична гледка надолу към зеланата шир! А край нас профучава буквално на метър-два делтапланерист (или парапланерист, никак не ги различавам), който се рее свободно в небесата - фантазия :) В Мотовун понастоящем се провежда кинофестивал, за жалост не го заварихме, но и без него пак беше прекрасно :)
Ровин е мястото, където избрахме да "пуснем" котва и да почиваме активно- море, сол, къмпинг, слънце и релакс. Използвахме базата за да нощуваме, като през дневната част от денонощието буквално не се спряхме от обиколки из местностите наоколо.
Къмпинг "Полари" е на 5 км от Ровин и е пример за организация на подобно пространство, където хора с всякакви нужди, националности, вкусове и желания могат да намерят своя сектор и да получат наистина много за парите си. Има уединени бунгала, места за шумни купони, плажове, където да къпете кучето си, места с детски площадки, басейни и басейнчета, натуристка зона, дълги алеи за вечерни разходки край морето, просто не сме очаквали толкова. На въпросните бунгала само името им е такова :) Удобствата са повече от отлични, даже си имат и широка дървена веранда с шезлонги и сет за похапване. Можете да си наемете колела и да изследвате ландшафта на воля, аз даже успях и да падна от много зор :)) Ами то си беше цяло приключение, не бях се качвала на колело от ученичка, а и дребна жена на колело за жени със скандинавски ръст, то просто смях до скъсване- здравата се омърлях в алеята с червенозем и разсадени рози :))
Нивото на толератност в къмпинга е забележително- никой на никого не пречи, всички спазват културен тон и поведение, семействата са масово с по 3-4 деца и въпреки това е тихо, а зачервени германки разхождат високи снаги, какво да се прави- арийски гени ;)
Самият Ровин е малък, курортен град, с автентична архитектура- цветна та цветна :) На върха му се намира красива катедрала, в която почиват мощите на Св. Ефемия. От пристанището има възможности за турове до островите в околността, както и до Венеция. Съжалявам само, че не стигна времето да отидем до островната група Бриюни- очите ми останаха в една брошурка с прекрасни снимки на националния парк там...Може би някои следващ път :) Около Ровин снове симпатична розова подводница със стъклено дъно- за тези, които имат интерес към морските дълбини.
Плюсове- о, много- красота, тишина, островна екзотика на хоризонта, много места за разглеждане, прекрасни условия за настаняване според вкуса на всеки, чистота...
Минуси- да пазарувате в къмпинга е ужасно скъпо- по половин кг банани, смокини и сини сливи- към 30 лв. наши пари- био, по-био , най-био, само дето не беше био :) И няма пясък. Плажовете са с дребни камъчета и ми липсваше да си заровя краката в пясък, но пък гледката от ширнатите пред погледа ви десетки островчета го компенсира :) Както споменах- Истрия има сурова красота, но величествена и си струва определено навъртането на към 3000 км (отиване и връщане).
В един от дните посетихме Пореч- приятно градче на морето с изобилие от заведения, кафенета и сувенирни магазинчета, в духа на цялата местност. В близост е Лимския канал- нещо като мини версия на скандинавските фиорди с дължина около десетина километра и вишки на няколко места, от където може да се зърне. По него сноват лодки и корабчета, от които може да се насладите на едночасов тур.
Това местенце просто остана в сърцето ми. Прекарахме си супер приятно и съм щастлива, че отделихме 8 дни, за да опознаем местните красоти на Истрия.
В следващата част- Венеция :)
Коментриай